Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 103

 

гр.Белоградчик,  11.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                              Районен Съдия: АННА КАЙТАЗКА

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, в присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 144  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на ГЛ.ХХVІІІ от нпк във връзка с чл. 78 а НК.

 

По ДП № 319/2018 г. по описа на РУ-Белоградчик, прокурор при РП-Видин, с мотивирано постановление от 28.05.2019 г., е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на М.М.М. *** затова, че в качеството си на “Лесничей” към Община Ч., на 01.11.2018 г. съставил неистински официален документ, с цел да бъде използван, а именно – Разрешително № 72/01.11.2018 г. на Общинска Администрация – с.Ч., с което се разрешава на И. П. В. от гр.С., да отсече 100 бр. дървета, намиращи се в собствен имот – 260011, 260039 о 260040, в м.Я., землище на с.В., обл.В., на който е придаден вид, в частта “издал”, че изхожда от Т. Г. Б. - младши специалист “Горска структура” в Община Ч. – престъпление по чл.308 ал.1 НК.

В с.з., прокурорът поддържа предложението, направено с Постановлението. Пледира, че са налице предпоставките на чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвин. М.М. и налагане на административно наказание "глоба". Относно размера на глобата пледира, същият да бъде в размер, малко над минималния, предвиден в НК.

         Обвиняемият М.М. принципно потвърждава така изложената фактическа обстановка, но не дава много подробни обяснения. Защитникът му, пледира за минимално наказание “глоба”, наложено по реда на гл.ХХІХ от НПК, т.е. след като бъде освободен от наказателна отговорност подзащитният му, с оглед самопризнанията и семейното му положение – женен, с две деца.

Съдът, като взе предвид събраните по  ДП № 319/2018 г. на РУ-Белоградчик доказателства, доводите на страните, и факта, че прокурорът поддържа направеното предложение по реда на гл.ХХVІІІ от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2018 г. свид.Т.Б. заемала длъжността “Младши специалист-управление на общинска гора” в Община Ч., обл.В.. Като такава, на нея с длъжностната й характеристика, още от 2015г. било вменено и задължението да извършва административно обслужване на населението на общината, относно разрешенията за отсичане на единични дървета в земеделски земи и в границите на населените места.

Още през 2017 г. – със Заповед № 139/02.06.2017 г. на Кмета на Общ.Ч., последният предоставил правомощия на двама лесничеи / вкл. и обвин.М.М./ и същата свид. Б., да извършват маркиране и експедиране на дървесина, добита извън горските територии на общ.Ч.– с общинска марка / съобр. указаното в чл.207 и чл.211 от ЗГ и съответната нарочна Наредба на общината /.

Обвин.М., освен полученото право да полага общинска марка и удостоверява законен транспорт на дървесината, добита извънгорски фонд, до 31.05.2018г. заемал и длъжността “гл.специалист-общински лесничей” в Общ.Ч. / за което имал трудов договор №108 от 09.07.2008г. с общината /. От 31.05.2018г. М. бил преназначен на длъжност “старши лесничей” в създаденото Общинско Предприятие ” Общинско Лесничейство  при Общ.Ч.. И за двете посочени длъжности, които заемал М., имал връчени му длъжностни характеристики, с които му се вменявали права и задължения като лесничей в определен му горскостопански участък.

На 12.03.2018 г. И. То. И. от гр.Б., обл.В., като наемател на три земеделски имота в м.”Я.”,землище нас.В., обл.В. / имотите с № 260011,260039 и 260040 били собственост на трето ЮЛ /, подал заявление до Кмета на Общ.Ч., с искане да му се разреши почистването на тези три имота от дъбови и церови дървета, израсли в тях. Въз основа на това заявление, на 01.11.2018 г. било издадено от името на Кмета на Община Ч. Разрешително № 72 от същата дата, с което по реда на чл.32 ал.2 и 3 от ЗОСИ се позволявало на лице – И. П. В., да отсече 100 бр.дървета от имоти с № 260011, 260039 и 260040 / посочени като негови собствени! / в м.”Я.” , в землището на с.В., обл.В..  

Именно на база това Разрешително, наетият от наемателя на трите земеделски имота И. Т. – И. В., решил да отпочне сеч на дърветата в земеделските имоти – пасища.

 Наетите от самия И. В. ФЛ да извършват сечта, започнали такава в землището на с.В., през м.11.2018 г. Но при проверка в рамките на специализирана полицейска операция относно нарушения по горите, служители на РУ-Белоградчик / св.А.И. и В.Т./ констатирали МПС в землището на с.В., на които имало натоварени дърва, без върху последните да е поставена някаква марка. По този повод били повикани и служители на ТП-ДГС”Миджур”с.Ч. и на ОП “Общинско лесничейство” при Община Ч. – свид.М.Б. и обвин.М.М.. Последните установили с помощта на GPS-и , че работниците на Ив.В. не са извършвали сеч на дървета земеделските имоти-пасища, за които има издадено Разрешително, а в съседни им, горски имоти, собственост на държавата. По този повод било отпочнато досъдебно производство, с предмет на разследване неправомерно поведение – деяние по чл.235 ал.1 от НК. В хода на разследването, било приобщено към материалите по него писмено доказателство - Разрешително № 72/01.11.2018 г. на Община Ч., с което по реда на чл.32 ал.2 и 3 от ЗОСИ се позволявало на И. П.В., да отсече 100 бр.дървета от имоти с № 260011, 260039 и 260040, в м.”Я.” , в землището на с.В., обл.В..  

Разпитата като свидетелка – Т.Б., сочена за автор на Разрешителното – текст, и на подписа в него, първоначално се заблудила и заявила, че тя е оформила документа. Но в последствие, в повторен разпит, тя отрекла да е съставяла и подписвала това именно разрешително. Разпитан като свидетел само, М.М. заявил, че Б. е издала същото.

От изготвената по досъдебното производство съдебно графическа /почеркова/ експертиза, е видно, че ръкописният текст и подписът в реквизита “Издал”, на Разрешително № 72/01.11.2018 г. на Общ.Ч., дадено на осн. чл.32 ал.2 и 3 от ЗОСИ – са инкриминирани. За попълнения на ръка текст в документа – заключението на вещото лице е, че той е изпълнен от обвин.М.М., а подписът за “издал” – вероятно е също положен от М..   

         От показанията на разпитаните на досъдебното производство, свидетели: В.П., Л.И., К.А., Д.Ц., К.А., В.И., Пл.И., и най-вече - А.И., В.Т., Ив.В. и Т.Б., се  потвърждава изцяло приетата от съда фактическа обстановка. Подкрепят я и писмените доказателства – трудови договори, длъжностни характеристики, скици на имоти, Разрешително № 72/01.11.2018 г. на Общ.Ч., и останалите, приложени по ДП. Не са събрани безспорни доказателства за умилено деяние – незаконосъобразна сеч, извършено от някого, поради което и обвинение не е повдигано от прокурора спрямо никого за такова противоправно поведение.

В с.з. обвин.М.М. изцяло потвърждава фактическата обстановка и се признава виновен. Поддържа заявеното в пледоарията на защитника си, който моли за минимално административно наказание.

Съдът отчита факта, че в диспозитива на привличането, респ. в обвинението към М. е посочено обстоятелството – той да е имал качеството “длъжностно лице”, но обвинението е само по чл.308 ал.1 от НК. Или не е по квалифициран състав – напр. чл.310 от НК. Действително, като “старши лесничей” , М. е длъжностно лице, но не в кръга на службата си е извършил  опороченото документиране. Никъде в длъжностната характеристика на М. като “старши лесничей” / дори и в характеристиката на предходната длъжност – “общински лесничей” по трудовия му договор от 2008 г.,/ той не е имал правомощието да издава от името на Кмета на общината разрешителни за почистване земеделски земи от дървета по реда на ЗОСИ. Т.е. съдът приема, че обвиняемият не е действал в кръга на своите правомощия, съставяйки Разрешително № 72/01.11.2018 г. на общ.Ч., а такива е имала само св.Т.Б.. Или посоченото обстоятелство “длъжностно лице” в обвинението спрямо М. е несъставомерно към чл.308 ал.1 от НК, не е елемент от неговите обективни признаци. То може да бъде отчетено единствено като допълнително, странично обстоятелство, утежняващо или омаловажаващо степента на опасност на деянието /поведението на обвиняемия/ , при определяне следващата му се санкция. Служебното положение на обвин.М. /длъжност, месторабота/, образованието му и знанието за подаденото заявление от наемателя на земеделските имоти за получаване на разрешение, доказват и наличието на специалната цел у обвин.М. да създаде неистинския документ – а именно да бъде ползван този документ от трето лице, на което е предоставен впоследствие документа / и за което лице няма доказателства да е знаело, че не е издаден надлежно/. 

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обвиняемият М.М.М., от обективна страна и действайки с пряк умисъл, е осъществил състава на чл.308 ал.1 НК, тъй като на 01.11.2018 г. съставил неистински официален документ, с цел да бъде използван, а именно – Разрешително № 72/01.11.2018 г. на Общинска Администрация – с.Ч., с което се разрешава на И. П. В. от гр.С., да отсече 100 бр. дървета, намиращи се в собствен имот – 260011, 260039 о 260040, в м.Я., землище на с.В., обл.В., на който е придаден вид, в частта “издал”, че изхожда от Т. Г. Б. - младши специалист “Горска структура” в Община Ч..

Предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.308 ал.1 НК, е "лишаване от свобода" до три години.

Към момента на извършване на деянието обвиняемият М. , е не осъждан и не му е налагано наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. С деянието не са причинени имуществени вреди.

        Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаване на обвин. М. от наказателна отговорност, и няма законови пречки на същият да бъде наложено административно наказание "глоба".

Съдът налага на обвин. М.М. административно наказание "ГЛОБА" в размер малко над минималния предвиден в НК, предвиден в НК, а именно – 1 300 лева. Съдът определя наказанието в този размер, като взема предвид съвкупно обстоятелствата, че от една страна обвиняемият прави самопризнание и изразява съжаление за стореното, от друга – същият има качеството “длъжностно лице” и е работел към общинското предприятие, чрез което се е възползвал от тези обстоятелства, за да издаде неверния документ / макар и да не е съставомерен  признака “длъжностно лице” спрямо деянието по чл.308 от НК/, количеството дървета, вписани в документа, обект на лъжливото документиране. Целите на наказанието, личната и генерално превенция, според съда, ще бъдат постигнати именно с налагането на едно такова наказание като размер.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди обвин. М. да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин 100,40 лв. – разноски, направени в хода на досъдебното производство за възнаграждение за вещо лице, за провеждане на съдебно-графическа / почеркова/ експертиза, касаеща деянието, за което е признат за виновен. Другата проведена експертиза – съдебно-стоковедческа /оценителна/ няма отношение към деянието от вида “документно престъпление” / тя са отнася за престъпление по чл.235 от НК/, и разноските по тази експертиза следва да останат за сметка за държавата / в случая МВР/, тъй като обвинение – и то спрямо никого, за деяние по чл.235 от НК не е повдигано.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът   

           

                                                Р   Е   Ш   И :

 

 ПРИЗНАВА М.М.М. - роден на *** ***, обл.В., българин, български гражданин, женен, не осъждан, средно-специално образование, работи, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.11.2018 г. съставил неистински официален документ, с цел да бъде използван, а именно – Разрешително № 72/01.11.2018 г. на Общинска Администрация – с.Ч., с което се разрешава на И. П. В. от гр.С., да отсече 100 бр. дървета, намиращи се в собствен имот – 260011, 260039 о 260040, в м.Я., землище на с.В., обл.В., на който е придаден вид, в частта “издал”, че изхожда от Т. Г. Б. - младши специалист “Горска структура” в Община Ч. – престъпление по чл.308 ал.1 НК.

         На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА М.М.М. /със снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвин. М.М.М. /със посочена по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин, направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство – общо 100,40 лв., възнаграждение по проведената съдебно-графическа / почеркова / експертиза. 

         Решението подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.               

                                               

 

Районен  съдия: