№ 155
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200312 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Каолин“ ЕАД, депозирана чрез адв. Мина Вълева –
Радкова от АК-Варна, против Наказателно постановление /НП/ № 38-0002230 от
10.12.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е
наложена административна санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2,
изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността
на обжалваното постановление, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв.
Огнян Басарболиев, който поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива в
пледоарията си.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 05.02.2021
г., а жалбата е подадена на 10.02.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 18.06.2020 г., около 10:00 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, в сградата на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят А.К. в
присъствието на Д.Д., двамата служители на РД „Автомобилна администрация“-Русе,
извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Каолин“ ЕАД,
притежаващо лиценз № 8464 за извършване на международен обществен транспорт на
товари, валиден до 31.12.2026 г., издаден от Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
В хода на извършената проверка свидетелят К. установил, че при управление на
товарен автомобил Мерцедес от категория N3, с рег. № Р4020ВР, оборудван с
дигитален тахограф, марка Continental със сериен номер **********, М.К. – служител
на транспортното предприятие, не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко
девет последователни часа в 24-часов период от предходна дневна или седмична
почивка, която е приключила в 10:06 часа на 30.01.2020 г. За периода от 10:06 часа на
30.01.2020 г. до 10:06 часа на 31.01.2020 г. М.К. ползвал намалена дневна почивка от
осем часа и 37 минути, като намалението е с 23 минути. Дневната почивка е трябвало
да започне не по-късно от 01:06 часа на 31.01.2020 г. и да приключи в 10:06 часа на
31.01.2020 г., което Колев не е сторил. Свидетелят К. приел, че така констатираното е
следствие от обстоятелството, че транспортното предприятие не е организирало
2
работата на водача М.К. по начин, че да е в състояние да спазва въведените с
Регламент (ЕО) № 561/2006 г. изисквания относно времето на управление и почивките
на работното и извънработното време. В тази насока свидетелят К. съставил на
дружеството-жалбоподател АУАН за допуснато нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл.
2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, който бил
подписан от представител на дружеството без възражения. Такива не били депозирани
и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател за
така приетия за осъществен състав на административно нарушение на чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на
основание чл. 104, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр наложил на дружеството-превозвач
административна имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН Серия А-2020 № 280708/03.11.2020 г., НП № 38-0002230 от
10.12.2020 г., свидетелство за регистрация част 1, удостоверение за техническа
изправност, протокол от контролна проверка, застрахователна полица №
BG/06/119003242256, допълнително споразумение към трудов договор №
125/13.10.2006 г., 5 броя разпечатки от дигитална карта, копие от лични документи,
справка в регистър на психологическите изследвания на водачите, справки за карти
квалификация на водачите, пътен лист № 1925732/31.01.2020 г. с 2 бр. кантарни
бележки, пътен лист № 1925731/30.01.2020 г. с 2 броя кантарни бележки, пътен лист №
1925734/31.01.2020 г. с 2 броя кантарни бележки, Заповед № 1/02.01.2020 г.,
длъжностна характеристика от 30.09.2014 г., СУМПС, карта за квалификация на водач
на МПС и удостоверение за психологическа годност на М.К.К., допълнително
споразумение № 62/12.07.2019 г. към трудов договор, писмени обяснения от М.И. и
М.К., график и разписание за работата на шофьорите за месец януари 2020 г., четири
броя протоколи за водач, както и събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.К., М.И. и П.П., които съдът кредитира изцяло.
От представените писмени доказателства – допълнително споразумение към
трудов договор № 125/13.10.2006 г. и допълнително споразумение № 62/12.07.2019 г.
към трудов договор, график и разписание за работата на шофьорите за месец януари
2020 г., се установява, че към процесния период 30-31.01.2020 г. М.К. е бил служител
на „Каолин“ ЕАД на длъжност шофьор-тежкотоварен.
3
От показанията на свидетеля П.П. се установява, че същият е провеждал редовни
инструктажи на служителите, назначени в дружеството на длъжност шофьор, както и
че са провеждани периодични обучения, финасирани от дружеството, за работа на
водачите с тахограф и дигитални карти.
От приложените по делото 5 броя разпечатки от дигитална карта се установява,
че за периода от 10:06 часа на 30.01.2020 г. до 10:06 часа на 31.01.2020 г. М.К. е
ползвал намалена дневна почивка от осем часа и 37 минути. Следва да се посочи, че
така изложеното се потвърждава от дадените писмени обяснения от М.К. и не се
оспорва от дружеството-жалбоподател.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, както и не е спазен материалния закон. Посоченото води до
незаконосъобразност на НП № 38-0002230 от 10.12.2020 г. и съответно е основание за
отмяната му. До този правен извод Районен съд – Русе стигна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан оттук нататък за
краткост Регламент (ЕО) № 561/2006 г.), за чието нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, въвежда
задължение за транспортните предприятия да организират работата на водачите, които
са наети от тях или които са предоставени на тяхно разположение, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Глава II-ра от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.,
регламентираща правилата за екипажи, време на управление, почивки по време на
работа и почивки.
4
Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работно време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари се наказва с
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Така, за да се приеме, че транспортно предприятие е осъществило състава на
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. и съответно
да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, актосъставителят и АНО
следва да установят следния фактически състав – неизпълнение на разпоредбите за
работно време, почивките и времето за управление от страна на водач и че това
неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, тоест то е
резултат от създадената от работодателя организация на работа или съответно липсата
на такава. Констатирането, на който и да е от тези самостоятелни факти, не може да
обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на транспортно
предприятие.
В процесния случай не е налице спор касателно обстоятелството, че в хода на
проведената комплексна проверка на „Каолин“ ЕАД е установено, че водачът М.К. е
работил в нарушение на изискванията за намалена дневна почивка от девет часа.
Същевременно както в АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено
единствено, че „транспортното предприятие не е организирало работата на водача…“,
като остава напълно неясно от кои конкретни действия или бездействия на превозвача
се прави извод, че последният не е организирал работата на водача. Нещо повече от
материалите по административнонаказателната преписка и от показанията на
свидетеля К. става ясно, че този въпрос въобще не е изследван и не са правени усилия
за събиране на доказателства дали транспортното предприятие за процесния период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за
периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко да е установено,
че има такъв изготвен график и предвидените почивки не осигуряват спазването на
правилата за работно време и почивките на водачите. В тази насока съдът счита, че към
момента на съставяне на АУАН-а и изготвяне на НП актосъставителят и АНО не са
разполагали с доказателства, обосноваващи възприетата от тях теза за противоправно
поведение на превозвача. Следва да се отбележи, че правораздаването, особено в частта
му, касаеща налагане на административнонаказателни санкции, не може да почива на
предположения и неясни описания, а следва да се ръководи единствено от доказани по
безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
На следващо място съдът констатира, че в АУАН-а и в НП е посочена само
датата касателно действията на М.К., като съответно липсва дата за допуснатия от
5
превозвача пропуск в организацията на работата, а това е достатъчно самостоятелно
основание за отмяна на наказателно постановление.
В същият смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 07.10.2019 г., постановено по КАНД № 213 по описа на
съда за 2019, Решение от 30.10.2017 г., постановено по КАНД № 161 по описа на съда
за 2017 г., Решение от 20.09.2017 г., постановено по КАНД № 141 по описа на съда за
2017 г., Решение от 09.05.2017 г., постановено по КНАХД № 75 по описа на съда за
2017 г. и Решение от 17.01.2017 г., постановено по КНАХД № 381 по описа на съда за
2016 г.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че и разгледана по
същество жалбата се явява основателна, доколкото от събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установи точно обратното на възприетото от
акотосъставителя и АНО, а именно, че „Каолин“ ЕАД е организирало работата си по
начин, осигуряващ спазване на разпоредбите за работно време и почивките от страна
на водача М.К.. Посоченото е изводимо от представените в съдебно заседание графици
и пътни листове, от които е видно, че при спазване от страна на Колев на въведената от
работодателя му организация не би се стигнало до нарушение на правилата за за
работно време и почивки. От показанията на свидетеля П.П. се установи и че на
водачите са провеждани редовни инструктажи, както и периодични обучения за работа
с тахограф и дигитални карти, финансирани изцяло от дружеството.
С оглед на гореизложеното и доколкото както в АУАН-а, така и в НП се
установи, че липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение,
съдът счита, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Каолин“ ЕАД е било
представлявано от адв. Огнян Басарболиев от АК-Русе, като в тази връзка е направено
и искане за присъждане на направените разноски за процесуално представителство.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ /л. 35/ и банково бордеро /л.
59/ „Каолин“ ЕАД е заплатило сумата в размер на 400 лева за процесуално
представителство по банков път. С оглед на направеното от АНО възражение за
прекомерност на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения искането за присъждане на направените от „Каолин“
ЕАД съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат, следва да се уважи до сумата в размер на 300 лева,
доколкото делото е с материален интерес до 1000 лева.
6
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002230 от 10.12.2020 г., издадено
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на
„Каолин“ ЕАД на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена административна
санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на
Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, да
заплати на „Каолин“ ЕАД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7