Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/……….05.2021
г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Мая
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
Маркова,
т.д. № 1576/2019 г., на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. №
27985/24.09.2019 г. на ОБЩИНА ДЕВНЯ, ЕИК *********, със седалище гр. Девня,
обл. Варна, бул. „Съединение“, № 78, представлявано от С.Я.Ш., в качеството му
на ***,
с която е предявен иск за разваляне на сключения с „4Б СОЛАР” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Солун“, № 15, Договор № 1007-143/29.08.2017 г., за учредяване на право на строеж и
сервитутни права, за срок от 50 години, за построяване на централа за
производство на ел. енергия от фотоволтаични съоръжения, на осн. чл. 87,
ал. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в изпълнение на Решение № 293/19.07.2017 г. на ОС –
гр. Девня с ответника бил сключен процесния договор, по силата на който било
учредено право на строеж и сервитутни права върху недвижимите имоти, описани в
Договора, за построяване на централа за производство на ел. енергия от
фотоволтаични съоръжения. Правата били учредени за срок от 50 години и при
уговорена цена в размер на 110000.00 лв. Ответникът следвало в срок от 1 година
от сключване на Договора да проектира и одобри необходимите строителни книжа за
своя сметка (чл.
10), а построяването
следвало да се извърши на етапите и в сроковете уговорени между страните, в чл.
11 от Договора. Между страните бил подписан Анекс № 1107-214/26.06.2018 г., по
силата на който била извършена промяна в предвидения в чл. 4.1., срок и той бил
удължен до м. декември 2019 г.
Ищецът сочи, че с писмо от 25.09.2018 г. уведомил ответника, че не е
представил технически инвестиционен проект за съгласуване, нито е изпратил
покана за съгласуване по чл. 7 от Договора, поради което към 29.08.2018 г. се
явявал неизправна страна по отношение на задължението си по чл. 1, ал. 2, т. 10
от Договора, поради което било възникнало правото на ищеца да претендира
неустойка в размер на платената по договора вноска в размер на 11000.00 лв.
Ответника бил поканен да заплати неустойката в 1-седмичен срок като бил
предупреден, че в противен случай ищецът ще се възползва от правото си да
развали договора. В границите на срока ответникът не заплатил неустойката. С
ново писмо от 01.03.2019 г., ответникът предложил на ищеца подписването на
анекс, с който графикът на дейностите по проектиране и извършване на
строителството отново да бъде удължен. В същото писмо ответникът признал, че
все още няма осигурено финансиране на проекта. В отговор на това писмо, ищецът
поканил ответника да представи доказателства във връзка с твърденията си за
започнало изпълнение на задълженията му по договора, както и било предложено
внасянето на гаранция за изпълнение на договора. Със заявление от 23.04.2019 г.
ответникът изложил, че е извършил инженерни изследвания на терените и приложил
доказателства за отпочване изпълнението на задълженията по договора. С ново
писмо от 17.06.2019 г., ответникът представил на ищеца писмо, с което първия
бил уведомен, че предложението за промяна предназначението на поземлените
имоти, предмет на учредените права по Договора било решено положително от МЗХГ
и следвало да бъде внесена дължимата такса. С писмо от 21.06.2019 г. ищецът
поискал от ответника представяне на копия от актове за категоризация на имотите
и удостоверения за поливност. На 24.06.2019 г. същите били представени.
С поредно писмо от 09.07.2019 г. ищецът уведомил ответника, че е
отпочната процедура по изработване на проект за изменение на Наредбата за местните
такси и цени на услуги на Община Девня, поради липса на предвидени в нея такси
за промяна предназначение на земеделски земи като след влизането й в сила
ответникът щял да бъде уведомен. Измененията били приети на 06.08.2019 г. с
Решение № 653 на ОбС – Девня. С решение № 641/31.07.2019 г. на ОбС – Девня било
възложено на ***а сключване на Анекс с конкретно предвидени изменения в
сроковете за изграждане на централата. Въпреки, че на заседанието на Съвета
присъствал представител на ответника, до момента на предявяване на иска анекс
не бил сключен, нито била внесена определената гаранция за изпълнение на
договора, по причина неявяване на представител на ответника.
Приетите изменения в Наредбата за местните такси и цени на услуги били
атакувани от ответника пред АдмС – Варна, поради което до 13.09.2019 г., датата
на която изтичал срокът по чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ за заплащане на дължимата такса,
измененията не могли да влязат в сила.
Ищецът счита, че по този начин ответникът със собствените си действия
сам се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по сключения
договор и демонстрирал дезинтересирането си от изграждането на централата.
Единственото задължение по Договора, изпълнено точно от ответника било по
заплащане на авансова вноска от цената на учреденото право на строеж в размер
на 11000.00 лв.
В заключение сочи, че до 29.08.2017 г. – срокът по чл. 10, от страна на
ответника нито били представени инвестиционни проекти, нито било подадено
заявление за одобряване на такива, в първоначалния срок по чл. 4.1 първия етап
от изграждането на централата не е започнал, няма изработени проекти, не са
извършени съгласувателни процедури, няма извършено строителство, което да
подлежи на въвеждане в експлоатация. Не е налице промяна в тези обстоятелства и
след сключването на Анекс от 26.06.2018 г. като до изтичане на уговорения срок
– м. декември 2019 г. е обективно е невъзможно изпълнението на задълженията на
ответника, доколкото към м. септември 2019 г. все още няма внесени проекти за
одобрение. Сочи, че е оказал пълно съдействие за изпълнение на задълженията на
ответника, а последния предвид поведението му се е дезинтересирал от
изпълнението на договора.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „4Б Солар“ ЕАД, депозира писмен
отговор, в който оспорва предявения иск по основателност. Оспорва твърденията
на ищеца за допуснато неизпълнение на задълженията му по Договора. Излага, че
забавата му за изпълнение на задълженията в чл. 1, ал. 2, т. 10 и задължението
за изграждане на първи етап – т. 11 не се дължи на причина, за която отговаря,
а се дължи на обективния факт – необходимост от спазване на определена
последователност на процедурите за одобряване на строителните книжа и на
действия на длъжностни лица от съответните администрации. Сочи, че забавянето
се дължало и на липса на съдействие и създаване на пречки от страна на ищеца,
който бил пряк участник в част от процедурите. Твърди, че е положил всички
необходими усилия за своевременно изпълнение на задълженията си като
първоначално от страна на ищеца получавал пълно съдействие, а през втората
половина на 2018 г. ищецът започнал да създава пречки. От своя страна излага
хронология на предприетите действия във връзка с изпълнението на договора и на
кореспонденцията си с ищеца. Сочи, че след подписването на Анекс от 26.06.2018
г. следвало да получи удостоверение за липса на жалби и влизането в сила на ПУП
– ПЗ. Това не се случило, а вместо това била започната „война“ от страна на
общинската администрация, което сочи, че било свързано с извършената промяна в
управлението и в едноличния собственик на капитала на дружеството. Излага, че
на 20.07.2018 г. бил изненадан от неочаквано решение на ОбС – Девня № 479, за
прекратяване на сключения договор, взето по предложение на ***а, който изразил
притеснения за конфликт на интереси, тъй като избрания управител на ответното
дружество бил баща на съпругата му, с която бил в дълга фактическа раздяла.
Това решение било атакувано от ответника и същевременно на 24.07.2018 г. било
поискано извършване на проверка от КПКОНПК по казуса. На 04.10.2018 г.
ответникът бил уведомен, че конфликт на интереси не е налице като на 31.10.2018
г. ОбС – Девня отменил взетото решение за прекратяване на договора. На
18.10.2018 г. ответникът получил от общ. Администрация документите за влезлия в
сила на 27.07.2018 г. ПУП-ПЗ.
Сочи, че на 22.10.2018 г. внесъл в МЗХГ документите за промяна на
статута на земята. При запознаване със съдържанието на Решенията на ОбС – Девня
от 31.10.2018 г., установил, че при обсъждане на т. 6 ***ът е направил
изявление, че са налице и други начини за разваляне на Договора, вкл. ако не
бъде дадено разрешение от МЗХГ и, че
така или иначе ще прекрати договора през м. август 2019 г. Сочи, че преписката
престояла в МЗХГ 7 месеца, без да бъде разгледана или внесена в комисия като
впоследствие получил информация, че това е в резултат на обаждане от общ.
Администрация – Девня с искане документите да не бъдат разглеждани, тъй като
Договорът бил прекратен. На 18.12.2018 г. МЗХГ поискало от ищеца информация
относно съществуването на Договора. Със заявление от 17.01.2019 г. ответникът
сочи, че поискал информация дали е изпратен отговор на МЗХГ като едва на
21.02.2019 г. получил отговор, че отговорът е изпратен на 01.02.2019 г. На 14.05.2019
г. поискал от МЗХГ обяснение за продължаващото забавяне на разглеждането на
преписката и на 27.05.2019 г. получил положително становище за промяна статута
на земята. По въпроса за изменението на Наредбата за местните такси, сочи че
обжалването се наложило след като било установено, че проектът за изменение на
Тарифата бил идентичен с Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на
предназначението на зем. Земи, приета от МС през 2008 г., както и с
аналогичните тарифи на всички останали общини, с една единствена разлика, която
касаела точно обекта на ответника – „обектите на енергетиката и транспорта“ без
никаква обосновка били преместени от групата обекти по чл. 7, в тази по чл. 6,
което водело автоматично до увеличаване на дължимата такса от 47605 лв., на
1289289 лв., т. е. повече от 27 пъти. Въпреки подаденото възражение срещу
проекта, той бил разгледан и приет на 06.08.2019 г. На 04.09.2019 г. ответникът
уведомил МЗХГ, че не е в състояние да спази дадения срок за заплащане на
таксата по чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ. Впоследствие с Решение от 24.02.2020 г. на АдмС
– Варна, приетите изменения в Наредбата били отменени, по жалбата на ответника.
Излага, че до момента не е уведомяван за размера на дължимата такса, която
следва да внесе за финализиране на процедурата по промяна статута на земята. По
тези причини сочи, че не е в състояние да се снабди и с виза за проектиране на
централата, да подаде за одобряване инвестиционен проект и да продължи с
изпълнение на останалите си задължения по договора. Въпреки липсата на виза,
излага, че е извършил в аванс голяма част от дейностите по изработка на
техническата част на инвестиционния проект. Още твърди, че финансиране на
проекта отдавна е осигурено, тъй като инвеститорът на 14.11.2019 г. е придобил
дружествените дялове и е станал едноличен собственик на ответното дружество. В
заключение счита, че цялостното поведение на ищеца води до извода, че от негова
страна не само не е оказвано необходимото съдействие, но и са били създавани
пречки, поради което и ищецът не се явява изправна страна и за него не е
възникнало валидно правото да развали договора. Сочи, че не се установяват
елементите от фактическия състав на развалянето, тъй като и ищецът не е
предоставял срок за изпълнение на задълженията на ответника, под страх от разваляне
на договора.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която репликира възраженията на ответника, наведени в отговора на
исковата молба и от своя страна излага допълнителни пояснения по хронологията
на отношенията между страните.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който поддържа изложените в отговора твърдения и възражения.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат
становищата, възраженията и доводите изложени в исковата молба, допълнителната
такава и отговорите.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, становищата на страните и приложимите правни норми, приема за
установено от фактическа и правна страна,
следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК в границите на
настоящото производство за признато и ненуждаещо се от доказване е прието
обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, по силата на сключения Договор № 1007-143/29.08.2017 г., за
учредяване право на строеж и сервитутни права, върху описаните в Договора
недвижими имоти.
Между страните по делото не е повдиган спор
относно валидността и клаузите на сключения между тях Договор.
Така по силата на сключения Договор, ищецът
– Община Девня е учредил на ответника – „4Б Солар“ ЕООД право на строеж и
сервитутни права за срок от 50 години върху описаните в договора недвижими имот
– общинска собственост, за изграждане на централа за производство на ел.
енергия, при цена на правото на строеж в размер на 110000.00 лв. (чл. 1.1 от Договора). 10 % от уговорената цена следвало да бъдат заплатени в деня на
сключване на договора, а 90 % - в срок от 3 работни дни след одобряване на
инвестиционен проект за централата. Ответникът следвало в срок от една година
от сключване на договора да проектира и одобри необходимите строителни книжа. (чл. 1, ал. 2, т. 10 от Договора). В чл. 1, ал. 2, т. 11 били разписани сроковете на
отделните етапи от изграждане на централата.
По делото е изслушано заключението на СТЕ,
което се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че от страна на ищеца са предприемани действия във
връзка с изпълнението на сключения договор и от страна на ищеца е било оказвано
съдействие за това като това разбирателство между страните е продължило от
сключването на договора до м. юни 2018 г. На 12.06.2018 г. е подадена молба от
ответника до ОбС – Девня за извънредно заседание за разглеждане на ПУП-ПЗ за 4
бр. недв. Имоти. Решенията са взети на 13.06.2018 г., на 26.06.2018 г. са
публикувани в ДВ, бр. 53, а на 27.07.2018 г. са влезли в сила.
Препис-извлечение от влезлите в сила решения и протоколите за одобряването им
да предадени на ответника едва на 18.10.2018 г., т.е. със забавяне от два
месеца.
След получаване на влезлите в сила решения,
на 22.10.2018 г. ответникът е депозирал заявление и необходимите документи за
промяна статута на земята в Министерство на земеделието, храните и горите.
Видно от заключението на СТЕ, а и от събраните писмени доказателства е, че
преписката е престояла в МЗХГ в продължение на 7 месеца, без да бъде внесена за
разглеждане на Комисия. Решение за промяна предназначението на земята е взето
едва на 28.05.2019 г. като ответникът е уведомен за това на 10.06.2019 г.
През посочения период от събраните в хода на
производството писмени доказателства и вписаните обстоятелства в Търговския
регистър, воден при АВ, се установява, че са настъпили и други обстоятелства, и
са извършени действия, които съдът намира, че също са от значение за спора
между страните и имат отношение към произнасянето по предявения иск:
Ответното дружество е регистрирано на
18.05.2017 г. като към момента на регистрацията му правно-организационната му
форма е ЕООД, едноличен собственик на капитала е М.Н.Г., а управител е Петко
Миланов Тодоров. На 05.04.2018 г. след промяна във вписаните обстоятелства като
едноличен собственик на капитала е отразено дружеството „Хаос Инвест – 2“ ЕАД,
а управител – Б.З.А.. Не спорно между страните, че Борис А. е тъст на ***а на
Община Девня, а член на СД е съпругата на ***а.
Не е спорно между страните и, че по силата
на Анекс № 1007-214/26.06.2018 г. е бил изменен срокът за проектиране и
одобряване на необходимите строителни книжа, уговорен в т. 10 от чл. 1, ал. 2
от Договора, а именно – от една година след сключване на договора, на две
години. В съответствие с това са изменени и уговорените в т. 11 от ал. 2, на
същият член, срокове на отделните етапи от изграждане на централата.
Видно от представеното заверено копие от
Протокол № 36/20.07.2018 г. от проведено извънредно заседание на ОбС – Девня е,
че на същото след направено изявление от страна на ***а на Общината, че
извършените промени в ответното дружество пораждат конфликт на интереси и, че
договорът следва да бъде прекратен, е взето решение за прекратяване на
учреденото право на строеж и е възложено на ***а да извърши всички правни и
фактически действия по прекратяването на сключения Договор.
На същата дата е изготвена и подписана
декларация от ***а на Община Девня, за оттегляне на предоставеното на ответника
пълномощно за представителство във връзка с поземлените имоти, предмет на
учреденото право на строеж и сервитутни права.
Видно от представените доказателства, след
посоченото решение на 24.07.2018 г. ответното дружество е депозирало сигнал до
КПКОНПИ, с който е поискало Комисията да изрази становище налице ли е конфликт
на интереси. Видно от представеното писмо от 04.10.2018 г. е, че на 19.09.2018
г. след разглеждане на подадения сигнал Комисията е постановила решение, че не
е установен конфликт на интереси по отношение на ***а на Община Девня, във
връзка с подписания Договор.
След постановяване на решението, на
15.10.2018 г. ответникът е отправил до ищеца искане за насрочване на извънредно
заседание на ОбС – Девня за вземане на решение за отмяна на решението от
20.07.2018 г.
Видно от представения Протокол №
42/31.10.2018 г. от заседание на ОбС – Девня е, че на същата дата взетото
решение от 20.07.2018 г. за прекратяване на учреденото право на строеж, е
отменено. Решението е изпратено за обявяване на официалния сайт на Община Девня
едва на 21.11.2018 г.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства се установява, че причината за неразглеждането на внесената от
ответника преписка за промяна статута на земята в МЗХГ е получена информация от
Община Девня, че сключеният между страните договор е бил прекратен.
Не е спорно между страните и, че на
18.12.2018 г. от МЗХГ е поискана информация от Община Девня дали сключеният
между страните договор е действащ. На 17.01.2019 г. от страна на ответника е
отправено искане до ищеца за предоставяне на данни дали е исканата от МЗХГ
информация относно договора е изпратена, както и за издаване на удостоверение,
че договорът е действащ между страните. На тези искания на ответника, ищецът е
отговорил на 21.02.2019 г., че на 01.02.2019 г. отговор до МЗХГ е изпратен и е
отказано издаването на исканото удостоверение.
На 01.03.2019 г. от страна на ответника е
отправено искане до ищеца за подписване на Анекс към договора за изменение на
уговорените срокове за изпълнение. Видно от проведената между страните
кореспонденция съгласие по клаузите на Анекса не е постигнато.
Видно от представеното писмо от 14.05.2019
г. е, че ответникът е отправил искане до МЗХГ за произнасяне по депозираното
заявление от 22.10.2018 г. Както бе посочено в предходните абзаци, решение от
МЗХГ за промяна на предназначението на земеделска земя за изграждане на обект
„Фотоволтаична електроцентрала“ е взето на 28.05.2019 г. и ответникът е
уведомен за него с писмо от 10.06.2019 г., както и е уведомен, че в 3 м. срок
от съобщаването следва да заплати таксата по чл. 30, ал. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи. Посоченият текст предвижда, че при промяна на
предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд, се заплаща
местна такса, определена от общинския съвет.
С оглед на това, на 17.06.2019 г. ответникът
отправил до ОбС – Девня искане за определяне на дължимата за внасяне такса.
Искането било препратено на ***а на Общината, който на 21.06.2019 г. поискал
представяне на допълнителни документи. Последните били представени от ответника
на 24.06.2019 г.
На 28.06.2019 г. от страна на ответника било
отправено ново искане за определяне на такса. С писмо от 09.07.2019 г. на
ответникът било отговорено, че в приетата с Решение от 29.11.2018 г. на ОбС –
Девня, Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги, не са
предвидени местни такси за промяна предназначението на земеделски земи и, че е
отпочната процедура по изработване на проект за изменение на Наредбата.
На 15.07.2019 г. от страна на ответника било
депозирано възражение срещу изготвения проект за изменение.
Видно от представения Протокол от 06.08.2019
г. е, че на проведеното извънредно заседание на ОбС – Девня е прието решение за
приемане на изменението на Наредбата за определяне на местните такси и цени на
услуги.
На 15.08.2019 г. това решение на ОбС – Девня
е обжалвано от ответника пред АдмС – Варна и в хода на настоящото производство
отменено.
Основен принцип в договорното право е, че
договорите се сключват за да бъдат изпълнявани. Неизпълнението на една от
страните внася несигурност в облигационната връзка и прави съмнително
постигането на целта, за която е сключен договора. В такъв случай, с
разпоредбата на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите е предоставена
възможност на изправната страна, която е изпълнила всички свои задължения да
прекрати договорното правоотношение.
В настоящото производство е заявена за
разглеждане искова претенция с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. За да бъде
уважен иск на посоченото основание е необходимо установяване на предвидените в
закона предпоставки: наличие на валидна облигационна връзка между страните,
неизпълнение на поети от насрещната страна задължения, неизпълнението да се
дължи на причина, за която длъжникът отговаря, както и на длъжника да е бил
даден подходящ срок за изпълнение на задължението с отправено предупреждение,
че след изтичането му договорът ще се смята развален или договорът да е бил
развален без предоставяне на срок, тъй като поради забавата на длъжника
изпълнението е станало безполезно за кредитора или задължението
да е следвало да бъде изпълнено непременно в уговореното време. В хода на
настоящото производство не са наведени твърдения и кореспондиращите им
доказателства изпълнението да е станало безполезно за кредитора или
задължението да е следвало да бъде изпълнено непременно в уговореното време,
поради което и приложима е първата от посочените в чл. 87 ЗЗД хипотези, а
именно тази залегнала в ал. 1 от посочената норма.
От така събраните и коментирани
доказателства по делото се налага извода, а и този факт не е бил предмет на
спор между страните, че до края на срока уговорен с разпоредбата на чл. 1, ал.
2, т. 10 от Договор №
1007-143/29.08.2017 г., изменен с Анекс № 1007-214/26.06.2018 г., изтекъл на
29.08.2019 г., през който ответникът е следвало да проектира и одобри
необходимите строителни книжа за централата, това негово задължение не е било
изпълнено. От доказателствата още се налага извода, че това неизпълнение обаче
не е по причина, за която последния отговаря.
Безспорно е, че кредиторът следва да оказва
необходимото съдействие на длъжника, с оглед изпълнение на задълженията му по
договора. Съдът не споделя твърденията на ответника, че в случая се касае за
неоказване от страна на ищеца на такова съдействие. За да е налице липса на
съдействие следва да е налице поето от страна на кредитора задължение по
договора, от чието изпълнение да е обусловена насрещната престация. В случая
неизпълнение на такова задължение, не се установява.
Въпреки това обаче, съдът намира, че
описаната хронология на действията на страните по договора, установяваща се от
събраните доказателства води до извод, че от страна на кредитора – ищец са били
създадени пречки, довели до невъзможност на длъжника – ответник да изпълни
задължението си в границите на уговорения между страните срок, започнали още с
прекратяване на учреденото право на строеж и оттегляне на даденото на
ответника, пълномощно, поради съмнение за наличие на конфликт на интереси.
Съдът не споделя и твърденията на ищеца, че ответникът е следвало да го уведоми
за извършените промени в персоналния състав на дружеството. По силата на
сключения договор подобно задължение ответникът няма.
Отделно от това, след като у представляващия
Община Девня са възникнали съмнения за наличие на конфликт на интереси, то е
следвало да бъде спазена процедурата, предвидена в чл. 19 от Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, а не да бъде вземано
решение от страна на ОбС Девня за прекратяване на учреденото право на строеж,
респ. на сключения договор. Подобна хипотеза на прекратяване Законът, а и сключения
договор не предвиждат. Неспазването на процедурата предвидена в ЗПУКИ и взетото
решение на ОбС Девня са принудили ответника да предприеме действия и да поиска
произнасяне по въпроса от компетентния орган.
Създаването на пречки е продължило с подаване
на информация в МЗХГ, че договорът между страните е прекратен, поради което и
подадените от ответника документи не са били разглеждани продължителен период
от време. Като създаване на пречка, следва да бъде квалифицирана и липсата на
определена такса за промяна на предназначението на земеделски земи в Наредбата
на Община Девня. При наличието на сключен от ищеца договор от 29.08.2017 г.,
след решение на ОбС – Девня, чийто предмет – учредяване право на строеж и
сервитутни права върху земеделски земи за построяване на централа за
производство на ел.енергия, неминуемо предполага промяна на статута на
земеделската земя, с оглед осъществяване на строителство върху нея, за което
ищецът и ОбС Девня са в известност, с Решение от 29.11.2018 г. ОбС – Девня,
приема Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги, в която не са
предвидени местни такси за промяна предназначението на земеделски земи, в
унисон с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските
земи. За това обстоятелство ищецът е уведомил ответника едва през м. юли 2019
г.
В заключение се налага извода, че след като
причината за неизпълнението не може да бъде вменена във вина на длъжника, то и
не са налице предпоставките за валидното му разваляване от страна на кредитора,
поради което предявения от ищеца иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода от спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК и в съответствие с направеното искане, представен списък по чл.
80 ГПК и доказателства, на ответника се следват разноските за настоящата
инстанция, претендирани в размер на 800.00 лв., възнаграждение за вещо лице и
6000.00 лв., адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. На обсъждане подлежи
релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника. Изчислен съобразно Наредба № 1/2004
г. МРАВ и при съобразяване с цената на предявения иск – 100350.00 лв. (Определение № 37/07.01.2020 г.), минималния размер на възнаграждението възлиза на
3537.00 лв., без ДДС, при което претендираният за присъждане размер от 5000.00
лв., без ДДС, макар и да надхвърля минималния, не се явява прекомерен, предвид
фактическата и правна сложност на казуса, поради което и не следва да бъде
редуциран.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска
предявен от ОБЩИНА
ДЕВНЯ, ЕИК *********, със седалище гр. Девня, обл. Варна, бул. „Съединение“, №
78, представлявано от С.Я.Ш., в качеството му на *** за разваляне на
сключения с „4Б СОЛАР” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Солун“, № 15, за
разваляне на Договор № 1007-143/29.08.2017 г.,
за учредяване на право на строеж и сервитутни права върху недвижими имоти: . ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.34.5, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Девня,
находящ се в землището на гр. Девня, м.
„Каровча", с площ 1783445 кв.м., десета категория, и граници: 20482.194.2,
20482.40.30, 20482.194.12, 20482.34.13, 20482.34.10, 20482.34.6, 36868.31.19,
20482.35.20, 20482.35.21,20482.35.31, 20482.35.22, 20482.35.23, 20482.34.7,
20482.35.24, 20482.35.15, 20482.35.25, 20482.35.14, 20482.35.13, 20482.35.12,
20482.35.26, 20482.35.11, 20482.34.4, 20482.35.10, 20482.35.27, 20482.35.9,
20482.35.28, 20482.35.8, 20482.35.29, 20482.35.7 , 250482.35.30, 20482.35.6,
20482.35.5, 20482.35.4, 20482.35.2, 20482.35.3, 20482.35.1, 20482.34.1,
80861.6.162, 20482.33.44, 20482.33.46, с предназначение пасище,
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20482.33.46, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Девня, находящ се в землището
на гр. Девня, м. „Каровча", с площ 683176 кв.м.,
десета категория, и граници: 20482.33.47, 20482.33.48, 20482.33.58,
20482.33.52, 20482.34.5, 20482.33.44, 80861.6.162, 20482.3.66, 20482.33.45,
20482.4.72, 80861.1.675, с предназначение пасище, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
20482.27.63, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Девня, находящ се в землището на гр. Девня,
местност „Каровча", с площ 330397 кв.м., десета категория, и граници:
20482.27.20, 20482.27.60, 20482.27.61, 20482.27.59, 20482.165.6, 20482.27.62,
20482.164.24, 20482.27.64, 20482.27.19, 20482.27.18, 20482.27.65, 20482.27.26,
20482.27.25, 20482.27.24, 20482.27.23, 20482.27.58, 20482.27.22, 20482.27.21, с
предназначение пасище, ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 20482.194.2, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Девня, находящ се в землището
на гр. Девня, местност „Царското", с площ 1170025 кв.м.,
десета категория, и граници: 20482.194.6, 20482.194.5, 20482.194.15, 20482.194.9,
20482.194.16, 20482.194.14, 20482.194.17, 20482.194.18, 20482.194.19,
20482.194.20, 20482.194.26, 20482.194.28, 20482.194.21, 20482.194.11,
20482.194.29, 20482.194.1, 20482.40.30, 20482.194.12, 20482.33.54, 20482.34.5,
20482.33.73, 20482.33.70, 20482.33.53, 20482.33.52, 20482.33.44, 20482.33.74,
20482.33.58, 20482.33.63, 20482.33.57, 20482.33.60, 20482.33.59, 20482.194.3, с
предназначение пасище, за построяване на централа за производство на ел. енергия от
фотоволтаични съоръжения, вписан в АВ с вх. Рег. № 2233/30.08.2017 г., акт №
110, т. 7, д. № 1338/2017 г., на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ДЕВНЯ, със
седалище в гр.
Девня, обл. Варна, бул. „Съединение“, № 78 да
заплати на „4Б СОЛАР” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Солун“, № 15, сумата 6800.00 лв. (шест хиляди и
осемстотин лева), представляваща разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: