№ 269
гр. Шумен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500123 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Аланекс „ ООД, гр. Нови пазар, ЕИК ....,
представлявано от К.С.Н., чрез пълномощника адв. И. Д. от ВАК срещу решение №
260000/05.01.2022 г. по гр.д. № 15/2021 г. по описа на НПРС, изменено в частта за
разноските с определение № 260007/16.02.2022 г. по същото дело.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и постановено при нарушения
на процесуалните правила, което е основание за отмяната му, а при условията на
евентуалност – за обезсилването му. Поради горното, моли въззивният съд да го отмени, а
при условията на евентуалност – да го обезсили изцяло като му присъди извършените по
делото разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Р. В. М. и Ж. В. Ж., действащи чрез
пълномощника адв. Г. К. от САК са депозирали отговор на въззивната жалба, в който я
оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане
на извършените във въззивното производство разноски.
Въззиваемят М. С. А. не е изпратил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 15/2021
г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на В.Г. Д. от гр. Нови пазар срещу
жалбоподателя и въззиваемия М. С. А., с искания съдът да обяви, на основание чл.576 и
чл.578, ал.4 от ГПК нищожността на нотариалното удостоверяване на пълномощно с
нотариална заверка на подпис и съдържание № 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. №
690, по силата на което е упълномощила ответника М. С. А. да се разпореди със собствения
й недвижим имот – ПИ с идентификатор 58205.26.47 по КККР на с. П.... „, с площ 12 000
кв.м., начин на трайно ползване – нива, категория ІІІ, при условията на евентуалност – да
обяви нищожност на визираното пълномощно на основание чл.26, ал.2, пр.2 и чл.44 от ЗЗД,
поради липса на съгласие, при условията на евентуалност – да обяви унищожаемост на
пълномощното на основание чл.31, ал.2, вр. чл.44 от ЗЗД, поради съС.ие на трайна
неспособност на ищцата да разбира или ръководи действията си; да прогласи в
отношенията, между страните, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, недействителност на договор
за покупко-продажба по н.а. № 33, т. Х, рег. № 7118, д. № 1354/2016 г. на нотариус рег. №
346, по силата на който ответникът М. С. А., в качеството му на неин пълномощник е
продал на ответника „ Аланекс „ ООД собствения й недвижим имот ПИ с идентификатор
58205.26.47 по КККР на с. П.... „, с площ 120 000 кв.м., начин на трайно ползване – нива,
категория ІІІ, при съседи - №№ 58205.26.65, 58205.26.48, 58205.26.30, 58205.26.26,
58205.26.25, 58205.26.100, 58205.26.22, 58205.26.15, поради сключването му от лице без
представителна власт спрямо продавача, при условията на евентуалност – да прогласи в
отношенията между страните недействителност на процесния договор за покупко-продажба
на основание чл.40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания, при условията
на евентуалност – да развали същия договор, на основание чл.87 от ЗЗД, поради
неизпълнение от страна на продавача, както и да признае за установено спрямо ответника „
Аланекс „ ООД, че тя е едноличен собственик на описания по-горе недвижим имот и го
осъди да й предаде владението му.
В предоставения му срок за отговор ответникът „ Аланекс „ ООД е възразил, че
ищцата не е давала съгласие за завеждане на делото, след като в исковата молба се твърди,
че към 2016 г. не е разбирала свойството и значението на постъпките си, поради което е
поискал, да бъде призована за потвърди действията си, а ако не го стори, производството по
делото да се прекрати. По иска за унищожаемост на пълномощното е възразил, че е изтекъл
преклузивния тригодишен срок от извършване на сделката, поради което същият е
недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. По отношение на останалите искове е
възразил, че са неоснователни.
Ответникът М. С. А. не е участвал в производството и не е изразил становище по
предявените искове.
С определение № 260186/09.03.2021 г. съдът е открил по искане на ищцата,
направено с исковата молба, производство по чл.193 от ГПК, за оспорване подписа и
почерка, положен от нейно име върху пълномощно с нотариална заверка на подпис и
съдържание № 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690.
2
Преди първото по делото заседание, на 01.04.2021 г. е настъпила смъртта на ищцата,
поради което, с определение № 260258/12.04.2021 г. същата е била заличена като страна и на
нейно място, в същото процесуално качество са били конституирани наследниците й по
закон Р. В. М. и Ж. В. Ж. – нейни деца.
С молба от 31.05.2021 г. новоконституираните ищци са допълнили исковата си
молба, навеждайки основание за нищожност на упълномощителната сделка на основание
чл.576, вр. чл.583, ал.1 от ГПК.
С протоколно определение от 31.05.2021 г. съдът е открил, по искане на ответника „
Аланекс „ ООД, предявено в първото по делото заседание, производство по оспорване
автентичността на пълномощно от В.Г. Д., с което е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и
адв. Г. Р. К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред РС – Нови пазар за
прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, като
и за предявяване от нейно име на иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ
№ 58205.26.47.
С решението си съдът е признал, оспорването на пълномощното, с което В.Г. Д. е
упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адв. Г. Р. К. от САК да я представляват по нейни искови
претенции пред РС – Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и
договор за покупко-продажба, като и за предявяване от нейно име на иск по чл.108 от ЗС за
ревандикиране на собствения й ПИ № 58205.26.47 за недоказано. Признал е за неистинско
пълномощното с нотариална заверка № 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690, с
което В.Г. Д. е упълномощила М. С. А. и е постановил изпращането му по компетентност на
ШРП. Прогласил е, на основание чл.576 и чл.578, ал.4 от ГПК нищожността на
извършеното нотариално действие – нотариална заверка на пълномощно № 1364, 1365, т. 1,
акт 18 на нотариус рег. № 690. Признал е за установено, на основание чл.124 от ГПК, вр.
чл.42, ал.2 от ЗЗД, че обективираният в с н.а. № 33, т. Х, рег. № 7118, д. № 1354/2016 г. на
нотариус рег. № 346, договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор №
58205.26.47, с площ от 12 000 кв.м., местност „ Черкезкото „, предназначение – земеделска
земя, при граници: №№ 58205.26.65, 58205.26.48, 58205.26.30, 58205.26.26, 58205.26.25,
58205.26.100, 58205.26.22, 58205.26.15, сключен между М. С. А., като пълномощник на В.Г.
Д. и „ Аланекс „ ООД е недействителен. Признал е за установено на основание чл.108 от ЗС,
че Р. В. М. и Ж. В. Ж. са собственици на недвижим имот с идентификатор № 58205.26.47, с
площ от 12 000 кв.м., местност „ Черкезкото „, предназначение – земеделска земя, при
граници: №№ 58205.26.65, 58205.26.48, 58205.26.30, 58205.26.26, 58205.26.25, 58205.26.100,
58205.26.22, 58205.26.15 и е осъдил „ Аланекс „ ООД да им предаде владението върху
имота. Осъдил е М. С. А. да заплати деловодни разноски в размер на 461.45 лева – на Р. В.
М. и в размер на 311.45 лева – на Ж. В. Ж., както и 602.50 лева – по сметка на НПРС.
Осъдил е „ Аланекс „ ООД да заплати деловодни разноски в размер на 461.45 лева – на Р. В.
М. и в размер на 311.45 лева – на Ж. В. Ж., както и 602.50 лева – по сметка на НПРС.
Решението се обжалва изцяло от ответника „ Аланекс „ ООД, ЕИК .....
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното
3
решение е валидно и допустимо.
По отношение възражението на жалбоподателя за липса на съгласие от страна на
първоначалната ищца за завеждане на делото и ненадлежното й представителство се
установи, че същата е предявила исковите претенции, предмет на настоящото производство,
чрез пълномощника си адв. Г. Р. К., от когото е била представлявана до смъртта си. За
доказване на упълномощаването, адв. К. е представил пълномощно, приложно на л.28 от
първоинстаниционното дело, с което В.Г. Д. е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адв. Г. Р.
К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред РС – Нови пазар за
прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, като
и за предявяване от нейно име на иск по чл.108 от ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ
№ 58205.26.47. Това пълномощно е оспорено от ответника „Аланекс „ ООД, досежно
автентичността на подписа, положен срещу упълномощител, по повод да което е открито
производство по чл.193 от ГПК.
Във връзка с оспорването са изслушани две съдебно – графически експертизи в
първоинстанционното производство.
Според заключението на вещото лице Х... по първата от тях, почеркът, с който е
положен подписът в пълномощното и почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в
„ Декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие „ от 15.01.2021 г. / л. 48
от делото / принадлежи на едно и също лице. На зададени му в открито съдебно заседание
въпроси вещото лице е отговорило, че на пълномощното буквата „В“, която е отделена и
останалата част от подписа не са изписани от едно и също лице, като частта от подписа след
буквата „В“ е изпълнена от лицето, което е изписало ръкописния текст на визираната „
Декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие „, изходяща е от името на
В.Г. Д.. По отношение на тази декларация, в същото съдебно заседание адв. К. е заявил, че е
била попълнена от Р. В. М..
Според заключението на вещото лице Б.. по повторната СГЕ, подписът на
пълномощното срещу упълномощител е положен от В.Г. Д.. Подписът е един, като пред него
е изписана самостоятелна буква „в“, но тя е изписана от лицето положило подписа, т.е.
всичко в позиция „ упълномощител „ е изписано от В.Г. Д. и върху пълномощното няма
нищо изписано от Р. В. М. или от Ж. В. Ж..
Във въззивното производство е допусната тройна СГЕ, според заключението, по
която, в пълномощното се разграничават два подписа за упълномощител, положени от две
различни лица, като участието на В.Г. се изразява в полагането на първия подпис, състоящ
се от буква „В“ и множество нечетаеми щриховидни елементи. Вторият подпис, състоящ се
от буква „В“ и транскрипция „димва“ е изпълнен като опит за имитация от друго лице, като
вещите лица допускат това да е Р. В. М..
Като съобрази заключенията по посочените експертизи и съдържанието на
оспорения документ, както и на Декларацията за семейно и материално положение и
имотно съС.ие от 15.01.2021 г., настоящата инстанция приема, че върху пълномощното,
4
приложено на л.28 от първоинстанционното дело има положен подпис от първоначалната
ищца В.Г. Д., като изписаният върху същото втори подпис, изпълнен от трето лице не
рефлектира върху автентичността на първия подпис, доколкото са два самостоятелни
такива. Предвид това и, доколкото се установява, че първият от подписите е положен от
лицето, посочено като автор на пълномощното, а вторият е поставен след него и видимо с
друга химикална паста, без да се установява дали са били изписани по едно и също време
или с интервал, достига до извод, че пълномощното е подписано от упълномощителката,
поради което не е неистински документ. Ето защо, претенцията за оспорването му е
неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид ясното разграничение на
двата подписа не може да се приеме, че се касае за един подпис, едната част от който е
изпълнена от едно лице, а другата от друго лице, което би било основание за признаване
неавтентичност на изписаното. Също така, доколкото се установява с категоричност, че
първият подпис е на упълмощителката, полагането на втория подпис е без значение по
отношение действителността на упълномощителната сделка, поради наличие на валидно
обективирано волеизявление от страна на лицето, сочено за автор на документа. Предвид
това, заключава, че с пълномощното е учредено валидно представителство от
първоначалната ищца в полза на адв. К. и дъщеря й Р. М., поради което възраженията на
жалбоподателя за недопустимост на предявените искове, поради липса на надлежно
представителство и процесуална легитимация на ищеца са изцяло неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение.
По възражението на жалбоподателя, че към датата на завеждане на исковата молба
ищцата не е могла да разбира и ръководи действията си, от допуснатата по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза, се установява, че ищцата не е страдала от
душевно заболяване или интелектуален дефицит, вкл. старческо слабоумие, поради което е
могла да изразява воля и да разбира извършваните от нея действия и да ръководи
постъпките си. Същата не е имала неврологични заболявания, които да възпрепятстват
възможността за полагане на подпис, изписване на текст, или възприемане на реч. Същата е
имала намаление на слуха, но е разбирала говор при комуникация на висок глас. Няма данни
ищцата да е била лекувана от МКБ Х І 69, във връзка с което й е била издадена рецептурна
книжка или да е страдала от Вертебро-базиларна артериална недостатъчност, както е било
отразено от личния й лекар.
Предвид горното, съдът приема за неоснователно и това възражение.
По съществото на спора се установи следното:
По силата на договор за доброволна делба от 2000 г., в дял на В.Г. Д. е бил поставен
недвижим имот - нива в местността „ Черкезкото „, с площ от 12.000 дка, ІІІ категория,
парцел 47 от масив 26, съставляваща имот № 26047 по плана за земеразделяне на с. П...,
който по сега действащите КККР на селото съставлява ПИ с идентификатор № 58205.26.47,
с площ от 12 000 кв.м., местност „ Черкезкото „, предназначение – земеделска земя, при
граници: №№ 58205.26.65, 58205.26.48, 58205.26.30, 58205.26.26, 58205.26.25, 58205.26.100,
58205.26.22, 58205.26.15.
5
Съгласно пълномощно с нотариална заверка на съдържанието и подписа № 1364,
1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690, В.Г. Д. е упълномощила ответника М. С. А. да я
представлява пред нотариус, данъчни, съдебни, общински, областни, държавни,
административни и др. органи във връзка с описания имот, както и да извършва всички
допустими от закона действия и сделки с него, като избира страните и условията по
сделките и заплаща и получава суми по тях.
Съгласно н.а № .... г. на нотариус рег. № 346, действайки като пълномощник на В.Г.
Д., по силата на визираното пълномощно, М. С. А. е продал спорния недвижим имот на
ответника „ Аланекс „ ООД, представлявано от управителя К.С.Н., чрез пълномощника С.ка
И... П.а, за сумата от 1 450.00 лева, като е посочено, че продавачът е получил цената лично,
напълно и в брой от купувача преди подписването на договора.
Във връзка с оспорване автентичността на подписа, положен срещу упълномощител
върху пълномощно с нотариална заверка на съдържанието и подписа пълномощно № 1364,
1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690, в първоинстанционното производство е била
допусната СГЕ, от заключението по която се установява с категоричност, че подписът не е
положен от В.Г. Д., а ръкописните текстове в него вероятно не са изписани от нея, като не се
установяват признаци за имитация, копиране или пренасяне с технически средства на
положения от името на упълномощителката подпис и почерк.
Въз основа на даденото заключение, което не е било оспорено от страните и, в чиято
правилност и обективност, съдът няма основание да се съмнява, достига до извод, че
оспореното пълномощно е неавтентично, поради което предявеният инцидентен
установителен иск по чл.193, ал.1 от ГПК досежно него следва да се уважи.
Предвид доказаната в хода на делото неавтентичност на пълномощно с нотариална
заверка 1364, 1365, т. 1, акт 18 на нотариус рег. № 690, настоящата инстанция достига до
извод, че нотариалното удостоверяване на съдържанието му и на подписа на
упълномощител върху него е било извършено в нарушение на изискването на чл.589, ал.2,
вр. чл.578, ал.4 от ГПК, съгласно което при удостоверяване на подпис върху частен
документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред
нотариуса и пред него да подпишат документа или потвърдят вече положените подписи,
като преди да извърши удостоверяването нотариусът е длъжен да провери самоличността,
дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Предвид това и на
основание императивната разпоредба на чл.576 от ГПК, нотариалното удостоверяване е
нищожно, поради което първият от предявените искове е основателен и доказан и следва да
се уважи.
Поради уважаване на основния иск, не се дължи произнасяне по предявените при
условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на визираното пълномощно
на основание чл.576, вр. чл.583, ал.1, съответно чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.2 и
чл.44 от ЗЗД, респ. за обявяване на неговата унищожаемост на основание чл.31, ал.2, вр.
чл.44 от ЗЗД.
6
В съответствие с изложеното по-горе, досежно нищожността на
упълномощителната сделка, съдът достига до извод, че при изповядване на сделката по н.а.
№ .... г. на нотариус рег. № 346, продавачката В. Д. е била представлявана от лице без
представителна власт, поради което, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД същата е относително
недействителна по отношение на нея и законните й наследници.
Нищожността на нотариалното удостоверяване на упълномощителната сделка влече
нищожност и на самата нея, на основание чл.26, ал.2, предл.3, вр. чл.37 от ЗЗД, което
предпоставя липса на надлежна представителна власт на пълномощника на
прехвърлителката при изповядване на процесния договор, а като последица и относителна
недействителност на същия, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, като сключен при липса на
валидно изразена воля и съгласие, на която недействителност ненадлежно представляваната
страна може винаги да се позове, отхвърляйки по този начин настъпването на правните
последици на невалидната сделка спрямо нея. Въпреки порока, сделката би могла да бъде
валидирана, но само при изрично потвърждение от страна на мнимо представляваната – ТР
№ 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното и при липсата на потвърждение на разпоредителната сделка
от страна на първоначалната ищца или законните й наследници, съдът приема, че искът за
прогласяване на нейната недействителност на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД е основателен и
следва да се уважи.
Поради уважаването на този иск, съдът не дължи произнасяне по предявените при
условията на евентуалност иск за прогласяване недействителност на договора за покупко-
продажба на основание чл.40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания и иск
по чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на същия договор, поради неизпълнение от страна на
продавача.
По предявения ревандикационен иск, се установи и не се спори от страните, че
приживе първоначалната ищца се е легитимира като собственик на процесния недвижим
имот по силата на договор за доброволна делба, приложен на л. 17-18 от
първоинстанционното дело, чиято действителност не се оспорва и във връзка, с който от
данните по делото не може да бъде направен извод, че страда от пороци, водещи до неговата
нищожност. Предвид това и, че извършената последваща разпоредителна сделка с имота по
н.а. № № .... г. на нотариус рег. № 346 е недействителна в отношенията между страните по
нея, поради което не е могла да породи транслативно действие, а от доказатествата по
делото не се установява приживе ищцата да се разпоредила с имота си в полза на трето лице,
съдът приема, че искът за признаване за установено, че Р. В. М. и Ж. В. Жечев, в качеството
им на наследници по закон на В.Г. Д. са собственици на спорния недвижим имот е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По иска за предаване на владението на собствениците, от съдържанието на н.а. № №
.... г. на нотариус рег. № 346 се установява, че въпросният имот е бил предаден на купувача
в деня на изповядване на сделката, като по делото не се твърди и не се установява той да е
преустановил владението си върху него към датата на приключване на съдебното дирене. С
7
оглед на горното и, че с прогласяване на нотариалния договор за недействителен за купувача
е отпаднало основанието да държи имота, счита, че като основателен и доказан следва да
бъде уважен и искът за осъждане на ответното дружество да предаде на Р. В. М. и Ж. В.
Жечев, в качеството им на наследници по закон на В.Г. Д., владението върху собствения им
недвижим имот.
Предвид изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на въззивамите Р. В. М. и Ж. В. М.. деловодни разноски във въззивното производство в
размер на по 500.00 лева на всеки, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260000/05.01.2022 г. по гр.д. № 15/2021 г. по
описа на НПРС, изменено в частта за разноските с определение № 260007/16.02.2022 г. по
същото дело.
ОСЪЖДА „ Аланекс „ ООД, ЕИК ...., със седалище е адрес на управление: гр. Н.....
представлявано от К.С.Н. да заплати на Р. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В.. деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева – платнен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА „ Аланекс „ ООД, ЕИК ...., със седалище е адрес на управление: гр. Н.....
представлявано от К.С.Н. да заплати на Ж. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. В...
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 500.00 лева – платнен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8