Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 08.07.2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 746/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) във вр. чл. 49 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на , ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                , пл. „П.” № …., срещу Община Е. П., БУЛСТАТ …, с адрес: гр. Е. П., пл. „Н.” № …, представлявана от кмета И.С.. Твърди се, че на 05.09.2015 г. МПС „Пежо 407“ с peг. № СА….ВР, управлявано от П.Н., се движило по път 6002 от с. М. към подбалкански път, като на 130 м. преди ЖП линия, реализирало пътно-транспортно произшествие, попадайки в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Твърди се, че за произшествието е съставен от КАТ протокол за ПТП № 1605830 от 05.09.2015 г. на ОПП- СДВР. За увредения автомобил била сключена имуществена застраховка „Каско” № ……….., валидна от 19.08.2015 г. до 19.08.2016 г. В резултат на произшествието са нанесени щети, описани в опис на претенция № 50-01300-8258/15 увредена гума предна дясна и джанта лята предна дясна. Размерът на щетите е определен на 154,39 лева, които били заплатени с преводно нареждане от 20.10.2015 г. Твърди се, че в хода на съдебното производство срещу Столична община и с участие на трето лице помагач  Агенция „П.и.“ с решение по гр. д. № 51001/2019 г. се установило, че ПТП възникнало на път, стопанисван от Община Е. . Иска се осъждането на ответника да заплати сумата от: 154,39 лв., представляваща главница - изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до плащане на вземането, както и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Е. П. е подал писмен отговор, в който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че соченият от ищеца път е включен в списъка на републиканските пътища, като се стопанисва от Агенция „П.и.а“, а не от Община Е. П..

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител адв. Д..

В съдебно заседание ответникът Община Е.П. не се представлява.

В съдебно заседание привлечено от ищеца трето лице-помагач Агенция „П. и.а“ не изпраща представител. В писмено становище се оспорва иска и се претендират разноски.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от застрахователна полица № ……., че за автомобил с peг. № СА…..ВР е сключена имуществена застраховка „К.” с покритие „П. каско“, валидна от 19.08.2015 г. до 19.08.2016 г., при плащане на застрахователна премия от 448,80 лева на 4 вноски с падежи на 18.08.2015 г., 19.11.2015 г., 19.02.2016 г. и 19.05.2016 г.  Представени са общите условия на „Б. К.С.“, приети с решение на УС на 22.05.2014 г. в сила от 09.06.2014 г.

Видно е от протокол за ПТП № 1605830 от 05.09.2015 г., че същият е съставен от Я.К.В., полицейски инспектор към ОПП- СДВР за ПТП на 05.09.2015 г. в 13.30 в София на път 6002 между с. М.о и Подбалкански път на 150 метра преди ж.п. линия с участник МПС „Пежо 407“ с peг. № СА….ВР, управлявано от П.И.Н. с щети по предна гума с джанта, окачване и стоп, като е посочено, че по данни на водача се движил на път 6002 с посока на движение от с. Мусачево към Подбалкански път, а на около 150 метра преди ж.п. линията попада в необезопасена дупка на пътя.

На 07.09.2015 г.  П.И.Н. подал заявление до  във връзка с щета от ПТП, отразено в протокол за ПТП № 1605830.

Според опис на претенция № 50-01300-8258/15 е определено обезщетение в размер на 154,39 лева, а според доклад за щета са удържани премии от 112,20 лева и е предвидена за плащане сума от 42,19 лева, която била платена според преводно нареждане от 20.10.2015 г.

Представена е регресна покана с изх. № 05279/19.11.2015 г. до Столична община, както и известие за получаване на 24.11.2015 г.

С решение № 192694 от 08.09.2020 по гр. д. № 51001/ 2019 г. на СРС, 56 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49 ЗЗД на ищеца ЗАД „БВИ Г” срещу С община за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 154,39 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на 05.09.2015 г. на път № 6002 от с. М към подбалкански път – 150 м. преди ЖП линията, по щетa N …….. В мотивите е прието, че Столична община не е собственик и управител на пътя, поради което не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иска. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице – помагач А. „П. и.“.

Според показанията на свидетеля Я.К.В. същият е работил като полицейски инспектор в СДВР до юни 2016 г. с право да съставя актове по ЗДвП. Същият сочи, че е съставил и подписал протокол за ПТП № 1605830 от 05.09.2015 г. Свидетелят В. сочи, че посетил местопроизшествието, което било преди ж.п. линията между с. М. и Подбалкански път. Свидетелят сочи, че видял дупката, а в протокола за ПТП не е отразил да е имал съмнение за някаква измама. Съдът кредитира показанията на свидетеля Я.К.В. като логични и последователни, както и кореспондиращи с представеният по делото протокол за ПТП № 1605830 от 05.09.2015 г.

Установява се от заключението на съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице инж. А.П.Д., което съдът кредитира изцяло, че при наличието на протокол за ПТП № 1605830 вещото лице приема, че на 05.09.2015 година, към 13,30 часа - светлата част на денонощието, изводимо от кодовата таблица, в ясно време, сухо асфалтово покритие, по третокласен път от републиканската пътна мрежа № 6002, в участъка между село М. и второкласен път № ., в посока към второкласния път се е движил лек автомобил „Пежо” 407, с регистрационен номер СА2802ВР с водач П.И.Н.. Придвижвайки се по пътя, дясната част на автомобилът, на около 150 метра, преди ж.п. линията, е попаднала в дупка с размери 50/160/20 сантиметра, при което е деформирана джантата на предна дясно колело и е разкъсана дясна гума. За получените щети по автомобила, на 14.10.2015 година, от застрахователя - ЗАД „Б.В. И. г.” е направен Опис на претенция, подписана от собственика на автомобила, където е посочено подмяна на един брой лята джанта и един брой гума. Въз основа на описания по-горе механизъм на възникване и развитие на ПТП и щетите, описани в цитирания Протокол за ПТП се стига до извода, че щетите, посочени в опис претенция като нанесени на лек автомобил „Пежо” 407 с рег. № СА…..ВР, са изцяло в причинно следствена връзка с определения механизъм на ПТП. Средната пазарната стойност по възстановяването на нанесените следствие на процесното ПТП щети на лек автомобил марка „Пежо” 407 с регистрационен номер СА2802ВР, посочени е опис по претенция, към датата на застрахователното събитие - 05.09.2015г., възлизат на 192,25 лева

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да бъде уважен регресния иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования на основание чл. 213, ал.1 от КЗ, е необходимо доказването на няколко предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка /валиден застрахователен договор/, в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и отговорност на прекия причинител на вредите, които следва да бъдат установени в процеса - деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. В тази връзка в доклада по чл. 146 ГПК са дадени конкретни указания на ищеца да докаже обстоятелствата във връзка с основанието и размера на иска - твърдяното ПТП на 05.09.2015 г., уврежданията на автомобила, размера на щетите, причинна връзка  с настъпилото ПТП, плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско”, ответникът е собственик и управител на пътя, където е настъпило ПТП-то.

Съдът намира, че по делото се доказаха първите две предпоставки - наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователно обезщетение. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя, отговорен за вредата и има вземане срещу причинителя на вредите за изплатеното застрахователно обезщетение.

По общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму - чл. 45 ЗЗД, но законът допуска отклонение от това правило - този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа /чл. 49 ЗЗД/. Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия, т.е. при наличие на следните предпоставки - вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата и вредите да са причинени виновно при или по повод изпълнението на възложената работа. Ако този, комуто е възложена работата виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за възложителя е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия, като не се изисква от посочената разпоредба да се установи виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено от ответника с някаква работа, са в причинно следствена връзка с настъпилото увреждане. Разликата между исковете по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД е в смисъл, че при първия има виновно поведение на лице, което отговоря по чл. 45 ЗЗД, а при втория отговорността е обективна и вредата се причинява от качествата и свойствата на вещта. Според решение № 59/14.04.2015г. на ВКС по гр.д.№4190/2014г., IV-то гражданско отделение, което е постановено  по реда на чл. 290 ГПК, когато при ползване на дадена вещ, са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вреди е по чл. 45 или по чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от същностните свойства на вещта, то отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Съдът приема, с оглед изложеното основание и заявен петитум на иска, че се претендира обезщетение от виновно неотстраняване на дупка на пътя и неизпълнение на задължение за ремонт и поддръжка на пътя с правна квалификация на спорното материално право по чл. 49 ЗЗД. 

В случая не следва да се ангажира отговорността на ответника Община Е. П., тъй като ПТП-то, реализирано на път, който е включен в републиканската пътна мрежа. Пътят 6002 (Д. Б. – П.) – М. – Е. П. е включен в Списъка на републиканските пътища в Република България (Приложение № 1 към т. 1 на Решение No 945 на МС от 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища; обн. ,ДВ, бр.109 от 14 декември 2004 г., източник: http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=tiFucc8iOS9nah0lHXHPWw==). Общината не носи отговорност за претърпените вреди, тъй като пътят, на който е станало произшествието е част от републиканската мрежа и отговорността е за собственика на пътя, в случая - третото лице-помагач в процеса Агенция „Пътна инфраструктура“.  Със Закона за пътищата се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа (чл. 3, ал. 2 ЗП). Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците (чл. 3, ал. 3 ЗП). Според чл. 3, ал. 4 ЗП списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Съгласно чл. 48, т. 1 от ППЗП, Агенция „П. и.“ осъществява дейностите по поддържане на републиканските пътища, включително и текущия ремонт, които са извън границите на урбанизираните територии и в платната за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съгласно чл. 30, ал. 1 Закон за пътищата, агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

Съдът приема, че не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника Община Е.П., а по делото не е предявен иск срещу А. „П. и.“.

С оглед гореизложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за направени такива. Ответникът не е представляван от юрисконсулт, а отговорът на исковата молба е подписан от кмета на общината.

Третото лице помагач Агенция „П.и.“ също претендира разноски, но според разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски. Само като ответник по обратен иск третото лице дължи и има право на разноски на общо основание, ако искът бъде уважен (по чл. 78, ал. 1 ГПК) или отхвърлен (по чл. 78, ал. 3 ГПК). В случая обаче обратен иск въобще не е предявен, поради което не следва да се присъждат разноски на третото лице помагач.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., пл. „П.” № …., срещу Община Е. . БУЛСТАТ …. с адрес: гр. Е. П., пл. „Н.” № …., представлявана от кмета И.С., за плащане на сумата от: 154,39 лв., представляваща главница - изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до плащане на вземането.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач А.„П.и.а“.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: