Р Е Ш Е
Н И Е
гр.В., 18.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА
При секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора……
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХД № 865 по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.Н.М. *** против наказателно постановление № 19-0967-000694/27.05.2019
г. на Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-В., с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са
наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от шест месеца. В жалбата и в съдебно заседание се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради
допуснати нарушения на материалния закон, като на това основание се иска и
цялостната му отмяна.
Ответната страна, редовно призована, не е ангажирала
представител и становище по жалбата.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията
на чл.59 и сл. от НПК. Разгледана по същество е основателна, при следните
съображения:
На производство в РП-В.
е стояла преписка №1016/19 г. по техен опис, образувана по повод изпратени
материали от извършена полицейска проверка на настоящия жалбоподател, в
качеството му на водач на МПС и констатирано нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
След проведено разследване, преписката е приключила с постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство от 22.01.19 г., на основание чл.213,
вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК. В постановлението е прието за безспорно установено, че
на 03.01.19 г., жалбоподателят Г.М. е управлявал л.а.”***” с рег.№ ***, който е
бил със служебно прекратена регистрация, но деянието не е извършено виновно /с
умисъл/, тъй като същият не е бил уведомен и не е знаел за прекратяването на
регистрацията и при управлението на автомобила не е съзнавал, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. С отказа за образуване на
наказателното производство, препис от постановлението е изпратено на сектор
„ПП” към ОДМВР-В. по компетентност и евентуална преценка за търсене на
административно-наказателна отговорност.
След получаване на постановлението и въз основа на същото, е
последвало издаването на обжалваното НП, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени
наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от
шест месеца.
Гореизложените фактически положения, съдът възприе въз
основа на приобщената и цитирана по-горе пр.преписка 1016/19 г. на ВРП, ведно с
цитираното постановление от 22.01.19 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
В хода
на прокурорската преписка е било категорично установено /посочено изрично и в
постановлението/ че в случая се касае до управление на МПС със служебно
прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, за което жалбоподателят не е имал никакво знание и
представи, т.е. същият не е имал и никакво знание и представи, че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. След като такова знание и
представи липсват изначално, т.е. изначално липсва интелектуалния момент, то
няма как да е налице следващия волеви момент формиращ вината и предопределящ
нейната форма като умисъл или непредпазливост. Друг е въпроса, че доколкото се
касае до формално /”на просто извършване”/ деяние, то поначало същото може да
бъде извършено само с пряк умисъл. При това положение конкретното деяние,
извършено от жалбоподателя е „случайно” по смисъла на чл.14 НК /приложим
съгласно чл.11 ЗАНН/ и е несъставомерно от субективна страна, не само като
престъпление по чл.345, ал.2 НК, но и като административно нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП. В този смисъл обжалваното НП се явява необосновано и издадено в
нарушение на материалния закон, поради което и на това основание следва да бъде
отменено.
При горните съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0967-000694/27.05.19
г., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-В., с което на Г.Н.М. ***,
с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба от 200.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В. в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: