О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1306
гр.Пловдив, 02.12.2019г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛАНА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
след като се
запозна с докладваното от член- съдията Миглена Маркова ВЧНД №2093/2019г. по
описа на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 6 и ал. 7 от НПК.
С определение № 1617 от 17.10.2019г. постановено по ЧНД №5970/2019г.
Пловдивският районен съд – ІV-ти н.с. е потвърдил Постановлението на
РП-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП №22/2018г. по
описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР – гр.Пловдив, образувано и водено срещу Неизвестен извършител по чл.343
ал.1 б“б“, вр. с чл.342 ал.1 предл.ІІІ-то от НК.
В хода на разследването няма привлечено в качеството на
обвиняемо лице.
Срещу така
постановения съдебен акт е постъпила жалба от Е.Х. Ч., с която се иска отмяна
на определението на РС-Пловдив и на Постановлението на РП-Пловдив и връщане на
делото на РП - Пловдив със задължителни указания по прилагане на закона. Твърди
се, че определението е неправилно, тъй като деянието на водача на лекия
автомобил не представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, както и че
същото е съставомерно, тъй като с действията си е извършил нарушения на ЗДвП, а
именно: чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.2 и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП. Прави се искане
делото да се върне на РП-Пловдив с указание да бъде назначена АТЕ, която да
установи дали водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме пострадалия в по-
ранен момент, преди предприетото от него пресичане на пешеходната пътека.
Пловдивският
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в
атакуваното определение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана
по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното определение Пловдивският районен съд е потвърдил
Постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че следва наказателното
производство да бъде прекратено, тъй като с деянието си водача на лекия
автомобил – свид. П.В. не е извършил нарушение на ЗДвП, поради което и деянието
му е несъставомерно.
При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване на наказателно производство,
РС-Пловдив е възприел изложената от РП-Пловдив фактическа обстановка, която е
допълнил с уточняване мястото на удара и посочване, че свид. П.В.се
е движел със скорост от 45 км/час, както е посочено в допълнителната техническа
експертиза, която съдът е кредитирал с доверие като правилна и обоснована.
Изложил е обстойни съображения въз основа на които е счел, че направения анализ
на събраните доказателства и правни изводи са правилни, поради което и обжалвания
прокурорски акт следва да бъде потвърден. Развил е подробни мотиви, че
осъщественото от свид. П.В. деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК,
поради което и наказателното производство следва да се прекрати, след като е извършил
обстоен анализ на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които е разгледал в корелативна връзка
с изготвените по делото експертни заключения.
Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че изложената
в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, фактическа
обстановка е правилно установена въз основа на събрани по реда на НПК
доказателства, поради което и не следва да бъде преповтаряна. Настоящият
съдебен състав също като първостепенния съд не споделя единствено приетата
скорост на движение на свид. В. /в момента, в който е забелязал пешеходеца/ от 52
км./ч, предвид заключението на ДАТЕ, което категорично и обосновано с оглед
представения видеозапис е изчислил, че е 45км/ч. Направените изводи в прокурорския
акт, че не е осъществен престъпния състав на чл.343 ал.1 б“б“, вр. с чл.342
ал.1 предл.ІІІ-то от НК са правилни,
поради което и законосъобразно
първостепенния съд ги е
потвърдил. Изложените в тази
насока съображения на първостепенния съд и наблюдаващия прокурор са правилни,
поради което и няма да се преповтарят, а само ще се допълнят с оглед допълнително
изложените възражения на жалбоподателя.
Правилно първостепенния съд е приел, че свид. В. е управлявал
лекия си автомобил със скорост от 45 км/ч към момента, в който е забелязал свид.
Ч. пред разположените в левите ленти за
движение автомобили, да пресича пешеходната пътека и е задействал спирачната система. Това е
именно установената по категоричен и безспорен начин скорост на движение на
лекия автомобил, предвид заключението на допълнителна автотехническа експертиза,
изготвено след приобщаване към материалите по делото на видеозапис от
охранителна камера, разположена на бул.“***“ с бул.“***“ записал момента на
инцидента. Предвид техническите възможности, които предоставя видеозаписа от
охранителните камери на ОП “Организация и контрол на транспорта“ е установено
обективно и точно мястото на удара, а именно северната граница на пешеходната
пътека. Този факт обуславя и разликата в
мястото на удара по дължина на платното за движение посочен в изготвените АТЕ и
ДАТЕ, доколкото се явява по – близката до лекия автомобил управляван от свид. В. /широчината на пешеходната пътека е
нормативно определена в чл.24 л.5 от Наредба № 2 за от 17.01.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, съобразно
различните класове пътища/.
Категорично и безспорно се установява от видеозаписа,
заключението на ДАТЕ, показанията на разпитаните свидетели: свид. В. и свид. И.В. и приложената по делото циглограма,
че свид. Ч. е започнал да пресича
пешеходната пътека на червен светофар,
явяващ се забранителен за това му движение. Установени са точно скоростта на
пешеходеца, начина му на движение –
бегом, изминатия от пострадалия път, както и скоростта, с която ако се е движел
свид. В. този резултат нямаше да настъпи- 35км/ч.
Изложените факти и обстоятелства категорично оборват възраженията
на пострадалия, че с действията си свид. В. е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.2
т.1, чл.20 ал.2 и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП по следните съображения:
Нормата
на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП сочи, че „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“.
Посочената норма се явява обща, а
в закона са налице други норми, които съдържат конкретни задължения към
водачите относно дължимото от тях поведение спрямо пешеходци и движение със съобразена и/ или разрешена
скорост, поради което и е недопустимо прилагането на обща и специална норма,
съобразно трайната съдебна практика.
Изложеното
от пострадалия твърдение, че е извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП не се
възприема като основателно. Назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство заключения на АТЕ и ДАТЕ са
еднопосочни, че свид. В. е възприел
пешеходеца едва след излизането му пред спрелите в двете леви ленти, спрямо
неговото местоположение, автомобили, поради
което и не е имал техническата възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието.
Посочено е че, за да не настъпи пътно
транспортно произшествие е било
необходимо свид. В. да се движи със
скорост от 35 км/ч. Скоростта, с която свид. В. се е движел -45км/ч/ не е
несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като тя е съобразена с пътната обстановка-
ненатоварено движение, регулирано кръстовище със светофар, осветеност, с известните, видими и съществуващи фактори,
които представляват опасност за движението. Фактът, че пострадалият е предприел
пресичане на пешеходната пътека на червен светофар, в момент, в който преминаването през кръстовището е било разрешено
само за автомобилите, че свид. Ч. не е бил видим за него, въпреки че самото
кръстовище е осветено и регулирано обосновава извод, че за свид.В. не е било
налице задължение и необходимост да се движи с по-ниска от разрешената за
населеното място скорост.
По отношение на възражението, че е осъществено
нарушение на чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП настоящия съдебен състав счита, че същото
е неоснователно. Нормата гласи, че
„когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на
пътно превозно средство е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека“. В настоящия случай свид. В. е задействал спирачната
система на автомобила, за да спре на кръстовището и да пропусне пешеходеца, но
не е имал техническата възможност да установи автомобила си преди мястото на
удара.
Не е налице извършено от свид. В. и на нарушение на
чл.119 от ЗДвП. Съобразно тази норма водачът е длъжен при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От изложеното по- горе се
установява, че свид. В. е намалил
скоростта си на движение от 45км/ч на 35
км/ч, но не е успял да спре, поради липса на техническа възможност.
Категорично
е установено, че свид. Чакракчъ е нарушил правилата на чл.113 ал.1 т.3 и чл.114
т.1 от ЗДвП като е предприел пресичане
на червен светофар и е навлязъл внезапно на кръстовището. Предвид това и
искането за назначаване на ДАТЕ в жалбата на пострадалия следва да се остави
без уважение като неоснователна.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав счита, че свид. В. не е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата, бил е поставен в невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици /Р
58/1985г. ІІІ-то н.о на ВКС/, липсва
виновно поведение, поради което и деянието му
е случайно по смисъла на чл.15 от НК и правилно наказателното
производство е било прекратено.
При
горните факти и правни изводи обжалваното определение на първоинстанционният
съд е законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243
ал.7 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1617 от 17.10.2019г., постановено по
ЧНД №5970/2019г. по описа на Пловдивския
районен съд – ІV-ти н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :