О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 31.10.2023 г.
Административен съд Ловеч, VІІ състав,
в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомвре, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
командирована, съгласно заповед РД-08-220/13.06.2023г. на
Председателя на ВАС, в Административен съд Ловеч, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 52 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
159, т.1 и т.4 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.В.
срещу заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главен директор на ГД „ИН“.
Претенцията е да се прогласи нищожността на оспорената заповед.
С молба с вх.№ 2851/13.10.2023г. по описа на АС Ловеч оспорващият Г.В.
излага съображения, с които обосновава правният интерес от оспорването.
Посочва, че при издаването на заповедта са нарушени нормите на ЗИНЗС,
изискванията за форма и съдържание на акта.
С писмо с вх.№ 2805/11.10.2023г. по описа на АС Ловеч процесуалният
представител на главен директор на ГД „ИН“ представя заверен препис от оспорената
заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главен директор на ГД „ИН“, с която Г.В. ***.
Заповедта е влязла в сила. Г.В. от 31.12.2018г. до 28.07.2022г. е изтърпявал
наказанието си в затвора Плевен.
Оспорената заповед не е действаща, тъй като със заповед №
Л-2715/06.07.2022г. на гл.директор на ГДИН В. *** за изтърпяване на наложеното
наказание.
Съдът намира подадената жалба за процесуално недопустима, тъй като актът не
подлежи на оспорване, както и поради липса на правен интерес от оспорването.
С оспорената заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главен директор на ГД „ИН“,
на осн.чл.62, ал.1, т.4 ЗИНЗС, е разпоредено Г.В. да бъде преместен в затвора
гр.Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание.
Следва да се отбележи, че оспорената заповед не е действаща, не е част от
правния мир, поради което оспорването няма предмет. Заповедта не е действаща,
тъй като с последваща заповед № Л-2715/06.07.2022г. на гл.директор на ГДИН В. ***
за изтърпяване на наложеното наказание, която е действаща е не е оспорена като
нищожна.
Предвид изложеното актът не подлежи на оспорване, което е отрицателна
процесуална предпоставка, по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, за допустимост на
съдебното производство.
Съдът приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от
оспорването, тъй като заповедта не е действаща и за него не е налице
неблагоприятно засягане.
По аргумент на чл. 147, ал. 1 АПК, очертаващ кръга от
лицата, притежаващи право на оспорване на административните актове пред съда,
за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да
уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или
застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез
създаване на задължения за него. В случая оспорената заповед не е действаща и не
рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателя, поради което следва
да се приеме, че за същия не е налице правен интерес от оспорването й.
При липсата на подлежащ на оспорване
административен акт, наред с липсата на правен
интерес от оспорването подадената жалба е недопустима. Поради това на
основание чл.
159, т. 1 и т.4
от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да бъде прекратено.
Оспорващият е поискал да бъде
освободен от заплащане на дължимата за производството държавна такса.
Съгласно чл.
83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване на ищеца от държавна
такса за производството следва да се извърши въз основа на представени
доказателства, относно доходите на същия, семейното, здравословното и
имущественото му състояние. Данните по делото сочат, че жалбоподателят не
притежава доходи и имущество, поради което следва да бъде освободен от
дължимата за производството държавна такса в размер на 10. 00/десет/ лева.
По
изложените съображение и на основание 159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА
Г.В.В.,***, от
заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер на
10.00/десет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.В.,***, срещу заповед № Л-5320/20.12.2018г. на Главен
директор на ГД „ИН“, с искане за прогласяване на нищожност, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 52/2023г. по описа на АС Ловеч.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред тричленен
съдебен състав на АС Ловеч, съгласно чл.62, ал.4 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: