Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /01.10.2018г. гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На трети септември 2018
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТИХОМИР ПЕТКОВ МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар: Жоржета Х.
като разгледа
докладваното от съдия Т.Петков в.гр.д.№117 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ищците Х.Й.Х. с ЕГН ********** и В.Г.Х. с ЕГН **********,***, действаща чрез
процесуалния си представител и съдебен адресат адв.
А.Н. -ТАК против решение № 299/11.06.2018г., постановено по гр.д.№386/2018г. на
Районен съд Търговище, с което е отхвърлен предявеният против Й.Х.Й. с ЕГН **********
и В.П.Й. с ЕГН **********,***, иск за установяване на собствеността и предаване
на владението върху сграда - гараж с идентификатор № 73626.511.285.2 с площ от
38кв.м., построен в имот с идентификатор № 73626.511.285 с адм.
адрес гр.Търговище, ул.”Владая”, № 7, отразен в Скица № 15-484058/04.10.2017г.,
изд. от СГКК гр.Търговище, като неоснователен, на осн.
чл. 108 от ЗС, както и предявеният иск за отмяна на КНА № 71,том 9, дело №
1684/2017г., вписан в СлВп Търговище, като
неоснователен, на осн. чл. 527,ал.2 от ГПК.
С доводи за
нарушения на закона и за необоснованост, молят за отмяна на решението и за
уважаване на предявения иск, ведно с всички последици от това.
По реда и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемите, действащи
чрез процесуалния си представител адв.Н.С.-ТАК е постъпил
писмен отговор, с който считат жалбата за неоснователна. Молят съда, ако
евентуално счете, че доверителите му не са станали собственици на постройката с
прехвърлителните сделки, то да приеме, че те са
станали такива на основание давностно владение по
чл.79 от ЗС.
Молят за
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният
съд констатира следното:
Въззивната жалба е допустима,
но неоснователна.
Предявеният иск по чл.108 от
ЗС за установяване на собстве-ността и предаване на владението върху сграда - гараж с идентификатор № 73626.511.285.2 с площ
от 38кв.м., построен в имот с идентификатор №
73626.511.285 с адм. адрес гр.Търговище, ул.”Владая”, № 7, отразен в Скица № 15-484058/04.10.2017г., изд.
от СГКК гр.Търговище, както и предявеният иск за отмяна
на КНА № 71,том 9, дело №
1684/2017г., вписан в СлВп Търговище са обосновани с обстоятелството, че през 2004 година с НА № 81, том 17, дело № 3591/2004г., вписан в СлВП Търговище,
първият ищец дарил на първия ответник-син на ищците своята собствена 1/3 ид.ч. от имот, находящ
се в гр.Търговище, представляващ дворно място с площ от
около 326кв.м., за което е отреден УПИ-VII-4078 в кв. 198 по плана
на гр.Търговище с площ от 317кв.м., ведно със същата
ид.ч. от построената в него къща, като с посочения
НА е запазено право на ползване върху
имота за двамата ищци пожизнено, който безвъзмездно са прехвърлили. Към този момент вече
били построили в имота и гараж с площ от 38кв.м., за който твърдят,
че е тяхна индивидуална собственост, като построен от
тях и със съгласието на останалите
съсобственици. С последващи договори,
обективирани в НА № 78,том 17, дело
№ 3588/2004г. първият ответник
придобил още 1/3 ид.ч. от имота,
а с НА № 110, том 7, дело №
1516/2005г., вписани в СлВП
Търговище, същият придобил собствеността и върху останалата 1/3 ид.ч. от имота.
Към момента на извършване
на дарствения акт ищците работели
в гр.София и ползвали гаража за склад
за свои вещи,
като през 2011г. в града се върнал
първият от тях, а през 2016г. и втората и заживели в имота в обособени стаи зад къщата.Твърдят,
че отношенията им с ответниците силно се влошили. Синът им
използвал гаража за авторемонтни работи и им отказал достъп
до него. Снабдили се със съпругата си с КНА № 71,том 9, дело № 1684/2017г., вписан в СлВп Търговище. Оспорването на правото им на собственост върху гаража обуславяло правния им интерес от
предявяване на настоящия ревандикационен иск против ответниците,
като са направили
и искане за отмяна на посочения
по-горе КНА; претендират разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците, действащи чрез процесуален представител адв.Н.С.-ТАК в писмен отговор са изложили становище за
неоснователност на иска, тъй като при прехвърлянето на имота, процесният гараж е представлявал стопанска постройка в груб
строеж, който ответниците доизградили и преустроили в
гараж; позовават се и на придобиване на собствеността върху гаража въз основа
на добросъвестно владение за 1/3 ид.ч. и на
недобросъвестно владение върху останалите 2/3 ид.ч.,
като излагат, че процесния гараж никога не е бил собственост единствено на ищците, а е
бил съсобствен на всички съсобственици на имота;
претендират разноски.
След преценка на събраните
по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
Както правилно е установил първоинстанционният съд, не е спорно между страните по
делото, че първият ответник, по време на брака му с втората ответница, е
придобил собствеността върху целия имот, представляващ дворно място с площ от около 326кв.м., за
което е отреден УПИ-VII-4078 в кв. 198 по плана на гр.Търговище с площ от
317кв.м., ведно с построената в него къща, видно и от представените НА № 81,
том 17, дело № 3591/2004г., вписан в СлВП Търговище,
НА № 78,том 17, дело № 3588/2004г., вписан в СлВП
Търговище и НА № 110, том 7, дело № 1516/2005г., вписан в СлВП
Търговище, в който е описана и стопанска сграда, както и обстоятелството, че с
КНА № 71,том 9, дело № 1684/2017г., вписан в СлВп
Търговище, ответниците са признати за собственици на процесния гараж въз основа на давностно
владение. В съдебно заседание е прието
за безспорно между страните и обстоятелството, че описаната в последния НА
стопанска постройка е процесният гараж, съществувал и
към момента на извършване на дарствения акт през
2004г., както и обстоятелствата, че първият ищец се върнал в гр.Търговище през
2011г., а втората-през 2016г., както и обстоятелството, че отношенията между
страните са силно влошени. От Скица № 15-484058/04.10.2017г., изд. от СГКК
гр.Търговище се установява, че гаражът е отразен в КК на гр.Търговище като
сграда (хангар, депо, гараж) с идентификатор № 73626.511.285.2 с площ от
38кв.м., построен в имот с идентификатор № 73626.511.285, а от удостоверение за
данъчна оценка № **********/14.03.2018г., изд. от Община Търговище се
установява, че гаражът е с данъчна оценка от 8 535,40лв.От приложеното
гр.д.№ 1555/2017г. по описа на РС Търговище се установява, че настоящите ищци
са предявили против настоящите ответници иск с пр. осн. чл. 56 във вр. с чл. 109 от
ЗС, позовавайки се на качеството си на ползватели на гаража, като
производството по делото е прекратено на осн. чл. 232
от ГПК, поради оттегляне на иска.По настоящото дело са разпитани и две групи
свидетели, които обаче не установяват релевантни факти и обстоятелства относно
принадлежността на правото на собственост върху гаража, а акцентират основно
върху това кои от страните са построили, довършвали и ползвали гаража и какви
са били отношенията между страните, поради което съдът не следва да ги
кредитира, тъй като не е спорно по делото, че първоначално гаражът е бил
построен в груб строеж от ищците, а в последствие ответниците
са извършили довършителни работи и подобрения, видно от изложеното в исковата
молба, писмения отговор и приетите за безспорни обстоятелства в съдебно
заседание.
Районният съд е изложил обстойни
мотиви, които се споделят и от
настоящия съдебен състав, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
тях.
Съгласно разпоредбата на чл.108
от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без основание.
В конкретния случай се касае до гараж, построен в съсобствения с други лица имот, за който ищците твърдят,
че е бил изключен
при прехвърлянето на 1/3 ид.ч. от
имота с извършения дарствен акт в полза на
първия ответник.
Съгласно чл.92 ЗС
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен
ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята
следователно прави приобретателя собственик и на
всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при
сключването на договора,т.е. ако изрично постройките не са изключени от
предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху
построеното се отделя от земята по установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на
изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо
притежаваното право на собственост върху терена и постройките, които
собственикът му е изградил, тъй като същото може да съществува самостоятелно
отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено. В
същия смисъл е и разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№529/09.07.2010г. по гр.д.№1129/2009г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че щом
продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се
намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата,
посажденията, оградата и др. като запазването на собствеността върху сградата
отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се
смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС.
От изложеното е видно, че ответниците владеят имота на правно основание-три прехвърлителни сделки, сключени по надлежния нотариален ред.
Ищците не са доказали собствеността си върху процесния
имот.
Предвид горното, обжалваното
решение на районния съд е поста-новено в съответствие
със закона и съдебната практика, поради което на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата страна не са направени и не следва да бъдат
присъждани.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 299/11.06.2018г., постановено
по гр.д.№386/2018г. на Районен съд Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК. като
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.