Решение по дело №5575/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 30.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

          Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5575 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

            В.Т.Д. твърди, че с ответника Й.В.Д. са бивши съпрузи, като след развода семейното жилище е предоставено за ползване на двамата. Ответникът имал склонност да злоупотребява с алкохол. На 14.09.2019г. около 21 часа Д. бил в жилището в нетрезво състояние, при което обиждал ищцата и правил опити за сексуален контакт с нея, които ищцата успяла да избегне като се заключила в стаята си.   На другия ден подала жалба в полицията от където я насочили към център „Динамика“, където била настанена.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че конфликта с бившата му съпруга произтича от неразбирателства във връзка с общото ползване на бившето семейно жилище. Същото било закупено с кредит, който се изплаща от Й.Д., а ищцата отказвала да му заплаща припадащата й се част, поради което Д. на два пъти водил съдебни дела за тези суми. Ответника твърди също, че той е завел делото за развод, тъй като не желаел да живее с В.Д.. Твърди, че още от преди прекратяването на брака ищцата му се е заканвала да заведе дело за домашно насилие за да го отстрани от жилището. След като ответникът бил отстранен от жилището въз основа на заповедта за незабавна защита ищцата заживяла в жилището с приятеля си, което и било целта на настоящото производство. Д. оспорва, че употребява алкохол и оспорва, че е отправял заплахи и сексуални посегателства към бившата си съпруга. Твърди, че почти не пребивава в жилището и е нелогично настаняването на ищцата в кризисен център.

Предявеният иск е с правно основание чл. 4 от Закона за защита срещу домашно насилие- за прилагане на мярка за защита по същия закон.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С решение от 18.12.2017г. по гр. дело № 6306/2017г. на РРС е прекратен бракът между Й.В.Д. и В.Т.Д. с развод по взаимно съгласие и е утвърдено споразумение между страните по чл. 51 от СК, с което ползването на семейното им жилище в гр. Русе, **************** е уговорено да бъде съвместно от двамата съпрузи, като е разпределено ползването на стаите.

По делото е депозирана декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН с която В.Т.Д. декларира следните обстоятелства: на 14.09.2019г. се прибрала в жилището, което обитава съвместно с бившият си съпруг- Й.В.Д., който я посрещнал разсъблечен по бельо и в явно нетрезво състояние, като  започнал да я обижда и заплашва още от влизането и започнал да прави опити да блудства с нея и да осъществи сексуален акт. Ищцата успяла да се изплъзне и се заключила в стаята си. Искала да подаде сигнал на телефон 112, но телефонът й останал в другата стая. Около час по-късно Й.Д. се прибрал в стаята си и В.Д. успяла да вземе телефона си, от който се обадила на приятеля си и му споделила какво се е случило. Към 1,30 часа през нощта Й.Д. отново направил опит да влезе в стаята на ищцата, но като видял, че вратата е заключена започнал да удря по нея и да заплашва ищцата.

Със заповед № СУ/Д-Р/727/17.09.2019г. В.Т.Д. е настанена в Кризисен център в гр. Русе, където ползва социална услуга от резидентен тип. Като мотиви за настаняването е посочено осъществено домашно насилие.

Свидетелят М. И. твърди, че има интимни отношения с ищцата. На 14.09.2019г. след 22 часа В.Д. му се обадила плачейки и му разказала, че бившият й съпруг се опитал да я изнасили. И друг път се случвало тя да бъде тормозена от бившия си съпруг. Свидетелят срещал Й.Д., като последният миришел на алкохол. М. И. констатирал петна върху вратата на стаята на В.Д., за които счита, че са в резултат на това, че бившият й съпруг е вкарвал тютюнев дим в стаята й за да я тормози. На 13 ноември електричеството в жилището на Д. било спряно, като след обаждане до енергодружеството се установило, че Й.Д. е подал заявление за прекъсване на електрозахранването на имота, тъй като той е титуляр на партидата.

Свидетелят А. Д. е син на страните и твърди, че баща му редовно употребява алкохол- почти всеки ден. След употреба на алкохол търси конфликт с околните и „налита на бой“ срещу майка му, както и я обижда и псува. А. Д. е виждал майка си със следи от побой нанесен от баща му. Случвало му се е да застане между двамата си родители за да предпази майка си да не бъде бита от баща му. Изнесените случки са от преди около две години.

Свидетелят К. е съсед на страните, който счита, че Й.Д. не е обиждал и насилвал В.Д. макар да няма преки наблюдения на отношенията им. Твърди, че на работното място на Й.Д. редовно му правят тестове за алкохол, като се правят и внезапни проверки, и ако се установи, че някой от работниците е консумирал алкохол това може да доведе до уволнение. Твърди, че вечер Й.Д. пие алкохол но „си прави сметка, че сутринта е на работа“ и не се напива. От една година свидетелят не е на работа и няма информация дали на Й.Д. е правена проверка за алкохол по време на работа.

Св. Й.Д. е племенница на Й.Д.. Твърди, че не е виждала чичо си да упражнява насилие или да се държи лошо със съпругата си. На 14.09 Й.Д. ***, където живее свидетелката, но вечерта си тръгнал, тъй като на другия ден бил на работа дневна смяна. Според  Йоана Д.Й.Д. употребявал алкохол, ако на следващия ден не е на работа.

Св. Д. Д.-В. е управител на сдружение с нестопанска цел, което предоставя услуга от резидентен тип- кризисен център. В.Д. била насочена към кризисния център от полицейски инспектор на 14.09.2019г. Според св. Д.-Великова психоемоционалното състояние на В.Д. било изключително тревожно и депресивно като се срамувала от това, което е преживяла. В.Д. много трудно говорела за преживяното. След настаняването в кризисния център били проведени множество психологически консултации за да бъде овладян стреса и напрежението. При постъпване в кризисния център В.Д. споделила със свидетелката, че предната вечер бившият й съпруг се опитал да блудства с нея и да я изнасили.

При така събраните доказателства съдът приема за доказано, че Й.В.Д. е осъществил актове на домашно насилие спрямо В.Т.Д. на 14.09.2019г. изразяващи се в обиди и заплахи и опити за блудство и изнасилване. Този извод се налага от съвкупната преценка на доказателствата по делото: декларацията по чл.9 от ЗЗДН и показанията на свидетелите М. И., А. Д. и Д. Д.-В.. Тези доказателства кореспондират помежду си и са логически свързани. Няма преки свидетели на осъщественото домашно насилие, но последното е явление на което обичайно няма свидетели. По тази причина законодателят е занижил стандарта на доказване по тези дела, като е предвидил като доказателство по този тип дела да се ползва декларация на пострадалото лице. Това е отклонение от общото правило, че документ изходящ от дадено лице не може да бъде доказателство в негова полза. Този законодателен подход е обясним предвид обективните затруднения при доказването на актовете на домашно насилие дължащи се на това, че същите обичайно се извършват в домашна обстановка и без свидетели. Вярно е и това, че производствата по ЗЗДН се използват за разрешаване и на други спорове между членовете на семейства или бивши семейства- включително имотни, свързани с упражняването на родителските права и други. По тази причина при определяне на стандарта на доказване по делата по ЗЗДН следва да се търси баланс между интереса на жертвата да получи закрила при затруднено доказване на акта на домашно насилие и възможността това производство да се използва за косвено разрешаване на други спорове на страните. Настоящият състав счита, че събраните по делото и посочени по-горе доказателства разгледани в тяхната съвкупност доказват в необходимата степен акта на домашно насилие. В.Д. се е обадила на приятеля си Мирослав Иванов непосредствено след извършеното насилие, при което е била силно уплашена и разстроена. На следващия ден се е срещнала с Д. Д.-В., която е психолог по образование и оценява емоционалното състояние на ищцата като много тежко, стресирано и тревожно. В продължение на 10 дни са провеждани консултации на ищцата с психолог, в който период тревожното състояние се е запазило, с тенденция за преодоляването му. Упражняването на насилие от ответника над ищцата се установява и от показанията на техния син А. Д., който е бил пряк свидетел на такова. Това се е случило извън процесния период, но същото е индикация за характера на отношенията между страните по делото. Свидетелите посочени от ответника- Й. Д. и С. К. имат само бегли наблюдения върху съвместния живот на страните и показанията им не разколебават горните изводи.

Предвид изложеното предявеният иск е доказан и следва да се уважи,  като се приложат поисканите мерки за закрила.

На основание чл. 5 ал.4 от ЗЗДН съдът налага на Й.В.Д. глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН и т.22 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК Й.В.Д. следва да заплати държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на адв. А.Ж. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400 лева на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.  Мотивиран така съдът

Р Е Ш И :

         ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на В.Т.Д.,
ЕГН **********,***2, против Й.В.Д., ЕГН **********,***,  с която:

         ЗАДЪЛЖАВА Й.В.Д., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Т.Д.,
ЕГН **********.

         ОТСТРАНЯВА Й.В.Д., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище  на адрес гр. Русе, ************************ за срок от 12 месеца.

         ЗАБРАНЯВА на Й.В.Д., ЕГН **********, да приближава В.Т.Д., ЕГН **********, да приближава жилището й, което обитава, находящо се в гр. Русе, *************, както и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от 20 метра.

ОСЪЖДА Й.В.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 25 лева.

ОСЪЖДА Й.В.Д., ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА Й.В.Д., ЕГН ********** на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат А.Ж.Ж. с адрес *** сумата 400 лева възнаграждение за процесуално представителство по делото.

  Решението може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на страните  пред Русенски окръжен съд.

                                                           

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/