№ 3440
гр. Варна, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501960 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. Т. К. срещу Решение № 2160 от
01.07.2022г. по гр.д. № 12836/2021г. по описа на ВРС, 52-ри състав, с което на основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Карачи“ ЕАД, ЕИК
********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки в лявото коляно, затруднения от носене на ортези, емоционални
страдания, изразяващи се в страх при движение, затруднение при изпълнение на ежедневни
действия, обездвижване и проблеми с нервите и съня в резултата на причинено на
15.05.2021г. увреждане – контузия на лява колянна става след луксация на капачето при
падане в стопанисвания и управляван от ответното дружество обект – комплекс „Аквахаус
Термал Бийч“.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Изложени са доводи, че е необоснован изводът, че от доказателствата по
делото е успешно опровергано твърдението на въззивника за липса на табели,
предупреждаващи за опасност от хлъзгане. Показанията на свидетелката Панкова, като
служител на ответното дружество в тази насока следва да се ценят като заинтересовани,
бланкетни, а неконкретни и не се основават на непосредствени впечатления. От друга
страна наличието на предупредителни табели не обосновава сам по себе си извод, че подът е
бил подсушен добре, тъй като въззивникът се е подхлъзнал именно защото подът не е бил
подсушен въобще, имало е локва от вода, което довело до падането му. Необосновано
първоинстанционният съд приел за опровергано твърдението за непредприемане на
1
необходимите мерки за предотвратяване на риска от подхлъзване от заключението на СТЕ.
Не е съобразил в тази връзка, че въпреки вида на настилката и коефициента на
противохлъзгавост и съществуващата ниска вероятност от подхлъзване, то същата в
конкретния случай е била повишена именно поради бездействието на натоварените
служители на дружеството, които не са изпълнили вмененото им задължение да подсушат
добре повърхността на мястото на инцидента. При преценка на неимуществените вреди
моли да се отчете, установеното от експертното заключение, че болките ще продължат дълъг
период от време, както и че въззивникът и понастоящем ходи на физиотерапия. Конкретния
вид и интензитет на понесените болки и страдания е доказан със събраните по делото гласни
доказателства. Отправя поради изложеното искане искът за обезвреда да се уважи с извод за
основателност.
В отговор на жалбата „Карачи“ ЕАД оспорил доводите в нея и обосновал правилност
и законосъобразност на решението. Посочил, че от доказателствата по делото е установено,
че навсякъде в обекта има указателни табели, винаги е чисто и подсушено с машини и от
служители. Показанията на свидетелката Панкова са конкретни, преценени са от съда по
реда на чл. 172 от ГПК, подкрепят се от показанията на свидетеля П. и от писмените
доказателства. От Снимковия материал е установено, че навсякъде наоколо плочките са
сухи, няма мокри следи, локви или влажни участъци, а от видеозаписа се установява, че на
място пред душовете предварително има поставена предупредителна табела с надпис
„внимание, мокър под“. Ето защо не е налице бездействие на служители на ответника,
несъответстващо на нормативните и общоприетите правила за поведение. Рискът за
здравето на ищеца в случая е бил предвидим и преодолим и не е в пряка връзка с
бездействието на служители на ответника. Щом дружеството е предприело с дължимата
грижа предписаните правила за действие, то отговорността му за вреди от непозволено
увреждане е изключена. Отправил искане в тази връзка обжалваното решение да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
В жалбата е обективирано искане за събиране на нови доказателства – гласни
доказателства посредством показанията на един свидетел при условията на водене за
установяване бездействието на натоварените служители на ответника по осигуряване на
безопасно ползване на комплекса, тъй като и друг път в обекта се е случвало да не е
подсушаван пода, да има локви, че е имало и други случаи на посетители, които са
претърпели инцидент поради подхлъзване. Искането е обосновано с твърдения за непълен и
некоректен доклад на делото от първоинстанционния съд, в частта по разпределяне на
доказателствената тежест.
2
Искането е оспорено в отговора на жалбата, като процесуално недопустимо.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното: във въззивното производство е налице
забрана за посочване на нови факти и доказателства съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, а в
случая не са налице изключенията по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Изготвеният от ВРС
доклад с определение от 14.12.2021г. в частта по разпределение на доказателствената тежест
е пълен и изчерпателен, като на ищеца е дадена възможност за ангажиране на гласни
доказателства посредством разпит на двама свидетели. В хода на проведеното първо
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител заявил, че няма възражения по
така изготвения доклад. Ето защо в случая не е налице допуснато от ВРС процесуално
нарушение, като основание за събиране на доказателства, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд. От друга страна твърдението, че в обекта на ответника е имало и
предходни случаи на непочистен под и други инциденти поради подхлъзване е ирелевантен
спрямо предмета на доказване по делото. По тези съображения съдът приема, че
доказателственото искане е процесуално недопустимо, а отчасти и неотносимо. Ето защо
искането следва да се остави без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 11.10.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК
доказателственото искане обективирано във въззивната жалба за събиране на нови
доказателства – гласни доказателства посредством показанията на един свидетел при
условията на водене за установяване бездействието на натоварените служители на
ответника по осигуряване на безопасно ползване на комплекса, тъй като и друг път в обекта
се е случвало да не е подсушаван пода, да има локви, че е имало и други случаи на
посетители, които са претърпели инцидент поради подхлъзване.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4