РЕШЕНИЕ

 

                                                          гр.София, 29.03.2022 г.

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                                мл.с.  Боряна Петрова

при секретаря Д.Цветкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа в.гр.дело N: 15 822 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 228567 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 18 422/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, са отхвърлени предявените от Министерство на отбраната срещу „С.и Т.” ЕООД, ЕИК  ******искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД за сумата 11 916,47 лева, претен-дирана като обезщетение за претърпени вреди в размер на общата стойност на липсващи движими вещи, съхранявани в обект ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, Община Родопи, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 736,07 лева за периода: 07.02.2011 г. – 06.02.2014 г., като неоснователни.

              Със същия съдебен акт Министерство на отбраната е осъдено да заплати на „Снаб-дяване и Търговия-МО” ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 887,00 лева – съдебни разноски.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано в цялост от ищец Министерство на отбраната, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че решението на СРС е неправил-но, тъй като същият погрешно е интерпретирал фактите и доказателствата по делото, пора-ди което е достигнал до неправилни правни изводи за това, че не се установява Минис-терството на отбраната /МО/ да е предавало на ответното дружество движимите вещи за съхранение, констатирани като липсващи в протоколите за установени липси с рег.№ 23-04-117/07.02.2011 г., рег.№ 23-04-244/23.10.2012 г., рег.№ 21-26-321/01.02.2012 г., рег. № 23-04-154/14.09.2012 г. и рег.№ 23-04-116/20.06.2012 г. на обща стойност 11 916,47 лева с ДДС. Сочи се, че по делото са събрани доказателства, от които е безспорно, че „С.и Т.” ЕООД е приело за временно съхранение и оперативна отчет излишните за жалбоподателя и Българската армия движими вещи, вкл. в обект: ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, Община Родопи по силата на рамково споразумение № УД-12-28/14.08.2008 г. и рамково споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г. и сключените въз основа на тях догово-ри, като наличността на движимите вещи в процесния обект е отразена в инвентаризацион-ни описи и сравнителни ведомости на наличните стоково-материални ценности към 31.07. 2008 г. и към 30.11.2010 г., както и в складово разписки за приемане и предаване на материални запаси № 012248/22.06.2009 г., № 02-61/18.12.2008 г., № **********/14.08.2009 г., № **********/14.08.2009 г., № 200208/07.11.2008 г. и № 016334/07.07.2010 г., в акт за приемане и предаване на дълготрайни активи № 41/09.06.2009 г. и в протокол за приемане и предаване за временно съхранение на движими вещи от 17.05.2011 г. Навеждат се доводи, че в случай на констатирани липси на предаденото движимо имущество, ответното дру-жество е длъжно да възстанови на МО неговата стойност, определена в протоколи за уста-новени липси на материални блага, което задължение е предвидено в действащите към момента на установяване на липсите договор № УД-12-69/19.11.2009 г., договор № УД-12-54/31.10.2011 г. и договор № УД-12-42/31.10.2012 г., и че именно такива са процесните 7 бр. протоколи, съставени от представители на МО и представител на „С.и Тър-говия-МО” ЕООД и подписани от тях. Отразено е и че последните съдържат извън-съдебно признание на ответника, че са налице липса на вещи, които е приел и за чието съхранение и оперативен отчет отговаря, като това обстоятелство обуславя отговорността на ответното дружество.

              Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения срещу ответника иск. Претендира присъждането на разноски по делото.

              Ответникът по жалбата – „С.и Т.” ЕООД, *** счита жалбата за неоснователна и недоказана. Поддържа, че атакуваното решение е правилно законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че в договорите не се съдържа индивидуализация на вещите, приети за съхранение, като от доказателствата по делото се обосновава извод, че движимите вещи – предмет на протоколите за инвентаризация, не са предавани на дружеството, същите са съхранявани от Изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО” и след закриването й по силата на ПМС № 167/11.07.2008 г. имуществото и дейността й е преминало в МО – конкретно за имота в землището на с.Ягодово, предвид т.18 от § 12 на ПЗР на постановлението. Отразено е и че в заключението на изслушаната експертиза също е установено, че има липсващи вещи, които не са предадени на „СТ-МО” ЕООД, т.е. не може да се обоснове твърдението на ищеца, наведени във въззивната жалба, че вещите са били надлежно предадени на евентуалния ответник. Релевирани са аргументи и че от приложените по делото рамкови споразумения и договори е видно, че „С.и Т.” ЕООД има само и единствено задължение да приеме за временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет излишните за МО и Българската армия движими вещи, намилащи се в обект ВР-1559 - Казармен район в с.Ягодово, но не и за охрана на последните; че непротиворечиво по делото са били събрани доказателства, които свидетелстват за извършени кражби, както и за поведението на материално отговорните лица, представители на дружеството; след всич-ки случаи на кражби служителите са уведомявали МО за извършените посегателства, с което са изпълнили задълженията си. На следващо място е посочено и че никъде в доказа-телствата по делото не е отразено и не се твърди за виновно неизпълнение на задълженията от страна на служителите на „СТ-МО” ЕООД, а съгласно сключените между ищеца и евентуалния ответник договори, за да бъде ангажирана отговорността на евентуалния ответник за липси, следва да бъде доказана вина на служителите му, каквато по делото не е установена. 

              Поддържа се и че допуснатата в производството счетоводна експертиза – основна и допълнителна, са установили, че стойността на липсващите вещи е 2 283,66 лева след взе-мане предвид на овехтяването им, т.е. че исковата молба освен неоснователна е и недоказа-на по размер, като реалната стойност на установените липси е  многократно по-малка като размер от претендираната сума от 11 916,47 лева; че в случая се касае за извършени кражби, т.е. налице е неизпълнение на задължението на „Д.М.С.Г.” ЕООД да предотв-рати противоправното посегателство върху вещите, поверен му за пазене и съхранение, като съдебната практика е категорична, че при наличие на извършени кражби от неизвестен извършител отговорността на евентуалния ответник не следва да бъде ангажирана.

              Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

              В исковата молба ищецът Министерство на отбраната се твърди, че с „Д.М.С.Г.“ ООД след проведена процедура по ЗОП на 24.06.2009 г. са сключили договор за охрана, с който „Д.М.С.Г.“ ООД е поело задължението по охрана на  обект ВР-1559 - Казармен район с.Ягодово, състоящ се от 19 бр. сгради и площ от 62,98 дка, ведно с намиращото се в него движимо и недвижимо имущество. Поддържа се, че договорът е сключен за срок от три години, като на основание чл.22 от него е продължен до предаване на обектите-предмет на охрана с приемо-предавателни протокол – описи. Отразено е и че съгласно чл.13, т.1 от договора изпълнителят е длъжен да се грижи за опазването на повере-ното му движимо и недвижимо имущество; че при подписване на договора за охрана са съставени приемно-предавателни протокол – описи, както и че намиращите се в обекта ве-щи са в управление на Министерството на отбраната /МО/ и се водят по баланса му, като по силата на заповед № Р-260/01. 08.2008 г. и заповед № Р-362/25.10.2010 г. на министъра на отбраната за тях са съставени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости на наличните стоково-материални ценности към 31.07.2008 г. и 30.11.2010 г. и са зачислени на МОЛ Л.Н., МОЛ К.Г.и МОЛ С.С.. Посочено е и че част от вещите са зачислени на МОЛ К.Г.от  ФСД-МО чрез „С.и т.“ ЕООД със складови разписки за приемане и предаване на материални запаси № 012248/22.06.09 г., № 02-61/18.12.2008 г., № **********/14.08.2009 г., № 000000-2258/14.08.2009 г., на МОЛ С.С. от ФСД-МО чрез „С.и т.“ ЕООД със складови разписки за приемане и предаване на материални запаси № 200208/ 07.11.2008 г., № 016334/ 07.07.2010 г., с акт за приемане и предаване на дълготрайни активи № 41/09.06.2009 г., с протокол за приемане и предаване за временно съхранение на движими вещи от 17.05.2011 г., като вещите са преместени от складов район Пазарджик с МОЛ Л.Н. в складов район Ягодово с МОЛ С.С.. Наведени са доводи и че въз основа на Рамково споразумение от 14.08.2008 г. е сключен договор № УД-12-29 от същата дата между ищеца и „С.и т.“ ЕООД, по силата на който това дружество е приело за временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет на излишните за МО и Българската армия /БА/ движими вещи, като имуществото е прието от посочените по-горе МОЛ; че това дружеството продължава да осъществява временно съхранение на движимите вещи към момента на установяване на липсите в казармен район с.Ягодово въз основа на договори № УД-12-69/19.11.2009 г., № УД-12-36/27.12.2010 г., Рамково споразу-мение № УД-12-53/31.10.2011 г., договор № УД-12-54/31.10.2011 г. и договор № УД-12-42/ 31.10.2012 г. Твърди се и че с писма, изходящи от „С.и т.“ ЕООД ищецът е уведомен за извършени посегателства в казармен район Ягодово и въз основа на тях са издадени заповеди за извършване на инвентаризации, при които са установени липси на вещи на обща стойност 11 916, 47 лева, които вещи са конкретизирани с уточняваща  молба от 21.03.2014 г. В нея ищецът твърди и по отношение на двамата ответници, че  виновно не са изпълнили задълженията си, произтичащи от сключените с тях договори, в  резултат на което са му причинени вреди  в размер на стойността на липсващите движими вещи.

              С оглед изложеното моли съда да осъди „Д.М.С.Г.“ ООД да му заплати  общо сумата 11 916,47 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 06.02.2014 г., както и лихва за забава върху всяка главница в общ размер на 736,07 лева за периода от 07.02.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба. При условията на евентуалност – в случай, че не се уважат претенциите срещу предпочитания първи ответник, същите вземания се претендират от ответника „С.и т.“ ЕООД. Заявено е искане и за присъждането на разноски.

              В депозиран отговор по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Д.М.С.Г.“ ООД оспорва исковете.  Не оспорва съществуването на договорно правоотношение с ищеца от 24.06.2009 г., но поддържа, че МО претендира вреди от липси, а „липсата“ е понятие на  финансовото право; че вредата от липси предполага извършването на деликт, доколкото отговорността на отчетниците по реда на ЗДФИ е специфична. Сочи и че в исковата молба се твърди, че в обекта са извършени кражби и в резултат от тях са липсите, което предпо-лага започване на наказателно производство, в което ищецът може да предяви иск за обез-щетяване на причинените му вреди, а в случай, че няма престъпление – то предявяването на исковата молба следва да стане на основание чл.45 ЗЗД, съотв., че ако е налице деликт следва да се установи конкретният причинител и по отношение на него да бъде реализирана деликтната отговорност. Наведени са съображения и че с приемно-предавателен протокол от 07.07.2009 г. на дружеството са били предадени за охрана сгради от 1 до 19, които са точно индивидуализирани, но никъде не са посочени движими вещи и дали има такива в тях; че приетото за охрана имущество не кореспондира с вещите, описани  в представените към исковата молба инвентаризационни протоколи, както и че ответникът „С.и т.“ ЕООД, на когото са предадени за съхранение излишни за МО движими ве-щи, не му ги е предал под опис. Съобразно горното намира, че предявените искове са недо-пустими като предявени срещу ненадлежна страна, като счита същите и за недоказани по основание и размер.

             Ответникът „С.и т.“ ЕООД в подадения писмен отговор по чл. 131, ал.1 ГПК оспорва изцяло предявените срещу него искове. Поддържа, че със сключе-ните с ищеца рамково споразумение и договори дружеството е поело задължението временно да съхранява, но без охрана, и да извършва оперативен отчет излишните за МО и БА движими вещи, като в договора от 14.08.2008 г. е записана само стойността на мате-риалните активи, но към него няма доказателства кои вещи са му били предадени, в кои складови райони са се намирали, кой ги е приел за съхранение в качеството му на МОЛ. Твърди се и че МО има сключен договор за охрана с „Д.М.С.Г.“ ООД; че издадените заповеди за инвентаризация са въз основа на уведомителни писма от управителя на „С.и т.“ ЕООД, както и че служителите на последното са действали с грижата на добър стопанин и търговец. Поддържа се и че, ако се приеме, че вещите са  били предмет на кражби, то следва да се установят извършителите им и те да бъдат върнати на собственика, а ако престъпленията останат неразкрити и вещите не се открият – то тогава отговорността е за първия ответник. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на искането за лихви за липсите, установени от 07.02. 2011 г.

              Безспорно е в производството, че на 24.06.2009 г. между МО и „Д.М.С.Г.“ ООД е сключен договор № ВИ-54-81 за охрана на обект: ВР 1559 - Казармен район  с.Ягодово, община Родопи, включващ 19 броя сгради и площ от 62,98 дка, ведно с намиращото се в него недвижими и движимо имущество /чл.1/, със срок на действие от три години, считано от датата на подписването на протокола по чл.6, ал.1.

В чл.6 е посочено, че имотите и намиращото се в тях имущество се предават чрез предавателно-приемателни протокол-описи, подписани от страните по договора, а ответ-никът се задължава да монтира предложените в офертата за участие технически системи за сигурност. Съгласно чл.7 сградите, включително временните постройки, се приемат за охрана заключени и запечатани с изправни врати и прозорци. Номерата на слепките и печатите се отбелязват в предавателно-приемателния протокол-опис. Сградите, в които се съхраняват движими вещи се заключват с катинари и се запечатват с печати /пломби/ на представители на изпълнителя и „С.и т.” ЕООД, а намиращите се извън сградите – на открито, движими вещи се описват и приемат за охрана с протокол-опис, подписан от представители на изпълнителя и „С.и т.” ЕООД, който се актуализира при всяко изменение на наличността.

              С договора е постигнато съгласие, че ищецът дължи да уведоми предмопичания ответник за присъствие на негов представител по време на инвентаризация по повод на извършена кражба на движими вещи /чл.11/; че за всяко посещение в охранявания обект се съставя протокол, подписан от представители на страните, в който се отразяват датата и часа на посещение в обекта, сградите, които са били отворени и часът на тяхното отваряне и затваряне, вида и количеството на внесеното или изнесеното имущество /чл.12/.

              „Д.М.С.Г.“ ООД е поел задължение да се грижи за опазване на повере-ните му за охрана недвижимо и движимо имущество, като осъществява денонощна въоръ-жена охрана със свои служители и технически средства; да осигури висококвалифициран състав и ефикасни технически средства за охрана на повереното имущество, както и да осигури свой представител при извършване на инвентаризация във връзка с извършена кражба на движими вещи. В договора е предвидено и че в случай на кражба „Д.М. С.Г.“ ООД е длъжен да вземе всички необходими мерки за ограничаване разме-ра на вредите и незабавно да уведоми ищеца и органите на служба „Военна полиция“ или службите на МВР /чл.14/. Съгласно чл.15/1/ изпълнителят е поел задължение да възстанови изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие виновно неизпълнение на задълже-нията от страна на неговите служители не по-късно от 15 дни от узнаването им. При констатирана кражба обектът се запечатва до изясняване на характера и размера на вредите от комисия на страните по договора. За вредите, нанесени на недвижимото имущество се съставя протокол, подписан от представители на страните. При отказ на изпълнителя протоколът се подписва от двама свидетели. За вредите, нанесени на движими вещи след извършване на инвентаризация се съставя протокол-форма ПФПСД 008 или ПФПСД 009 от албума на първичните счетоводни документи на Министерството на отбраната, които протоколи служат за определяне размера на обезщетението /чл.15, ал.2 и ал.3/. „Д.М.С.Г.“ ООД е поел задължение да води книга за отразяване на влизане на външни лица и автомобили в обекта /чл.16/.

              Предвидено е и че договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок и при прекратяване на договора охраняваните обекти, ведно с намиращото се в тях недвижимо и движимо имущество, се предават на ищеца с приемателно-предавателен протокол при отразяване на обстоятелствата по чл.6 и чл.7 от договора /чл.21/, като е установено и че до предаване на обектите по указания ред страните имат правата и задълженията по договора /чл.22/.

              На основание чл.6, ал.1 от договора на 07.07.2009 г. ищецът и предпочитаният ответник „Д.М.С.Г.“ ООД са изготвили двустранно подписан приемо-предава-телен протокол, в който са описани сградите, които са предадени за охрана, състоянието им, както и кои от тях са запечатани и с какви печати.

              Не се спори и че между ищеца като възложител и „С.и т. – МО“ ЕООД като изпълнител е сключено Рамково споразумение на 14.08.2008 г. и във връзка с него договори: договор № УД-12-29/14.08.2008 г., договор № УД-12-69/19.11.2009 г., договор № УД-12-36/27.12.2010 г., Рамково споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г., дого-вор  № УД-12-54/31.10.2011 г. и  договор № УД-12-42/31.10.2012 г., с определен срок на действие.

              Предмет на същите е приемане за временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет на излишните за Министерство на отбраната /МО/ и Българската армия /БА/ движими вещи, като материалните активи към 31.07.2008 г. са на стойност 12 207 179,19 лева, разп-ределени в девет складови района /чл.1, ал.1/, както и търговска реализация на излишните ма МО и БА вещи чрез стокови борси или като комисионер /чл.1, ал.2/, като съгласно чл.2 от споразумението изпълнителят извършва услугите по чл.1, ал.1 чрез сключване на договори с възложителя за всяка отделна година от целия срок на рамковото споразумение и по чл.1, ал.2 – на комисионни договори за всяка продажба.

              С обсъждания акт евентуалният ответник „С.и търговия – МО“ ЕООД се е задължил предварително да предоставя информация за всяко предстоящо посещение в обектите на служителите му и/или трети лица, целта на посещението, дейностите, които ще се извършват, превозните средства, които ще влизат в обекта и данни за потенциалния купувач и имуществото, което ще се оглежда или изнася; лицата и превозните средства, които ще посещават обекта да бъдат предварително съгласувани /одобрени/ със съответната регионална служба „Военна полиция“; да бъде организиран входящ и изходящ контрол, а по време на престой в обекта – всички лица, превозни средства и имущество да бъдат с постоянен придружител от обекта; да изпълняват разпорежданията на военно-полицейските органи /чл.18/. Предвидено е заплащане на неустойки при неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията на съконтрагентите.

              Визираните клаузи са предвидени и в сключените договори договор № УД-12-29/14.08.2008 г. и договор № УД-12-69/19.11.2009 г.  

              В чл.9, ал.1 от договор № УД-12-36/27.12.2010 г. е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя стойността на липсите на имущество, съхранявано по този договор, определена в протоколи за установени липси на материални запаси форма ПФСД041, съставени вследствие на проведени инвентаризации, а съгласно ал.2 на същата норма – това задължение обхваща и липсите по време на действието на договори № УД-12-29/14.08.2008 г. и № УД-12-69/19.11.2009 г.  

              В нито един от договорите не е конкретизирано имуществото, което е предмет на същите, като вид, количество, марка, модели, казармени райони и пр., нито се съдържат данни да тяхното предаване и приемане между страните по сделката.

              С Рамковото споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г. е видно, че Министерство на отбраната е възложило, а „С.и търговия – МО“ ЕООД е приело да извърши: ▪ приемане и съхранение на излишните за Министерство на отбраната /МО/ и Българската армия /БА/ движими вещи, които са снети от употреба, съгласно „Списък на материалните ресурси с общи предназначение за снемане от употреба за Въоръжените сили към 01.01. 2011 г.” с рег.№ 30-01-285/21.04.2011 г./който не е приложен по делото/, и несдадените от военни формирования до 09.09.2011 г., както и излишните движими вещи, които са сдадени от военни формирования и не са реализирани в предходни години, но не са упоменати в списъка; ▪ оформяне на първични счетоводни документи, като е предвидено съхраняваните движими вещи, сдадени от военните формирования, да се завеждат на счетоводен отчет в складова програма „Neologic”, а местата за съхранение – складови райони в имоти публич-на държавна собственост на МО, посочени в приложение № 1, както и ▪ търговска реализа-ция на излишните движими вещи. В чл.1, т.4 от предмета на рамковото споразумение е предвидено, че съхраняването на движимите вещи от изпълнителя включва: грижа за запазване на състоянието, в което са приети движимите вещи, етикетиране, подреждане и отговорност за материалните активи от материалноотговорните лица, назначени от изпълнителя. Съхранението следва да се извършва с грижата на добър стопанин, а в чл.9, т.10 – че изпълнителят е длъжен да възстановява на възложителя стойността на липсите на имущество по вина на служители на изпълнителя, определена в протоколи за установени липси, съставени вследствие на проведени инвентаризации от представители на възложи-теля.      

              Визираните клаузи са предвидени и в сключените договори № УД-12-54/31.10.2011 г. и  договор № УД-12-42/31.10.2012 г., като във втория договор само е променено наиме-нованието на списъка по чл.1, т.1 „Списък на отбранителни продукти за снемане от упот-реба към 01.01.2012 г.” с рег.№ 30-06-41/20.04.2012 г., който също не е приложен по делото.   

              В нито един от тези актове не е налице индивидуализиране на имуществото – пред-мет на същите, като вид, количество, марка, модели, казармени райони и пр., нито данни за тяхното предаване и приемане между страните по сделката.

              Във връзка с исковата си претенция ищецът е ангажирал заповеди на министъра на отбраната – № Р-260/01.08.2008 г. относно назначаване на комисии за извършване на пълна инвентаризация на излишните за МО движими вещи и предаването им от ИА „Държавна собственост” на дирекция „Финансово-стопански дейности” и № Р-362/25.10.2010 г. относ-но назначаване на комисии за извършване на годишна инвентаризация на наличностите от движими вещи, обявени за излишни за МО и БА, приети за временно съхранение и реали-зация от „С.и т.” ЕООД.  

От приложените инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от 31.07.2008 г. и 30.11.2010 г., изготвени въз основа на тези заповеди, е видно, че същите касаят Складова база: РЛС Пловдив, складов район: РЛС-Пловдив-Пазарджик и складов район: РЛС-Плов-див. В нито един от тези актове не се съдържат данни относно обект: ВР 1559 - Казармен район  с.Ягодово, община Родопи.

              С исковата молба са представени и 6 бр. складови разписки, от които: разписката от 18.12.2008 г. не е подписана, а в тези от 22.06.2009 г. и от 14.08.2009 г. - 2 броя, от 07.11. 2008 г. и 07.07.2010 г. имат посочени други лица за получател, а складът е РУП -Пловдив. В документите е посочено, че движимите вещи-предмет на същите се предават от трети лица, а не от Министерство на отбраната, като в тях липсва и отразяване на основанието, на което се приемат и предават тези вещи.

              Приложен е и акт за приемане и предаване на дълготрайни активи № 41/09.06.2009 г. за приемане от „С.и търговия – МО“ ЕООД на 5 бр. шасита от третото за спора лице Поделение 54 620 - с.Трилистник, който не касае релевантни за предмета на спора обстоятелства.

              Ангажирано е заверено копие от протокол от 17.05.2011 г. за преместване и пре-даване за временно съхранение на движими вещи от Складов район Пазарджик в Складов район Ягодово в изпълнение на заповед на управителя на „С.и търговия – МО” ЕООД, подписан от служители на последния.  

              Безспорно е в производството, че с докладни записки на служители на евентуалния ответник и писма на управителя на същия, приложени по делото, Министерство на отбраната е било уведомено за извършени кражби в складов район Ягодово.

              Не се спори и че Министърът на отбраната е издал заповеди за инвентаризация на излишните за МО движими вещи, предоставени за временно съхранение и реализация на „С.и търговия – МО“ ЕООД в складов район Ягодово – № Р-136/05.05.2010 г., № Р-360/04.11.2011 г., № Р-170/21.05.2012 г., № Р-228/04.07.2012 г., № Р-321/09.10.2012 г.

Въз основа на тях са изготвени инвентаризационни описи  и сравнителни ведомости за наличност на стоково-материални ценности и към някои от тях са приложени протоколи за установени липси от неизвестни лица, в които процесните договори не фигурират.

Безспорно е, че МО с писма е поискал от предпочитания ответник да му заплати лисващите движими вещи.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната изслушването на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ – основна и допълнителна, изготвени от вещото лице В.Х.. Основната ССЕ е обективирала заключение, че стойността на лисващите вещи съгласно инвентаризационните описи и протоколи за липси е 8 098,37 лева с ДДС, а допълнителната ССЕ – че след вземане в предвид състоянието на движимите вещи – физическо и морално овехтяване, динамиката на пазара и прилагането на оценителските подходи и методи, описани в експертизата, е посочено, че липсващите вещи са с пазарна цена от 2 283,66 лева. Съгласно данните от основното заключение за една част от стоково-материалните ценности не са представени инвентаризационен опис и сравнителна ведомост относно тяхната наличност; че липсата им е установена само с инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на налични стоково-материални ценности към датата на извършваната ревизия, като същите са без регистрационен и изходящ номер. Отразено е и че в протоколите за липси има вписани липсващи вещи, които не фигурират като липси в инвентаризационния опис и сравнителна ведомост, както и че за част от посочените като липсващи вещи не представени документи, че са предадени на „С.и т.“ ЕООД. Въззивният съд кредитира заключенията на ССЕ като обективни, пълни и компетентно изготвени.

По искане на ответното дружество в производството са събрани и гласни доказа-телства – показанията на свидетелят Делчо И.Л., който с прекъсвания от 2001 г. е бил служител на „С.и търговия – МО“ ЕООД, където продължава да работи и към момента на разпита му на 20.02.2017 г. При последния същият поддържа, че си спомня, че през месец април 2010 г. е имало кражба в складовия район Ягодово; охранителят на смяна, който е от охранителната фирма, е забелязал в нивата на север от складовия район лице от ромски произход с брадва да сече нещо. Охранителят е докладвал на материално-отговор-ните лица, които са в складовия район – С.С. и К.Г., че е забелязал такова лице, като първият от тях се е обадил на свидетеля по телефона за това, че в нивата на север от склада са открити 29 броя горелки за походни кухни, както и че лицето от ромски произход е секло медните тръбички на горелките, които не са били намерени. Сочи, че на другия ден периметърът на търсене е бил разширен, като е бил направен оглед и до канала, който е на 500 м. от района, където са били открити силициеви пластини, които са от трансформатори на електрожени и от друг вид уреди, като и от двата вида е била взета медната жица, както и че брадвата, която също е от инвентара на склада, е била намерена при трансформаторите.

              Депозирани са показания, че когато има посегателство задължение им е да уведо-мят първо полицията, за да дойде следствена група за оглед и вземане на отпечатъци, след това свидетелят да изготви докладна записка до началниците му в гр.София, като преди това ги е информирал по телефона. От разглежданото доказателство е видно и че посегателства в склада в Ягодово е имало и преди и след 2010 г.; че всяка сутрин, когато материално-отговорните лица отиват в складовете, вземат охранителя, който е на смяна и минават през всички складови помещения, за да проверят дали са запечатени, след което складът, в който ще има работа, се отпечатва, работи се през деня и вечер около 16,30 ч. отново с охранител складовите помещения се запечатват и им се подписват в една тетрадка, че са приети от охранителя; че охранителната фирма прави преглед на запечатването на складовете, заедно с МОЛ от „С.и т.“ ЕООД. Посочено е че при конкретния случай от 2010 г. в склада е проникнато от покрива; че е имало и други случаи, при които проникването е ставало през вратата, като се разбиват катинарите; че складовете се запечатват не с хартиени лепенки, а с оловна пломба и с пломбаж с тел; че кражбата, за която свидетелят е говорил по-горе, е била в склад № 3, в който склад те не са правили размествания на провизиите.

              Господин Л.свидетелства и че в някои складове кражбите са извършвани и през направени дупки в стената, поради което покрай стените в северната страна са слагали палети с двигатели, за да не могат да проникват там – след като разбият виждат, че палетът е метален, тежък и няма как да влязат, като в такива случаи са влизали от предната страна като разбиват катинара и отварят вратите.

              Поддържа се и че вещите, които са в склада, не са предавани на охранителната фирма по опис, защото в склада има позиции, които са с десетки хиляди и е невъзможно това да става всяка вечер; че когато се правят инвентаризации на складовете, е необходимо месеци, за да се извърши това; че вещите в складовете, включително и в склад № 3, се водят на МОЛ, които са служители на жалбоподателя, както и че охранителната фирма, след като се издадат складовете вечер, се грижи да няма посегателство върху помещенията. Твърди се, че сутрин се отпечатват складовете, в които ще се работи, а вечер се минава през всички складове, за да се провери дали пломбите са изправни, а там, където се е работило – се поставят нови пломби; че при проверката сутрин и вечер не се прави инвентаризация на вещите, защото това е невъзможно. От разпита е видно и че след идването на полицията, те са заели, че горелките са се намирали в склад № 3 и тогава са видели как е станало проникването, а именно – през покрива и за да може да се излезе отново през покрива в тухлите са били забити железа, които са били направени като стълбичка. Кражбата е открита през деня, като свидетелят не си спомня дали в деня на кражбата е някой е работил в склад № 3; че обектът в Ягодово с всички складове е около 40 декара и че той не знае колко сгради има в тези 40 декара.

Съдът кредитира събраните гласни доказателства, като основаващи се на лични впечатления на свидетеля за изложените факти и обстоятелства, и като непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

              С решение № ІІ-66-75 от 28.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 6 374/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав, предявените срещу предпочитания ответник „Д.М. С.Г.“ ООД искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени изцяло, а исковете срещу евентуалния ответник „С.и търговия - МО“ ЕООД с дадена от първоинстанционния съд правна квалификация чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – са уважени частични, съответно за сумите: 2 283,66 лева – неустойка, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и 333,55 лева – мораторна лихва върху главницата от 2 283,66 лева, начислена за периода от деня, следващ изтичането на един месец от датата на издаване на всеки от описаните протоколи до 06.02.2014 г. За разликата над посочените суми до пълните предявени размери, съответно от 11 916,47 лева по иска по чл.92 ЗЗД и от 736,07 лева по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, исковете са отхвърлени като неоснователни.

              Решението на СРС, ІІ ГО, 66 състав от 28.03.2016 г. не е обжалвано и на основание чл.296, т.2, пр.1 ГПК е влязло в сила на 27.04.2016 г.

              С решение от 02.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 7 278/2016 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б състав е обезсилено като недопустимо решението от 28.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 6 374/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав – в частта, в която са уважени исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „С.и т.М.“ ЕООД и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС в тази част. Прието е че, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като неправилно е приел, че се претендира неустойка.

              След връщане на делото в СРС, с атакуваното решение № 228567 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 18 422/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, са отхвърлени предявени от Министерство на отбраната срещу „С.и Т.” ЕООД, ЕИК  ******искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД за сумата 11 916,47 лева, претендирана като обезщетение за претърпени вреди в размер на общата стойност на липсващи движими вещи, съхранявани в обект ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, Община Родопи, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 736,07 лева за периода: 07.02.2011 г. – 06.02. 2014 г., като неоснователни.

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допус-тим съдебен акт.

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, но частично процесуално недопустимо.

              Безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че недопустимо е съдеб-ното решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по съ-щество. Такива са решенията, постановени въпреки липсата на право на иск или ненадлеж-ното му упражняване, както и в случаите, когато съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, правят решението недопустимо. Към групата на отрицателните процесуални предпоставки, представляващи пречки за надлежното разглеждане на даден гражданскоправен спор, се включва и разре-шаването на същия със сила на присъдено нещо. Постановеното решение № ІІ-66-75 от 28.03.2016 г. по гр.д.№ 6 374/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав, с което претен-циите на Министерство на отбраната срещу евентуалния ответник „С.и търговия - МО“ ЕООД за разликата над сумата от 2 283,66 лева до пълната заявена с исковата молба стойност от 11 916,47 лева относно главницата и за разликата над сумата от 333,55 лева до предявения размер от 736,07 лева относно акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, е влязло в сила като необжалвано на 27.04.2016 г. на основание чл. 296, т.2, пр.1 ГПК. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д.№ 6 374/ 2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав в отхвърлителната му част е погасила правото на иск на ищеца за вземанията му – предмет на същата. Влязлото в сила решение съгласно разпоредбата на чл.297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища в Република България. СГС, ГО, ІІ-Б състав като е съобразил предмета на въззивно обжалване по гр.д.№ 7 278/2016 г. по неговия опис и влязлото в сила решение по гр.д.№ 6 374/2014 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав в отхвърлителната му част, след обезсилване като недопустимо на решението от 28.03.2016 г. по гр.д.№ 6 374/2014 г. по описа на СРС в частта, в която са уважени исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „С.и търговия - МО“ ЕООД, е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС само в тази част, а не по предявени искове в цялост.

              Произнасянето от страна на СРС и в частта на исковете, с която не е бил сезиран и е налице влязло в сила съдебно решение, е довело до постановяването на един недопустим съдебен акт в обсъжданата част, който на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК следва да бъде обезсилен.

              В останалата част решението от 03.10.2017 г. е процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата пра-вилност, заявени с жалбата, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК.

              Настоящият съдебен състав, като прецени събрания по делото доказателствен мате-риал и обстоятелствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че не са на-лице предпоставките за уважаване на предявените от ищеца Министерство на отбраната искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД за сумата 2 283,66 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 333,55 лева – обезщетение за забава върху, начислена за периода от 07.02.2011 г. до 06.02.2014 г.

              Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в гражданското производ-ство е длъжна да установи обстоятелствата на които основава исканията си. С ангажира-ните в хода на процеса доказателства ищецът Министерство на отбраната при условията на пълно и главно доказване не е установил обстоятелствата, на които е обосновал произхода на предявеното като главница вземане си срещу евентуалния ответник „С.и тър-говия - МО“ ЕООД.

              По делото е спорен въпросът относно предаването от жалбоподателя-ищец на ответника „С.и търговия - МО“ ЕООД на процесните липсващи вещи при договорените между тях условия. В подписаните между тях договори липсва конкретизира-не на имуществото, което е предмет на същите – като вид, количество, марка, модели, казармени райони и пр., като в същите не се съдържат и данни за тяхното предаване и приемане между страните по сделката. Тези обстоятелства не се установяват и от остана-лите представени в производството писмени доказателства – складови разписки, протоколи и останалите описани по-горе в решението документи, предвид това че една от складовите разписки не е подписана, а в останалите като предаващ и получател са посочени други лица, съотв. протоколът от 17.05.2011 г. е вътрешен акт на ответника, като в нито един от тези документи не е отразено основанието на което или във връзка с което същите са изготвени, което изключва възможността да се обоснове извод, че същите касаят процес-ните договори.

              Неоснователни са доводите на въззивника-ищец, че обстоятелството, че вещите са предадени на ответното дружество, се доказва от инвентаризационните описи. Нито в заповедите на министъра на отбраната за извършване на инвентаризации, нито в изготвените въз основа на тях инвентаризационни описи и сравнителни ведомости е посочено, че същите са издадени и се изготвят във връзка с подписаните между страните договори, нито от съдържанието на тези документи се установява някаква връзка с тези договори.

              Дори и да не беше налице горното обстоятелство от съдържанието на сключените Рамково споразумение на 14.08.2008 г. и договори: договор № УД-12-29/14.08.2008 г., договор № УД-12-69/19.11.2009 г., договор № УД-12-36/27.12.2010 г. във връзка с него, и Рамково споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г. и договор  № УД-12-54/31.10.2011 г. и  договор № УД-12-42/31.10.2012 г. във връзка с него между Министерство на отбраната и „С.и т. - МО“ ЕООД задълженията на ответника са ограничени до грижа за запазване на състоянието на движимите вещи, съставянето на счетоводни документи за тях и търговска реализация. Извън рамките на последните е тяхната охрана. По изрично установените в договорите клаузи отговорността за обезвреда от страна на „С.и търговия - МО“ ЕООД е предвидена само при констатирани липси по вина на служители на изпълнителя. В процеса нито се твърди, нито се установява конкретно обстоятелство, което да свързва поведението на служител на ответника „С.и търговия - МО“ ЕООД с установени липси, заявени като предмет на спора. Точно обратното, доказано е, че е налице неналично имущество в резултат на извършени кражби, за които ответното дружество не може да носи отговорност, тъй като - както бе посочено по-горе, в неговите задължения не влиза осъществяването на охрана.

              По горните съображения настоящата инстанция намира, че поради липсата на еле-ментите от фактическия състав на разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД, и на активната и пасивна материално-правна легитимация на страните по спора относно заявеното вземане за обезщетение за нанесени вреди, причинени вследствие на липсващи движими вещи в размер на 2 283,66 лева въз основа на твърдените договори – предмет на спора, предявеният от ищеца иск на това основание се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

              При приетия изход на спора по отношение на главния иск, следва да се отхвърли като неоснователна и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 333,55 лева и за период: 07.02.2011 г. – 06.02.2014 г., тъй като това задължение е акцесорно и се обуславя от съществуването на едно валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.

              Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстан-ционния съд относно изхода на спора по искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД за сумата 2 283,66 лева - обезщетение за претърпени вреди в размер на стойността на липсващи движими вещи, съхранявани в обект ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 333,35 лева за периода: 07.02.2011 г. – 06.02.2014 г., решението на СРС от 03.10.2017 г. в тази му част следва да бъде потвърдено.

              При приетия изход на делото на Министерство на отбраната не се дължат разноски за настоящото производство по реда на чл.78, ал.1 ГПК.

              Такива следва да бъдат присъдени на въззиваемото дружество на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 887,00 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И:

 

              ОБЕЗСИЛВА решение № 228567 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 18 422/ 2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав – в частта, с която са отхвърлени предявените от Министерство на отбраната срещу „С.и Т.” ЕООД, ЕИК ******искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД за разликата над сумата от 2 283,66 лева до сумата от 11 916,47 лева, претендирана като обезщетение за претърпени вреди в размер на стойността на липсващи движими вещи, съхранявани в обект ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, Община Родопи, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 333,35 лева до сумата 736,07 лева за периода: 07.02.2011 г. – 06.02.2014 г., като недопустимо.

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 228567 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 18 422/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав – в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Министерство на отбраната срещу „С.и Т.” ЕООД, ЕИК ******искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД за сумата 2 283,66 лева, претендирана като обезщетение за претърпени вреди в размер на стойността на липсващи движими вещи, съхранявани в обект ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, Община Родопи, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 333,35 лева за периода: 07.02.2011 г. – 06.02.2014 г.

 

              ОСЪЖДА Министерство на отбраната, с адрес: гр.София 1092, ул.”******да ЗАПЛАТИ на „С.и търговия – МО” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 887,00 лева /осемстотин осемдесет и седем лева/ – разноски за въззивното производство.

           

              Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.