Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 10.06.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №89 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), образувано по жалба на Т.Ш.О., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адвокат Т. Я. при ШАК и със съдебен адрес ***, офис 2, против
Решение №2153-27-31/04.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което
е отхвърлена жалбата срещу Задължителни предписания №ЗД-1-27-01050322 от
17.12.2021 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ град Шумен, с
което е предписано заличаване на данни, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, а именно за осигурителен стаж и доход за периода от 09.05.2019 г. до
05.01.2021 г.
Жалбоподателката
твърди, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на
административно – производствените правила, в нарушение на материалния закон и
в несъответствие с целта на закона. Излага аргументи, че доколкото има
приключили производства по чл.40 от КСО, а именно изплатени парични обезщетения
за временна нетрудоспособност, то не са налице процесуални и материалноправни
предпоставки за образуване на производство по реда на чл.108 от КСО. Сочи, че
решението е издадено при неправилна преценка на фактическа обстановка, тъй като
земеделската дейност е специфична и не е налице законово изискване за постигане
на резултат от тази дейност. Излагат се и доводи, че са налице доказателства,
установяващи, че жалбоподателката е осъществявала дейност като земеделски
производител, поради което жалбоподателката моли съда да постанови съдебно
решение с което да прогласи за нищожно или да отмени Решение №2153-27-31/04.02.2022
г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен и да и присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Ръководител /Директор на ТП
на НОИ град Шумен, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Л. И.,
редовно упълномощава. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
че оспорващата не е извършвала в
процесния период дейност като земеделски производител, поради което същата не
се явява осигурено лице по смисъла на КСО. Предвид констатацията за липса на
извършване на трудова дейност, за която лицето да подлежи на задължително
осигуряване, контролният орган е издал задължително предписание за заличаване
на подадени данни с декларация обр.1, жалбата срещу което е отхвърлена с
решението на директора на ТП на НОИ. По мотивите, изложени в обжалваното
решение, счита оспорването за неоснователно и моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Административното производство е образувано
по повод проверка от контролен орган на НОИ, възложена със Заповед №ЗР-5-27-01016209/13.10.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. В хода на проверката е установено, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин в ОД „Земеделие“ на 09.05.2019 г.,
пререгистрирана на 06.12.2019 г. и пререгистрирана на 07.12.2020 г. От ОД
„Земеделие“ град Шумен са представени и три договора за наем на земеделски
земи, съответно от 09.05.2019 г., от 03.12.2019 г. и от 03.12.2020 г. По силата
на първия договор за наем от 09.05.2019 г. жалбоподателката е ползвала под наем
поземлен имот – дворно место, находящо се в град Нови пазар, ул.П. Берон №30, с
площ от 200 кв.м. По силата на втория договор за наем от 03.12.2019 г.
жалбоподателката е ползвала под наем поземлен имот – дворно место, находящо се
в землището на град Нови пазар, с площ от 400 кв.м. и по силата на третия договор
за наем от 03.12.2020 г. жалбоподателката е ползвала под наем дворно место,
находящо се в град Нови пазар, ул.П. Берон №30 с площ от 400 кв.м., като по
силата на н.а. за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2016 г. предмет и
на трите договори за наем е един и същ имот, собственост на И. Ъ. О. – съпруг
на жалбоподателката. Съобразно представените анкетни карти, ведно с приложени
към тях анкетни формуляри, оспорващата е декларирала намерения за засети площи съответно
0,0200 хка и 0,0400 хка „Други зеленчуци“ към 09.05.2019 г., 06.12.2019 г. и
към 07.12.2020 г.
Въз основа на поискана информация, с писмо от
12.05.2021 г. от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, на контролния орган е
предоставена информация относно извършена проверка в информационната система,
съгласно която по отношение на жалбоподателката Т.О. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. и няма
подадена такава за 2020 г., като няма и регистрирани фискални устройства и
подадени касови отчети и за двете години. Посочено е също, че лицето е подало
декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице на 10.05.2019 г., с която е декларирано начало на дейност 09.05.2019 г.
и вид на осигуряването – за всички осигурени социални рискове без трудова
злополука и професионална болест и безработица, като декларацията е подадена
лично от лицето. Декларации обр.1 за осигурителен стаж и доход за периода от
м.май 2019 г. до м.септември 2020 г. са подени по електронен път с КЕП на
упълномощено лице – Ю.Р.М., а декларации обр.1 за осигурителен стаж и доход за
периода от м.октомври 2020 г. до м.февруари 2021 г. са подадени по електронен
път с ПИК на лицето. В справката също е посочено, че няма подавани декларации
от лицето по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ за дължим авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ през
2019 г. и 2020 г., както и не са налице в информационната система на НАП други
данни, доказващи извършване на трудова дейност от лицето.
В хода на проверката е изискана информация и
от ОДБХ град Шумен и същата е била предоставена на контролните органи с писмо вх.№1029-27-1570#1/27.04.2021
г., в което е посочено, че от ОДБХ град Шумен не са издавани удостоверения за
регистрация по чл.12 от Закона за храните на обекти за производство и/или
търговия с храни с ползвател Т.Ш.О. и същата не е вписана в Националния
регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с
храни по чл.24 ал.1 от ЗХ.
Жалбоподателката
е представила на контролните органи
писмено обяснение, в което посочила, че е регистрирана като земеделски
производител „при счетоводителя Ю.М.на 09.05.2019 г.“, произвеждала е разни
зеленчуци – зелен лук и марули и ги е продавала от вкъщи, като за всички
продажби не е издавала фактури – имала само две. Разсадите ги е вземала от
пазара и ги е продавала преди да излезе в болнични. Представила е и два броя
фактури с дата на издаване 15.05.2019 г. и с предмет продажба на зелен лук и
салати/марули.
При проверката е установено също, че на жалбоподателката
са изплащани парични обезщетения от НОИ, както следва: - поради общо заболяване
по чл.40 от КСО за периода от 20.052019 г. до 07.08.2019 г.; - за бременност и
раждане по чл.48а от КСО за периода от 08.08.2019 г. до 20.12.2019 г.; – по
чл.50 от КСО с начална дата от 21.12.2019 г и по чл.53 от КСО с начална дата
21.09.2020 г.
Установено е, че жалбоподателката е
прекъснала дейността като земеделски стопанин, считано от 06.10.2021 г.
Резултатите от извършената проверка са
обективирани в Констативен протокол №КП-5-27-01050308/17.12.2021 г. Въз основа
на тях контролен орган при ТП на НОИ приел, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като земеделски стопанин, която да е основание
за осигуряване по чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО и същата не се счита за осигурено
лице по смисъла на пар.1, ал.1 т.3 от ДР на КСО. В регистъра за осигурени лица
неправомерно са подадени данни с декларация обр.1 за периода от 09.05.2019 г. до
05.10.2021 г., поради което издал Задължителни предписания №ЗД-1-27-01050322/17.12.2021
г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на Т.Ш.О.
за периода от 09.05.2019 г. до 05.10.2021 г., с вид осигурен 13, декларация
обр.1.
Задължителните предписания са оспорени пред
Директора на ТП на НОИ град Шумен с жалба от 04.01.2022 г. По повод така
подадената жалба с оспореното Решение №2153-27-31/04.02.2022 г. Директорът на
ТП на НОИ град Шумен приел издадените задължителни предписания за правилни и
законосъобразни. Административният орган е възприел констатациите на контролния
орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените
задължителни предписания изложил, че съгласно определението за регистриран
земеделски стопанин, дадено с разпоредбата на пар.1 ал.1 т.5 от ДР на КСО, за
да подлежи на осигуряване по предвидения от кодекса ред, не е достатъчно лицето
само да е регистрирано по установения ред, а е необходимо да бъде изпълнено още
едно условие, а именно – производство на растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ, а също
така и от определението за „осигурено лице“, дадено в пар.1 ал.1 т.3 от ДР на
КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Административният орган посочил, че
регистрационната карта със заверка от ОД „Земеделие“ по никакъв начин не
доказва, че лицето реално е извършвало селскостопанска дейност. Предвид липсата
на каквито и да е данни, че лицето е упражнявало такава дейност, дадените
писмени обяснения в тази насока от жалбоподателката, директорът на ТП на НОИ –
Шумен приел, че Т.О. не попада в обхвата
на осигурените лица по смисъла
на чл.4 ал.3 т.4 от КСО, поради което правилно и законосъобразно контролният
орган е предписал заличаване на подадените данни с декларация обр.1 за периода от
09.05.2019 г. до 05.10.2021 г., с оглед на което отхвърлил подадената пред него
жалба.
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, оспореното решение е съобщено на процесуалния представител на
жалбоподателката – адвокат Т. Я. при ШАК на 01.03.2022 г.,
а жалба до АдмС град Шумен е входирана в деловодството на административния
орган на 15.03.2022 г.
Към настоящото дело е приобщена цялата
административна преписка по издаване на обжалваното решение, както и
представените от жалбоподателката болнични листи от 20.05.2019 г., 06.06.2019
г., 27.06.2019 г., 18.07.2019 г., 09.08.2019 г., 03.10.2019 г., 30.09.2019 г.,
ведно със справки за приемането им в ТП на НОИ град Шумен.
От представената регистрационна карта на
земеделски производител се установи, че жалбоподателката се е регистрирала
отново на 04.03.2022 г. и е сключила отново Договор за наем на земеделска земя
на 04.03.2022 г. по отношение на същия имот, предмет на предходните договори.
От показанията на свидетеля Т. Н. М. се
установи, че е виждал жалбоподателката в двора на къщата им в град Нови пазар
да чисти, да сее и да извършва градински работи, като свидетелят не е
категоричен какво е виждал засято и дали оспорващата е продавала продукция,
която е произведена от нея и от това дворно място. От показанията на свидетеля И.
Н. И..ов се установи, че е виждал жалбоподателката да чисти двора на къщата,
след като имотът бил закупен от нейния съпруг, който двор бил в лошо състояние.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Решение №2153-27-31/04.02.2022
г. на Директора на ТП на НОИ град Шумен, за който акт изрично е предвиден
съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1 от КСО. Оспорването е
направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което жалбата се
явява процесуално допустима.
При разглеждането по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК и на
основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО - ръководителят на териториално
поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички елементи
на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Не се
констатират съществени пороци на акта, които да обосновават неговата
незаконосъобразност и нищожност.
С оспореното решение директорът на ТП на НОИ
се е произнесъл по жалба против Задължителни предписания на контролен орган при
ТП на НОИ град Шумен. Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО,
контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от
контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО, е даването на задължителни предписания
за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ. Налице е валидно образувано административно
производство, приключило с постановяване на обжалваното решение, като в хода на
проведеното административно производство са спазени административно
производствените правила, доколкото задължителните предписания, а и обжалваното
решение, са издадени след изясняване на релевантните за казуса обстоятелства, в
т.ч. след изискване на информация и доказателства от други административни
органи, както и при съобразяване на писмените обяснения на оспорващата.
В тази връзка твърдението на
жалбоподателката за липса на основания за образуване на административното
производство по реда на чл.108 от КСО, тъй като са налице приключили
производства по чл.40 от КСО, съдът намира за неоснователно. Фактът, че на
жалбоподателката са били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност
по никакъв начин не преклудира и не се явява процесуална пречка за извършване
на проверка по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване и съответно при констатирани нарушения да се издадат предписания по
реда на чл.108 от КСО. Касае е се за отделни производства и независимо от
времевия интервал между тях, не е налице процесуална обвързаност между тях,
съобразно разписаните правила в КСО.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореното
Решение на Директора на ТП на НОИ град Шумен в настоящото производство е валиден
акт, издаден в надлежна форма и при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
При извършената проверка за съответствието
на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Жалбоподателката аргументира становище за
неправилност на решението на директора на ТП на НОИ град Шумен, с твърдения, че
в случая е налице едно от осигурителните събития по чл.2 от КСО – „майчинство“
за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст. Сочи, че
отглеждането на малко дете е осигурителният случай, събитието, което лишава
фактически майката от възможността да полага труд и прекъсването на дейността е
основна предпоставка за правото на земеделския производител да получи
обезщетение. Излагат се и съображения за спецификата на земеделското
производство.
Съгласно чл.48а и чл.50 ал.8 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение за посочените
в кодекса срокове, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този
риск. По силата на чл.52а и чл.53 ал.5 от КСО, самоосигуряващите се лица, които
са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение
за отглеждане на малко дете в нормативно регламентираните срокове, ако имат 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Цитираните разпоредби
сочат, че за да придобие право на обезщетение за бременност и раждане,
респективно за отглеждане на дете до две години, съответното лице следва да има
качеството осигурено лице. Осигурено лице по смисъла на пар.1 ал.1 т.3 от ДР на
КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл.10 продължава и през периодите по чл.9 ал.2 т.1-3 и т.5.
Според чл.10 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а
ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава
до прекратяването ѝ. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в
разпоредбата на чл.4 ал.1 от КСО, а в ал.3 на същата норма - задължително
осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в
това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т.4.
Нормата на чл.4 ал.4 от КСО дава възможност за регистрираните земеделски
стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. По
силата на пар.1 ал.1 т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители и
тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред.
От приложените по делото доказателства се
установява, че през процесния период жалбоподателката притежава валидна
регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл.5 ал.3 от Наредба №3/29.01.1999
г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Установява се също, че с Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице
от 10.05.2019 г., жалбоподателката е заявила, че започва дейност като
земеделски стопанин от 09.05.2019 г. и ще се осигурява за всички осигурени
социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица,
както и декларирала прекъсване на дейност от 06.10.2021 г.
От приложената
регистрационна карта на земеделски стопанин на ОД “Земеделие“ гр.Шумен се
установи, че жалбоподтелката е регистрирана като земеделски стопанин на 09.05.2019
г., пререгистрирана на 06.12.2019/2020 г. и на 07.12.2020/2021 г., след което жалбоподателката
се е регистрирала отново на 04.03.2022 г. и е сключила отново Договор за наем
на земеделска земя на 04.03.2022 г. по отношение на същия имот, предмет на
договорите за наем, представени в хода на административното производство.
В настоящото производство следва да се
извърши преценка дали наличието на декларирана дейност от надлежно регистриран
земеделски стопанин е достатъчно основание това лице да се счита за „осигурено“
по смисъла на КСО. Според легалната дефиниция за понятието „осигурено лице“,
дадена с цитираната по – горе разпоредба на пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО,
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Правилно при постановяване на своето
решение административният орган е съобразил и нормата на чл.10 ал.1 от КСО,
според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО и за която са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.
Съгласно пар.1 ал.1 т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
От цитираните по-горе правни норми следва
извода, че лице, за което не е доказано, че реално е извършвало трудова
дейност, в настоящия казус - че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо,
че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред.
От събраните по делото доказателства се
установява, че посредством надлежно подадена декларация жалбоподателката е
заявила, че започва дейност като земеделски производител, считано от 09.05.2019
г. От представения по делото болнични листове от 20.05.2019 г., от 06.06.2019
г. и от 27.06.2019 г. е видно, че същите са издадени за временна
неработоспособност на жалбоподателката и считано от 20.05.2019 г. до 07.08.2019 г.
същата е била в отпуск по болест с диагноза „лъжливо раждане преди навършване
37 гестационен период“. От болнични листове от 09.08.2019 г., от 03.10.2019 г.
и от 30.09.2019 г. се установи, че в периода 07.08.2019 г. до 06.11.2019 г. жалбоподателката
е в отпуск за бременност и раждане на дете, като няма спор между страните, че
по тези болнични са и изплатени парични обезщетения поради заболяване и
бременност и раждане. Видно от КП на оспорващата е отказано изплащане на
парично обезщетение по чл.53 от КСО, заявено от 21.09.2020 г.
Съдът намира, че не се установи по
категоричен начин, с оглед събраните по делото доказателства, че жалбоподателката
е произвеждала селскостопанска продукция, която да е продавала. В хода на
съдебното производство не се представиха доказателства за извършване на дейност
като земеделски производител, в това число чрез представяне на приходни и
разходни документи, приемо – предавателни протоколи за реализирана продукция,
доказателства за получен доход. В тази връзка съдът приема, че представените пред
контролните органи два броя фактури правилно не са ценени от административния
орган като доказателства, установяващи продажба на произведена от
жалбоподателката земеделска продукция. Оспорващата е декларирала започване на
дейност като земеделски производител на 09.05.2019 г. и с намерение за
засаждане на „други зеленчуци“ също от 09.05.2019 г., а представените фактури
са с дата на издаване 15.05.2019 г. и с предмет на продажба „салати-марули и
зелен лук“, т.е. безспорно не могат да бъдат произведени в рамките на 6 дни
посочените зеленчуци. В обяснението си жалбоподателката изрично сочи, че е
продавала разсад преди да излезе в болнични, който е закупуван от пазара. Други
доказателства не са представени от жалбоподателката както в административното,
така и в съдебното производство за производство и продажба на реализирана от
земеделския производител продукция, поради което правилно административният
орган не е ценил процесните две фактури.
Следва да се посочи, че и от показанията на
разпитаните свидетели в настоящото производство не може да се извлече
категоричен извод, че жалбоподателката е произвела продукция с цел продажба.
Показанията и на двамата свидетели са общи и не установяват релевантни по
делото факти – сочат общо, че е сеела и извършвала градински работи, но не
могат да кажат категоричен какво са виждали засято и дали оспорващата е
продавала продукция, която е произведена от нея и от това дворно място.
От друга страна, в хода на административното
производство са установени обстоятелства за липса на данни за внесен от лицето
авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ; за подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2020 г.; за регистрирани фискални устройства, както и за липса на регистрация
по чл.12 от Закона за храните на обект за производство и/или търговия с храни.
Установено е, че същата не е вписана в Националния регистър за бизнес –
операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1
от ЗХ, и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и
зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Шумен.
Въз основа на събраните доказателства и след
анализ на приложимите правни норми съдът приема, че правилно Директорът на ТП
на НОИ град Шумен е приел, че Т.О. не се явява „осигурено лице“ в периода от 09.05.2019
г. до 05.10.2021 г., предвид неизвършването на дейност като земеделски
стопанин, респективно в унисон с приложимите материалноправни разпоредби
горестоящият административен орган е отхвърлил подадената от нея жалба против
задължителните преписания на контролен орган при НОИ, с които е предписано да
бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход за посочениия период.
Жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред
изброените в чл.4 ал.3 т.4 от КСО във вр. с пар.1 ал.1 т.5 от ДР на КСО лица.
Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са
задължителните предписания.
В обобщение на изложеното, следва да се
отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в Регистъра на
земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като
земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска),
предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не
може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани
данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването, поставено от
законодателя, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция, предназначена за продажба и при
наличието на надлежна регистрация.
Съдът намира, че в хода на съдебното
производство не се установи жалбопадателката да е осъществявала трудова дейност
като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция,
предназначена за продажба, съответно, че
действително са били реализирани заявените от жалбоподателката намерения
за засаждане и отглеждане на земеделска продукция. Напротив, установените по
делото факти сочат, че същата изобщо не е започнала да упражнява дейността,
която е заявила, доколкото първият издаден болничен лист поради временна
нетрудоспособност е с дата 20.05.2019 г., т.е. 10 дни след регистрацията на
жалбоподателката като земеделски производител и декларираното и намерение за
засаждане на зеленчуци и който период на временна нетрудоспособност е продължил
до раждането на детето, а именно до 26.09.2019 г. и след това. С оглед на това,
не е налице една от задължителните предпоставки жалбоподателката да се счита за
„осигурено лице“, а именно – да упражнява дейност, за която подлежи на
осигуряване.
В тази
връзка съдът намира за неоснователна тезата на оспорващата, че след като е
получавала обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане,
и за отглеждане на малко дете, същата не е можела да полага труд, в т.ч. и
посредством отглеждане на земеделска продукция. Според чл.10 ал.1 от КСО,
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на пар.1 ал.1 т.5 от ДР на
КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е
доказано, че е извършвало трудова дейност, в настоящия казус, че е произвеждало
земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството
осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция
за продажба. И след като такава не е била произвеждана от оспорващата,
последната не е придобила качеството осигурено лице.
В тази връзка не е без значение и факта, че
за целия период на регистрацията й като земеделски производител жалбоподателката
е представяла в ОД “Земеделие“, гр.Шумен различни договори за наем на
земеделска земя, заявявала е само намерение за отглеждане на земеделски
култури, като същевременно липсват каквито и да било доказателства за произведена
земеделска продукция. Следва да се отбележи, че заявената от оспорващата обработваема
площ е с незначителни размери – 200 кв.м. и 400 кв.м. и то дворното место на
къща, които не предполагат производство на земеделска продукция с цел търговия.
Поради това изводът на административния орган, че не е упражнявана дейност по
производство като земеделски стопанин, е съответен на приложимите
материалноправни разпоредби.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по
отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените
предпоставки в пар.1 ал.1 т.5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията
на чл.4 ал.3 т.4 и ал.4 от КСО, същата не се явява осигурено лице по смисъла на
КСО и правилно контролен орган на НОИ е издал задължителни предписания за
заличаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода от 09.05.2019 г. до
05.10.2021 г., жалбата срещу които е отхвърлена с процесното решение. Съдът намира,
че атакуваното в настоящото производство Решение №2153-27-31/04.02.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ град Шумен е издадено от компетентен орган, в
установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Оспорваният административен акт е
издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с
целта на закона. По изложените съображения съдът приема, че решението е
правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна не претендира разноски в
настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ш.О., с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-27-31/04.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ град Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните
на основание чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: