РЕШЕНИЕ
№ 26.04.2021 г. гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 март 2021
г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Гр.
дело № 3996 по
описа за 2020 г.
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл. 222 ал.3 от КТ, чл. 220,
ал.1 от КТ, чл. 285 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Р.Г.С. твърди в исковата си молба, че е бил в трудово правоотношение на
основание писмен трудов договор с клон „Рудник Трояново - 3“, ЕИК 833017552019,
при „Мини Марица - Изток“ ЕАД, ЕИК *********. Върху трудовото му възнаграждение
били наложени запори от органи по принудително изпълнение. Твърди, че на 20.08.2019 г. се пенсионирал с повече от 10
/десет/ години трудов стаж в ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на
труда, на служителя следвало да бъдат изплатени 6/ шест/ месечни трудови
възнаграждения, а предвид Колективния трудов договор възнагражденията следвало
да бъдат 10 /десет/.Ведно с последното трудово възнаграждение на Р.С. следвало
да бъдат изплатени:
1. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - 33 811.95 лв.;
2. обезщетение за неспазено предизвестие - 2 254.13 лв.;
3. начисления за безплатна храна - 24.00 лв.;
4. помощи за отопление - 834.16 лв.
С Покана за плащане, изпратена по поща на 10.10.2019 г.
до Управителя на клон „Рудник Трояново - 3“, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица
- Изток“ ЕАД, ЕИК ********* с копие до Изпълнителния директор и Председател на
съвета на директорите на „Мини Марица - Изток“ ЕАД, ищецът поканил работодателя
да му изплати в пълен размер дължимите на служителя обезщетение по чл. 222, ал.
3 от Кодекса на труда, обезщетение за неспазено предизвестие, начисленията за
безплатна храна и помощите за отопление, понеже видно от текста на Запорното
съобщение върху трудовото възнаграждение на длъжника - Р.С. - разпоредителното
действие на органа по изпълнение не се простирало върху обезщетения и други
суми, които са различни от получаваната от последния заплата и други
възнаграждения за труд. Счита, че извършените удръжки от обезщетенията при
пенсиониране и неспазено предизвестие, ведно с начисленията за безплатна храна
и помощите за отопление за неправилни и незаконосъобразни, тъй като о
безщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, не било възнаграждение за труд, за да
бъде обхванато от съдебен — изпълнител. То възниквало в момента на прекратяване
на трудовия договор, т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди,
че извършените удръжки и върху начисленията за безплатна храна и помощите за
отопление, не били доход по смисъла на закона /гр.дело №718/2010 г. по описа на
IV с-в, ГО, ВКС/. Предвид гореизложеното, намирал за неморално и недопустимо,
да бъде налаган запор върху обезщетения и други парични средства, които не били
доход - освен в предвидените в закона случаи.
За да бъде изпълнен запор върху обезщетение, то за целта
следвало в съобщението за налагане на запор върху вземания на длъжника да бъде
посочен произходът на паричните средства срещу които е насочено изпълнението,
т.е. в съобщението за наложен запор следвало изрично да е посочен произходът на
паричните средства и дали срещу същите е законосъобразно да бъде насочено
принудителното изпълнение. Твърди, че било видно от текста на получените
съобщения за налагане на запор върху трудово му възнаграждение, в нито едно от
тях разпореждането на орган по принудителното изпълнение не се разпростирало
върху парични средства различни от трудово възнаграждение или всяко друго
възнаграждение, получавано за труд.
Моли съда да осъди
ответника клон „Рудник Трояново - 3, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица -
Изток“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Р.Г.С., ЕГН **********, следните
парични средства, както следва:
1.
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на
труда - 33 811.95 лв.;
2.
обезщетение за неспазено предизвестие -
2254.13 лв.;
3.
начисления за безплатна храна - 24.00 лв.;
4. помощи за отопление -
834.16 лв.,
или общо 37 399.82 лв., ведно със законната лихва върху
всяка една от посочените по-горе суми от предявяването на исковата молба -
12.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
Моли съда да осъди ответника да му заплати мораторни
лихви върху посочените по-долу суми от датата на забава 24.09.2019 г. до
11.11.2019 г., както следва:
1.
върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда - 460.22 лв.;
2.
върху обезщетението за неспазено предизвестие
- 30.68 лв.;
3.
върху начисленията за безплатна храна - 0.33
лв.;
4. върху помощите за отопление
- 11.35 лв.
Претендира за направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, в който се оспорват предявените
искове.
Ответникът „Рудник Трояново-3“, е. ***, клон на „Мини
Марица- изток“ ЕАД, гр. Раднево оспорва по основание и размер
предявените от Р.Г.С. обективно съединени осъдителни искове.
Не се оспорва твърдението, че между ищецът и ответното
предприятие е съществувала трудово-правна връзка, която е била прекратена с
Предизвестие, изх. № ЧР-01-378/09.07.2019 г. и Заповед № 50/20.08.2018 г. на
управителя на „Рудник Трояново-3“, с. ***, поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст от С., както и обстоятелството, че върху
трудовото възнаграждение на ищецът са били наложи запори от органи по
принудително изпълнение.
Оспорват се всички изложени от ищеца твърдения,
обосноваващи че на Р.Г.С. не е било изплатено правилно и законосъобразно
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетение за неспазено
предизвестие, начисления за безплатна храна и помощи за отопление.
Възражение срещу иска и обстоятелствата, на които се
основава.
Предвид наложените запори от частни съдебни изпълнители
върху трудовото възнаграждение, получаваното от Р.Г.С. от ответното
предприятие, работодателят законосъобразно и правилно е определил и изплатил
процесните парични суми, които са начислени с оглед на прекратяване на
трудовото му правоотношение с „Рудник Трояново-3“, е. ***, поради придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Нямало спор по делото, че върху трудовото възнаграждение
на Р.Г.С., получавано от „Рудник Трояново-3“, е. *** имало наложени запори по
изпълнителни производства, по които ищецът се явява длъжник, а именно:
1.
изп. дело № 20178710400042 по описа на ЧСИ
Яна Георгиева, per. № 871;
2.
изп. дело № 20157660401029 по описа на ЧСИ
Кръстьо Ангелов, per. № 766;
3.
изп. дело № 20147650400209 по описа на ЧСИ
Гергана Илчева, per. № 765;
4.
изп. дело № 20138650400373 по описа на ЧСИ
Маргарита Димитрова, per. №
865;
5.
изп. дело № 20128650401137 по описа на ЧСИ
Маргарита Димитрова, per. №
865;
6.
изп. дело № 20128650401136 по описа на ЧСИ
Маргарита Димитрова, per. №
865;
7.
изп. дело № 20128650400037 по описа на ЧСИ
Маргарита Димитрова, per. № 865.(Приложения № 1-7)
Спорно по делото било дали извършените удръжки от
работодателя от трудовото възнаграждение на ищеца, с оглед на наложените запори
от съдебни изпълнители, които са преведени по банкова сметка ***, са правилни и
законосъобразни. Също така, следвало да бъде изяснено по делото дали
работодателят е извършил плащане на процесните суми (или на част от тях) в
полза на ищеца. В тази връзка излагат следните съображения:
Пред ЧСИ Маргарита Димитрова било образувано изпълнително
дело № 20128650400037. На 01.02.2012 г. в „Рудник Трояново-3“, с. *** било
депозирано запорно съобщение по посоченото изпълнително дело, изх. №
1186/27.01.2012 г. на съдебния изпълнител, е което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, получаваното от Р.Г.С. от ответното предприятие.
Впоследствие върху трудовото възнаграждение на работника били наложени още 6
запора по други изпълнителни производства.
Наложеният запор върху трудовото възнаграждение представлявал
разпореждане на съдебния изпълнител, с което се забранява на третото задължено
лице - работодател, да изпълнява на длъжника досежно секвестируемата част от
трудовото му възнаграждение или всяко друго възнаграждение за труд -
командировъчни, премии, допълнително материално стимулиране, извънреден или
нощен труд и др. Размерът на постъпващите вноски от третото задължено
лице-работодател може да варира според полученото от длъжника, като се определя
по реда на чл. 446 ГПК. Насочването на принудителното изпълнение към вземане за
трудово възнаграждение било правомерно действие, допустимо съгласно чл. 450 и
чл. 512 ГПК. Това вземане е частично секвестируемо, т.е. при налагането на
запор, за да е законосъобразен същия, следва да обхваща само секвестируемата
част. Видно от приложените запорни съобщения във всички било указано до трето
лице - работодател „при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се
правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК“.
От изложеното, ответникът счита че наложените запори били
извършени законосъобразно от съдебните изпълнители, а и нямало твърдения от
страна на ищеца за тяхната незаконосъобразност.
При наличието на наложени запори върху трудовото
възнаграждение на С., за работодателя е възникнало задължението по чл. 508 от ГПК и на основание чл. 508, ал. 3 от ГПК „Рудник Трояново-3“, с. *** като трето
задължено лице, което не е оспорило задължението си, ежемесечно е превеждало по
сметка на съдебния изпълнител секвестируемата част от възнаграждението, върху
което бил наложен запор, съобразно размерите, посочени в чл. 446, ал. 1 ГПК.
Съществено било, че дължимата сума от ищеца по изпълнителните производства, по
които има наложен запор върху трудовото възнаграждение, многократно надвишавала
претендираните процесни суми.
В процесния случай с трудовото възнаграждение на С. за
месец август 2019 г. били начислени и изплатени следните суми:
индивидуална месечна заплата - 180,41 лв., прослужено
време 77,58 лв., платен домашен отпуск - 1024,60 лв., обезщетение при
пенсиониране 33 811,95 лв., неспазено предизвестие 2254,13 лв., безплатна храна
24,00 лв., помощи за отопление 834,16 лв. и допълнително осигуряване 40 лв.
Видно от приложения фиш от ищеца сумата предоставена от
минното дружество за допълнителното доброволно осигуряване е внесено по партида
на работника в посочено от него пенсионно-осигурително дружество, като няма
претенция относно посоченото плащане.
Съгласно чл. 41 от КТД на основание чл. 285 от КТ
работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към нея под формата на
ваучери за храна или в натура, а не под форма на парична сума. Ищецът е получил
безплатна храна под формата на ваучери за храна на стойност 24 лв., с оглед на
отработеното от него време за месец август 2019 г. От приложената към настоящия
отговор Разплащателна ведомост за ваучери за месец 08.2019 г. (Приложение № 9)
е видно, че ищецът е получил ваучери за храна на стойност 24 лв. Също така, от
приложения фиш за месец август на С. безплатната храна не е включена в сумата преведена
на съдебния изпълнител, а е отразена като получена такава от ищеца. С оглед на
което, тази претенция се явява неоснователна.
Относно обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ,
обезщетение по 220, ал. 1 от КТ и сумата „помощ за отопление“ („помощ за посрещане
на отоплителния сезон“ съгласно КТД), която се получава ежегодно от работниците
и служителите на „Мини Марица-изток“ ЕАД, гр. Раднево по реда и условията на
чл. 57 от КТД, като се начислява към брутното трудово възнаграждение, следва да
се има предвид, че тези „обезщетения" и тази „помощ“ са начислени именно
във връзка със съществуващо между страните трудово правоотношение, поради което
наложеният запор върху възнаграждението обхваща и обезщетенията, дължими по КТ
и помощите получавани въз основа на сключен КТД. Горепосочените суми са
удържани и преведени по сметка на ЧСИ, именно на основание наложени запори
върху трудовото възнаграждение на ищеца, поради което работодателят не дължи на
същият претендираните сума, тъй като реално е извършил плащане на процесиите
суми в полза на ищеца.
Още, съобразно разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от ГПК
запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението,
посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника,
получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото
учреждение, т.е. за работодателя съществува задължение да преведе съответната
част от сумата на ЧСИ и по отношение на начисленото обезщетението по чл. 222,
ал. 3 от КТ, на начисленото обезщетението по 220, ал. 1 от КТ, както и за
помощта по чл. 57 от КТД. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че в случаите, в
които не следва да се налага запор върху суми, получени от обезщетения, то
законодателят въвежда изрична забрана, както например е предвидено в чл. 114а
от Кодекса за социалното осигуряване.
Следователно обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и по
220, ал. 1 от КТ, както и помощта по чл. 57 от КТД следвало да се разглеждат
като получени възнаграждения /плащане/, независимо от наименованието „обезщетение“
или „помощ“ и при удръжки върху размера им се прилага разпоредбата на чл. 446
от ГПК.
Не на последно място, „Рудник Трояново-3“, с. *** с
превода на сумата от 36 134,62 лв. по банкова сметка ***тил всички дължими суми
на С. с оглед на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Това
е така, тъй като превода на посочената сума по сметка на съдебния изпълнител не
представлява плащане в полза на взискателя по изпълнителното производство.
Приведените от работодателят суми принадлежат на длъжника и те имат характер на
депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за
извършване на разпоредителни действия с тях до удовлетворяването на взискателя,
съответно присъединените кредитори. Удовлетворяването на взискателя се извършва
след разпределение на получената сума от съдебния изпълнител. До момента на
извършване на разпределението преведената сума от третото задължено лице
принадлежи на длъжника. Ето защо, независимо дали работодателят се е отклонил
или не от запорното съобщение, не прави наложения запор незаконосъобразен, а от
там следва, че извършеното плащане от работодателя също е законосъобразно. За
ищеца е бил налице друг способ за защита, който е следвал да упражни. Ако е
счел, че е удържана и преведена от работодателя сума по сметка на ЧСИ
вследствие на наложен запор не е следвало да бъде превеждана или е по-голяма по
размер, е трябвало да поиска от ЧСИ връщане на тази сума. В исковата молба
липсват твърдения и данни Р.С. да е поискал от ЧСИ връщане на внесена от
работодателя сума или да е обжалвал действия на съдебния изпълнител. Вместо да
се обърне към съдебния изпълнител Р.С. е оправил покана за плащане на
процесиите суми от „Рудник Трояново-3“, с. ***, след като е бил напълно наясно,
че с оглед на наложени запори върху трудовото му възнаграждение, работодателят
като трето задължено лице е направил удръжки, които е превел по сметка на
съдебен изпълнител. С оглед на депозираната покана за плащане, работодателят
добросъвестно е предприел действия пред ЧСИ да бъде възстановена сума по сметка
на Р.С., с оглед на неговите претенции. В тази връзка е изпратено писмо от
„Рудник Трояново - 3“, с. ***, изх. № ЧР-07- 704/28.10.2019 г. (Приложение №
8), до ЧСИ Маргарита Димитрова, per. № 865. ЧСИ Димитрова не е отговорила на
нашето писмо.
Предвид на изложеното до тук, искането на ищеца за
заплащане в негова полза на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетени по
220, ал. 1 от КТ, както и помощта по чл. 57 от КТД е неоснователно, тъй като
работодателят реално е изплатил в полза на ищеца тези суми, като счита, че
същите са били законосъобразно и правилно удържани и преведени по сметка на
съдебен изпълнител.
По отношение на предявените от ищеца акцесорени искове:
Неоснователността на всеки един от предявените главните
осъдителни искове обуславя и неоснователността и на съответния предявен
акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва.
Следва да се има предвид в случай на уважаване на някой
от главните искове, че задължението на работодателя за заплащане обезщетението
по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по 220, ал. 1 от КТ, както и помощта по
чл. 57 от КТД е безсрочно и съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД се изисква покана на
кредитора. В конкретният случай покана за плащането им е получена от ответника
на 14.10.2019 г.
Възражение за прихващане при условията на евентуалност.
В случай на пълно или частично уважаване на претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на
33811.95 лв., е отправено възражение за прихващане на тази сума със сумата,
която работодателят е удържал от начисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на Р.С. и е превел по банкова сметка ***, per. 865, е оглед на наложени запори върху трудовото възнаграждение на
работника.
В случай на пълно или частично уважаване на претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2
254.13 лв., е направено възражение за прихващане на тази сума със сумата, която
работодателят е удържал от начисленото обезщетение по 220, ал. 1 от КТ на Р.С.
и е превел по банкова сметка ***, per. 865, с оглед на наложени запори върху
трудовото му възнаграждение.
В случай на пълно или частично уважаване на претенцията
на ищеца за присъждане на помощ за отопление в размер на 834.16 лв., е
направено възражение за прихващане на тази сума със сумата, която работодателят
е удържал от начислените помощи за отопление за 2019 г. на Р.С. и е привел по
банкова сметка ***, per. 865, с оглед на наложени запори върху
трудовото му възнаграждение.
В случай на пълно или частично уважаване на претенцията
на ищеца за присъждане на начисления за безплатна храна в размер на 24.00,
отправят възражение за прихващане на тази сума със сумата, която работодателят
е удържал от начислената безплатна храна в размер на 24.00 на Р.С. и е превел
по банкова сметка ***, per. 865, с оглед на наложени запори върху
трудовото му възнаграждение.
В случай, че бъде уважена изцяло или частично някоя или
всички искови претенции на ищеца, то би било налице неоснователно обогатяване
на Р.С. с оглед на платената от „Рудник Трояново-3“, с. *** сума по сметка на
ЧСИ Маргарита Димитрова в изпълнение на наложен запор по изпълнително дело №
20128650401137(или в изпълнение на запор по друго изпълнително дело) в размер
на 36134,62 лв.
С оглед на което излагат следните съображение:
С постъпването в ответното предприятие на Запорно
съобщение, изх. № 1186/27.01.2012 г. на ЧСИ Маргарита Димитрова, по
изпълнително дело № 20128650400037(или на запорно съобщение по последващо
изпълнително дело) за „Рудник Трояново-3“, с. *** на основание чл. 508, ал. 3
от ГПК във вр. с чл. 450, ал. 3 от ГПК възниква задължение при условията на чл.
446 от ГПК да удържа и да превежда по сметка на ЧСИ суми от трудовото
възнаграждение, получавано от С..
Именно в изпълнение на това свое задължение ответното предприятие
е привело по сметка на ЧСИ Маргарита Димитрова сума в размер на 36134,62 лв.
Видно от приложеното платежно нареждане за кредитен превод от 30.09.2019 г.
(Приложение № 11) по сметка на ЧСИ Маргарита Димитрова е извършено плащане на
сума в размер 36134,62 лв., като основание е посочено „Р.С. Д№ 20128650400037“.
При последващ паричния превод протокол за разпределение на получената от ЧСИ
сума, същата е послужила за погасяване4 на задължения на Р.С. по
изпълнително/и дело/а. В исковата молба не са изложени твърдения от Р.С. да не
е бил съгласен или да е обжалвал действия на ЧСИ, респективно да е протестирал
разпределителните протоколи. При изложените обстоятелства е безспорно, че
преведената сума от работодателя е отишла за изпълнение на задължения на С., и
тъй като с нея се намалява имуществото на „Рудник Трояново-3", с. ***, с
оглед на уважените претенции на ищеца, то със сума, която е удържал и привел
работодателя за всяка уважена процесна претенция се е обогатил ищеца, тъй като
сумата е платена от ответното предприятие по изпълнително дело, като тези
средства са излезли не от патримониума на ищеца, но са отишли за погасяване на
негови задължения.
Възражение при условията на
евентуалност.
В случай на пълно или частично уважаване на някоя от
претенциите на ищеца отпеавят възражение, че ответника не дължи плащане на
брутния размер на претендираното обезщетение или помощ, тъй като от брутния му
размер в качеството му на работодател-осигурител е длъжен да начисли и внесе от
името на работника дължимите данъци и осигуровки, в изпълнение на задължение
към държавния бюджет.
Счита, че следва да се отхвърлят предявените обективно
съединени осъдителни искове против Рудник „Трояново-3", с. ***, като
неоснователни и недоказани.
Претендирани са разноски и е отправено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
По делото е конституирано трето лице помагач на страната
на ответника.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ- ЧСИ
Маргарита Димитрова твърди, че изпълнително дело № 20128650400037
е образувано на 26.01.2012г. Поканата за доброволно изпълнение била получена от
длъжника на 14.02.2012г. По делото са извършвани през годините неколкократни
разпределения на постъпващите суми по запор на трудово възнаграждение на
длъжника, предвид няколкото присъединени взискатели и недостатъчността на
сумата да покрие вземанията на всички кредитори. Всички предходни разпределения
по делото не са били обжалвани, влезли са в сила и сумите по тях са разплатени
на конституираните в изп. процес взискатели.
На 30.09.2019г. е постъпила сума в размер на 36134,62
лева от работодателя на длъжника, като предвид размера и постъпили суми през
предходните два месеца от последното разпределение по делото, на 08.10.2019г. е
изготвено ново, поредно разпределение по делото. До страните и длъжника са
изготвени съобщения за предявяване на същото, получено конкретно от длъжника на
14.10.2019г.
На 17.10.2019г. е постъпила молба от длъжника чрез адв. Н.Л.
за неизвършване на изготвеното вече разпределение поради твърдения за липса на
задължения на длъжника към един от посочените в разпределението взискатели -
Банка ДСК ЕАД и твърдения за друг, нетрудов произход на постъпилата по делото
сума. Молбата е изпратена за становище на взискателя. Изготвеното вече на
08.10.2019г. разпределение е предявено на 18.10.2019г. предвид редовното
уведомяване на страните за насроченото изпълнително действие. Постъпила е жалба
срещу разпределението, като същата към настоящия момент е отхвърлена с влязло в
сила решение по гр.д. 1013/2020г. по описа на ОС - гр.Стара Загора.
Основният довод на ищеца в исковата молба е обхвата на
наложения запор по изпълнителното дело и кои вземания на работника от
работодателя обхваща той, с оглед характера им и момента на възникването им,
съответно следвало ли е работодателя да ги превежда в изпълнение на запора.
Предвид възникналия спор между работодателя и
длъжника-ищец и за постигане на правна стабилност на извършваните по делото
действия и изготвеното разпределение на 07.11.2019г. с разпореждане и съответно
изготвено запорно съобщение била наложила запор на постъпилата по делото сума
от работодателя, който смятам обуславя отпадането на правния интерес от
настоящата искова молба на ищеца, тъй като паричната сума постъпила по делото,
независимо от тълкуването на обхвата на запора, наложен при работодателя, ще
остане за удовлетворяване на взискателите по делото въз основа на новоналожения
запор. За посоченото изпълнително действие ищеца е уведомен със съобщение до
пълномощника му, получено на 14.11.2019г. При това положение осъждането на
ответника да плати повторно търсените обезщетения ще доведе до неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като изплатената от работодателя сума е на длъжника и
със същата се погасяват негови задължения към кредиторите му.
Предвид изложеното искането е да се отхвърлят предявените
срещу ответника искове като недопустими поради липса на правен интерес или при
преценка за допустимост на същите, като неоснователни, по изложените
съображения.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на
основание чл.235 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото е приета като писмено доказателство
покана за плащане от ищеца до ответника за изплащане на дължими суми за
обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, обезщетение за неспазено предизвестие,
начисление за безплатна храна и помощи за отопление от 10.10.2019 г., както и
фиш от работодателя за месец август 2019 г.
По делото е безспорно установено, че страните са били в
трудово-правни отношения, като трудовото правоотношение е прекратено със
заповед № 50 от 20.08.2020 г. В заповедта са начислени следните обезщетения: за
неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за 30 календарни дни и брутни трудови възнаграждения за 15 месеца на
основание чл. 222, ал.3 от КТ. По делото е представен КТД от 08.08.2018 г.,
като съгласно чл. 83, ал.1 и 2, ищецът следва да получи при упражняване правото
си на пенсиониране 15 брутни заплати.
По делото е назначена и изслушана съдебно икономическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. Вещото лице сочи, че продължителността на трудовия стаж на ищеца по делото Р.Г.С. при
ответника по делото „Мини Марица Изток ЕАД - клон Рудник „ТрояновоЗ“ с. *** е 25 години ,
4месеца и 7дни. Начисленото
брутно възнаграждение на ищеца по делото
С. за м. 07.2019 година , предхождащ месеца на пенсионирането му е 3
335.64 лева , но брутното трудово възнаграждение, което следва да се ползва
като база при определяне размерите на обезщетенията по чл.222 ,ал 3 и
чл.220,ал1 от КТ е 2254.13 лв. Сумата
на обезщетението по чл.222, ал.З на ищеца
възлиза на 33 811.95 лв., която е начислена във фиша за м.08.2019
година.Размерът на обезщетението за неспазено предизвестие съгласно чл.220,
ал.1 от КТ е 2254.13 лева в брутен размер.
Вещото лице сочи също, че съгласно чл.41
ал 1 от КТД на работниците и служителите на „Мини Марица Изток“ клон „ Рудник -
3“ се начислява безплатна храна по 1 лев за отработен час. През м. август
ищецът С. е отработил 24 часа и му е начислена сумата от 24 лв., която е получена
като ваучери по ведомост срещу положен подпис и отразена във фиша за м.08.2019 година като
начисления и удръжка в размер на 24 лева.Върху тази сума не се дължат удръжки и
нетната сума е също в размер на 24 .00 лева.
Сумата на помощта за
отопление на
ищеца С. в брутен размер възлиза на 834.16 лева начислена по фиш м.08.2019
година. След като са удържани осигурителни вноски в размер на 114.95 лева , ДОД
- 64.73 лева, застрахователна премия - 7.19 лева, нетната сума
за получаване е 647.30 лева. В заключението си вещото лице посочва и размерът
на претендираните мораторни лихви.
Претендираната
мораторната лихва, изчислена върху обезщетението по чл.222, ал.З от КТ от 33811.95 лева
възлиза на 460.22 лева; мораторната лихва изчислена върху брутния
размер на обезщетението по чл.220, ал 1 за неспазено предизвестие е 30.68 лева;
мораторната лихва върху сумата за безплатна храна от 24.00 лева, в брутен и нетен размер
е 0.33 лева; мораторната лихва изчислена върху брутния
размер на
помощта за отопление е 11.35 лв.
Вещото лице
сочи, че на ищеца е начислено допълнително- обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на 2571.60 //15 месеца х 171.44 лева начисленото доплащане за
м.07.2019 година = 2571.60 лв./; Обезщетение за неспазено предизвестие чл.220,ал.З
от КТ - 171.44 лева, като на ищеца е преведена сумата в размер на
2938.73 лева с
платежно нареждане за масово плащане на 23.10.2019 година с приложени списъци
/Прил. 2/.
В заключението си, вещото лице сочи, че след
направените удръжки за социални осигуровки и дължим ДОД в съответствие с
действащото законодателство уреждащо облагането на обезщетенията по КТ -
чл.222, ал.З , чл.220,ал.1 за неспазено предизвестие и помощта за отопление ,
работодателят е превел на съдия изпълнител с едно платежно нареждане на
30.09.2019 г. сумата от 36 134.62
лева, каквато
сума е отразена във фиша за м.08.2019 година като удръжка - Запор .
Съгласно действащите нормативни актове
върху сумата на обезщетението по чл.222, ал.З от КТ не се
внасят осигурителни вноски и не подлежи на облагане с ДОД ,
което означава , че размерът на процесното обезщетение в брутен и нетен размер
възлиза на 33811.95 лева . С инициираното платежно нареждане на
30.09.2019година, ответникът по делото превежда сумата от 36 134.62 лева на
съдия изпълнител , което означава , че сумата на обезщетението по чл.222, ал. 3
в размер на 33 811.95 лева, се съдържа във
преведената сума от 36
134,62 лева.
Сумата на
обезщетението по чл.220,ал. 1 се облага само с
ДОД и застрахователна премия.След
удържане на сумата 225.41 лева / ДОД -202,87 лв. +22.54 лв. застрахователна
премия = 225.41 лв./ от брутния му размер , нетната сума за получаване е в размер на 2028.72
лева, която е преведена на съдия изпълнител , с инициираното платежно нареждане
на 30.09.2019 година за 36 134.62 лева.
След като работодателя е удържал платимите осигурителни вноски
от 114.95 лева , дължимия ДОД в размер на 64.73 лева и застрахователна премия
от 7.19 лева, нетната сума за получаване е 647.30 лева - брутна сума 834.16 лв. -
осигуровки 114.95 лв. - 64.73 лв. ДОД - 7.19 застрахователна премия = 647.30
лв.
С инициираното платежно
нареждане на 30.09.2019 година за 36 134.62 лева , ответникът по делото е превел на
съдия изпълнителя частично от
помощта за отопление в размер на 393.95 лева.Разликата от 353.34 лева е
преведена на ищеца по делото. Ищецът по делото Р.Г.С. е получил ваучери за безплатна храна за м. август
2019 година в размер на 24 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Процесуалната норма на чл. 446,
респ. чл. 446а ГПК
предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми /пълна или
частична несеквестируемост/. В съдебната практика няма спор, че трудовото
възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са
частично секвестируеми, т. е. наложеният запор върху тях обхваща само
секвестируемата част /чл. 446 от ГПК, ТР № 2/26.06.2015 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1,
3, 13/. Преценката дали сумата, върху която е насочено изпълнението е
секвестируема, изхожда от това, какъв е произходът на паричните средства –
такива за положен труд /без значение формата на тяхното плащане -в брой или по
банков път/. Нормите уреждащи несеквестируемостта са императивни, не могат да
се тълкуват разширително, което обстоятелство е своеобразна пречка за включване
на обезщетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.
Съдът счита, че процесното
вземане не попада в предметния обхват на чл. 446
и чл. 446а ГПК.
Трудовото възнаграждение е елемент от трудовото правоотношение и представлява
дължимата от работодателя на работника или служителя насрещна престация за
предоставената му на разпореждане и за ползване от последния работна сила. От
своя страна обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение имат
различни правни основания, но общото е, че се дължат във връзка с прекратяване
на правоотношението между работодателя и работника или служителя. Но не са
елемент от трудовото възнаграждение.
Процесните обезщетения по
своята правна природа не представляват обезщетения в истинския смисъл на
думата, тъй като не репарират причинени вреди на работника или служителя. В
тази група попадат компенсационните /напр. пътни, дневни, квартирни пари,
плащания при преместване на работа в друго населено място/, и гаранционните
плащания /за неизпълнение на предписание за трудоустрояване, невъзможност за
изпълнение на работата при бедствие/. Същевременно, не се касае и за защита на
други посочени в специални забранителни норми вземания /напр. по чл. 114а, ал.
1 КСО досежно обезщетенията и помощите по държавното обществено
осигуряване; чл. 14, ал. 3 ЗСП във връзка със социалните помощи; чл. 198 КЗ
за застрахователната сума по застраховка "Живот" и
"Злополука", както и за застрахователното обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност"/.
Предвид изложените съображения
се налага изводът, че процесните вземаня не са несеквестируеми и съдебният
изпълнител разполага с процесуална власт да насочва принудителното изпълнение
върху същите.
Съдът намира, че работодателят
е изпълнил задължението си по чл. 508, ал. 3 ГПК
да внесе съответния размер от дължимата сума по сметка на ЧСИ по повод
образуваното срещу ищеца изпълнително дело. Наложеният запор върху сумите
посочени в представения по делото фиш на ищеца обхваща и всички други
възнаграждения, които му се следват, съгласно чл.
512, ал. 1 ГПК, т.е. за работодателя съществува задължение да
преведе съответната част от вземането на ищеца на ЧСИ и по отношение на
начисленото обезщетение по чл. 222 ал.3 КТ,
както и другите начислени обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ и вземания за
храна и отопление.
На следващо място
следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл.
512, ал. 1 от ГПК, запорът върху трудово възнаграждение се отнася не
само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго
възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия
работодател или същото учреждение.
В чл. 512, ал. 3 от ГПК е регламентирана отговорността на третото задължено лице, което
наруши забраната, визирана в чл. 507 от ГПК.
Цитираните правни
норми сочат, че лицето, което плати трудовото възнаграждение на длъжника
въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, отговаря лично към
взискателя.
От друга страна,
удръжките, които могат да се правят от трудовото възнаграждение, без съгласието
на работника или служителя, са изчерпателно изброени в императивната разпоредба
на чл. 272, ал. 1 от КТ, като в т. 5 са предвидени и запорите, наложени по съответния
ред.
При така установените обстоятелства по делото
съдът намира, че постъпилата от работодателя на ищеца парична сума е преведена
на третото лице помагач по приложеното изпълнително дело законосъобразно, тъй
като дори и произхода на сумата да е от парично обезщетение за пенсиониране и
парично обезщетение за неспазено предизвестие, то произтича пряко и
непосредствено от трудовото правоотношение и се явява безспорно секвестируемо,
поради което не е налице правна пречка тези обезщетения да послужат за
погасяване на парични задължения на длъжника – ищец.
Ето защо съдът
намира, че следва да отхвърли като неоснователни предявените от ищеца искове
за: обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - 33
811.95 лв.; обезщетение за неспазено предизвестие - 2254.13 лв.; начисления за
безплатна храна - 24.00 лв.; помощи за
отопление - 834.16 лв., общо 37 399.82
лв., ведно със законната лихва върху всяка една от посочените по-горе суми от
предявяването на исковата молба - 12.11.2019 г. до окончателното им изплащане,
както и мораторни лихви върху посочените суми от датата на забава 24.09.2019 г.
до 11.11.2019 г., както следва: върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда - 460.22 лв.; върху обезщетението за неспазено предизвестие -
30.68 лв.; върху начисленията за безплатна храна - 0.33 лв.; върху помощите за отопление - 11.35 лв.
На осн. чл.78 ал.2 ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 500 лв.,
представляващи юриск.възнаграждение общо за предявените обективно съединени
искове.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.С.,
ЕГН **********, чрез адв. Н.Л. от САК, съдебен адрес:*** против Рудник
„Трояново-3“, с. ***, клон на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД, гр. Раднево, ЕИК
833017552019, седалище и адрес на управление: с. ***, п.к.6294, община
Гълъбово, област Стара Загора искове за заплащане на: обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на
труда - 33 811.95 лв.; обезщетение за неспазено предизвестие - 2254.13 лв.; начисления
за безплатна храна - 24.00 лв.; помощи
за отопление - 834.16 лв., или общо в
размер на 37 399.82 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от
посочените по-горе суми от предявяването на исковата молба - 12.11.2019 г. до
окончателното им изплащане, както и мораторни лихви върху посочените суми от
датата на забава 24.09.2019 г. до 11.11.2019 г., както следва: върху
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - 460.22 лв.; върху
обезщетението за неспазено предизвестие - 30.68 лв.; върху начисленията за
безплатна храна - 0.33 лв.; върху
помощите за отопление - 11.35 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.Г.С., ЕГН **********, чрез адв. Н.Л. от САК,
съдебен адрес:*** да заплати на Рудник
„Трояново-3“, с. ***, клон на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД, гр. Раднево, ЕИК
833017552019, седалище и адрес на управление: с. ***, п.к.6294, община
Гълъбово, област Стара Загора, сумата от 500 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач – ЧСИ Маргарита Димитрова, с рег. № 865 на КЧСИ, с район
на действие ОС Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: