РЕШЕНИЕ
№ 1039
гр. Бургас, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501367 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивна
жалба от адвокат Александър Георгиев- САК- довереник на Р. В. Б. от ****, с ЕГН **********,
срещу Решение № 35/22.05.23 г., постановено по гр.д.№ 432 по описа на Царевски районен съд за
2022 г., с което спрямо жалбоподателя е прието за съществуващо вземането на „Топлофикация-
София“ ЕАД за консумирана и незаплатена топлинна енергия(ТЕ) за топлоснабден имот в ***** за
сумата от 1260, 46 лв., от която 1086,13 лв. –главница, представляваща стойност на незаплатената
ТЕ за периода от м.05. 2019 до м. 04. 21 година за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 17.05.22 година до окончателното изплащане на вземането; за 136, 49 лв. мораторна лихва
за забава от 16.07.2019 година до 26.04.22 година, както и за суми за дялово разпределение от
31,87 лв.- главница за периода от месец май 2019 година до месец април 2022година, ведно със
законната лихва от 17.05.22 година до окончателното изплащане на вземането и 5, 97 лв. лихва за
периода 01.07. 19г. до 26.04.22г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч Г Д №
268/22 година по описа на РС- Царево, като в полза на ищеца е присъдена и сума в размер от 75,
21 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 268/ 22 г. по описа на
Царевски РС, както и сумата в размер на 975, 21 лв., представляваща разноски по
първоинстанционното исково производство.
На основание чл. 270, ал.3 от ГПК, страната моли за обезсилване на решението изцяло, като
недопустимо или на основание чл. 271 ал 1 от ГПК да бъде отменено като неправилно-
постановено на база неверни писмени доказателства, съдържащо необосновани и
незаконосъобразни правни изводи, като се моли за разрешаване на спора по същество, при
1
отхвърляне на заявените претенции и присъждане на направените съдебно деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението се сочи за недопустимо по съображения, които съдът намира за
оплаквания, касаещи неговата правилност, а именно:
Сочи се нарушение на три законови разпоредби, довело според страната до неверен правен
извод за наличието на договорни отношения между страните по делото:
Нарушение на чл. 16 ал. 1 от ЗЗД, регулиращ нормативно сключването на договор при
Общи условия(ОУ). Договор при ОУ не се представя в първоинстанционното производство, а и
законодателят не бил предвидил съществуването или публикуването на ОУ без договор, който да
породи задължение за изпълнение от потребителя на ТЕ;
Нарушение на чл.149, ал.1,т.6 от Закона за енергетиката(ЗЕ). Предвидена е писмена форма
на договора за продажба на топлинна енергия(ТЕ), сключен между доставчика на ТЕ(не фирмата
за дялово разпределение) и потребителите в сграда- етажна собственост, какъвто не е представен
по делото;
Нарушение на чл.62 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП).С него законодателят е
забранил доставянето на стоки и услуги( вкл. на ТЕ) срещу заплащане без изричното и
предварително искане от страна на потребителя, оформено в писмен договор.
Затова се оспорва като незаконосъобразно приетото от първата инстанция, че между
страните има валидни договорни отношения, каквито в същност не са доказани от носещата
доказателствената тежест за това ищцова страна.
Въвеждат се и оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ответната
страна срещу отправената към нея облигационна претенция.
По същество страната счита, че притежаващите имоти в жилищен блок 41 в ж.к. „Западен
парк“ София(един от които е и Б.) притежават и сградната инсталация за отоплението му, а
„Топлофикация-София“е само неин ползвател, поради което дружеството няма право да иска от
собствениците заплащане на такса „сградна инсталация“.
Не се ангажират нови доказателства.
В отговора на въззиваемата страна, подаден чрез процесуален представител – адв.
Дарина Кирчева – юрисконсулт на дружество „Топлофикация София“ЕАД, се изразява становище
за неоснователност на обжалването.Съдебното решение на първата инстанция се сочи за
законосъобразно и правилно.Намира заявената претенция за обоснована от събраните по делото
доказателства и за основателна, поради което моли за потвърждаване на решението на ЦРС. Не
ангажира нови доказателства и моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК, сочи въззивната жалба за редовна и допустима.
Служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК констатира решението като валидно и
допустимо.
По съществото на спора с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по обективно-кумулативно съединени искове с правно
2
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.150 ал.1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, заявени пред Царевски РС по искова
молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Р. В. Б., за приемане на установено между страните,
че ищцовото дружество има вземане спрямо ответника за консумирана и незаплатена ТЕ за
топлоснабден имот с административен адрес: ****, за сумата от 1260.46 лева, от които 1086,13
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 17.05.2022г до
окончателното изплащане на вземането, за сумата 136,49 лева - мораторна лихва за забава от
16.07.2019г. до 26.04.2022г., както и за суми за дялово разпределение от 31,87 лева главница за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 17.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,97 лева лихва за периода от 01.07.2019г. до 26.04.2022г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №268/2022г. по описа на РС-Царево.Те са
били надлежно оспорени от длъжника, поради което е заведено настоящото дело.
Твърденията, от които черпи правата си ищецът са следните : ответникът е клиент на
ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като собственик на посочения по-
горе топлофициран имот, който е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния
период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Отношенията с него се уреждали съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ касателно продажбата на ТЕ
за битови нужди при публично известни Общи условия (ОУ) на “Топлофикация София АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение от 2016г., в сила от 10.07.2016 г.,публикувани във в-к „Монитор“и
неоспорени от клиента, имащи силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от последните.
Според цитираните ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
„Топлофикация София” ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за неплатените задължения по изготвените изравнителни сметки.От 10.07.2016 г. (влизането в
сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно публикувало в интернет страницата си данни за
дължими суми за ТЕ и удостоверявало същите с присъствието на нотариус, за което се съставяли
нарочни констативни протоколи.Клиентите имали осигурен интернет достъп до индивидуалните
си партиди в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-
страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в сграда в етажна
собственост(СЕС) се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор
с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
В настоящия случай, съгласно чл. 138б от ЗЕ, собствениците в сградата в режим на ЕС, в
която се намира имотът на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с “ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ
за процесния имот били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. На ответника били издадени именно такива изравнителни сметки за
потребената топлинна енергия за процесния период, начислени по действителен разход според
3
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
В срока по ГПК, ответникът Б., чрез процесуален представител адв.Георгиев, е депозирал
писмен отговор, оспорващ като неоснователни и недоказани заявените претенции. Оспорва се
твърдението на ищеца, че между страните има валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на закона. В тази връзка:
Се сочи, че Б. е потребител по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП, обвързването на което
му качество с правото му на собственост в рамките на обследваното правоотношение
противоречало на разпоредбата на чл.17, ал.3 от Конституцията на Р България. Правото на частна
собственост не следвало да бъде накърнявано в интерес на търговско дружество, дори по силата на
закона;
Възразява се срещу довода, че съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ не е необходимо ОУ да бъдат
приети от потребителите, а мълчанието им се приема за липса на волеизявление. Посочената
разпоредба, както и чл.410 от ГПК били противоконституционни, нарушавали основни
граждански права и свободи,както и актове на общностното право на ЕС, имащи отношение към
неравнопоставеността на потребителите, чрез клаузите, засягащи техните интереси. Нарушавали
се и основни принципи на правото, т.к. цитираната норма от ЗЕ приравнявала ОУ към Наредба, но
издадена от търговско дружество и одобрена от ДКЕВР, което е недопустимо;
Оспорва се становището, че параметрите на доставената топлинна енергия нямат
отношение към валидността на договора, а към неговото изпълнение. Двата параметъра на
изпълнение на доставката- количество и качество на ТЕ, според страната са определящи за извода
за валидността на договарянето.Молило се е за отхвърляне на претенциите.
Преценявайки в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и експертни
заключения, първоинстанционният съд е счел претенциите за изцяло основателни и е установил
съществуването на вземането на ищеца, заявено в заповедното производство в пълния претендиран
размер, касателно главница и лихви.Присъдил е в полза на ищцовата страна и съдебно- деловодни
разноски.
Въззивният съд споделя изцяло този краен правен извод, който обосновава така:
Фактическата обстановка по делото е безспорно установена в първа инстанция, на база
събраните в процеса доказателства, досежно следните обстоятелства:
Въззивник ответник Р. В. Б. е собственик на процесния топлоснабден имот в гр.
София(описан по-горе) по силата на наследствено правоприемство, като единствен законен
наследник на родителите си В. К. Б., поч. на 20.05.2010г., и С. В. Б., поч. на 13.02.2018г., които са
придобили имота с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.12.1985г./ л.15 и л.93-
л.100 - дело на ЦРС/.
Продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие за процесния период
се осъществява при публично известни ОУ, изготвени от “Топлофикация София АД, одобрени с
Решение от 2016г. от ДКЕВР, публикувани са във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., като
ответникът Р. В. Б. и неговата майка С.Б. /съсобственици на имота към 10.07.2016г./ не са
упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) да оспорят в 30 дневен срок
така обявените ОУ, следователно те ги обвързват.
С Решение на ОС на етажните собственици от ж.к.“Западен парк“ бл.41 вх.1 и 2,
обективирано в Протокол от 28.07.2002г. /л.19-21 дело ЦРС, / е взето решение да се сключи
4
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с “ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД, като
са упълномощени конкретни лица да подпишат договор от името на ЕС. Към протокола е
приложен списък на етажните собственици, удостоверили с подписите си горното решение. Като
секретар-протоколист на събранието е посочен самият ответник Р. Б.. Той ведно с лицето Илия
Илиев са представителите на ЕС при сключването на договора с „Термокомплект“ООД за
доставка и монтаж на уреди за индивидуално регулиране и отчитане консумацията на ТЕ.
Сградата, в която се намира апартаментът на ответника е в режим на ЕС и е
топлофицирана.
Констатациите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ в първа инстанция на база
представените писмени доказателства, фактури и отчети за доставка на ТЕ са в смисъл, че
горепосоченото дружество извършва по договора от 27.08.02г., сключен с ЕС, дяловото
разпределение на консумираната от абонатите ТЕ в края на всеки отоплителен сезон, като
изчислява прогнозните дялове за отопление и топла вода за следващия, което се извършва в
приложение на Наредба 16-334 за топлоснабдяване и Приложение към чл.61 ал.1, съдържащо
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС“. Отчитането и разпределението на действително
потребената ТЕ за отопление и БГВ се извършва от топлинния счетоводител съобразно
посочената методика.
Установено е, че отчетните данни на топломера, съгласно изготвената от ТР „Земляне“
информация съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Топлофикация – София“ ЕАД
за процесния период. При отчета на ФДР за шестте индивидуални разпределители в имота на
ответника са регистрирани нулеви стойности на уредите, т.е. ТЕ за отопление не е начислявана и
не е извършвано дялово разпределение за такава.
Изчислявана е стойност на ТЕ, отдадена от сградната инсталация за двата процесни
отоплителни сезона(2019-2020 и 2020-2021), като за първия е върху 45% от общата енергия за
отопление на СЕС, а за втория върху 37% от нея и тези параметри са съобразени с
топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация , както и със средната
външна температура и средната в сградата за отчетния период такава.
Прогнозният дял на ТЕ за битово горещо водоснабдяване(БГВ) е определян въз основа на
средномесечно потребление на топла вода за предходния период, съгласно чл.71 ал.2 от
горепосочената Наредба, а реалното потребление за процесните периоди е отчитано от ФДР по
показанията на водомер за топла вода. Има констатация след сравнение на прогнозните с реалните
стойности на потребление, за изравняване след дяловото разпределение за процесния период в
размер на 179,01 лв. надвнесени средства.Констатациите за дължима , но неплатена стойност на
ТЕ, отдадена от сградна инсталация и стойност на ТЕ за БГВ с ДДС е общо 1265,10 лв. от която
надвнесеното е приспаднато, което е формирало и заявената пред заповедния съд от дружеството-
кредитор главница.
Експертът по СТЕ не е установил нарушение на техническите правила при отчитането на
горепосоченото потребление, а цените на ТЕ за битови нужди са регулирани от КЕВР. Спазено е и
техническото изискване при образуване на енергията за разпределение да се приспаднат месечните
стойности за „технологични разходи“.Установена е изправност на монтирания в абонатната
станция (АС) общ топломер, преминал изискуемите периодични метрологични проверки.През м.
ноември 2019г. топломерът е бил подменен с друг тип, също преминал през метрологичен контрол
от оторизирана фирма.
5
Анализът на издадените за периода фактури, според счетоводната експертиза, изслушана
пред първа инстанция, сочи на верни изчисления на дълга за ТЕ. Потвърждава се сумата от 1086,13
лв. главница(Таблица 2), дължима за ТЕ в процесния период, както и сумата от 31,87 лв. за дялово
разпределение за процесния имот(Таблица 3) от заключението. Установено е коректно отразяване
при ищеца на извършените плащания и приспадането им от дължимите за доставката суми.
Констатирана е разлика, претендирана в повече само в размера на мораторната лихва върху
главницата, заявена пред заповедния съд в сравнение с изчислената от експерта.
Въззивният съд цени двете експертни заключения като обективни и съдържащи вярна
информация, представляващи годно доказателствено средство, въпреки оспорването им от
ответника поради „некоректно“ изготвяне. Оспорването съдът намира за изцяло формално, защото
освен общото изявление, не се излагат конкретни фактически възражения за липса на
компетентност или необективност на констатациите на вещите лица.
При така установените данни въззивният съд дължи на първо място произнасяне по
възраженията срещу исковете, направени от въззивника ответник в рамките на процесуалните
срокове, предвидени в ГПК(с отговора на исковата молба), в контекста на недействителност на
договарянето, т.к. първостепенният съд не е сторил това.
Предпоставките, сочещи договор за нищожен, са визирани както в специални закони,
уреждащи специфични групи обществени отношения, така и в Закона за задълженията и
договорите(ЗЗД), приложим като общ нормативен акт при спор за валидност във всички останали
неуредени от специалните хипотези случаи.
Тъй като ЗЕ, приложим за спора по казуса като специален нормативен акт, уреждащ
отношенията между битови клиенти и доставчици на ТЕ не съдържа собствени основания за
недействителност, следва да се търси приложение на визираните в чл.26 от ЗЗД такива.
Те касаят договаряне при следните условия:в противоречие на императивни законови
норми; заобикалящо такива норми, т.е. когато страните се стремят към постигането на забранен
правен резултат с разрешени способи, при ясното съзнание за неправомерната крайна цел;
противоречащо на добрите нрави; върху неоткрити наследства; с невъзможен предмет; при липса
на съгласие(воля) на страните; без предписана от закона форма за валидност; без основание,
когато според правния си характер сделката би трябвало да е каузална; привидно договаряне, при
което страните не целят постигането на правния резултат, виден от съдържанието на сделката.
Съпоставяйки горното с конкретните изложени в контекста на нищожността доводи,
съдът приема последните за изцяло неоснователни, по следните съображения:
Данните по делото сочат Б. за „битов клиент“ в правоотношението му с „Топлофикация-
София“ЕАД, което понятие намира легалното си определение в §1,т.2а от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.12г., определящ за такъв субектът, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Отношенията на този клиент с дружеството, снабдяващо го с ТЕ се урежда от ЗЕ и
конкретно съгласно чл.149 от същия закона- на основата на писмени договори при ОУ, сключени с
доставчика на топлоенергия(респективно производителя или топлопреносно предприятие).Т.к. в
случая договорът не е индивидуален, а с етажните собственици на сградата, в която има собствен
обект Б., договарянето е при условията на чл.149, ал.1,т.6 от ЗЕ, от което и във връзка с чл. 153
ал.1 ЗЕ следва, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
6
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Предвид горното, БОС тълкува първото изнесено в отговора на исковата молба защитно
възражение на ответника като позоваващо се на нищожност на договарянето, защото специалният
закон ( в чл.153 )извежда качеството на потребител на услугата „топлоподаване“ от правото на
собственост върху топлофицирания обект, което се сочи за противоречащо на чл.17, ал.3 от
Конституцията на РБългария, изрично защитаващ частната собственост, обявявайки я за
неприкосновена.
По съществото си въведеното възражение е за противоречие на норма от ЗЕ с тази от
основния закон на страната, обаче разглеждането му е извън компетентността на този съд, т.к. е
нормативно възложено на Конституционния съд на Р България.Следователно произнасянето по
това възражение от общите съдилища, включително от БОС, е недопустимо.
Отделно от това посоченото противоречие не е сред основанията по чл.26 от ЗЗД,
възприети от законодателя като определящи договарянето за нищожно.
Същите съображения са важими и за разглеждането на възражението, сочещо разпоредбата
на чл.150, ал.3 от ЗЕ и тази на чл.410 от ГПК за нарушаващи основни граждански, конституционно
закрепени и защитими права на ответника. Нарушението на конституционни принципи и норми от
законови разпоредби, т.е. колизията помежду им не може да бъде установена от общите
съдилища, а от Конституционния съд на Р България, поради което и настоящата инстанция не
може да се произнесе по доводите за наличие на твърдяното противоречие. Освен това посоченото
противоречие не касае конкретното правоотношение и не е основание по смисъла на чл.26 от ЗЗД,
то да бъде обявено за недействително.
В случая не се пледира за неприлагане от съда на подзаконови норми, противоречащи на
такива от по-висок правен порядък, което има предвид чл.15, ал.3 от Закона за нормативните
актове(ЗНА), а за неприлагане на законови норми, чиято противоконституционност този съд не е
нормативно овластен да обяви или съобрази, докато не бъде прогласена от Конституционния съд
на РБългария.
Неоснователен е и доводът за нарушаване на основни принципи на правото, т.к.
цитираната норма от ЗЕ недопустимо приравнявала ОУ към Наредба, издадена от търговско
дружество и одобрена от ДКЕВР. БОС съобразява, че такъв властнически общозадължителен в
рамките на урежданата материя подзаконов нормативен акт, издаден от търговско дружество,
действащото ни право не познава(вж. ЗНА), нито формално юридически ЗЕ е придал на
посочените ОУ такава правна сила.
Изцяло без опора в закона е и твърдението, че параметрите на доставената топлинна
енергия имат отношение към валидността на договора, не към неговото изпълнение. Двата
параметъра на изпълнение на доставката- количество и качество на ТЕ- според този съд са
определящи не за съществуването или валидността на договарянето, а за изпълнението на
произтичащите от него задължения на страните.
Доводът за недействителност, изложен в писмената защита на ответника пред ЦРС, заради
неспазване на предвидената в закона писмена форма за валидност на договора за доставка на
ТЕ(страните въобще не са сключвали договор и такъв не е представен в процеса, поради което Б.
7
не е клиент на Топлофикация –София)е също неоснователен.
Ответникът е твърдял, че е придобил имота при действието на ЗЕЕЕ обн. ДВ
бр.64/16.07.99г. (отм.), според чийто чл.106, ал.1, т.4 продажбата на ТЕ се извършва на основата на
писмени договори при действащи ОУ, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителите- собственици в сграда в етажна собственост и в този смисъл той не бил „заварен
потребител“, чието желание за ползване на топлофикационните услуги се подразбира според
предишната правна уредба на института, визирана в Правилника за прилагане на ЗТСУ(отм.).
Този правен извод е неоснователен на първо място като се поясни, че писмената форма за
сключването на договорите между топлофикационните дружества и битовите клиенти не е за
валидност, а за доказване на правоотношението и този извод е изцяло съобразен със
задължителната за правоприлагане практика на ВКС, обективирана в т.1 на Тълкувателно решение
по т.д. №2/17г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на посоченото ТР се заявява, че правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), но визираната в чл.150, ал. 1 ЗЕ писмена
форма не е такава за действителност, а само за доказването му.
На следващо място БОС не счита, че създаденото с ищцовото топлофикационно дружество
правоотношение по доставка на ТЕ до имота на ответника следва да се докаже именно с писмен
договор.
Конкретните данни в процеса сочат, че ответникът е придобил правата си в имота по
наследство от своите родители( ¼ ид.ч. от баща си през 2010г., а останалото от своята майка през
2018г.)т.е. при условията и действието на сега действащия ЗЕ, в сила от 2003г.. Обаче този имот е
закупен от родителите му (чрез майката С.Б.) през 1985г. при действието на ЗТСУ и Правилника
за приложението му- вече отменени, а договорът на етажните собственици в бл. 41,вх.1 и 2 в
ж.к.“Западен парк“ на гр.София от 28.07.02г.(като една от тях е и Бързачка),е сключен с дружество
„Термокомплект“ не за изграждане на отоплителна инсталация, а за монтиране на уреди за
индивидуална корекция, отчитане и разпределяне на ТЕ, ползвана от същите етажни собственици
в качеството им на абонати на „Топлофикация София“. Уредите за индивидуално отчитане
подлежат на монтаж върху съществуващи в имотите на собствениците отоплителни тела, от което
следва, че правоотношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за битови
цели в СЕС са били създадени преди датата на този договор. Отчитайки момента на
придобиването на имота от праводателите на ответника(1985г.), безспорния за делото факт, че
сградата, в която се намира този имот е в режим на ЕС и е топлофицирана, извършването на
реална доставка на ТЕ до апартамента, включително в рамките на процесния период, както и
съобразявайки изразената от етажните собственици в сградата воля да продължат да са
потребители на ТЕ при нови условия(индивидуално отчитане) още през 2002г., съдът заключава,
че между страните по делото е било създадено валидно правоотношение по снабдяване с ТЕ още
при действието на ЗТСУ (отм. 2001г.), т.е. при условия на планово благоустрояване на населените
места, като се има предвид, че процесният имот е в сграда, намираща се в жилищен комплекс на
гр.София.
Следователно правоотношението по топлоподаването на имота е създадено в СЕС,
съществувала преди влизането в сила на ЗЕЕЕ през 1999г.и в този смисъл е „заварена“ от
8
този закон.
Това налага БОС да съобрази становището, изразено от ВКС в задължителното за
правоприлагане тълкувателното решение по тълкувателно дело №2/2016 на ОСГК, в което ясно се
разграничава режимът на създаване на правоотношението по топлофициране и ползване на ТЕ при
действието на ЗТСУ и Правилника за неговото приложение(отменени) и този по ЗЕЕЕ и
отменилия го през 2003г. ЗЕ, действащ понастоящем.
В посоченото ТР изрично е подчертано, че централното топлоснабдяване като източник на
енергия за отопляване на сградите - етажни собственост, е наложено като ефективен начин за
отопление на многофамилните сгради в градовете през втората половина на ХХ век и е предмет на
държавно планово регулиране, при което правната уредба не е изисквала съгласие в писмена
форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата, а това се обяснява със
съществувалите тогава обществено– икономически условия: отоплението с централно подавана
топлинна енергия е лесно, евтино и хигиенично. По тази причина то е било и силно предпочитано.
Точно за това и желанието за ползване на тази услуга се презумирало от нормотвореца. В
правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, приет с ПМС № 31/
09.07.1973 г., понастоящем отменен, топлоснабдяването на жилищните сгради под режим на
етажна собственост в цялостно застроени топлоснабдени райони или в жилищни комплекси е
уредено даже като задължително (чл.162 ал.1 и 2), а искане от собствениците е предвидено като
условие за осигуряване на централно отопление само в сгради, по отношение на които
топлоснабдяването не е задължително (ал.3). Нямало е изискване за съгласие на собствениците за
топлоснабдяването на сградите в режим на етажна собственост и по Наредба № 1 за ползуване на
топлинна енергия, издадена от министъра на енергетиката и министъра на строежите и
архитектурата, обн., ДВ, бр. 49/ 27.06.1975 г., понастоящем отменена.
Съобразено е в посоченото ТР също, че действащото в този период право не предвижда
сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и
топлоснабдителните предприятия, както и че това схващане е изоставено и обществените
отношения са преуредени от законодателя със Закона за енергетиката и енергийната ефективност
(ЗЕЕЕ, обн.ДВ бр.64/ 16.07.1999 г., понастоящем отменен), изискващ в чл.106 ал.1 т.4 продажбата
на топлинна енергия да се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, собственици в сграда - етажна
собственост, което правно разрешение по-късно приципно се реципира и в разпоредбите на чл.149
и чл.150 от действащия понастоящем ЗЕ.
Следователно в конкретния казус, от липсата на писмен договор на страните не следва да
се заключава, че липсва правоотношение, на база което да се осъществи доставка на ТЕ и да се
изиска заплащането на нейната стойност от клиента.
Тук е мястото да се отбележи, че договорът за подаване на ТЕ за битови нужди, веднъж
сключен от праводателите на ответника, продължава действието си, докато не бъде прекратен по
надлежен ред(съобразно действащите ОУ и условията в ЗЕ), независимо от факта, че
първоначално сключилите го като потребители физически лица са вече покойници, защото
договарянето не е с оглед личността на страните, а касае топлофицирането на имот, преминал в
собственост на ответника чрез универсално правоприемство, следователно го обвързва (според
чл.63 от ОУ новият собственик е длъжен единствено да се заяви за вписване в партидата, открита
при доставчика).
9
В обобщение на горните разсъждения БОС заключава, че по делото няма данни, които да
бъдат подведени под която и да е от хипотезите на чл.26 от ЗЗД за нищожност на договарянето
между страните, поради което изнесените от въззивника възражения в такава насока следва да се
счетат за изцяло неоснователни.
Щом като договорът между страните е валиден и реална доставка на ТЕ е осъществена за
процесния период, ответникът принципно дължи заплащането на нейната стойност.
Извън това: Дотук няма въведени твърдения нито данни Общото събрание на ЕС, в която
се намира апартаментът на ответника да е взело с нужното квалифицирано мнозинство решение да
прекрати договора си за доставка на ТЕ с ищцовото дружество.
По делото няма нито твърдения, нито данни също ответникът да е отказал
топлофицирането на имота си, но дори това да бе така, съгласно чл.10 от ОУ, ал.2, клиентите в
СЕС, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани
термостатни радиаторни вентили, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ.
По тази причина Б. дължи на ищеца заплащане стойността на ТЕ, разпредЕ. му според
приложимата методика за сградната инсталация, макар да не дължи суми за ТЕ, отчетени от
индивидуалните устройства, монтирани върху отоплителните тела в апартамента му.
Бургаски окръжен съд намира за неоснователни и останалите възражения, изнесени
във въззивната жалба.
Предвид изложеното по отношение формата на договора на страните по делото, съдът
приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че в случая е нарушен чл.16, ал.1 от
ЗЗД, уреждащ правно възможността за сключване на договор при общи условия, чието приемане
трябва да бъде писмено потвърдено.Тази норма е обща по отношение на специалните, регулиращи
в ЗЕ обществените отношения по топлоснабдяване на битови клиенти. Общ принцип в правото е,
че специалните норми имат превес в правоприлагането пред общите, поради което макар очевидно
цитираната разпоредба да е в колизия с чл.150 ал.2 и 3 от ЗЕ, отричащ приемането на ОУ изрично
и писмено от клиентите по топлоснабдяването, приложение в казуса намира специалната норма на
ЗЕ, поради което ищецът има основание да иска от ответника заплащане на стойността на
потребената в процесния период топлинна енергия, съобразно действащите и приети от него ОУ.
Необосновано е и оплакването за нарушение на чл.62 от Закона за защита на
потребителите(ЗЗП), с който законодателят е забранил доставянето на стоки и услуги срещу
заплащане без изричното и предварително искане от страна на потребителя, оформено в писмен
договор, изводимо от което е прилагането на §1 от ДР на ЗЗП, императивно налагащ при
противоречие на разпоредбите на два закона да се прилагат тези, които осигуряват по-висока
степен на защита на потребителите.
На първо място в отговор на довода БОС следва да съобрази становището на ВКС, дадено в
тази връзка в задължителното за правоприлагане решение по горецитираното ТД №2/16г. на
ОСГК, в мотивите на което е установено, че за заварените от ЗЕЕЕ случаи на топлофициране
(какъвто е процесният по делото) не е намерено законодателно разрешение, различно от
предвиденото за новите присъединяващи се към топлофикационната услуга абонати, освен че е
визирана възможност и съответни предпоставки, при които индивидуалните потребители да се
откажат от него, но като останат потребители на ТЕ за общите части на сградата.
10
След влизането си в сила през 2003г., ЗЕ, отменящ ЗЕЕЕ, възприема същите принципни и
основни правни положения в насока договарянето за топлоподаване да е изрично, но както то, така
и отказът от него вече не се осъществява по искане на всички етажни собственици, а е прерогатив
на общото събрание на ЕС, като в различни редакции се предвижда различно мнозинство за
вземането на съответното решение. Затова ВКС приема, че има смяна само на субекта, който
трябва да направи искането за доставка на услугата, както и за прекратяването й, сочейки, че макар
неперсонифициран като самостоятелен правен субект, ЕС се счита за такъв в отношенията си с
топлофикационни дружества по топлофицирането на СЕС.
Съобразено е също, че именно това законодателство бива заварено от ЗЗП, влизащ в сила
през 2006г., при което „съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на
чл.153 ал.2 ЗЕ, представляват „искане” на услугата, по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, изводимо от
което е, че тези две разпоредби не са в колизия и тук правилото на §1 от ДР на ЗЗП не намира
приложение.
Именно поради липсата на различие в уредбата на отношенията по топлоподаването ,
респективно по неговото прекратяване на заварените от ЗЕЕЕ и сега съществуващите случаи на
топлофициране на сгради в ЕС, ВКС е намерил, че същият правен извод за липса на противоречие
е приложим и за заварените от закона случаи, какъвто е настоящият казус.
При съобразяване на горното, в случая доставка, която не би следвало да се заплати от
получателя, т.к. е направена без негово искане по смисъла на чл.62 от ЗЗП, няма.
Също така неоснователен е правният извод за недължимост на вземането, защото сградната
инсталация е собственост на етажните собственици, но се ползва от топлофикационното
дружество. Последното е вярно, но няма отношение към предмета на спора, който не е за
принадлежността на сградната инсталация или за това кой да я поддържа- собственик или
ползвател, а за това, че след като тя отдава част от произведената и доставена ТЕ на сградата,
отоплява общите части в нея, които са притежание на всички етажни собственици, следователно
именно те дължат заплащането й.
Т.к. въззивната жаба не съдържа конкретни възражения по размера на задълженията,
респективно по този на дължимите за забавеното им плащане лихви, БОС не обсъжда експертните
изводи в такава насока.
В обобщение от изложеното, БОС приема вземанията на ищеца спрямо ответника за
установени, както са заявени пред заповедния съд, в какъвто смисъл се е произнесъл
първоинстанционният съд, за които е издадена по чл.410 от ГПК и заповед №158 от 15.07.22г. по
ч.гр.д.№268/22г. на Царевски РС.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища по спора, обжалваното
решение на Царевски РС следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото, въззивникът няма право на разноски за настоящото
производство, а въззиваемото дружество има право на всички сторени такива, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, които в случая се изчерпват с дължимото за процесуалното представителство
възнаграждение на юрисконсулт, съобразно чл.78,ал.8 ГПК. С оглед участието на представителя
на въззиваемия в настоящото производство само с писмен отговор в рамките на една страница и
малко по-голяма по обем писмена защита, БОС намира, че следва да определи възнаграждението
му в размер от 100лв., на основание чл.25а, ал.3 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
11
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №35/22.05.23г. по гр.д.№432 по описа за 2022г. на Царевски
РС.
ОСЪЖДА Р. В. Б. ЕГН **********, с адрес: **** , ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село,
ул.“Ястребец“ №23Б, сумата 100 лева, представляваща разноски, сторени по в.гр.д.№1367/23г. по
описа на БОС за ю.к. възнаграждение за процесуалното представителство на дружеството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12