Решение по дело №2478/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е С. Д. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.А, ап.27. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Я. И. от АК Стара Загора.

Ответник по касация е началник група в сектор ПП към ОДМВР Бургас. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство, редовно призован.

Жалбата е насочена срещу решение № 1145/17.11.2023г. по АНД № 3043/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003928/07.02.2023г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР Бургас, с което на Т. са наложени наказания глоба 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършено административно нарушение по чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата. Също така с решението са присъдени разноски 100лв., които Т. да заплати на ОДМВР Бургас.

За да потвърди наказателното постановление в мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по НП. Приел че авторството на деянието е доказано чрез депозираната декларация по чл.188 от ЗДП. Съдът приел, че правилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя, на когото собственика на автомобила е предоставил ползването. Наказанието било правилно определено съгласно разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП. Съдът изложил мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, както и за установена компетентност на издалия наказателното постановление орган.

В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, като се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението като незаконосъобразно. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция извършва в рамките на оплакванията по жалбата, както и служебно – относно съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл.218 от АПК.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд. Установено е, че на 22.09.2022г. в 14.35 часа, в община Бургас, на път първи клас № Е-773, км.491, до бензиностанция Ромпетрол, в посока от [жк], С. Т. управлявал автомобил БМВ Х4 с рег. № [рег. номер], собственост на Ефир ЕООД, със скорост 131 км.ч., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място 80 км.ч. Деянието е установено с АТСС с посочен фабричен номер с приложен снимков материал и отчетен толеранс 3%. Авторството на деянието е надлежно установено чрез подадената от собственика декларация по чл.188 от ЗДП.

Във връзка с направените от жалбоподателя оспорвания първоинстанционният съд е събрал доказателства относно техническата изправност на АТСС, както и за местоположението на сочения в НП пътен знак В-26. Съдът е обсъдил тези доказателства и обосновано е формирал изводи, че сочените в наказателното постановление спорни обстоятелства са установени.

Въз основа на правилно установените факти първоинстанционния съд е стигнал до изводи, че правна квалификация на нарушението по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП е правилна, а наложените наказания са съответни на посочените в законовия текст. Тези изводи на съда напълно се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е оплакването, че не е установено наличието на пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 80 км.ч. Този знак и местоположението му са обозначени на изисканата от съда схема – л.35 от делото.

Неоснователни са оплакванията за непълна или неправилна [жк], както и за непълно описание на фактическата обстановка, т.е. на признаците от състава на нарушението. Приложимите норми на чл.182 ал.1 т.6, вр. с чл.21 ал.2 от ЗДП са посочени, а фактическата обстановка е проста и пределно ясна – на посочените дата, час и място привлеченото към отговорност лице е управлявало автомобила със скорост 131 км.ч. С това е осъществен състава на соченото в НП административно нарушение, а яснотата на изложеното на практика е дала възможност жалбоподателя да реализира правото си на защита.

Касационната жалба по същество е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1145/17.11.2023г. по АНД № 3043/2023г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.