Присъда по дело №373/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 15
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева Запрянова
Дело: 20215140200373
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Кърджали, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
СъдебниА.И.К.

заседатели:Д.С.К.
при участието на секретаря Ралица Р. Д.а
и прокурора М. Мюмюн. Ал.
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова Наказателно
дело от общ характер № 20215140200373 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Г.Х., роден на ******г. в гр.С., живущ в
с.С., общ.Кърджали, български гражданин, женен, с основно образование,
работи, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:
1.На 05.07.2019г. в гр.Кърджали противозаконно присвоил чужда движима
вещ- лек автомобил марка „Ф.Ф.“ с рег.№ ***** и с рама № ********** на
стойност 1517лв., която владеел, собственост на С. П. роден на *******г. в
Р.Т., поради което и на основание чл.206 ал.1 вр.чл.54 от НК му наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година като на основание чл.66 ал.1 от НК
отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
2.На 05.07.2019г. в гр.Кърджали пред служител на сектор „КАТ- ПП“ при
ОД на МВР- Кърджали съзнателно се ползвал от неистински частен
документ- договор за покупко- продажба на МПС лек автомобил марка
„Ф.Ф.“ с рег.№ ***** и с рама № **********, в който е посочено, че е
сключен на ******г. в гр.Р., Н., между С. П. в качеството му на продавач и
1
С.Г.Х. в качеството му на купувач, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание
чл.316 вр.чл.309 ал.1 вр.чл.54 от НК му налага „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на
подсъдимия С.Г.Х. със снета по делото самоличност за двете деяния
извършени на 05.07.2019г. едно общо наказание, а именно най- тежкото от
тях- „лишаване от свобода“ за срок от 1 година като на основание чл.66 ал.1
от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години.
ОСЪЖДА подсъдимия С.Г.Х. със снета самоличност да заплати
направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР-
Кърджали- в размер на 353,00лв.; по сметка на Районен съд- Кърджали- в
размер на 577,00лв.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА след влизане на присъдата в
сила писменото доказателство приложено по делото представляващо
оригинал на Договор от ******г. на чужд език за покупко- продажба на лек
автомобил марка „Ф.Ф. с рег.№ *****.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен
съд- Кърджали в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към ПРИСЪДА № 15 от 09.02.2022г. по НОХД № 373 по описа на
КжРС за 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу С. Г. Х. по чл.206 ал.1 от НК за това,
че на 05.07.2019г. в гр.Кърджали противозаконно присвоил чужда движима
вещ- лек автомобил марка „Ф.Ф.“ с рег.№ ***** и с рама № ********** на
стойност 1517лв., която владеел, собственост на С.П. роден на *******г. в
Р.Т.. Повдигнато е и второ обвинение срещу него по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от
НК за това, че на 05.07.2019г. в гр.Кърджали пред служител на сектор „КАТ-
ПП“ при ОД на МВР- Кърджали съзнателно се ползвал от неистински частен
документ- договор за покупко- продажба на МПС лек автомобил марка
„Ф.Ф.“ с рег.№ ***** и с рама № **********, в който е посочено, че е
сключен на ******г. в гр.Р., Н., между С.П. в качеството му на продавач и С.
Г. Х. в качеството му на купувач, като от него за самото му съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия С.Х. и счита, че той с тези си деяния е
осъществил съставите на престъплението по чл.206 ал.1 от НК и по чл.316
вр.чл.309 ал.1 от НК. Моли съда да го признае за виновен и по двете
обвинения и предлага да му се наложи наказание при баланс на отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства. Предлага да деянието по чл.206
ал.1 от НК да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК да се отложи с
изпитателен срок от 3 години. За престъплението по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от
НК моли да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три
години. На основание чл.23 от НК моли да се определи на подсъдимия едно
общо наказание, а именно най- тежкото от тях, чието изтърпяване на
основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Предлага направените по делото разноски да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимия.
Деецът С.Х. не се признава за виновен и дава подробни обяснения, в
които твърди, че закупил лекия автомобил марка „Ф.Ф.“ от С.П., за което той
му дал подписан на името на продавач договор. С този документ на холандски
език и с другите изискуеми такива той регистрирал това МПС на свое име.
Подписал се в инкриминирания документ само на мястото на купувач. В своя
защита настоява, че не е извършил престъпление, а при последната си дума
моли съда да го оправдае. Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда и по двете обвинения. Счита, че с оглед събраните по
делото доказателства прокуратурата не успя да докаже по безспорен и
категоричен начин вината на дееца.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият С. Г. Х., роден на
******г. в гр.С., живущ в с.С., общ.Кърджали, български гражданин, женен, с
основно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.Х. работел в чуждестранна фирма в Кралство Н.
собственост на бащата на свидетеля С.П.- Ш. П.. Към края на месец юни
2019г. деецът С.Х. поискал от последния да му услужи за известно време с
лек автомобил, с който да се прибере до Р.Б.. Това МПС било собственост на
свидетеля С.П.. Уговорили се до две седмици да се върне обратно с колата в
Н.. По този повод бащата на свидетеля С.П. предоставил на подсъдимия С.Х.
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рама ************** с рег.№ *****,
за което бил уведомен собственика. Така подсъдимият се прибрал с този
автомобил в България през месец юни 2019г.
В началото на месец юли 2019г. свидетелят С.П. се намирал в Т., но
трябвало да пътува за Р.Б.. Поради това помолил подсъдимия С.Х. да дойде
да го вземе от турско българската граница на ГКПП К.А. и да го закара до
гр.Х.. Така и станало, на 02.07.2019г. деецът заедно с брат си- свидетеля Х.Х.,
тръгнал от гр.Кърджали към посочената граница с инкриминирания
автомобил. Когато пристигнали там, те го оставили от българската страна и
преминали границата пеша. Там се срещнали със свидетеля С.П. и заедно се
върнали в България. От там тримата се качили в лекия автомобил марка
„Ф.Ф.“ с водач подсъдимия Х. и пристигнали в гр.Х.. Там пили кафе, след
което свидетелят П. си тръгнал пеша, а подсъдимият Х. и брат му се прибрали
в с.С. с описания по- горе автомобил.
След два дни пострадалият С.П. отново помолил подсъдимият С.Х.
да го транспортира до аерогарата в гр.С., тъй като му предстояло пътуване.
Така на 04.07.2019г. деецът превозил свидетеля П. до гр.С., като заедно с тях
в автомобила пътувал и свидетелят Х.Х.. Пътувайки водачът С.Х. уверил
свидетеля С.П., че скоро и той щял да се върне с автомобила му в Н.. В гр.С.
се разделили като деецът С.Х. продължил да управлява инкриминирания
автомобил.
На следващият ден подсъдимият С.Х. чрез документ представляващ
договор за покупко- продажба на МПС лек автомобил марка „Ф.Ф.“ с рег.№
***** и с рама № **********, в който е посочено, че е сключен на ******г. в
гр.Р., Н., между С.П. в качеството му на продавач и С. Г. Х. в качеството му
на купувач, който съставил, задно с изискуемите по закон други документи го
регистрирал на свое име в сектор „П.п.“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали.
За целта той отишъл в сектора в гр.Кърджали и представил инкриминирания
документ в оригинал- договор за покупко- продажба на МПС на
нидерландски език, пред служител там, а именно свидетеля М.Д.. Последната
след обработване на преписката регистрирала лекия автомобил „Ф.Ф.“ на
името на подсъдимия С.Х. и извършила съответните действия за това.
Не след дълго свидетелят С.П. узнал случайно от свои познати в
България, че автомобилът му е с български регистрационни номера. По този
2
повод се свързал по телефона с дееца и дори посещавал дома му в с.С., при
които разговори си искал автомобила. Инкриминираното МПС обаче не му
било върнато. По този повод той подал жалба на 03.01.2020г. до Районна
прокуратура- Кърджали.
Стойността на инкриминираната вещ е установена чрез съдебно-
оценителна експертиза, според която тя възлиза в размер на 1517лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе на базата събрани
по делото доказателства, а именно: гласните доказателства дадени от С.П.,
М.Д., както и частично от показанията на Х.Х. и Г.А.; от писмените
доказателства- договор за покупко- продажба на МПС на нидерландски език,
справки от ОДМВР- Кърджали за напускане и влизане в страната от
подсъдимия и от С.П., както и всички други документи; от съдебните
експертизи назначени на досъдебното и съдебното производство, а именно
стоково- оценителна експертиза изготвена от вещото лице В.Д., съдебно-
почеркова експертиза обективирана в Протокол № ** от 15.12.2021г.
изготвена от вещото лице Х.К.. Съдът им дава вяра, тъй като те си
кореспондират помежду си, последователни са и изграждат една логична
житейска ситуация.
Настоящата инстанция дава вяра на показанията на пострадалия
С.П., тъй като показанията му, че той не е сключвал договор за покупко-
продажба на собственото си МПС представляващо марка „Ф.Ф.“ се
потвърждават следните доказателства: частично от свидетелските показания
на Г.А., която свидетелства, че синът й С.Х. е задържал инкриминирания
автомобил, защото имал да получава заплати от С.П., които не му заплатил,
частично от показанията на свидетеля Х.Х., който потвърждава този факт
описан от майка му; от съдебно- почеркова експертиза обективирана в
Протокол № ** от 15.12.2021г. изготвена от вещото лице Х.К..
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в които твърди, че
пострадалият С.П. му е дал подписан Договор за покупко- продажба на
автомобил от дата ******г. с продавач П. С. и купувач С.Х., тъй като този
факт не се потвърждава от нито едно друго доказателство по делото, а и е
съдебно- почерковата експертиза доказва, че подписът под продавач е
изпълнен именно от дееца С.Х..
Не бяха кредитирани експертизите изготвени от вещото лице В.Д.,
тъй като същите не само противоречат на гласните доказателства, но и са
вътрешно противоречиви една с друга.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият С.Х. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.206 ал.1 от
НК, като деянието е извършено при пряк умисъл. Това е така поради
следното: За да е налице престъпление по смисъла на закона следва деянието-
действие или бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо. Като престъплението, в което е
3
обвинен подсъдимят засяга обществените отношения, които осигуряват
нормалното упражняване на правото на собственост върху движимите вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
„присвояване” се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес.
Като разпореждането най- често се извършва чрез действие, но в практиката
се приема, че то може да стане и чрез бездействие, а именно даденото на
някакво основание чуждо имущество не се връща с намерение то да се
задържи като свое. В настоящият случай подсъдимият С.Х. е взел
инкриминираната вещ с цел да я ползва, но тъй като собственикът на
автомобила му дължал пари, той решил да го задържи за себе си като го
прехвърлил на свое име като по този начин се разпоредил с него като със своя
и така е настъпил и престъпния резултат. Като по този начин със своената
вещ той е извършил това, което може да си позволи единствено собственика,
който обаче не е деецът. И както теорията и практиката приемат, е налице
своене на вещта и в случая, когато деецът се отказва да я върне, обективирано
в Решение № 419/ 27.11.2000г. на ВКС по н.д.№ 384/ 2000г. ІІІн.о., според
което когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в негова
фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е налице престъпление
по чл.206 ал.1 от НК, а не неизпълнение по граждански договор. Защото при
обсебване, за разлика от договора за поръчка, лицето няма намерение да
изпълни поетото задължение по договора, като действа извън знанието и
съгласието на собственика на вещта. Налице е и предмета на престъплението,
който трябва да е чужда движима вещ. Това е така, тъй като инкриминираната
вещ представлява лек автомобил, който по смисъла на Закона за
собствеността е движима вещ, която безспорно е чужда, тъй като не
принадлежи на подсъдимия Х., а на С.П.. Деецът е преследвал користна цел-
да набави за себе си имотна облага като е знаел, че не е собственик на вещта,
а се е разпоредил с нея като своя отказвайки да я върне и прехвърляйки я на
свое име. Той е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причините
за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред и
стремеж към облагодетелстване по престъпен начин.
Подсъдимият С.Х. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на
законовия ред и стремеж за престъпно облагодетелстване. Изпълнителното
деяние на това престъпление се изразява в ползването на неистински частен
документ. Самото ползване се състои в представяне на документа за
удостоверяване на включените в него факти. В настоящият казус са налице и
двата елемента от състава на престъплението, за което е предаден на съд
подсъдимият. На първо място налице е знание, че представеният документ е
4
неистински, защото не е подписан от лицето, чийто автор е вписан. На второ
място този документ е употребен като е подаден лично в сектор „П.п.“-
Кърджали. Налице е и предвиденият от закона резултат на узнаването за
документа от лицето, на което се представя. Следва да се отбележи, че в
случая подсъдимият С.Х. не само е ползвал документа, но го е и съставил, но
тъй като няма такова повдигнато обвинение срещу него, то съдът е ограничен
в рамките на обвинителния акт. Поради това бе осъден по текста на чл.316 от
НК, а не както се доказа по делото по чл.309 ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО: по отношение на престъплението по чл.206
ал.1 от НК- То следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК
поради следните съображения. Съдът при индивидуализацията на
наказанието взе предвид следното- на първо място степента на обществена
опасност- висока, предвид характера на обществените отношения, които се
засягат, а именно нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи, факта на големия размер на причинената щета; на следващо
място отчете и обществената опасност на самия деец- ниска предвид
наличието на смекчаващи такива- добри характеристични данни, трудово и
семейно ангажиран, чисто съдебно минало и дългия период от време изминал
от извършване на престъплението; счете че чрез наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства към минималния размер на предвиденото, а
именно чрез наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, ще бъдат
изпълнени целите на чл.36 от НК. Изпълнението на така определеното
наказание съдът постанови да се отложи за срок от 3 години, тъй като са
налице условията на чл.66 ал.1 от НК за това: наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е до 3 години, деецът не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и преди всичко за поправянето му
не е наложително да изтърпи наказанието.
по отношение на престъплението по чл.316 вр.чл.209 ал.1 от НК-
То следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК поради следните
съображения. Съдът при индивидуализацията на наказанието взе предвид
следното- на първо място степента на обществена опасност- висока, предвид
вида на засегнатите обществени отношения; на следващо място отчете и
обществената опасност на самия деец- ниска предвид наличието на
смекчаващи такива- добри характеристични данни, трудово и семейно
ангажиран, чисто съдебно минало и дългия период от време изминал от
извършване на престъплението; счете че чрез наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства към минималния размер на предвиденото, а
именно чрез наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, ще бъдат
изпълнени целите на чл.36 от НК. Изпълнението на така определеното
наказание съдът постанови да се отложи за срок от 3 години, тъй като са
налице условията на чл.66 ал.1 от НК за това: наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е до 3 години, деецът не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и преди всичко за поправянето му
не е наложително да изтърпи наказанието.
5
На основание чл.23 ал.1 от НК бе определено едно общо наказание
по двете осъждания, а именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното наказание за срок от 3 години. Това е така, тъй като двете
деяния, по които бе постановено осъждане с настоящата присъда са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.
При този изход на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати както следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали-
в размер на 353,00лв.; по сметка на Районен съд- Кърджали- в размер на
577,00лв.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК бе отнет в полза на държавата
инкриминирания документ представляващ оригинал на Договор от ******г.
на чужд език за покупко- продажба на лек автомобил марка „Ф.Ф. с рег.№
*****, тъй като той принадлежи на виновния и е бил предназначен и е
послужил за извършване на умишлено престъпление.
По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът
постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни