Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 20.10.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка И. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 6422 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 626 от ГПК, за установяване на вземания с правно основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от  ТЗ и чл. 121 и сл. от ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „Б.П.Б.“ АД, дружество, регистрирано в Република България, с ЕИК *******, твърди, че е кредитор с парични вземания срещу  „К.“ АД, дружество със седалище и адрес на управление ***, регистрирано в Общия търговски регистър с номер 23384247000, представлявано от Ф.А.А..

Ответникът е  солидарен длъжник по Договор за кредит № 446/2008г., сключен на 18.04.2008г., изменен и допълнен с Анекс № А01-446/2008, сключен на 17.05.2008г., Анекс № А02-446/2009, сключен на 29.04.2009г., Анекс № А03-446/2010, сключен на 29.04.2010г., Анекс № А04-446/2010, сключен на 29.06.2010г., Анекс № А05-446/2011, сключен на 29.04.2011г., Анекс № А06-446/2011, сключен на 29.09.2011г., Анекс № А07-446/2011, сключен на 28.10.2011г., Анекс № А08-446/2011, сключен на 27.12.2011г., Анекс № А09-446/2012, сключен на 30.01.2012г., Анекс № А10-446/2012, сключен на 24.02.2012г., Анекс № А11-446/2012, сключен на 20.03.2012г., Анекс № А12-446/2012, сключен на 27.03.2012г., Анекс № А13-446/2012, сключен на 27.04.2012г., Анекс № А14-446/2012, сключен на 31.05.2012г., Анекс № А15-446/2012, сключен на 29.06.2012г., Анекс № А16-446/2012, сключен на 27.07.2012г., Анекс № А17-446/2012, сключен на 27.08.2012г., Анекс № А18-446/2012, сключен на 26.09.2012г., Анекс № А19-446/2012, сключен на 26.10.2012г., Анекс № А20-446/2012, сключен на 27.11.2012г., Анекс № А21-446/2012, сключен на 28.11.2012г., Анекс № А22-446/2012, сключен на 20.12.2012г., Анекс № А23-446/2013, сключен на 29.01.2013г., Анекс № А24-446/2013, сключен на 27.02.2013г., Анекс № А25-446/2013, сключен на 27.03.2013г., Анекс № А26-446/2013, сключен на 24.04.2013г., Анекс № А271-446/2013, сключен на 27.05.2013г., Анекс № А28-446/2013, сключен на 26.06.2013г., Анекс № А29-446/2013, сключен на 24.07.2013г., Анекс № А30-446/2013, сключен на 23.08.2013г., Анекс № А31-446/2013, сключен на 25.09.2013г., Анекс № А32-446/2013, сключен на 28.10.2013г., Анекс № А33-446/2013, сключен на 27.11.2013г., Анекс № А34-446/2013, сключен на 19.12.2013г., Анекс № А34-446/2014, сключен на 29.01.2014г., Анекс № А36-446/2014, сключен на 26.02.2014г., Анекс № А-37/2014, сключен на 38.03.2014г., Анекс № А38-446/2014, сключен на 28.04.2014г., Анекс № А39-446/2014, сключен на 28.05.2014г., Анекс № А40-446/2014, сключен на 27.06.2014г., Анекс № А41-446/2014, сключен на 24.07.2014г., Анекс № А42-446/2014, сключен на 28.08.2014г., Анекс № А43-446/2014, сключен на 29.09.2014г., Анекс № А44-446/2014, сключен на 28.10.2014г., Анекс № А45-446/2014, сключен на 26.11.2014г., Анекс № А46-446/2014, сключен на 17.12.2014г. и Анекс № А47-446/2015, сключен на 29.01.2015г. Кредитополучател по договора за кредит е „Ф.“ ЕООД, вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието на Република България, с ЕИК *******.

Изискуемостта на всички задължения по договора за кредит и анексите е настъпила на 28.02.2015г. с изтичане на крайния срок за издължаване на отпуснатия кредит, съгласно чл. 3 от Анекс 47-446/2015, на която дата всички суми по кредитната експозиция са били изискуеми в пълен размер и същите не са издължени.  Неизплатената от страна на кредитополучателя главница е общо в размер на 1 368 254. 54 евро, за която сума ответното дружество отговаря солидарно за пълното й издължаване.

На 06.11.2015г. от ищеца е била депозирана молба за европейска заповед за плащане на основание Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета да създаване на процедура за европейска заповед за плащане пред Софийски градски съд, като е образувано т.д.№ 7082/2015г. по описа на   СГС, ТО, VІ-17 състав за сума от 100 000 евро, част от дължимата към 06.11.2015г. главница по сключения договор за кредит в размер общо 1 368 246. 54 евро.

При подаденото възражение, ищецът е предявил настоящата искова молба и иска да бъде признато за установено, че „К.“ АД дължи сумата от 100 000 евро, част от дължима към 06.11.2015г. главница по договора за кредит и анексите, със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за европейска заповед за плащане (06.11.2015г.),  с присъждане на разноските в производството по издаване на европейска заповед за плащане и в исковото производство.

Ответникът „К.“ АД оспорва исковете. Възразява, че дружеството е поръчител по договора за кредит, съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД. Крайният срок за издължаване по договора за кредит е бил 30.09.2009г., в шестмесечен срок не е бил предявен иск против главния длъжник и  дружеството -ответник не е задължено след падежа. Всички анекси, извън този от 17.08.2008г., са нищожни поради липса на съгласие на страната, която ги е подписала  – законният представител  на дружеството Ф.А.А., който не е знаел и не е разбирал съдържанието на документите, които са на български език. Липсва заверка и подпис на преводач, че текстът му е бил преведен. Неавтентични са и  подписите на това лице по Анекс № А05-446/2011, сключен на 29.04.2011г. (подписа на втора страница), както и по  Анекс № А08-446/2011, сключен на 27.12.2011г., и следващите  до   Анекс № А47-446/2015, сключен на 29.01.2015г. Същевременно главницата по кредита е била издължена от кредитополучателя. Извършените плащания за целия период на кредита следва да бъдат отнесени към главницата, тъй като това е било единственото задължение по кредита, чийто падеж и размер е бил ясен. 

 Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

На 18.04.2008г. между ищеца и „Ф.“ ЕООД е бил сключен  Договор за кредит № 446/2008г. Предоставеният кредит е можел да бъде в размер до 1 500 000 евро и е бил целеви, за оборотни средства. Уговореният срок за плащане на кредита е бил  по-късно от 30.04.2009г. Дружеството „Ф.“ ЕООД се  представлява от Ф.А.А., италиански гражданин.

По делото не е спорно, а и се установява от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително заключение), че средствата по кредита са били предоставени на дружеството – кредитополучател – 1 520 000 евро.  

Към договора за кредит са били сключени множество анекси, като с последния  -  Анекс № А47-446/2015 от  29.01.2015г., крайният срок за издължаване на всички задължения е бил уговорен на 28.02.2015г.

Договорът с първия от анексите са били на български език и на английски език, а останалите анекси – само на български език.

По договора за кредит са останали неизплатени 1 368 246. 54 евро главница. Обстоятелството се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (основно заключение). В допълнителното заключение изрично е посочено още, че съгласно представена счетоводна справка – състояние на сметка 1511 – „Получени краткосрочни заеми в евро“ от „Ф.“ ЕООД, към 31.12.2015г. при дружеството – кредитополучател е фигурирало непогасено задължение към „Б.П.Б.“ АД в общ размер на 3 576 768. 97 лева, равняващи се на 1 828 772. 95 евро, от които 1 368 246. 54 евро главница.  Вещото лице в основното заключение е дало всички възможни варианти за размера на дълга при съобразяване на частичните плащания, включително така както погашенията се твърдят да са направени  и съгласно поставените от ответника задачи, но във всички варианти по заключението размерът на дълга по главницата е много повече от 100 000 евро.  Междувременно вземането (за сума от 700 000 евро  частично от главницата) е било установено като дължимо  с влязло в сила Решение от 31.03.2017г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав, по т.д. № 778/2016г. по иск на ищеца срещу „Ф.“ ЕООД,  след издадена заповед за незабавно  изпълнение по ч.гр.д. № 593/2015г. на Районен съд – гр. Айтос. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „Ф.“ ЕООД е било подадено на 21.08.2015г.  

 Поръчител по договора за кредит от 18.04.2008г.  е било дружеството „К.“ АД. В договора за кредит са били включени изрично клаузи и в този смисъл. „К.“ АД е чуждестранно дружество, регистрирано в Република Гърция и също се е  представлявало от  Ф.А.А..

Като поръчител, съгласно  посоченото в договора от 18.04.2008г., „К.“ АД  е трябвало да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по договора за кредит, включително за плащане на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване. Дружеството е отговаряло за задълженията на длъжника без да е необходимо допълнително съгласие за това, включително в случай на промяна на лихвения процент, други промени в условията по кредита или обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Дружеството е оставало задължено до пълно и окончателно погасяване на задълженията на кредитополучателя. Продължението на срока, дадено от ищеца като кредитор на кредитополучателя, е имало действие и спрямо поръчителя, който с подписване на договора е давал съгласието си за това.

От името на „К.“ АД, представлявано от Ф.А.А. , са били подписани и останалите анекси към договора за кредит.  

До  сключването на Анекс № А04-446/2010 от 29.06.2010г., в текста на документите „К.“ АД  е било определяно като „поръчител“, а след това -  „солидарен длъжник“. В анекса от 29.06.2010г. изрично е било посочено, че се уговаря солидарна отговорност по смисъла на чл. 121-123 от ЗЗД и че солидарният длъжник се задължава спрямо банката да отговоря за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за кредит и анексите, включително за плащане на всички дължими суми до окончателното погасяване. Продължаването на срока на договора за кредит е имало действие и по отношение на солидарния длъжник. При неплащане на дължимите по договора суми, банката е можела да насочи своето изпълнение и да събере дължимите й суми в пълен размер, както от кредитополучателя, така и от солидарния длъжник.     

По делото не се установява неавтентичност на подписите на Ф.А.А. по Анекс № А05-446/2011, сключен на 29.04.2011г. (подписа на втора страница), както и по  Анекс № А08-446/2011, сключен на 27.12.2011г., и следващите  до   Анекс № А47-446/2015, сключен на 29.01.2015г. Обстоятелствата са били в доказателствена тежест на ответника, по отношение на истинността на документите е било открито производство по чл. 193 от ГПК, но с липсата на изслушана съдебно-графическа експертиза, за която ответникът не е внесъл депозит, въпреки дадените  му  възможности, възражението е останало недоказано.  

По делото не се установява още  Ф.А.А., представлявал ответника, да не е разбирал, поради незнанието си на български език, съдържанието подписаните между страните анекси,  извън този от 17.08.2008г., така като също се възразява от страната. Действително  Ф.А.А. не владее български език, но не се установява да не е разбирал съдържанието на анексите. Анексите, като документи, са подписани от него и съставляват доказателство, че изявленията са направени от него, като представляващ „К.“ АД (чл. 180 от ГПК). Подписването на документите, без други допълнително установени обстоятелства, е  косвено  доказателство, че Ф.А.А. е разбирал съдържанието на изявленията. Затова и документите са били подписани. Не е имало изискване за  заверка и подпис на преводач при подписване на документите, които са частни,  в обикновена писмена форма.     

 Косвено доказателство за тези обстоятелства е и влизането в сила на решението, с което са потвърдени вземания на банката срещу „Ф.“ ЕООД с оставяне без уважение направените и в това производство възражения, че Ф.А.А. не  е разбирал съдържанието на част от подписваните документи.

Че Ф.А.А. е бил в течение на отношенията с банката във връзка с предоставения  кредит е подробно изяснено и от Д.К.К., директор на клона на „Б.П.“ в гр. Яница, Гърция, и А.Н.М., отговарял за връзките с клиенти за малките и средни предприятия в банката, свидетели на ищеца по делото. Пет от анексите са били подписвани пред свидетеля Д.К.К. в гр. Яница, където е живеел Ф.А.А., а свидетелят Н.е изяснил, че с Ф.А.А. са били водени разговори във връзка с дълговете на дружествата през 2014г. на гръцки език по телефона и той не само че не е оспорвал задълженията, а е признавал, че има закъснение и е  обещавал, че ще уреди въпросите, включително предлагайки  дългосрочна програма за погасяване на кредита, по която е започнал изпълнение, но плащанията са спрели и до такова уреждане на отношенията между страните не се е стигнало.

 Фактически тези показания не се опровергават и от показанията на Л.С.И. и З.М.М., свидетели на ответника.   Въпреки дадените от тях показания, че Ф.А.А., който е посещавал неколкократно страната, не владее български език, а италиански, английски и гръцки език, никоя от свидетелките не свидетелства за обстоятелства, които да могат да обосноват фактически извод за това, че Ф.А.А. не е бил наясно какво конкретно е било уговаряно с банката по анексите. Напротив, свидетелките, работили в дружеството „Ф.“ ЕООД също  изясняват обстоятелствата по извършваната от това дружество търговска дейност в страната и  съществуването на кредитни задължения, поради което и дейността на предприятието е била преустановена (така свидетелката И., която е била управител на производственото предприятие на дружеството). Свидетелката М., която все още е счетоводител при „Ф.“ ЕООД, изрично е заявила, че според нея Ф.А.А. знае за задълженията по договора за кредит на дружеството „Ф.“ ЕООД, както и е подписвал годишните финансови отчети на дружеството.        

            На 06.11.2015г. от ищеца е била подадена молба за европейска заповед за плащане (Формуляр А) по чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, по която е била издадена такава заповед по т.д.№ 7082/2015г. по описа на   Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав – за сума от 100 000 евро, частично от  дължима, при условия на солидарност, главница, със законна лихва за забава от 06.11.2015г. до окончателното плащане и с 3911. 66 лева разноски в производството за държавна такса и 6 397. 49 лева юрисконсултско възнаграждение.

Своевременно от ответника е било подадено възражение срещу заповедта (Формуляр Е) по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006г., след което по указания на съда от 21.06.2016г. са били предявени и настоящите искове. От ищеца не е имало искане за прекратяване на производството.

 При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Сключеният между ищеца „Б.П.Б.“ АД и „Ф.“ ЕООД  договор от 18.04.2008г. по същественото си съдържание е бил договор за банков кредит – наименуван договор, правната уредба на който се съдържа в разпоредбите по чл. 430 и сл. от ТЗ. Съгласно договора, ищецът, търговска банка, се е задължил да предостави на дружеството парична сума до определен размер за определен срок и за определена цел – оборотни средства, а „Ф.“ ЕООД се е задължило да използва сумата в усвоения кредитен лимит съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430, ал.  1 от ТЗ). При сключване на договора е била спазена формата по чл. 430, ал. 3 от ТЗ, която е за действителност.

По делото не е спорно, че приложимо към договора за кредит е било българското право. Липсва международен елемент в отношенията между ищеца и „Ф.“ ЕООД - касаело се е за сключена и изпълнявана в Република България търговска сделка между дружества, регистрирани по българското законодателство и със седалище и адрес на управление в България.

Договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителство от ответника,  гръцко дружество, представлявано от физическото лице, което е представлявало и „Ф.“ ЕООД, съгласно изрично сключен писмен договор за поръчителство, инкорпориран в договора за банков кредит от 18.04.2008г.

По отношение на договора за поръчителство (включително тълкуването, изпълнението и основанията за погасяване на задълженията по чл. 102, ал. 1 от КМЧП)  също е приложимо българското право.  Това не е било уговорено от страните изрично, но следва от обстоятелствата, при които се е развивало договорното отношение. Поръчителството, което е договор с акцесорен характер, е било уговорено като обезпечение по договора за кредит, по който е било приложимо българското право. Съгласно чл. 93, ал. 1 от КМЧП, договорите се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен, но може и да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.

По договора за поръчителство, сключен в писмена форма, която е за действителност,  ответникът се е задължил да отговоря пред ищеца – кредитор за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит  (чл. 138, ал. 1 от ЗЗД).

Съгласно възприетото от фактическа страна, „Ф.“ ЕООД е дължало главница по договора за кредит в размер не по-малко от 100 000 евро. При договорното неизпълнение на това дружество, при условията на солидарност сумата е дължима и от ответника – поръчител, на основание чл. 138, ал. 1 от ЗЗД. Налице е валидно, действително главно задължение, което не е погасено.

Не се установява нищожност на анексите към договора за кредит с поръчителството поради липсата на съгласие при сключването им, нито се установява неавтентичност на документите и ответникът е обвързан с уговорения последен падеж на плащането – 28.02.2015г., допълнително, че ответникът  е бил обвързан с продължаване на срока на договора, независимо дали за това е имало негово отделно съгласие.

Не е налице прекратяване на поръчителството по чл. 147 от ЗЗД. В шестмесечния срок след падежиране на задължението ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник по реда на чл. 417 от ГПК – на 21.08.2015г.

Със сключените анекси към договора за кредит и поръчителство, включително Анекс № А04-446/2010 от  29.06.2010г., качеството на ответника поръчител не е било променяно. Като последица от сключения договор за поръчителство той е бил солидарно задължен с главния длъжник (чл. 141 от ГПК) и въпреки изричното му посочване като „солидарен длъжник“ в анекса от 29.06.2010г. не се е касаело за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД или друго. Липсва изрично съгласие ответникът да встъпи като солидарен длъжник в съществуващия дълг на „Ф.“ ЕООД, нито той е бил определян като съдлъжник, а отново е обещано да се отговаря за изпълнение на задълженията на това дружество по договора за кредит. Спецификата на конкретните облигационни отношения следва да се определи според основанията за тяхното възникване. Солидарната отговорност възниква при много договори, от които поръчителството и встъпването в дълг, но правата и задълженията по тези договори са различни и е необходимо тълкуване   и установяване на вида на солидарната отговорност – конкретното съдържание на уговорените по договора права и задължения. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 213 от 06.01.2017г. по гр.д. № 5864/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., задължително за настоящата инстанция. Или съдебният състав споделя довода на ответника, че в отношенията между  страните ответникът  има качеството поръчител, но е неоснователно възражението за прекратяване  на поръчителството по чл. 147 от ЗЗД, с изтичане на шестмесечния краен преклузивен срок за предявяване на вземанията срещу главния длъжник (т.4 от ТР № 4/2013 по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).    

  Като акцесорна, основателна е и претенцията за лихви за забава от датата на подаване на европейска заповед за плащане.        

            Предявените по делото искове по чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 626 от ГПК за установяване на вземания с правно основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от  ТЗ и чл. 138, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. от ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въз основа на издадената по реда на Регламент (ЕО) № 1896/2006г.  европейска заповед за плащане по т.д.№ 7082/2015г. по описа на   Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав, следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските

            В производството по издаване на европейска заповед за плащане ищецът е направил разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от общо 10 309. 15 лева, а в исковото производство – 7 350. 66 лева, от които 3911. 66 лева платена държавна такса, 900 лева разноски за вещо лице, 2347 лева платено адвокатско възнаграждение и 192 лева разноски за проводач на свидетелите на ищеца по делото. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези разноски следва да му бъдат присъдени изцяло. Разноски на ответника не се дължат.  В настоящото производство е приложимо българското процесуално право и съдът съобразява разрешението по т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно присъждането на разноските в производството по европейска заповед за плащане, което е аналогично на заповедното производство по вътрешното законодателство.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

           

ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 626 от ГПК, по искове с правно основание   чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от  ТЗ и чл. 138, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 121 и сл. от ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,   срещу „К.“ АД, дружество със седалище и адрес на управление ***, регистрирано в Общия търговски регистър с номер 23384247000, със съдебен адресат адвокат Г.С.Н.,***,  че  „К.“ АД дължи по  Договор за кредит № 446/2008г., сключен на 18.04.2008г., инкорпориращ договор за поръчителство, изменен и допълнен с Анекс № А01-446/2008, сключен на 17.05.2008г., Анекс № А02-446/2009, сключен на 29.04.2009г., Анекс № А03-446/2010, сключен на 29.04.2010г., Анекс № А04-446/2010, сключен на 29.06.2010г., Анекс № А05-446/2011, сключен на 29.04.2011г., Анекс № А06-446/2011, сключен на 29.09.2011г., Анекс № А07-446/2011, сключен на 28.10.2011г., Анекс № А08-446/2011, сключен на 27.12.2011г., Анекс № А09-446/2012, сключен на 30.01.2012г., Анекс № А10-446/2012, сключен на 24.02.2012г., Анекс № А11-446/2012, сключен на 20.03.2012г., Анекс № А12-446/2012, сключен на 27.03.2012г., Анекс № А13-446/2012, сключен на 27.04.2012г., Анекс № А14-446/2012, сключен на 31.05.2012г., Анекс № А15-446/2012, сключен на 29.06.2012г., Анекс № А16-446/2012, сключен на 27.07.2012г., Анекс № А17-446/2012, сключен на 27.08.2012г., Анекс № А18-446/2012, сключен на 26.09.2012г., Анекс № А19-446/2012, сключен на 26.10.2012г., Анекс № А20-446/2012, сключен на 27.11.2012г., Анекс № А21-446/2012, сключен на 28.11.2012г., Анекс № А22-446/2012, сключен на 20.12.2012г., Анекс № А23-446/2013, сключен на 29.01.2013г., Анекс № А24-446/2013, сключен на 27.02.2013г., Анекс № А25-446/2013, сключен на 27.03.2013г., Анекс № А26-446/2013, сключен на 24.04.2013г., Анекс № А271-446/2013, сключен на 27.05.2013г., Анекс № А28-446/2013, сключен на 26.06.2013г., Анекс № А29-446/2013, сключен на 24.07.2013г., Анекс № А30-446/2013, сключен на 23.08.2013г., Анекс № А31-446/2013, сключен на 25.09.2013г., Анекс № А32-446/2013, сключен на 28.10.2013г., Анекс № А33-446/2013, сключен на 27.11.2013г., Анекс № А34-446/2013, сключен на 19.12.2013г., Анекс № А34-446/2014, сключен на 29.01.2014г., Анекс № А36-446/2014, сключен на 26.02.2014г., Анекс № А-37/2014, сключен на 38.03.2014г., Анекс № А38-446/2014, сключен на 28.04.2014г., Анекс № А39-446/2014, сключен на 28.05.2014г., Анекс № А40-446/2014, сключен на 27.06.2014г., Анекс № А41-446/2014, сключен на 24.07.2014г., Анекс № А42-446/2014, сключен на 28.08.2014г., Анекс № А43-446/2014, сключен на 29.09.2014г., Анекс № А44-446/2014, сключен на 28.10.2014г., Анекс № А45-446/2014, сключен на 26.11.2014г., Анекс № А46-446/2014, сключен на 17.12.2014г. и Анекс № А47-446/2015, сключен на 29.01.2015г. към него, солидарно с „Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. Айтос, 2-ри километър Айтос – Малка поляна,  кредитополучател, частично главница от 100 000 евро (сто хиляди евро), със законната лихва за забава от 06.11.2015г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е била издадена  европейска заповед за плащане на основание Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета да създаване на процедура за европейска заповед за плащане по т.д.№ 7082/2015г. по описа на  Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-17 състав.

ОСЪЖДА „К.“ АД, дружество със седалище и адрес на управление ***, регистрирано в Общия търговски регистър с номер 23384247000, със съдебен адресат адвокат Г.С.Н.,***,  да заплати на „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,   сумата от 10 309. 15 лева (десет хиляди триста и девет лева и петнадесет стотинки) разноски в производството за издаване на европейска заповед за плащане и 7 350. 66 лева (седем хиляди триста и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки) разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.    

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: