РЕШЕНИЕ
№ 1662
град Пловдив, 05.10.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Христина Николова и участието на
прокурор Петър Петров, като разгледа КАНД № 1762/2022г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Централно
управление на НАП, депозирана чрез юрк.Ф., процесуален пълномощник на
изпълнителен директор на НАП срещу Решение №904/30.04.2022г., постановено по
АНД №20215330208262/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив-IV н.с., с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 614285-F617283/29.11.2021г., издаден от Началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален
контрол“ на ЦУ на НАП за наложено на „Бътерфлай 2020“ ООД, ЕИК2062116503,
седалище в гр. Варна административно наказание „имуществена санкция в размер на
600.00 лева“ на осн. чл.185 ал.1 ЗДДС за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г
на МФ, вр. чл.118 ал.1 ЗДДС.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за
допуснати съществени нарушения на съдебните правила, изразяващи се в направените
изводи за съществено нарушение на проведения административно- наказателен
процес. Настоява се за отмяна на съдебното решение му и потвърждаване на издаденото
НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът
по касационната жалба „Бътерфлай 2020“ ООД, редовно призована
чрез процесуален представител адв. М., оспорва с писмен отговор подадената
касационна жалба като неоснователна. По същество на спора взима становище за законосъобразност
на обжалваното решение на Районния съд и незаконосъобразност на атакуваното НП.
Претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това
съображения:
Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба предявена от „Бътерфлай
2020“ ООД против
процесното НП №614285-F617283/29.11.2021г., издаден от Началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален
контрол“ на ЦУ на НАП.
Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че при проверка на 13.06.2021год.
в 00:22ч проверка на обект, посочен като нощен бар „Бътерфлай“, намиращ се на
адрес в гр.Пловдив, бул.Цар Борис III Обединител –хотел
„Рамада“ е установено, че като задължено лице по чл.3 от Наредба
№н-18/13.12.2006г. на МФ не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на
стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното
в експлоатация за обекта фискално устройство, което е преценено като
административно нарушение на чл.3 ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /обн. ДВ, бр. 106
от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 110 от 24.12.2021 г., в сила от 24.12.2021г./. За приетото административно
нарушение на основание чл.185 ал.1 ЗДДДС е определено и наложено
административно наказание „имуществена санкция в размер на 600 лева“. Към НП са
приложени АУАН № F617283/22.06.2021г. за
констатираното нарушение, връчен на 22.06.21г., Възражение срещу него по чл.44
ал.1 ЗАНН, Протокол сер.АА №К-0005776/13.06.21г. за извършена проверка с
приложени към него пълномощно, Опис за движение на АНП, опис на парични
средства в каса, копие от „Предварителна сметка“ към поръчка, 2 бр. декларация,
писмо на Четвърто РУ на МВР-Пловдив, дневен отчет на фискална памет,
оправомощаваща заповед. В хода на
първоинстанционното съдебно производство са събирани и гласни доказателства, касаещи
разпит на актосъставителят Л.С.М. и на свидетеля А.Б.Л.. За да отмени обжалваното
НП, районният съд е приел, че е налице съществено нарушение на проведения
административно- наказателен процес, свързан с даденото описание на вмененото
административно нарушение. В тази връзка е изложил мотиви, че не са събрани
доказателства относно сумата 95.00 лева, които да я определят като неотчетена
сума от извършени от дружеството продажби, за които е следвало да бъде издаден
фискален бон от ФУ. Приел, че липсват основания да се приеме като достоверна и
датата на нарушението. От това направил извод, че не са спазени изискванията по
чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5, което е съществено ограничаване на
процесуалните права на защита на нарушителя, водещо до незаконосъобразност на
издаденото НП.
Решението на
районния съд е правилно.
Приложението на
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН изисква във всички случай описаните в
правораздавателният административен акт обстоятелства да се подкрепят от
събраните в хода на административно-наказателното производство писмени и гласни
доказателства. За всеки конкретен случаи на административни нарушения е
задължително обстоятелствата да касаят достоверни, обективно случили се факти,
а не да почиват на предположения, изхождащи от един възприет факт за наличието на установена
сума, в случая в размер на 95.00 лева. Даденото описание на обстоятелствата по
вмененото административно нарушение не изясняват необходимият, съставомерен
обективен признак на нарушението, че е налице дължимост на сумата за отчитане
чрез издаване на фискален бон от регистрираното в обекта ФУ. Наличният порок на
проведеният административно – наказателен процес, изразил се в нарушение на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, касае незаконосъборазност на даденото
описание на обстоятелствата но извършеното нарушение. След като административно
– наказващият орган е дал описание, за което не е изяснил основополагащи за
съставомерността на деянието обстоятелства, той се е произнесъл преждевременно.
Разпоредбата на чл.52 ал.4 ЗАНН дава възможност на наказващият орган преди да
се произнесе, да проверява АУАН с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и да извърши преценка на възраженията и събраните доказателства, а
когато е необходимо, да извършва и разследване на спорните обстоятелства. Като
се е позовал само и единствено на даденото с АУАН описание, той се е произнесъл
при неизяснени обстоятелства, без да прецени налице ли е съставомерно извършено
деяние, като спорните обстоятелства допълнително да бъдат разследвани. Налице е
незаконосъобразност, изразила се в неяснота относно това, налице ли е извършено
административно нарушение. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в
касационната жалба възражения са неоснователни. Те се явяват в противоречие със
събраните в хода на административно – наказателното производство писмени
доказателства и в противоречие със събраните на първоинстанционното съдебно
производство гласни доказателства. Като е съобразил правилно събраните писмени
и гласни доказателства, първоинстанционният съд е постановил един
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход
на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който е направил
своевременно искане за тяхното присъждане. Същите се констатираха в размер на 400
лева съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от
12.09.2022година, който размер е съответен на минималния размер, посочен в
разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №904/30.04.2022г., постановено по АНД
№20215330208262/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив-IV н.с..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.