№ 11846
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110115398 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 88563/18.03.2024 г., с която Е. Н.
П. с ЕГН ********** е предявил срещу Д. А. А. с ЕГН ********** иск по чл.45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 25 000 лева, съставляваща обезщетение
за неимуществените вреди, които с извършеното на 10.12.2022г. виновно противоправно
деяние ответникът е причинил на ищеца.
В исковата молба е изложено, че на 10.12.2022г. ищецът управлявал автомобила си по
***, около № 84-86 и търсел място, на което да спре. Заедно с ищеца била и приятелката му,
с която живеят на семейни начала. Ищецът видял свободно място пред лаборатория *****;
точното място било с адрес ********. Ищецът подал светлинен сигнал и започнал бавно да
захожда назад, за да спре автомобила, така че да не пречи на останалите участници в
движението. Тогава лек автомобил „Хонда”, който се намирал зад него, спрял съвсем близо
до автомобила на ищеца, пречейки му да изпълни предприетата маневра. Ищецът видял
другия шофьор да слиза от автомобила и да тръгва към него. Ищецът също слязъл, за да
обясни, че иска да спре, но другият му пречи. Приближавайки се към него, другият шофьор
псувал, обиждал и заплашвал ищеца: „ей сопол, ще ти еба майката”, „нещастник такъв,
боклук, сопол, помияр”, „ей сега ще видиш ти, идвам и ще те смажа, ще ти разбия главата”,
„ще те убия”. Когато се доближил, другият човек нанесъл удар в лицето на ищеца – лявата
скула и носа - с дясната ръка, в която държал твърд предмет. Ищецът усетил остра, много
силна и пареща болка, предполага, че за секунди е изпаднал в безсъзнание, защото, когато
дошъл на себе си, лежал на земята. Другият продължавал да се държи агресивно, отправял
закани към ищеца и приятелката му, опитал отново да удари ищеца, но бил спрян от
случайни минувачи.
1
Приятелката на ищеца опитала да разговаря с другия човек, попитала го защо е
ударил ищеца, но той й отговорил, че и нея ще удари, заявил й, че те нямат право да спират
автомобила си на това място.
Приятелката на ищеца подала сигнал на тел. 112, дошли полицейски служители и
екип на „Бърза помощ”.
Болките на ищеца се увеличавали, медицинският екип го откарал в ********. Там на
ищеца му станало много лошо, щял да припадне от силната болка, сложили го на носилка на
колела. Направили му скенер и други изследвания, бил приет в отделение по лицево
челюстна хирургия. Установено било, че има кръвонасядане над дясната вежда,
кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото
око, кръвоизлив под слизестата обвивка на лявото око, кръвонасядане и оток на лявата
лицева половина, охлузване на носа, закрито многофрагментно счупване на носните кости,
счупване на предната и вътрешната стена на левия горночелюстен синус с кръв в същия,
счупване на лява яблъчна кост. На 12.12.2022 г. била извършена оперативна интервенция за
възстановяване симетрията на лицето му.
Ищецът бил лекуван в болницата няколко дни, а после бил в болнични поради
временна неработоспособност до 30.03.2023 г. – въз основа на поредица болнични листи,
конкретизирани в исковата молба. Приятелката му си взела отпуск, за да се грижи за него.
Ищецът се върнал на работа на 02.04.2023 г.
В резултат на нанесените му травматични увреждания ищецът се чувствал много зле,
имал сериозни болки в носа и цялата лява част на лицето, болки имал и понастоящем – не си
усещал зъбите в лявата част на челюстта, особено при промяна на времето. Постоянно
обаждащата се болка му напомняла за инцидента и той го изживявал отново и отново.
Ищецът опитвал да бъде пълноценен, да се върне към нормалния си ритъм на живот
и работа, но случилото се му се отразило. Ищецът е полицейски служител. От преживения
стрес станал нерешителен в ежедневната си работа с правонарушители и това можело да
доведе до тежки последици. Засилила се подозрителността и недоверието му към хората,
изпитвал съмнения към всеки и не можел да се отърси от тези усещания. Променил се в
отношенията си с колегите, станал притеснителен и неразговорлив, а то рефлектирало в
тяхното отношение към него. Сменил си работата, за да сведе до минимум контакта с
външни лица. Затворил се в себе си, спрял да излиза в свободното си време, нямал желания
за нищо.
Със споразумение по протокол от съдебно заседание №571/22.05.2023 г. по н.о.х.д. №
6846/2023 г. по описа на СРС ответникът Д. А. А. бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.129 ал. 2 от НК, нанасяне на ищеца на средна
телесна повреда, счупване на стените на левия горночелен синус и на лявата ябълчна кост,
реализирали медико-биологичния признак счупване на челюст и средна телесна повреда,
изразяваща се в множествено счупване на носните кости с разместване, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди.
2
Въз основа на изложените обстоятелства ищецът иска да бъде обезщетен от
ответника за неимуществените вреди, които му е причинил с виновното си противоправно
деяние. Претендира обезщетение в размер на 25 000 лева, който намира за справедлив, с
оглед предвиденото в чл.52 от ЗЗД. Претендира и законната лихва върху главното парично
задължение, считано от датата на извършване на деянието 10.12.2022 г. до окончателното му
погасяване.
Ответникът Д. А. А. не е оспорвал извършеното виновно противоправно деяние. В
отговора на исковата молба и в съдебно заседание е поддържал, че претендираното от
насрещната страна обезщетение е твърде високо - с оглед продължителността и интензитета
на болките и страданията на ищеца, необосноваността на твърдяното от него, че продължава
да има такИ., че случилото се е отразило на отношението му към хората и на способността
му адекватно да изпълнява служебните си задължения, че то е причината да промени
работата си.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното:
С определение в открито съдебно заседание на 22.05.2023 г. по н.о.х.д. №6846/2023 г.
на Районен съд – гр.София е одобрено споразумение, с което Д. А. А. се е признал за
виновен в това, че на 10.12.2022г., чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето, причинил на Е.
Н. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на стените на левия горночелюстен
синус и лявата яблъчна кост, реализирали медико-биологичния признак счупване на челюст
и средна телесна повреда, изразяваща се в множествено счупване на носните кости с
разместване, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди /на публично място, непредизвикано и без
основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
неприкосновеността на личността и обществения ред/, престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр.
чл.129 ал.2 от НК.
Представени са епикриза от 13.12.2022 г. от отделение по лицево-челюстна хирургия
на ***** и съдебно медицинско удостоверение №911/14.12.2022 г. от клиника по съдебна
медицина на *******. Изготвена е и съдебно медицинска експертиза, чието заключение е
обективно и обосновано, и следва да се възприеме.
Установява се от горните писмени доказателства и от заключението на вещото лице,
че на 10.12.2022 г. Е. Н. П. е бил приет за лечение в клиниката по лицево – челюстна
хирургия при *****. При приемането му същият бил контактен, адекватен, ориентиран. Бил
е с тежка лицево – челюстна травма, изразяваща се в контузия с травматичен оток и
кръвонасядане на лява перорбитална, лява скулна област и носа, с многофрагментарно,
разместено счупване на носните кости, счупване на левия горночелюстен синус – по две
линии на предната стена, с излив на кръв в синуса и счупване на лявата яблъчна кост.
Травмата счупване на предна и странична стена на левия горночелюстен синус
самостоятелно и в съчетание със счупването на лявата яблъчна кост са причинили и покрИ.т
3
критериите на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст. Счупването
на костите на носа е било с разместване и видимо изкривяване на носната преграда,
наложило хирургично лечение, без каквото се създавали условия за постоянно стеснение на
носните проходи, водещо до постоянно механично препятствие и затруднения при дишане
през носа. Възстановяването от такъв тип травма е възможно само чрез високо
специализирана УНГ операция, каквато била проведена на ищеца.
Ищецът бил изписан от болничното заведение на 13.12.2022 г. Съгласно
удостовереното, при преглед на следващия ден в клиниката по съдебна медицина на
*******, клепачите на лявото око на ищеца били мораво кръвонаседнати, оточни; под
слизестата обвивка на лявото око външно и под ириса имало червеникав кръвоизлив.
Долният клепач и част от горния клепач на дясното око били мораво кръвонаседнати.
Външно от лявото око и около лявата скула имало бледо зеленикаво кръвонасядане с леко
изразен оток. По гърба на носа и по долната му част в областта на ноздрите бил фиксиран с
марлени превръзки. В горната трета на носа по лявата странична половина имало охлузване
и бледо мораво кръвонасядане, покрито с тъмно червеникава коричка над нивото на кожата.
На вътрешния край на дясната вежда имало бледо зеленикаво кръвонасядане с болезнен при
допир оток. Според удостовереното, ищецът бил в умерено увредено общо състояние, с
изразена лицева асиметрия поради оток в лявата зигоматична и носна област, силно
болезнен при палпация, със слабо ограничение при отваряне на устата.
Съгласно даденото от вещото лице заключение, травмите по лицето на ищеца са
причинени като контактно механично увреждане от действие със значителна сила на твърд
предмет, а травмата над дясната вежда може да се получи при падане на терен и удар на
главата в дясно. Вещото лице е посочило още, че е възможно от травмата пострадалият да е
имал нарушения на яснотата на съзнанието, за секунди след инцидента. Що се отнася до
уврежданията, осъществяващи медико-биологичния признак на счупване на челюст, вещото
лице е посочило, че такИ. увреждания причиняват болки и страдания, и затруднения в
дъвченето за повече от тридесет дни, като приблизително за това време настъпва
възстановяване – в общия случай, при благоприятно протичане на оздравителния процес. В
конкретния случай възстановяването на ищеца е продължило по-дълго, което вещото лице
допуска да е свързано със съпътстващите травмата излив на кръв в горно челюстния синус,
предпоставка за възпалителни процеси.
От представените по делото болнични листове /л.15 – л.18/ се установява, че ищецът
е бил в болнични поради временна нетрудоспособност до 30.03.2023 г.
Свидетелките Л.М.Б. и Ц.Ц.А., са приятелката на ищеца, с която живеят на семейни
начала и нейната майка, а свидетелят П. И. П. е колега на ищеца. Свидетелите са дали
показания под страх от наказателна отговорност, изнесли са обстоятелства, за които имат
лични впечатления и няма други доказателства, които да опровергават или поне да внасят
съмнение в достоверността на изнесеното от тях. Следователно показанията на свидетелите
подлежат на кредитиране.
От показанията на Л.М.Б. и Ц.Ц.А. се установява, че докато е бил в болницата и
4
после, след като бил изписан и се прибрал вкъщи, ищецът изпитвал невероятни болки.
Много го боляла главата, не можел да спи и това много му пречело, не можел да диша и да
се храни нормално, в носа имал парцалчета, напоени с кръв и лекарство, възстановяването
продължило дълго, ищецът не можел да се измие и да си почисти носа, дълго време
трябвало да слага тампони в носа, очите му се отворили бавно. Приятелката му ползвала
десет работни дни отпуск, за да помага на ищеца. От носа му постоянно имало секрети и
трябвало да се промИ. с физиологичен разтвор, за да може да диша, очите му също трябвало
да се промИ.т и да се слагат капки, но ищецът не можел да го прави сам, защото не можел да
си вдигне главата, а очите му били полузатворени.
Свидетелят П. И. П. познава ищеца от 2010 г. Видял го скоро след инцидента и бил
потресен от вида му – цялата му глава била бинтована, едното око било затворено, другото
на половина със страшен кръвоизлив. Докато били заедно ищецът почти не говорел, бил
изключително тъжен. Преди инцидента ищецът бил комуникативен, усмихнат, разговорлив,
работел с лекота в екип. Когато се върнал на работа, ищецът бил коренно променен. Мълчал,
бил умислен, затворен. Случили се една – две ситуации, в които ищецът взел неадекватни
решения в работата. Ищецът и свидетелят са служители в МВР. Работели на смени, със
задържани лица, понякога ставали инциденти и била нужна точна преценка за ситуацията,
но при ищеца това нещо започнало да „куца”, комуникацията му с колегите също. Ищецът
не се чувствал добре в това, което работел и започнал да си търси друга работа; след няколко
месеца се преместил в друг отдел на дирекцията, където работата била чиновническа, на
редовна смяна, по-спокойна.
По делото са събрани справки – данни от НАП за осигуряването на ищеца /л.90 и
л.106/, от които е видно, че в м.април 2023г. /когато след инцидента ищецът се е върнал на
работа/, в последните месеци 2023 г. и първите месеци на 2024 г. осигурителният доход на
ищеца е почти еднакъв по размер. Свидетелят П. И. П. също е дал показания, че няма
съществена разлика в заплатата на ищеца на старата длъжност и на тази, на която се е
преместил да работи след инцидента и не по-високото възнаграждение е причината за
преместването.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за
частично основателен.
Предявеният иск е по чл.45 от ЗЗД и за да е основателен, е необходимо ответникът да
е извършил виновно противоправно деяние, ищецът да е претърпял вреди и да е налице
причинна връзка между деянието на ответника и претърпените от ищеца вреди.
В съответствие с чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение по н.о.х.д.
№6846/2023 г. на Районен съд – гр.София има последиците на влязла в сила присъда, а
съобразно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Следователно със задължителна сила е установено, че на 10.12.2022г. ответникът е
извършил виновно противоправно деяние, изразяващо се в това, че чрез нанасяне на удари с
юмрук в лицето, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
5
стените на левия горночелюстен синус и лявата яблъчна кост, реализирали медико-
биологичния признак счупване на челюст и средна телесна повреда, изразяваща се в
множествено счупване на носните кости с разместване, довело до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е непредизвикано и без основателна причина.
Причинените на ищеца телесни увреждания са елемент от фактическия състав на
извършеното от ответника престъпление и също са установени със задължителна сила.
Спорът се свежда до вида, степента, интензитета и продължителността на търпяните
от ищеца болки и страдания от нанесените му от ответника травми и размера, в който е
справедливо, с оглед чл.52 от ЗЗД, той да бъде обезщетен. Касае се за неимуществени вреди,
целта на чието обезщетяване не е да ги поправи, а да възстанови усещането за
справедливост на пострадалия. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
ТакИ. обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени
медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода на настъпване на вредите.
В конкретния случай съдът отчита, че на ищеца са били нанесени множество травми
и счупвания по лицето, съставляващи две средни телесни повреди. Житейски обосновано е
да се приеме, че той е имал силни болки, страдания, сериозен физически дискомфорт и това
се потвърждава от събраните гласни доказателства. Наложило се е да бъде подложен на
хирургична лицево челюстна интервенция. След изписването му от болницата е имал нужда
да бъде подпомаган, било му трудно да диша, да се храни, не можел да си отвори очите.
Явно е, че цялосното му увреждане е било по-сериозно от обичайното при подобни травми,
щом като при обикновено продължаващ тридесет дни оздравителен процес, за
възстановяването на ищеца са били необходими повече от три месеца. Ищецът продължава
при определени ситуации да изпитва болки в зъбите в лявата част на челюстта, където е
било счупването. Наред с физическите болки и страдания ищецът е претърпял още и
психически и емоционални негативи. Преживяното го променило. Затворил се в себе си,
станал неконтактен, мълчалив. Преживяното му се отразило и в професионален план. На
заеманата от него длъжност като полицейски служител той работел с лица, извършващи
правонарушения и задържани, трябвало да може да взема бързи и адекватни решения. Но
случилото се с него го направило притеснителен и нерешителен, допуснал няколко пъти
грешки. Поради настъпилите у него промени, преминал на друга длъжност. Продължава
понякога да си спомня инцидента с ответника и да го преживява. Наред с изложеното съдът
отчита, че от нанесения му от ответника удар ищецът за секунди е възможно да е получил
нарушения в яснотата, но не е губил съзнание. Ищецът е млад човек, в активна възраст и,
6
изключая болките в зъбите в лявата страна на челюстта и то само в определени ситуации,
физически ищецът е напълно възстановен.
При съобразяване на горните обстоятелства и при отчитане на социално-
икономическата обстановка в страната при извършване на деянието и изминалия от тогава
период, съдът счита, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на 16 000 лева. В този размер предявеният иск е
основателен и следва да бъде удовлетворен. Претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в повече от 16 000 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На ищеца следва на осн.чл.84 ал.3 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД да се присъди и
законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на увреждането
10.12.2022г. до окончателното му погасяване.
В съответствие с резултата по спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 728 лева, съразмерна част от платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Други разноски за водене на делото в настоящата инстанция
ищецът няма.
Ответникът е сторил разходи за адвокатско възнаграждение и такси за съдебни
удостоверения общо в размер на 1 210 лева, от които, съразмерно на отхвърлената част от
иска, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати 435.60 лева.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда сумата 640 лева и сумата 192 лева – държавна такса и разноски за вещо лице за
уважената част на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.София, ******** ********, да заплати
на основание чл.45 от ЗЗД на Е. Н. П. с ЕГН ********** от ******, сумата от 16 000 лева,
съставляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания,
психически и емоционални негативни преживявания, които ответникът е причинил на
ищеца, като 10.12.2022 г. виновно и противоправно чрез нанасяне на удари с юмрук в
лицето, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на стените на
левия горночелюстен синус и лявата яблъчна кост, реализирали медико-биологичния
признак счупване на челюст и средна телесна повреда, изразяваща се в множествено
счупване на носните кости с разместване, ведно със законната лихва върху сумата 16 000
лева, считано от датата на причиняване на увреждането 10.12.2022 г. до окончателното й
погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Н. П. с ЕГН ********** от ******, срещу Д. А. А. с
ЕГН ********** от гр.София, ******** ********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на разликата над 16 000 лева до
7
пълния предявен размер от 25 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически и емоционални негативни
преживявания, които ответникът е причинил на ищеца, като 10.12.2022 г. виновно
противоправно чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето, причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на стените на левия горночелюстен синус и лявата
яблъчна кост, реализирали медико-биологичния признак счупване на челюст и средна
телесна повреда, изразяваща се в множествено счупване на носните кости с разместване.
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.София, ******** ********, да заплати
на осн. чл.78 ал.1 от ГПК на Е. Н. П. с ЕГН ********** от ******, сумата 1 728 лева,
съразмерна част от платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Н. П. с ЕГН ********** от ******, да заплати на осн. чл.78 ал.3 от
ГПК на Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.София, ******** ********, сумата 435.60 лева,
съразмерна част от платените от ответника адвокатско възнаграждение и такси за съдебни
удостоверения.
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.София, ******** ********, да заплати
на осн. чл.78 ал.6 от ГПК по сметка на Районен съд – гр.София сумата 640 лева и сумата
192 лева – държавна такса и разноски за вещо лице за уважената част на иска.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8