Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1888/23.10.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На седемнадесети октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4384 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-011437/26.06.2019г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „М.П.”
ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството по делото е образувано
по жалба на представляващ сакционираното лице против НП №03-011408/05.06.2019г.
на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на
основание чл.416 от КТ.
С
жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита
се, че лицето не е полагало труд за санкционираното дружество, а е било наето
на работа от друго дружество – собственост на управителя на «М.П. ЕООД. В деня
на проверката Давид е имал уговорка да се види с управителя на «Миория Пластк»
по лични въпроси , като се е намирал в обекта. След влизане на инспекторите, чу
били дадени да попълни документи , като той възразил , че е посетител, но бил
накаран до попълни документите. Възразено било още, че работи за друго
дружество, но проверяващите настояли да попълни документи за проверяваното
дружество. Изразява се становище, че датата , посочена като такава на
нарушението не съответства на датата на проверката. Счита се, че е нарушен
чл.54 ал.4 от ЗАНН, като не са преценени възраженията срещу АУАН. Иска се
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за
отмяна, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2019 г., около 15,47 часа, служители на ДИТ – Варна, сред които св. Д.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията
на търговски обект – магазин-склад,
находящ се в гр. Варна, ул. «Акад. Игор
Курчатов» №30, стопанисван от «М.П. ЕООД.
В обекта се намирал Давид Георгиев Илиев,
който се запознавал със стока, находяща се в склада.
На Иванов била предоставена за попълване
декларация, в която той посочил, че работи за “М.П.“ ЕООД на длъжност
„шофьор“, с работно време от 07.00 ч. до
16.00 ч., при два почивни дни – събота и неделя и почивен 1 час в рамките на
работното време. Посочил още, че работи за този работодател от два дена, като е
договорено месечно трудово възнаграждение от 560 лева. Лицето декларирало още,
че няма сключен трудов или граждански
договор, както и че се запознава със стоката.
На 18.06.2019г. св. Д.
съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че като работодател е допуснал до работа
лицето Давид Георгиев Илиев като „шофьор” , при определено работно
място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
По преписката постъпили допълнително възражения, но били преценени
като неоснователни.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-011437/26.06.2019г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр.
чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно
наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния
размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства – декларация от заетото лице; идентификационна карта;
протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на
св. Д..
Съдът кредитира изцяло
горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се
допълват.
В показанията си св. Д.
изяснява действията на св. Илиев, който е извършвал дейност по запознаване със
стоката в склада, като същата безспорно може да бъде охарактеризирана като
такава по изпълнение на трудовите му задължения.
Сам св. Иванов в попълнената
декларация сочи на установените параметри на трудово правоотношение, на факта,
че се запознава със стоката, както и че работи за този работодател от два дена,
които факти няма как да са му били известни ако не работи за този работодател.
Пред съда депозира св.
Илиев, който сочи, че се намирал в
обекта, тъй като имал среща със собственика , но не е работил за дружеството.
Съдът не кредитира показанията на този
свидетел.
На първо място соченото от него категорично
противоречи на отразеното в декларацията, в която той е конкретизирал, че
работи за този работодател от два дена, както и , че към момента се запознава
със стоката.
Нелогична е версия, при която св. Илиев би
вписал, че работи от два дни за „М.П.“ ЕООД, както и че се запознава със
стоката, ако това не е било така в действителност.
Съдът отчете и, че се касае за лице, което
се намира в положение на работник спрямо въззивното дружество.
Предвид горното, както и предвид
установената материална обвързаност на св. Илиев, съдът намери, че показанията
на този свидетел са заинтересовани от изхода на делото и целят да обслужат
защитна версия, изградена впоследствие.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно,
всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните
доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от работещото
лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена
правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от
категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Съдът намери, че при
определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на
КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което санкция в минималния размер би способствала
за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че
наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва
да бъде намалено до установения в закона минимум.
Що се отнася до наведените
доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите,
предвид на следното:
С жалбата се счита се, че
лицето не е полагало труд за санкционираното дружество, а е било наето на
работа от друго дружество – собственост на управителя на «М.П. ЕООД. В деня на
проверката Давид е имал уговорка да се види с управителя на «Миория Пластк» по
лични въпроси , като се е намирал в обекта. След влизане на инспекторите, му
били дадени да попълни документи , като той възразил , че е посетител, но бил
накаран до попълни документите. Възразено било още, че работи за друго
дружество, но проверяващите настояли да попълни документи за проверяваното
дружество.
Съдът не кредитира подобна
позиция, като мотивите за това са изложени по- горе, при анализа на
доказателствения материал, поради което не е нужно да бъдат преповтаряни.
Изразява се становище, че датата, посочена
като такава на нарушението не съответства на датата на проверката.
Съдът не констатира да е
налице такова несъответствие, като датата на проверката е именно 05.06.2019г.,
когато лицето е било установено да осъществява трудови функции в обекта.
Счита се, че е нарушен чл.52
ал.4 от ЗАНН, като не са преценени възраженията срещу АУАН.
Съдът не констатира да е
допуснато и такова нарушение, доколкото по административнонаказателната
преписка се съдържа становище, обективиращо резултатите от проведено
разследване във връзка с постъпилото възражение срещу АУАН.
След като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: