РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20214400500095 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260 280 от 08.10.2020г., допълнено с решение № 260 404 от
02.11.2020г., постановено по гр.д. № 2488/2020г. по описа на ПлРС, съдът е
ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР ГД
„******“ към МВР, гр.София, ул.******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Г. с ЕГН
*** от гр.Плевен ул.******, сумата 680,92 лева, представляваща
възнаграждение за положен 82 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г. –
22.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 22.06.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „******“ към МВР,
гр.София, ул.******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Г. с ЕГН *** от гр.Плевен
ул.******, сумата от 32,16 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 680,92 лева, изчислена за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01.07.2019г. –
1
22.06.2020г./.
ОСЪДИЛ на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. ГД „******“ към
МВР, гр.София, ул.******, да заплати на адв.В.Н.Н. - П. от ПАК, ЕГН
****** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
лева.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.6 от ГПК ГД „******“ към МВР ,
гр.София, ул.******, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата
от 100,00 лева – държавна такса върху цената на уважените искове.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция ****** при МВР, гр.София,
****** чрез Директора Н.С.Н. чрез юрк. Ст. Н., в която се твърди, че
решението е неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил
нормативната уредба за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд
от държавни служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За
процесния период от 01.04.2019г. до 22.06.2020г. твърдят, че са действали две
Наредби – от 29.07.2016г. и от 07.01.2020г. за реда, за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители от МВР, издадени на основание ЗМВР.
Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма. Позовават се на
чл.178 и сл. ЗМВР, които норми според тях уреждат изрично редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и
препращане към тези елементи за служителите към КТ няма. Излагат
съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично предвижда, че служителите на
МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от държавните
служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Оплакват се, че ПлРС неправилно приема при преизчислението на
нощния труд в дневен че се дължи заплащане за извънреден труд – ищцата
претендира заплащане за труд, положен в рамките на дежурствата по график.
2
Като представят писмено становище, претендират отмяната на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
Ответникът по въззивната жалба Г. Й. Г. с ЕГН *** от гр.Плевен
изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, да се потвърди, като му присъди разноски – да осъди
въззивника да заплати на адвоката му възнаграждение за осъществената
правна помощ по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество за
неоснователна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Г. Й. Г. от гр.Плевен е в
служебно правоотношение за процесния период от 01.04.2019г. до
22.06.2020г. с ответника и е полагал труд на смени при 12-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от изготвената
от ответника Таблица №1 с изчисления (лист 19 от делото), приета от ищеца
без възражения, се установява че за процесния период ищецът е положил
576ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 дава 658 часа, или
82ч. разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на
680,92 лева при средна ставка 8,04 лева за 2019г. и 8,81 лева за 2020г.
Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в
размер на 32,16 лева.
Приел също така, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според
3
нормата на чл.187 ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За тези случаи са
действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични,
а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с
приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм.д.№5450/2016г. на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., поради което съдът приема, че до този момент действаща е
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. Липсата на такава норма
обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в
4
която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент -
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Намерил, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа
5
съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а
само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР. За преобразуването на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се прилага нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите
в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е
субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищец е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
приел че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и
06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на
това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно счел възражението на ответника, че коефициентът в
случая е неприложим, поради цитираното писмо от Министерство на труда и
социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“.
На първо място, писмото няма нормативна сила, а освен това ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта,
ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
6
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2019г. –
22.06.2020г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи
в предявения след допуснатото изменение размер от 680,92 лева.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало
да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на изчисленията,
изготвени от ответника и приети от ищеца, съдът приел, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от
680,92 лева възлиза общо на сумата от 32,16 лева, дължима за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата
на исковата молба. Предвид изложеното уважил иска като основателен и
доказан в предявения размер след изменението.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
7
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Като е достигнал до тези изводи ПлРС е постановил законосъобразно
решение и при мотивиране на своето, ПлОС препраща при условията на
чл.272 ГПК към мотивите на ПлРС.
След като жалбата е неоснователна на ответната Дирекция не се дължат
разноските за въззивното производство и искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
С оглед изхода на спора въззивният съд следва да определи на основание
чл.38 ал.2 от ЗАдв дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат В. П. от
ПлАК, поради което при съобразяване на разпоредбата на чл.7 ал.2, т.2 от
цитираната Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към момента на
сключване на договора за правна помощ от 27.10.2020г., представен пред
ПлОС – л.21 от делото, на същата следва да бъде определено възнаграждение
в размер на 300лв. – в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 280 от 08.10.2020г., допълнено с
решение № 260 404 от 02.11.2020г., постановено по гр.д. № 2488/2020г. по
8
описа на ПлРС – единадесети гр. с-в, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГД „******“ към МВР, гр.София, ул.****** за
осъждане на ищеца Г. Й. Г. от гр.Плевен, ЕГН *** да им заплати разноски за
въззивната инстанция като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.3 от ГПК ГД
„******“ към МВР, гр.София, ул.****** да ЗАПЛАТИ на адвокат В.Н.Н. - П.
от ПАК, ЕГН ****** сумата от 300лв. адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9