към присъда № 260006 по НОХД № 1065
по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, трети наказателен състав.
Подсъдимият С.Г.В. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в
това, че за времето от 24.07.2017г. до 27.07.2017г. в град Монтана,
противозаконно е присвоил вещи, собственост на различни лица, както следва:
сумата от 300лв., преведена от Е.В.В. xxx; сумата от 150 лв, преведена от Г.Д.Р.
xxx; сумата от 150 лв., преведена от С.А.В. xxx; сумата от 600 лв., преведена
от Й.К.Д. xxx, сумата от 300 лв., преведена от Р.А.С. xxx; сумата от 660 лв.,
преведена от Р.Н.Р. xxx; сумата от 900 лв., преведена от Й.П.Х. xxx; сумата
от 600 лв, преведена от А.С.Х. xxx или общо сумата от 3660.00 лв., която
попаднала у него по погрешка - сумите били внесени по грешка в банковата му
сметка в „Общинска банка” АД, клон Монтана – престъпление по чл.207 ал.2 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи
съответното наказание при спазване на изискванията на закона.
Подсъдимият
С.Г.В. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Упълномощеният защитник на
подсъдимия моли съда да наложи наказание при наличие на смекчаващите вината
обстоятелства.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се
разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият
С.Г.В. xxx. Пенсионер е. Осъждан с присъда по НОХД 30255/2014г. на PC Монтана,
влязла в законна сила от 13.07.2016г. за престъпление по чл.129 ал.2 във връзка
с вр. ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като му е наложено наказание една година
лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
През 2017г. подсъдимият бил безработен и като такъв регистриран в Дирекция
„Регионална служба по заетостта” - Монтана, бил е включен в обучение по
специалност „Пътни магистрали и съоръжения” по Проект „Квалифицирани кадри за
бизнеса”, периода на обучението бил за времето от 28.03.2017г. до 26.05.2017г.
Сумите, които получил по банковата си сметка /№ BG22SOMB91301048630101/ в
Общинска банка клон Монтана от участието си в това обучение били за м. март
2017 г. - 32 лв, за м. април 2017 г. -144 лв и за м. май 2017 г. - 128 лв.
В средата на месец юли 2017г. свидетелят С.В. xxx се нуждаел от известна сума
пари, за това решил да изтегли кредит, потърсил информация в Интернет и на
20.07.2017г. попаднал на обява за кредити, която го устройвала /3% годишна
лихва/, свързал се с посочения телефонен номер, за който било посочено, че е на
Радослав М., разговарял с непознат мъж, който отвърнал на запитването свидетеля
да позвъни на следващия ден. На 21.07.2017 г. В. отново позвънил, мъжът поискал
данните му - имена, ЕГН, номер на лична карта и след като ги записал отговорил,
че ще извърши проучване и ще върне обаждането същия ден. В ранния след обяд
мъжът позвънил на В., казал му, че е одобрен за кредит, но трябва да внесе
сумата от 150 лв, представляваща такса за усвояване на кредита /в размер на 3%
от отпусканата сума/, продиктувал на свидетеля номера на банкова сметка - xxx С.В..
До края на работния ден свидетеля В. превел по посочената сметка сумата и
отново позвънил на „М.”, за да го информира. Последният обещал колегите му
веднага да проверят превода и ако такъв е направен същия ден да бъде преведена
сумата по кредита по сметката на свидетеля В.. Тъй като сума не постъпила по
сметката на свидетеля в първия работен ден от новата седмица - понеделник 24
юли 2017г. отново позвънил на „М.” и попитал защо не е преведена сумата, той
обяснил, че било ден петък, станало късно за превод, но до края на този ден ще
се извърши превода. По сметката на свидетеля В. така е не постъпили пари, а
посочения в обявата телефон вече изключен.
По същия начин до 27.07.2017г. кандидатствали за кредит и превеждали суми по
сметката на подсъдимия С. В. и свидетелите Г.Р. xxx /превела на 21.07.2017г.
сумата от 150.00 лв/, Р.Р. xxx /превела на 26.07.2017г. сумата от 660.00лв/, Р.С.
xxx /превела на 25.07.2017г. 300.00 лв/, Й.Х. xxx /превела на 26.07.2017г.
сумата от 900.00лв/, Й.Д. xxx /превела на 24.07.17г. 600.00лв/, А.Х. xxx /превел
чрез С. Г. на 27.07.2017г. сумата от 600.00 лв/, както и Е.В. xxx /превел на
20.07.2017г. сумата от 300.00 лв/. Последният не е установен в хода на
разследването и не е разпитан, установено е, че на 09.09.2019г. Х. е напуснал
пределите на страната - на ГКПП Дунав мост и до момента няма обратно връщане.
Част от сумата - около 1 500.00 лв. подсъдимият В. изтеглил в периода от
24 до 27.07.2017г. от ATM устройства, остатъка, заедно с парите, преведени му
от Регионалната служба по заетостта в размер на 2612,98 лв. подсъдимият
изтеглил лично на каса в Банката на 27.07.2017г. и закрил сметката.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на С.В., Г.Р., Р.Р., Р.С., Й.Х.,
Й. Д., А.Х., както и писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа
обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се
обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият С.Г.В. е
годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на
деянието, е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил
е в ясно съзнание, адекватен и подреден.
От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимият
са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението
по чл.207 ал.2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, а именно на за
времето от 24.07.2017г. до 27.07.2017г. в град Монтана, противозаконно е
присвоил вещи, собственост на различни лица, както следва: сумата от 300лв.,
преведена от Е.В.В. xxx; сумата от 150 лв, преведена от Г.Д.Р. xxx; сумата от
150 лв., преведена от С.А.В. xxx; сумата от 600 лв., преведена от Й.К.Д. xxx, сумата
от 300 лв., преведена от Р.А.С. xxx; сумата от 660 лв., преведена от Р.Н.Р. xxx;
сумата от 900 лв., преведена от Й.П.Х. xxx; сумата от 600 лв, преведена от А.С.Х.
xxx или общо сумата от 3660.00 лв., която попаднала у него по погрешка - сумите
били внесени по грешка в банковата му сметка в „Общинска банка” АД, клон
Монтана
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от
установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсел
настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъщественото от него деяние от субективна страна.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано
съпоставяйки обясненията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с
показанията на свидетелите и писмените доказателства.
При така изложените правни съображения, касаещи
установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият С.В.
е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Съдът призна подсъдимия С.В. за ВИНОВЕН за
извършено престъпление по чл.207 ал.2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.26
ал.1 от НК
Причина за извършване на престъпленията е незачитане
личната неприкоснованост и свободна воля.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – невисоката степен на
обществена опасност на деянето. Признанието на вината не може и не следва да се
приема като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е предвидено в реда,
по който е разглеждано делото – съкратено производство по чл.371 т.2 от НПК. Отегчаващо
вината обстоятелство – предишно осъждане. При така изложените обстоятелства
съдът му определи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно ГЛОБА в
размер на 200.00 лева в полза на Държавата.
С така наложените по вид и размер наказания съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдими и
по отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото подсъдимия С.Г.В. следва
да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на РС – Монтана 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: