№ 378
гр. Кюстендил, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500235 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „********“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ №260, представлявано
от изпълнителните директори П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.ЯГ., чрез пълномощника адв. В.Д. от
САК, срещу определение №260019 от 20.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.№2078/2013 г.
по описа на Районен съд Кюстендил.
С обжалвания съдебен акт е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК №1275/25.11.2013 г. по ч.гр.д.№2078/2013 г. по описа на
Районен съд Кюстендил и изпълнителен лист, с последица прекратяване на производството,
поради констатирано от заповедния съд неизпълнение на задължение на заявителя по
чл.415, ал.1 ГПК да предяви в едномесечен срок иск за вземането си, като представи за това
доказателства пред заповедния съд, поради подадено в срок възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Жалбоподателят обосновава становище за неправилност на обжалваното
определение. В тази насока пояснява, че разпореждането, с което на заявителя е указана
процесуалната възможност за установяване съществуването на вземането срещу длъжника, е
получено на 10.12.2021 г. На 06.01.2022 г. банката – заявител изпратила чрез Български
пощи искова молба, обективираща искане с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК,
както и молба, с която същата е била представена като доказателство за изпълнение на
дадените указания. Въпреки това, при наличие на изпълнени в срок указания, заповедният
съд издал обжалваното в настоящото производство определение, с което обезсилил
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и прекратил производството по делото.
Възразява се срещу извода на заповедния съд, че е налице процесуално бездействие
от страна на заявителя. Иска се отмяна на обжалваното определение. Претендират се
1
съдебни разноски.
За доказване основателността на изложените в частната жалба доводи, към
последната са приложени: искова молба (без входящ номер), ведно с молба, адресирана до
РС Кюстендил, доказваща изпълнени в срок указания (без входящ номер), известие за
доставяне с номер на товарителница ИД PS 1527 0024AQ 2, касов бон за заплатена пощенска
услуга, документ, съдържащ описание на пратката.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба не е постъпил.
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
имащо правото и интереса от обжалване на постановения съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване. Прекратяването на производството по делото, в рамките на което е
издадена обезсилената заповед за изпълнение, е винаги препятстващо развитието му
процесуално действие, поради което за заявителя в заповедното производство е налице
правен интерес от обжалването на определението, с което издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК е обезсилена поради това, че не е бил спазен срока по чл. 415,
ал.1 от ГПК, за предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК, тъй като за него не
съществува друг процесуален ред за правна защита. Сравни Определение № 933 от
15.12.2010 г. по ч. т.д. № 834/2010 г., на ВКС ТК, I т. о.
За да се произнесе в рамките на компетентността си, въззивната инстанция счита за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано от ТБ „********“ АД
срещу длъжника Т. К. ИВ., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1275/25.11.2013 г., по образуваното ч. гр. д. №
2078/2013 г. по описа на РС Кюстендил. Съдът е допуснал незабавно изпълнение, като е
издаден въз основа на Заповедта за изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срока и по реда на чл. 414,
ал.1 от ГПК, възражение от длъжника- Т. К. ИВ., която наред с възражението, че не дължи
претендираните парични сум, е навела и възражения за нищожност на клаузи от договора за
банков кредит, като неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Направено е възражение и за изтекла в полза на длъжника погасителна давност. Заявено е и
искане за спиране на изпълнителното производство.
След депозиране на писменото възражение от длъжника, съдът в заповедното
производство, е приел същото за редовно и депозирано в законовия срок, като с определение
№260985/12.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2078/2013 г. по описа на РС Кюстендил, е указал на
заявителя ТБ „********“ АД, че доколкото срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило редовно възражение от длъжника по чл. 414, ал.1 от ГПК, то заявителят в
едномесечен срок от получаването на съобщението, следва да предяви пред гражданския съд
иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, след
довнасяне на дължимата държавна такса.
С цитираното определение заповедният съд се е произнесъл и по искането с правно
основание чл.420 ГПК, като е спрял незабавното изпълнение на процесната заповед.
Съобщението за това, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено редовно
възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК от длъжника, ведно с указанията до кредитора,
че следва да предяви иск за установяване на вземането си пред гражданскдия съд, в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, е получено от ********“ АД на 10.12.2021 г. В
съобщението за връчване, изрично е посочено, че при непредставяне на доказателства за
предявен в срок иск, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист ще бъдат
обезсилени изцяло, респ. частично.
На 20.01.2022 г. РС Кюстендил постановява обжалваното определение, по силата на
което обезсилва издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
1275/25.11.2013 г. по ч.гр.д.№2078/2013 г. по описа на Районен съд Кюстендил и
изпълнителен лист и прекратява производството по делото.
2
С частната жалба пред настоящата въззивна инстанция е представена искова молба,
адресирана до Окръжен съд Кюстендил (без входящ номер), молба, адресирана до РС
Кюстендил, доказваща изпълнени в срок указания (без входящ номер), известие за доставяне
с номер на товарителница ИД PS 1527 0024AQ 2, касов бон за заплатена пощенска услуга,
документ, съдържащ описание на пратката.
Настоящият състав на ОС - Кюстендил счита, че разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
При депозирано редовно възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК от длъжника,
съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по реда
на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението на съда,
като му укаже и задължението да представи доказателства за това, тъй като в противен
случай заповедта се обезсилва служебно.
Предмет на преценка на въззивната инстанция по настоящото дело е дали заявителят
надлежно е представил в едномесечен срок пред РС Кюстендил, доказателства за
предявения установителен иск пред компетентния за нейното разглеждане съд, с оглед на
преценката за правилност и обоснованост на постановеното определение, с което заповедта
за изпълнение е обезсилена от първоинстанционния съд.
По въпроса за приложението на чл. 415, ал. 5 от ГПК има формирана практика на
ВКС, според която, за да предотврати обезсилването на заповедта за изпълнение и на
изпълнителния лист по чл. 418 от ГПК, заявителят следва в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 4 от ГПК да представи пред заповедния съд писмени доказателства за предявяване на
иска по чл. 422 от ГПК. В съдебната практика е постигнато съгласие и за това с какви
доказателства следва да бъде доказано своевременно предявяване на иска, като ВКС в
определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т.д. № 736/2009 г. на I т. о. и определение №
124/27.01.2010 г. по ч. т.д. № 20/2010 г. на I т. о., приема, че заявителят може да уведоми
съда, пред който е протекло заповедното производство, че е предявил иск за съществуване
на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, както с изрично заявление, придружено с
копие от исковата молба с отбелязване за постъпването й в регистратурата на съда на
съответната дата, така и с удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е висящо
исковото производство.
Утвърдената съдебна практика е потвърдена и с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК, където в т. 13 е посочено, че законодателят е предвидил изрично
обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл. 415, ал.1 от ГПК, ако заявителят
не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК. С приетото в
цитираното ТР се затвърждава възприетото от ВКС становище, че за да се избегне
обезсилването на издадената заповед за изпълнение, следва в преклузивния едномесечен
срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, взискателят не само своевременно да предяви положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, пред компетентния за неговото
разглеждане съд, но и да представи писмени доказателства за това пред съда по заповедното
производство.
В кориците на ч.гр.д.№2078/2013 г. по описа на РС Кюстендил, приложено в цялост
към настоящото производство, доказателства за такова уведомяване не се съдържат. Към
частната жалба е приложено известие за доставяне от Български пощи, от което се
установява, че до ОС Кюстендил е изпратена пратка (без отбелязване каква точно), получена
от упълномощен представител на съда на 07.01.2022 г. На гърба на известието за доставяне е
изписано на ръка: „искова молба – Юробанк“ – Т.К. И. и молба по ч.гр.д.№2078/2013 г. РС
Кюстендил“. Представен е и документ с неизвестен издател, съдържащ три графи. Първа
графа – описание на пратката/съдържание, където е записано: искова молба – Юробанк“ –
Т.К. И. и молба по ч.гр.д.№2078/2013 г. РС Кюстендил; Втора графа – Получател, където е
отразено Окръжен съд – гр. Кюстендил и Трета графа – Номер товарителница, където е
записан следния номер: ИД PS 1527 0024AQ 2. В документа липсва отразяване на името и
длъжността на съставителя, нито печат, удостоверяващ издателя на документа.
3
От анализа на приложените доказателства въззивният съд не може да формира извод
за надлежно уведомяване на заповедния съд за изпълнение на указанията по чл.415, ал.1
ГПК.
Единствено се установява, че до ОС Кюстендил е изпратена чрез Български пощи
пратка, която е приета от упълномощен служител на 07.01.2022 г. Изписването на
съдържащите се документи на гърба на известието за доставяне, според настоящият състав,
не доказва съдържанието на пратката. Такова изписване може да бъде извършено и след
връщане на отрязъка от обратната разписка. Под същото липсва подпис и печат на служител
на Български пощи, за да има последното удостоверително действие относно съдържанието
на пратката. Същите мотиви са относими и към представения документ с неизвестен
издател, съдържащ описание на пратката.
Товарителницата ИД PS 1527 0024AQ 2, която е представена към частната жалба,
може да установи единствено факта, че документи са изпратени до ОС Кюстендил.
Изпращането до съда, обаче не представлява "постъпване" и на молба, адресирана до
заповедния съд .ОС- Кюстендил, извършвайки служебна справка в деловодната си
програма, констатира, че на 07.01.2022 г. действително пред съда е депозирана искова молба
от ТБ „********“ АД срещу Т.К. И., като по същата е образувано търговско производство. В
системата обаче не е отразено постъпване на молба, адресирана до РС Кюстендил,
доказваща изпълнени в срок указания, каквато се твърди, да е изпратена също така до ОС
Кюстендил. Такава липсва и като приложение към депозираната искова молба.
Доказването на факта на предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и спазването на срока
по чл. 415, ал.1 от ГПК е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед
предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, той следва да
представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на
депозиране на исковата молба. Представянето на посочените доказателства по смисъла на
чл. 415, ал. 5 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Ако иска действително е
предявен в срок, но не са представени доказателства за това пред съда, който е издал
заповедта за изпълнение, заповедта подлежи на обезсилване. Установено е от съдебната
практика, че единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително при
съвпадане на институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по
исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415,
ал. 5 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с
предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира
данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено
да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат
противоречиви данни, но не и при липса на такива. В този смисъл е и съдебната практика
/опр. № 123/27.01.2010 г. по ч. т.д. № 736/2009 г. на ВКС; опр. № 53/25.01.2010 г. по ч. т.д.
№ 16/2010 г. на ВКС и др./ Служебната проверка на заповедния съд се изразява единствено
до това дали заявителят е представил доказателства за предявяване на иска в срок.
Поради това обжалваното определение на РС Кюстендил, с което е обезсилена
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, е правилно и същото следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството разноски не се дължат.
Всички въззивни определения, постановени в заповедното производство не подлежат
на касационно обжалване, както е разяснено в т. 8 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В
тази категория е и актът по чл. 415, ал 5 ГПК. Ето защо настоящото определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение №260019 от 20.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№2078/2013 г. по описа на Районен съд Кюстендил , с което е била обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
1275/25.11.2013 г. и изпълнителен лист и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5