РЕШЕНИЕ
№ 260005
гр. Хасково 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ:
Филип Филипов
Капка Вражилова
при секретаря:
Галя Кирилова и в присъствието на прокурора: като разгледа докладваното от чл.
съдията Филипов ВАНД № 217 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение № 41/18.02.2020г.
постановено по АНД № 1310/2019г., Районен съд – Хасково е признал обвиняемия П.С.
*** за виновен в това, че на 13.08.2018г. в гр.Х. на ул. „***“, при управление
на МПС л.а. „Пежо 207“ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по чл.25 ал.1 и чл.26 от ЗДвП и по
непредпазливост, причинил средна телесна повреда на Г. ***, изразяваща се в счупване
на таза / счупване на лява тазобедрена ямка и счупване на долния клон на лявата
срамна кост/, довело до трайно затруднение на движението на левият му крак,
като след деянието направил всичко зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а ал.1 б. „А“, вр. чл. 343 ал.1 б.
б“, вр. чл.342 ал.1 и чл.78а ал.1 от НК, го освободил от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба в размер на 1000
лева и го осъдил да заплати направените по делото разноски.
Недоволен от решението
останал защитника на обвиняемия, който го обжалва в срок с оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът градил
изводите си единствено върху показанията на пострадалия и св.М. които били
противоречиви по - между си и с останалите доказателства. Тройната
автотехническа експертиза установила, че в момента на ПТП автомобила на обвиняемия
бил спрял и единствено липсата на реакция от пострадалия за спиране с мотопеда,
което могъл да направи, е причината за ПТП. Навеждат се съображения за
допуснати при събирането на доказателствата нарушения и се иска, отмяна на
решението и постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде оправдан.
Окръжна Прокуратура - Хасково не изпраща
представител.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция обвиняемия не се явява. Явява се защитникът му, който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и направено искане. В
пледоарията си излага доводи, че
поведението на пострадалия при управлението на мотопеда, довело до ПТП
от което му била причинена средната телесна повреда.
Пред настоящата
инстанция не са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното:
Съдебното
производство пред районния съд, е образувано по Постановление на Районна
Прокуратура Хасково, с което е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия, по реда на чл.78 а от НК, за престъплението
по чл.343а ал.1 б. „а“, вр.чл. 343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, за което
е признат за виновен и освободен по цитирания ред, с обжалваното решение. След внасянето на постановлението, е
образувано първоначално АНД № 511/2019г. на РС – Хасково, по което с Решение №
203/13.06.2019г. обвиняемия е признат за виновен по повдигнатото обвинение и на
осн. чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност, чрез налагане на
административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. По жалба на защитата, с
искане за оправдаване, посоченото първоинстанционно решение е отменено от ОС –
Хасково с решение по ВАНД № 525/19г., като е прието съществено процесуално
нарушение по чл.348 ал.3 т.2 от НПК – неясна мотивираност на съдебния акт,
представляваща липса на мотиви и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав, на първата инстанция. След връщането е образувано съдебното
производство по което е постановено решението, предмет на настоящата проверка.
При новото
разглеждане на делото, както и при първото е проведено пълно съдебно следствие.
От събраните доказателства е установено, че обвиняемия С. бил правоспособен
водач на МПС и работел като ***** с л.а. „ Пежо 207“ с рег. № ******. На 13.08.2018 г. около обяд, обвиняемия с
посочения лек автомобил извършвал *****, като се движел по ул. „****“ в гр.Х. в
посока към ул. „******“, в дясната лента за движение. Като стигнал до № **** на
ул. „****“, в дясната лента имало паркирани автомобили и обвиняемият с
автомобилът си спрял зад тях за да изчака преминаването на движещите се в същия
момент автомобили, в насрещната лента. След като лявото платно се освободило обвиняемия
потеглил леко с автомобилът си за да заобиколи паркираните автомобили, без
обаче преди това да подаде ляв мигач, да погледне в огледалото за обратно
виждане и се увери, че пътното му платно е свободно от други участници в
движението. В същото време зад управлявания от обвиняемия автомобил, в същата
лента и с около 20 км/ч., се движел мотопед „Симсон“ с рег. № *****, управляван
от пострадалия Г. П., който имал също намерение да заобиколи спрелите
автомобили, включително управлявания от обвиняемия. В момента когато П. с
мотопеда бил приблизително до задната част на автомобила на обвиняемия,
последния потеглил. Поради липсата на подаден от обвиняемия преди това ляв
пътеуказател, П. не могъл да установи намерението му и започнал да вика „ хоп хоп“
обвиняемия го чул и спрял, но предната лява част на автомобила му била
препречила пътя на мотопеда, чието спирачна система П. не успял да задейства и
последвал удар между двете МПС. Мотопеда се ударил с дясната си ръкохватка на
кормилото, в лявото външно огледало на лекия автомобил на обвиняемия, а с
предната си гума в лявата предна на автомобила. От удара П. изгубил управление
върху мотопеда и устойчивост и паднал на пътя, а мотопеда върху него. Случилото
си било видяно от св. М.. От своя страна след ПТП обвиняемия слязъл, отишъл до
пострадалия, със св. М. го качили в ****** и обвиняемия го отвел в МБАЛ –
Хасково, като по пътя уведомили и сина на пострадалия който работел на близо. В
болницата се установили счупванията на пострадалия в резултат на ПТП и били
уведомени органите на МВР. Така свидетелите К. и П./ *****/ посетили болницата,
там установили двамата водачи – пострадалия и обвиняемия, от тях разбрали за
механизма на ПТП, алкохол у двамата не бил установен. След това полицейските
служители отишли на мястото на ПТП с обвиняемия, мотопеда който вече бил
вдигнат от близки на пострадалия, бил върнат на местопроизшествието, то било огледано
и образувано досъдебното производство. Против обвиняемия бил съставен АУАН за нарушение
по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, поради образуваното досъдебно производство, АНП била
прекратена. От заключението по назначената съдебномедицинска експертиза е
установено, че при ПТП П. получил счупване на таза - счупване на лявата
тазобедрена ямка и на долния клон на лявата срамна кост, довели до трайно
затруднение движението на левия му крак. Назначена била и автотехническа
експертиза според която опасната зона за спиране на мотопеда при скорост 20 км./ч.
е 6.98 м, скоростта на лекия автомобил в момента на ПТП - 5 км./ч. , а
отстоянието на което мотопеда бил от автомобила в момента на потеглянето му - 2
м. Според вещото лице, пострадалия нямал техническа възможност да спре в
рамките на опасната си зона и причина за ПТП от техническа гледна точка била,
неуверяването на обвиняемия, че може да заобиколи спрелите МПС безопасно за другите
участници в движението. Пред първата инстанция при повторното разглеждане на
делото е назначена тройна автотехническа експертиза, в чиито състав е включено
вещото лице изготвило единичната на досъдебното производство. В това заключение
също е прието, че скоростта на мотопеда преди ПТП била 20 км./ч., неясно защо обаче
е прието, че в момента на удара с лекия автомобил, тя била 13.9 км./ч. без по
делото да са налице данни за използване на спирачките на мотопеда от
пострадалия. Скоростта на лекия автомобил е определена от 0-3.2 км. /ч./ леко
потегляне / преди ПТП, а по време на ПТП
– 0 км./ч. - т.е спрял. Опасната зона за спиране на мотопеда е определена на
9.38м. - по- голяма от тази по първоначалната експертиза, както е посочено още,
че мотопеда бил на 10.30 м. в момента на потеглянето на лекия автомобил и могъл
да спре в рамките на опасната си зона. Това противоречие в изводите на двете
заключения, явно е забелязано от първата инстанция, но не е обсъдено . Направения
обаче извод за съставомерност на деянието, чрез допуснатите от обвиняемия нарушения
на правилата по чл.25 ал.1 и чл.26 от ЗдвП, като водач на МПС, стоящи в
причинна връзка с ПТП, е правилен. Това е така защото поради неподаване от обвиняемия
на ляв пътеуказател преди потеглянето му, за да заобиколи спрените в лентата му
автомобили и неуверяването му преди това, дали може да извърши тази маневра безопасно,
спрямо другите участници в движението какъвто е пострадалия, са довели до ПТП
от което настъпила средната телесна повреда на пострадалия. В тази насока,
доказателствата са категорични. И при двете автотехнически заключения, относно
скоростта на движение на МПС и отстоянието на което били двете МПС / лекия
автомобил и мотопеда/ при възникване на опасността за всеки от водачите им,
вещите лица градили изводите си основно върху гласните доказателства. При това
положение във второто заключение неясно как е направен извод за отстоянието на
което се намирал пострадалия с мотопеда в момента на потеглянето на лекия
автомобил управляван от обвиняемия и, че пострадалия могъл да спре в рамките на
опасната си зона и предотврати ПТП. Ето защо в тази му част заключението по
тройната експертиза е необосновано и не следва да се кредитира . Относно
поведението на пострадалия, действително по делото не е установено той да е
спрял, но отстоянието на което бил в момента когато управлявания от обвиняемия
автомобил потегли, е било такова пак според гласните доказателства, включително
обясненията на самия обвиняем / бил до задната му част/, че дори пострадалия да
е задействал спирачките на мотопеда, не е могъл да спре. Предвид изложеното
жалбата е неоснователна. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите и
обясненията на обвиняемия, в които на практика той добросъвестно описал
случилото се включително, че не подал мигач преди да предприеме заобикаляне на
спрелите МПС, което кореспондира с останалите доказателства. Наложеното на
обвиняемия наказание в размер на минимума по чл.78 а от НК е справедливо. Не е
наложено кумулативно наказанието лишаване от право да управлява МПС, но жалба
или протест при първото разглеждане на делото в тази насока е нямало и
засягането на въпроса е безпредметно. Пред първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като тук следва да се отбележи, че разглеждане на делото
по реда на глава 28 от НПК не дерогира приложението на чл.281 ал.1 от НПК. То е
безпредметно ако свидетеля не се разпитва и тогава събраните на досъдебното
производство доказателства се ползват директно. При проведено обаче съдебно
следствие с разпит на свидетеля, чл. 281 от НПК е допустим ако са налице
основанията му , защото диференцираната процедура не изключва принципа на чл.18
от НПК / непосредствеността /.
Предвид
изложеното и доколкото не са налице основания за изменение или отмяна на
обжалваното решение същото като правилно, обосновано и законосъобразно, следва
да се потвърди.
Водим от горното
и осн. чл.334 т.6, вр.чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
41/18.02.2020г. постановено по АНД №
1310 / 2019г., по описа на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.