О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. София, 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, І-20 състав, в закрито заседание на 20.09.2021 г.,
в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр.д. № 4251/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба с вх. № 43182/22.05.2020 г., предявена от Т.А.Ц. против Д.Д.П., с която са предявени искове с
правна квалификация чл. 26 ЗЗД – за признаване за установено, че договор за
продажба на недвижим имот от 29.12.2002 г., сключен във формата на нотариален
акт № 26, том ІІ, рег. № 5274, дело № 197/2002 г. по описа на нотариус с рег. №
042 от РНКРБ, е нищожен поради заобикаляне на закона, евентуално – като
привиден-абсолютно симулативен, евентуално – като привиден-относително симулативен
и прикриващ договор за дарение, и иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) – за
възстановяване на запазена част.
С влязло в сила определение № 264540/18.11.2020 г.,
производството по исковете е разделено, като в частта по
иска по чл. 30, ал. 1 ЗН делото е изпратено по подсъдност на Софийски
районен съд (производството пред СГС е
прекратено в тази част), а като ответник по делото е конституиран и И.И.П..
Ищцата твърди, че заедно с
ответниците са единствени наследници по закон на Д.М.Б., починала на 17.11.2013
г. Приживе, Д.М.Б.притежавала урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София,
кв. „Бояна“, ул. „*******, целият с площ от 1876 кв.м., съставляващ парцел
ІІІ-405, в кв. 2, по плана на София, местност в.з. „Бояна“, заедно с
построената в него сграда. Със Заповед № РД-50-53/27.02.2004 г. на кмета на
СО-район „Витоша“, имотът с площ от 1876 кв.м., бил разделен на два
самостоятелни имоти, които към предявяване на исковата молба представлявали
подробно описаните ПИ с идентификатор 68134.1945.1149,
с площ от 1337 кв.м. (стар идентификатор: 68134.1945.360) и ПИ с идентификатор
68134.1945.1148, с площ от 503 кв.м. (стар идентификатор: 68134.1945.360), като
в поземления имот с идентификатор 68134.1945.1149 била построена Двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 68134.1945.1149.1.
В исковата молба се
твърди, че на 26.06.1998 г., Д.М.Б.дарила на сина си Д.А.П.(баща на
ответницата), ½ ид.ч. от дворното място, но без описаната в него страда.
На 29.12.2002 г., Д.М.Б.и Д.А.П.сключили във формата на нотариален акт № 26, том ІІ, рег.
№ 5274, дело № 197/2002 г. по описа на нотариус с рег. № 042 от РНКРБ, договор за продажба, по силата на който Д.Б.продала на
сина си Д.П., притежаваната от нея ½ идеална част от дворното място,
заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
Ищцата твърди, че този
договор е нищожен на посочените, в условията на евентуалност, основания, което
моли да бъде установено по делото.
Препис от исковата молба,
ведно с приложените към нея документи, препис от молбата от 28.10.2020 г.,
ведно с приложените към нея документи, препис от определението от 18.11.2020
г., както и препис от разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 14.12.2020 г. са
връчени на ответницата Д.Д.П. на 22.12.2020 г., а на ответника И.И.П. – на 22.06.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът П. не е депозирал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответницата П. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
с възражението, че са недопустими и представя съдебни решения, от които се
установява следното:
С решение №
7193/27.10.2017 г. по гр.д. № 18487/2014 г. по описа на СГС, ГО, 10 състав
(поправено с решение от 12.02.2018 г.) е признато за установено по иска,
предявен срещу Т.А.Ц.,
И. М.Ц.и И.И.П., че Д.Д.П., е собственик по силата на наследствено
правоприемство на недвижими имоти, на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1945.1149, на 1/2 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 68134.1945.1148, и на Двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1945.1149.1,
построена в поземления имот с идентификатор 68134.1945.1149. Със същото
решение, на основание чл. 108 ЗС, Т.А.Ц. и И. М.Ц., са осъдени да предадат на Д.Д.П., ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1945.1149, 1/2 ид.ч. от
ПИ с идентификатор 68134.1945.1148, и Двуетажната жилищна сграда с идентификатор 68134.1945.1149.1. С
решение от 12.02.2018 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението от 27.10.2017 г.
Видно от
решението, ищцата Д.Д.П.
е твърдяла, че
наследодателят й е придобил собствеността по силата на договор за
покупко-продажба от майка си, сключен с нотариален акт №26 от 29.12.2002
г. и че имотът се владее от ответниците
без основание.
Ответниците са оспорили
исковете, оспорили са и придобивното основание на наследодателя на ищцата, като
са твърдели, че договорът за покупко-продажба от 29.12.2002 г. е симулативен и не е провел транслативен
афект.
Ответниците Т.А.Ц. и И. М.Ц.. са предявили насрещен иск срещу ищцата с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал. ЗС (който е отхвърлен).
Решението на
СРС е потвърдено от Софийски апелативен съд – с решение № 805/08.04.2019 г. по
гр.д. № 2853/2018 г. на САС, ГО, 8 състав, което не е допуснато до касационно
обжалване – с определение № 174/23.04.2019 г. по гр.д. № 3547/2019 г. на ВКС,
ІІ ГО. Така решението на СРС е влязло в сила на 23.04.2020 г.
На 22.05.2020
г., Т.А.Ц. е предявила
исковата молба, въз основа на която е било образувано производството по
настоящото дело.
При така посочените по-горе
фактически твърдения в исковата молба, съдът констатира, че предявените
искове са процесуално недопустими,
поради което и на основание чл.
130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството
по делото прекратено.
Съгласно чл.
131, ал. 2 ГПК, писменият отговор на ответника трябва да съдържа и
становище по допустимостта и основателността на иска (т. 3), становище по
обстоятелствата, на които се основава искът (т. 4) и възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават (т. 5). В т. 5, законът има предвид възраженията, които изискват
разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или
възражение за прихващане, възражения основани на факти, които ответникът твърди
и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения (решение №
358/18.06.2010 г., по гр.д. № 1183/2009 г., на ВКС, III ГО). Следователно това
са тези възражения, на които ответникът основава защитата си по съществото на
спора – правоизключващи (например за нищожност),
правоунищожаващи (например за грешка, насилие, измама и т.н.), правопогасяващи
(например за плащане, за компенсация, за прехвърляне на вземането и пр.) и
правоотлагащи (например за неизпълнен договор, за наличието на условие или срок
и др.). Това са както материалноправни възражения (на които той основава своите
искания, различни от тези по насрещния иск - потестативни права за унищожаване
или разваляне на правни сделки, за намаляване цената на вещ с недостатъци,
насрещни вземания обосноваващи правото на задържане и др.), така и
процесуалноправни такива (например възражение за давност). Ответникът, под срах от преклудиране, следва да изчерпи
всички възражения, с които разполага – както главните, така и евентуалните.
Ако претендира права, които изключват тези на ищеца, следва в отговора да
изложи фактите, въз основа на които твърди, че правото му е възникнало. По силата на чл. 133 ГПК, с изтичането на срока за отговор ответникът
губи възможността да релевира възраженията, които е могъл и е трябвало да
направи в същия, както и да оспори истинността на представените към исковата
молба писмени доказателства.
Така в решение №
380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че непредявените възражения се преклудират от
силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както и ако са били предявени.
Относно връзката на обусловеност между настъпила в едно производство преклузия
на възражение спрямо предявен на същото основание отделен иск също е налице
задължителна съдебна практика - решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/14
г. на ВКС, ІV ГО, с което се приема, че „когато по предявен ревандикационен иск
ответникът е направил възражение, че е придобил имота по сделка, преклудираните
в първото заседание по делото реплики за недействителност
на сделката не може да бъдат предявени по-късно с иск в отделно производство.
Постановеното решение по такъв иск е недопустимо
….“. Допълнителен аргумент в тази насока представляват и разясненията,
дадени с т. 11. б и т. 11. в от Тълкувателно решение № 4/14 г. по тълк. д. №
4/13 г. на ОСГТК на ВКС (относно това, че в производството по чл.
422 ГПК е допустимо да се противопоставят срещу претендираното
вземане всички възражения, които биха довели до отхвърлянето на иска, в това
число и за недействителност на основанието, от което произтича вземането). Тези възражения по общото правило на чл. 133 ГПК се преклудират с
подаването на отговора на исковата молба, освен ако не се основават на по-късно
възникнал факт /т. 4 от ТР № 1/13 г. по тълк. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/, в
който случай преклузията настъпва с приключването на съответното открито
заседание, към датата на което страната е била узнала за новото обстоятелство и
би могла да направи основаното на него свое възражение /решение №
380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, ІV ГО/. Допълнителен аргумент в
тази насока представляват и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/12 г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на
воденето на отделен иск за оспорване истинността на документ, при пропуснат
срок за оспорването му във висящ исков процес. В същото тълкувателно решение се посочва, че
процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който настъпва без оглед
влизането в сила на съдебното решение по делото, в което е настъпила
преклузията. Все в този смисъл и Решение № 781/ 25.05.2011 г. по гр. д. №
12/2010 г. на ВКС, III ГО постановено по реда на чл.
290 от ГПК.
В настоящия
случай, всички твърдения и възражения, на които се основават исковете, предмет
на разглеждане в настоящото производство, са били известни и са могли да бъдат
заявени от ищцата, в срока по чл. 131 ГПК, по
гр.д. № 18487/2014 г. на СГС, ГО,
10 състав, поради което и са прекудирани
(съвсем друг е въпросът, че някои от тях са били предявени и са разгледани). По
изложените по-горе съображения, исковете са недопустими, поради което и на
основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството
поделото – прекратено.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 43182/22.05.2020 г., предявена от Т.А.Ц., и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4251/2020 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищцата.
СЪДИЯ: