Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV състав, в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в.гр.д.
№ 2053/ 2019г.
Производството е по реда на чл.437, ал. 3 във
вр.чл. 435, ал.1 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 25046/ 13.09.2018г.
от П.Я.И., чрез адвокат Л.П., срещу отказ на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова,
рег.№ 711 да прекрати принудителното
изпълнение по изп.дело № 2133/ 2010г. по направеното искане с молба вх.№ 23166/
20.08.2018г. Посочено е, че в периода 11.04.2011г.- 21.07.2017г. не са
извършвани изпълнителни действия, по силата на закона е настъпила „перемция“,
при която съдебният изпълнител следва да
прогласи прекратяването.Твърди, че срокът по чл. 433, ал.1,т.8 ГПК не
прекъсва с постановеното спиране на изпълнението на 11.04.2011г., на основание
чл. 432, ал.1, т.2 ГПК, и направените
директни плащания към взискателя по сключеното споразумение, тъй като в
двугодишния преклузивен срок той не е поискал възобновяване на производството с
конкретно изпълнително действие, на
основание чл. 432, ал.1 ,т.2 ГПК. С допълнителна молба от 21.01.2020г. посочва,
че е запознат с постановеното след подаване на жалбата прекратяване на
изпълнителното дело по молба на взискателя. Поддържа искането за отмяна на
отказа като незаконосъобразен и за присъждане на разноските по делото.
Становище по жалбата не е изразено от „Обединена
българска банка“ АД.
На основание
чл.436, ал.3 ГПК жалбата е администрирана с мотиви на съдебния изпълнител и
копие на изпълнителното дело. В становището си
ЧСИ посочва, че към момента на
администриране на жалбата изпълнителното
производство е било прекратено.
Съставът
на Варненски окръжен съд, съобразно
представените доказателства, констатира::
Изпълнителното производството е образувано на 22.10.2010г. по молба на ОББ АД и представен
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 14458/ 2010г. на Районен съд Варна, за
присъдените суми, дължими от солидарните длъжници П.Я.И. и К.Д.И.,
представляващи главница, мораторна лихва, съдебни такси и разноски. С молбата
са поискани обезпечителни мерки и предприемане на действия по събиране на
вземането, след срока за доброволно изпълнение.
Длъжниците са уведомени с покани за доброволно
изпълнение, връчени на 30.12.2010г. За образуваното изп.д.№ 2133/ 2010г. са изпратени съобщения и на ипотекарните длъжници- Иван Станчев и Николинка Станчева, връчени на
30.12.2010г. Върху ипотекирания имот е наложена възбрана, вписана с вх.рег.№ 27406
от 29.12.2010г., том XIII, №170 , Служба по вписванията –гр.Варна. Страните са уведомени са
действията по принудително изпълнение- насрочен опис и оценка за 01.02.2011г.,
отложен по искане на ОББ АД за 16.03.2011г. Данни за съставен протокол за опис
на посочената дата не са налични по изпълнителното дело.
С молба вх.№5434 /11.04.2011г. от ОББ АД е поискано спиране на
изпълнителното производство, на основание извънсъдебно споразумение с
длъжниците. Споразумението от 30.03.2011г. съдържа уговорки за разсрочено
плащане на дълга- главница, лихви и такси. В периода на изпълнение на постигнатата
договореност кредиторът се задължава да не предприема принудителни
действия по образуваното изп.д.№ 2133/
10г. Въз основа на това искане на 11.04.2011г.
е издадено постановление за спиране.
В условията на спряно изпълнително производство длъжникът
се е снабдил с удостоверение за размера на дълга към 20.03.2017г. и депозирал
становище , съобразно молба вх.№ 21944/ 04.07.2017г. за погасените по споразумението суми, посочил е последна редовна
вноска, парични преводи в периода
21.08.2014г.- 27.11.2015г., и след прекратяването на споразумението, в периода 02.06.2016г. -11.10.2016г., в реда за
погасяване на задълженията посочен в чл.76 от ЗЗД. С посочените корекции е
поискал от ЧСИ да редуцира размера на дълга по изпълнителното дело до реално дължимото,
след приспадане на извършените / извънсъдебни/ плащания. По това искане няма
произнасяне.
С молба вх. № 23881/ 21.07.2017г. от ОББ АД, чрез адвокат Р.Маврова, е поискало
възобновяване на изпълнението и предприемане на действия по опис и оценка за
публична продан на ипотекирания имот, и с молба вх.№ 38726/ 18.12.2017г.
насрочване на следваща по ред публична продан. С постановление на ЧСИ от 21.12.2017г. насрочен опис и оценка на възбранения имот-
апартамент №10, - тип мезонет, в жилищна сграда с адрес- гр.Варна, район
„Приморски“, ж.к.“Бриз“, местност „Св.Никола“ № 98, избено помещение 7,
придадено към него, и гараж №3.
Длъжниците са уведомени за предстоящото
принудително изпълнение и насроченото действие по опис и оценка първоначално
насрочена за 16.02.2018г., по късно за 12.03.2018г./ съобщенията са връчени на
14.02.2018г./.
С молба вх.№ 23166/ 20.08.2018г. длъжникът П.Я.И., чрез представляващия го адвокат Л.П., е
изразил становище за наличието на основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК По това искане е
постановен отказ, обективиран в съобщение връчено на 10.09.2018г., с мотив, че предвиденият
срок не е изтекъл.
С молба вх.№ 26849/ 02.10.2018г. взискателят ОББ АД е поискал
прекратяване на производството по изп.дело № 2133/ 2010г. и връщане на
представения в оригинал изпълнителен лист и заповед за изпълнение , издадени по
ч.гр.д.№ 14458/ 2010г. ВРС.
На 02.10.2018г. е издадено постановление за прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК.
Възприетите
факти и обстоятелства обосновават изводи за следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Депозирана в законния срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебен изпълнител, на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.
Правото на защита в
посочената хипотеза е на длъжника, който навежда твърдения за обстоятелствата,
при които изпълнителното производство се счита прекратено по право- чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК. Целта на това производство е да установи дали прекратяването
е настъпило по силата на закона, или на посочената дата по направеното от
взискателя искане, на основание 433, ал.1, т.2 от ГПК.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
В хипотеза на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона, поради непоискани от взискателя
изпълнителни действия в продължение на две години. Това условие е изпълнено в конкретния изпълнителен
процес. Поради постановеното спиране за времето от 11.04.2011г. до
21.07.2017г., не са искани и съответни извършвани действия по събиране на
вземането чрез способите на изпълнителния процес. С молбата на взискателя за
възобновяване на производство са поискани
изпълнителни действия - опис и оценка за
провеждането на публична продан. Действително, по силата на извънсъдебна
спогодба между страните са реализирани
частични плащания на задължението- предмет на изпълнителното производство,
директно на кредитора, който формално се е дистанцирал от неговото развитие .
Поставеният въпрос от жалбоподателя е по
приложението на разпоредбата в условията на спряно изпълнително производство по
искане на взискателя.
Той е съществен по отношение на изпълнението като
процес , регламентиран от ГПК, доколкото в конкретната хипотеза спирането и
възобновяването на изпълнителното производство е по волята на взискателя, който
по този начин може да поддържа неговата
висящност за неопределено време. През този период не се осъществяват
изпълнителни действия за удовлетворяване на кредитора и той не е обвързан да
иска нови изпълнителни способи за преодоляване на последиците от прекратяване
на изпълнително дело по право.
По правилата на чл. 115 от ЗЗД давност не тече само
в изчерпателно посочените хипотези на б.“а“ –„ж“, и на основание чл.116 ЗЗД се
прекъсва в случаите по б.“а“ ,“б“ и „в“. При разрешението дадено в т.10 от ТР
2/ 2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ / независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1
от ЗЧСИ , определящо с такъв характер : насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ ,
назначаване на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. Давността не
прекъсна при нередовна молба за изпълнение , съгласно чл. 426, ал.3 вр. чл. 129 ГПК, но ако в хода на изпълнението длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността –
чл.116, б.“а“ ЗЗД.
Спирането на изпълнението не спира давността,
поради избрания от кредитора начин да бездейства в рамките на изпълнителното
производство- чл.432, ал.1, т. 2 от ГПК, но да приеме извънсъдебно изпълнение.
Във връзка с разглежданата хипотеза е решение № 45 от 30.03.2017г. на ВКС по
гр.д.№ 61273/ 2016г., IV г.о., ГК, , което приема , че молбата на взискателя по „чл. 329, б.“б“ /
отм./ , съответен чл. 432, ал.1, т.2 ГПК, за спиране на изпълнителното
производство / респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното
изпълнение/ не спира течението на давностния срок за вземането, защото не
представлява правна невъзможност за
действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за
удовлетворяване на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в
противоречие със закона- чл.113 ЗЗД , и на практика означава срокът на
давността , с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на
принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора , като
по този начин се дерогира действието на
императивни норми , с които законодателят е определил продължителността на
давностните срокове.
В допълнение към разглеждания спор кредиторът ОББ
АД е избрал извънсъдебно изпълнение от длъжника по силата на постигнатото
споразумение, вместо изпълнение в рамките на изпълнителното
производство,каквато правна възможност е имал. Поел е доброволно задължението да се въздържа от извършване на
изпълнителни действия. Поради факта, че в продължение на две години от
последното изпълнително действие не е направено искане за извършване на
изпълнителни действия, изпълнителното производство следва да се счита
прекратено по право , на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, без необходимостта да
бъде оповестено с нарочен акт. Прекратителният ефект е настъпил с
осъществяването на съответните правно релевантни факти, при което издаденото от
съдебния изпълнител постановление има декларативен характер/ ТР №2 /
26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/ 2013г. ОСГТК, т.10/.
Съобразно направените изводи отказът да бъде
прекратено изпълнителното дело е незаконосъобразен, на основание чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК и следва да бъде отменен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъдят направени от жалбоподателя разноски в размер на 25лв.-държавна такса
по жалбата.
С изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ПО жалба вх.№ 25046/
13.09.2018г. от П.Я.И., ЕГН- **********,
чрез адвокат Л.П., отказ на ЧСИ
Даниела Петрова- Янкова, рег.№ 711, да
прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2133/ 2010г. по направеното
искане с молба вх.№ 23166/ 20.08.2018г., на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Обединена
българска банка“ АД ,ЕИК / Булстат/ *********,
да заплати на П.Я.И., ЕГН- **********, сумата 25 / двадесет и пет/
лева-разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
1.
`
2.