Определение по дело №472/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.389 и сл. ГПК, вр. чл.144 АПК

Образувано е по искова молба от Д. С. С. и Е. Т. Т. и двамата с постоянен адрес в [населено място] чрез адв. Е. Д. срещу «КК 18» ООД с [ЕИК], седалище в [населено място], с която на основание чл.203 от АПК, вр. чл.39 ал.2 ЗЗЛД и чл.79 ал.1, чл.82 §1, вр. §2 от Регламент /ЕС/2016/679 се иска обезщетение в размер на по 15000лева за всеки един от тях от неправомерно обработване и съхраняване на лични данни, манипулирането им, нерегламентирано заснемане и тяхното незаконосъобразно разпространение.

С исковата молба е направено на основание чл. 389 от ГПК, вр. чл.144 АПК искане за допускане на обезпечение на предявения от ищеца Д. С. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника „КК 18“ ООД във всички български банки до размера на иска от 15000 лева, както и обезпечение запор върху дружествените дялове. Изложени са обстоятелства за това, че ответникът по иска е дружество с капитал 100 лева, разпределени между трима съдружници, единият от които юридическо лице, като същият като размер не съответства на дейността и не може да обезпечи евентуални осъдителни решения. Посочено е, че често се извършва промяна на съдружието, промяна на седалището и смяна на управлението. Посочени са обстоятелства относно ниският размер на средната месечна заплата в него, което му отрежда рейтинг под средният за страната.

Съдът намира, че така предявеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради следните за това съображения:

Ищецът основава претенциите си на посочени според него неправомерни действия и актове на ответника като администратор на лични данни. Към исковата молба са приложени единствено снимки и видеоматериал, който не е достатъчен на този етап от производството за достатъчна преценка относно твърдените незаконосъобразни действия и актове на ответника. Не са налице достатъчно доказателства относно вероятната основателност на иска. За да се приеме, че е обосновано искането на ищеца за налагане на обезпечителни мерки, следва по несъмнен начин от изложените от ищеца обстоятелства да става ясно, че е налице нарушаване на правото по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по ЗЗЛД от страна на ответника. Следва да се има в предвид, че това нарушаване тепърва ще е предмет на настоящото производство, в която връзка са и формулираните в исковата молба доказателствени искания, с които явно се цели изясняване на обстоятелството дали именно ответника е администратор на лични данни, как е извършил незаконосъобразните действия и какви актове има издадени, като в тази връзка се иска и събиране на доказателства от трети, неучастващи в процеса лица. Ето защо, по отношение на този ответник от представените с исковата молба доказателства и от изложените обстоятелства не може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искова, поради което и не може да се уважи искането за обезпечаване на вземането на кредитора.

На следващо място, никъде ищецът не е посочил, че е налице опасност при евентуално уважаване на исковата претенцията за обезщетение да се затрудни или да стане невъзможно събирането на бъдещото вземане на ищеца при евентуално уважаване на предявения иск, да е трудно или невъзможно удовлетворяването на ищеца. В направеното в исковата молба изложение липсва конкретно твърдение за наличието на такава реална опасност. Сочи се единствено, че дружественият капитал е недостатъчен да покрие евентуални осъдителни решения срещу дружеството. Размерът на дружественият капитал и размерът на заплатите в дружеството не обосновава липсата на друго имущество, което да послужи за събирането на евентуално бъдещо вземане, което ще се присъди.

Ето защо по изложените съображения искането за допускане на обезпечение на ищеца Д. С. С. против този ответник ще следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Административен съд –Пловдив-XXVIII състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. С. от [населено място], обективирано с исковата молба, за допускане на обезпечение на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с налагане на запор върху банкови сметки на ответника „КК 18“ ООД във всички български банки до размера на иска от 15000 лева, както и обезпечение запор върху дружествените дялове.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен Административен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.