№ 183
гр. Варна , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100900970 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба подадена от “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от М.П. и П.Д., със
съдебен адрес: гр.София. ул.“Три уши“ №8, ет.4, чрез адв.Х.И., против ЮР.
ЕВГ. Л., с ЕГН ********** и Н.Ю. Л., с ЕГН **********, двамата с адрес:
г******* с която e предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца, както следва: сумата от 18535.85 евро-
главница по Договор за потребителски кредит HL37193/17.05.2008г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата
молба-28.07.2020г.; сумата от 1855.45 евро-договорна лихва за редовен
кредит за периода от 10.09.2018г. до 25.09.2019г.; сумата от 2593.92 евро-
мораторна лихва за периода от 10.09.2018г. до 12.03.2020г.; сумата от 733.59
евро-мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 21.07.2020г.; сумата от
124.32 евро-такси и сумата от 434лв.-нотариални разходи. Претендират се
деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която могат да се заплатят
претендираните суми, а именно: IBAN BG26BPBI99201001010111.
С исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски
кредит HL3719 от 17.05.2008г., банката е предоставила на ответниците
1
потребителски кредит в размер на 25000 евро, чието погасяване е обезпечено
с ипотека върху собствен на кредитополучателите недвижим имот. Сочи се,
че към договора за кредит са подписани Допълнителни споразумения от
09.06.2009г., от 30.11.2010г., от 11.12.2010г., от 27.06.2011г., от 31.07.2012г.,
от 18.09.2013г. и от 13.05.2015г. Поддържа се, че съгласно чл.6 и чл.7 от
договора, кредита следва да се погасява на равни месечни вноски, включващи
главница и лихви в размер на 293.39 евро. На основание чл.3, ал. 1 от
договора, кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на
БЛП на банката за жилищни кредити в евро, за съответния период, плюс
надбавка от 4.6 %. Съгласно чл.3, ал.3 от договора при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 %. По силата на чл.10, т.2 от
договора, кредитополучателите отговарят за разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както
и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение.
Според чл.4 от договора, кредитополучателите следва да заплащат на банката
такса за управление в размер на 1.5 % върху размера на усвоената главница и
ежемесечна комисионна за управление, която е платима на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0.04 % върху размера
на непогасената главница, считано към същата дата. Поддържа се още, че при
забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателите дължат месечна такса за администриране на просрочен
кредит, в размер определен по действащата към момента на настъпване на
забавата тарифа на банката. Твърди се, че поради неизпълнение на
задължения, произтичащи от чл.6, чл.7 и чл.10, т.1 от договора, за заплащане
на погасителни вноски, кредитополучателите са изпаднали в забава. Твърди
се още, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.08.2018г.,
на основание чл.18 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката е обявила цялото
задължение за предсрочно изискуемо, за което кредитополучателите са
уведомени с Нотариални покани с рег.№3775 и рег.№3776, том 1, №196 от
19.09.2019г., които са получени лично от всеки от тях. С уточняваща молба се
сочи, че претендираната договорната лихва за редовен кредит, се явява част
от погасителните вноски за периода 10.09.2018г.-25.09.2019г. Претендирана
мораторната лихва, е начислена върху непогасените на падежът им
2
анюитетни вноски за главница, а след обявяване на предсрочната изискуемост
на 25.09.2019г., мораторната лихва е начислена върху цялата непогасена
главница. Сочи се, че изчисляването на претендирана мораторната лихва е
съобразено със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, съответно е разделена на два периода 10.09.2018г.-12.03.2020г. и
14.05.2020г.-21.07.2020г., като по силата ЗМДВИП е изключен периода
13.03.2020г.-13.05.2020г. Сочи се още, че претендираните такси са дължими
за периода от 12.08.2018г.-22.07.2020г. и техният размер е определен като
разлика от погасените и начислените такси. Поддържа се, че по силата на
чл.4, т.2 от договора за управление на кредита се начислява комисионна,
която е платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита, в размер на 0.04 % върху размера на непогасената
главница по кредита, считано към същата дата. На основание чл.12 от
Допълнително споразумение от 18.09.2013г. се дължи такса за
администриране на просрочен кредит, която се начислява при настъпило
просрочие на месечната вноска съгласно Тарифа на банката, чиито размер
зависи от конкретният период на забавата. Поддържа се още, че
претендираните нотариалните такси, са дължими на основание чл.10, т.2 от
договора и са формирани от сумите заплатени от банката за изготвяне,
заверка и връчване на поканите за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като съответните суми са описани подробно.
С отговора на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се поддържа, че претендираните от
банката суми са завишени, неправилно изчислени и не отговарят на
действителното дължимите такива. Сочи се, че видно от процесните
допълнителни споразумения, след първото такова от 09.06.2009г., във всяко
следващо споразумение, сумата отбелязана като задължение по редовна
главница, се увеличава и надвишава първоначално договорената от 25000
евро, въпреки направените плащания от ответниците. Поддържа се, че
неправилно и незаконосъобразно, банката едностранно е увеличавала
дължимата главница по кредита без да предоставя на ответниците
необходимата информация и причината за това. Подържа се още, че с
внесените от ищците суми за погасяване на кредита, банката не е погасявала
задълженията по реда определен в чл.76, ал.2 от ЗЗД, в резултат, от което се е
3
получило изкривяване на погасяването на кредита, а оттам и на изчисленията
на дължимите суми. Сочи се, че до настоящият момент за погасяване на
кредита ответниците са внесли сумата от 43400 евро, поради което се твърди,
че те не са изпаднали в забава по смисъла на чл.6, 7 и 10 от договор за
потребителски кредит. Твърди се, че клаузите в допълнителните
споразумения, съгласно които просрочената лихва е преоформена като
натрупване към редовната главница, противоречат на добрите нрави, поради
което са нищожни. Сочи се, че с това действие, банката от една страна е
увеличила дължимата от кредитополучателите главница и от друга е
превърнала едно нелихвоносно задължение в лихвоносно такова. Сочи се, че
кредитополучателите, както икономически по-слабата страна, поради липсата
на правна грамотност и с оглед обвързаността на съгласието им с
получаването на желания банков кредит, са били принудени от банката да
приемат явно неизгодни за тях условия, които противоречат на добрите
нрави. Сочи се, че за недобросъвестността на банката е показателно, че с
подписаните допълнителни споразумения се договаря период на “облекчено“
погасяване на кредита, но кредиторът не е пояснил, че през този период се
погасява само възнаградителната лихва, но не и главницата. Твърди се, че по
този начин се стигнало до допълнително увеличаване на лихвите и
комисионите, които кредитополучателите дължат върху непогасяваната през
периода на “облекчено“ плащане главница. Ето защо се поддържа, че
въпросните клаузи са неравноправни и като такива са нищожни. На следващо
място се твърди, че след подписване на всяко от допълнителните
споразумения, банката не е предоставяла своевременно на
кредитополучателите актуализиран погасителен план, от който да е видно
какви са месечните вноски, които се дължат, каква част от тях са главница и
каква лихви. Сочи се, че представеният към исковата молба погасителен план
от 01.08.2012г. е относим към момента на подписване на допълнително
споразумение от 31.07.2012г. Поддържа се, че представената от ищеца
Тарифа за таксите и комисионните, които банката прилага по извършени
услуги на клиенти физически лица, е неотносима към спора, тъй като е в сила
от 04.08.2020г. Поддържа се, че недължими са и претендираните от ищеца
суми за разноски за нотариални такси, тъй като въпросните покани касаят два
различни кредита, а имено настоящия и Договор за ипотечен кредит от
16.08.2005г. Сочи се, че неизпълнението по втория договор е предмет на т.д.
4
№974/2020г. ОС Варна, където се претендират същите нотариални такси и
разноски. Наред с горното се поддържа, че претенцията за разноски за
изготвяне на нотариална покана и връчването на Иван Русев, следва да бъде
отхвърлена, тъй като е неотносима към настоящия спор. Оспорва се
правилността на определянето и изчисляването на референтният лихвен
процент според методологията на банката.
С постъпилата допълнителна молба, се оспорват възраженията на
ответниците за нищожност на клаузите, обективирани в допълнителни
споразумения към договора за кредит, като се сочи, че всяко едно
споразуменията е подписано след изрично подадена от кредитополучателите
молба, с оглед възникнали временни затруднения за изплащане на
задълженията. Сочи се, че всички допълнителни споразумения, са изготвени в
съответствие с Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии
за кредитен риск на БНБ поради възникнала за кредитополучателя временни
затруднения за погасяване на задълженията. Поддържа се, че към датата на
подписване на всяко от допълнителните споразумения, е било налице
просрочие по кредита, като за да е възможно предоговарянето му, кредитната
експозиция е следвало да бъде редовна. Твърди се, че по силата на т.IV от
допълнително споразумение от 09.06.2009г., на чл.3 и чл.5 от допълнителни
споразумения от 30.11.2010г. и от 11.12.2010г., на чл.3 от допълнително
споразумение от 27.06.2011г., на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от допълнително
споразумение от 31.07.2012г. и на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.2 от допълнително
споразумение от 18.09.2013г., страните са постигнали съгласие,
съществуващите и непогасени просрочия и договорните лихви, начислени за
периодите на облекчение, да бъдат реструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дават своето
съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора. Поддържа се, че
“преоформянето“ на задължението по кредита, се е осъществило не чрез
прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им
посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Ето
защо при сключването на всяко едно допълнително споразумение към
договора, кредитополучателите са “усвоявали“ сума, с която реално са
погасявани просрочия по сделката. Поддържа се още, че въпросното
5
преоформяне е извършено при стриктното спазване на чл.13 от
горецитираната наредба. Сочи се, че в споразуменията изрично е посочен
размерът на просрочието, като с подписването им, кредитополучателите са
признали съществуването на тава просрочие. С оглед горното и предвид
наличието на подписани от кредитополучателите погасителни планове, които
отразяват цялото движение по кредита, включително всички промени в
начина на погасяване по кредитната експозиция, се поддържа, че доводите на
ответниците, за липса на воля от тяхна страна за изменение на условията по
договора за кредит, са неоснователни. Наред с това се поддържа, че дори да
се установи нищожност на клаузи от допълнителните споразумения, то
съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД това не влече нищожност на всички постигнати в
допълнителни споразумения договорки относно начина на плащане и
месечните вноски. Относно доводите на ответниците за липса на подписани
погасителни планове към допълнителните споразумения, са поддържа, че не
винаги е възможно плановете да се изготвят едновременно с основния
документ, предвид възможността в процеса на преговори да настъпят
променени, касаещи начина на погасяване на кредита. Сочи се, че едва след
подписване на съответно споразумение и надлежното му осчетоводяване, се
изготвя погасителен план, който се предоставя на кредитополучателите. Във
връзка с това, във всяко едно допълнително споразумение, е залегнала клауза,
че ответниците следва да се явят в клон на банката за получаване на
погасителен план, като в случаите на неполучаването му, то това не ги
освобождава от изпълнение на условията по договора. Ето защо се поддържа,
че евентуалната липса на подписан погасителен план към съответното
допълнително споразумение, се дължи на нежеланието на ответниците да се
явят в клон на банката, за да подпишат и получат такъв.
С подаденият от ответниците отговор на допълнителната искова молба,
се поддържат вече направените възражения и оспорвания, като в допълнение
се сочи, че действително допълнителните споразумения към договора за
кредит, са подписани след подадена от тях молба, но самите споразумения са
изготвени едностранно от банката и без предварително обсъждане на
условията по тях. Твърди се, че в случай на несъгласие на
кредитополучателите с предложеното във вида изготвен от банката, то
споразумение е нямало да бъде подписано. Конкретизират се клаузите, с
6
които просрочената лихва е преоформена като главница и за които се твърди,
че противоречат на добрите нрави, съответно че са нищожни, а именно: чл.4
от допълнителни споразумения от 09.06.2009г., от 30.11.2010г. и от
11.12.2010г.; чл.3 от допълнителни споразумения от 27.06.2011г. и
18.09.2013г. и в чл.3, ал.3 от допълнително споразумение от 31.07.2012г.
Сочи се относима съдебна практика. Поддържат се доводите, че на
кредитополучателите не са представени актуализирани погасителни планове,
след подписване на съответното допълнително споразумение, като в
допълнение се сочи, че дори да са били изготвяни такива планове, то
кредитора не е канил ответниците да ги подпишат, нито им ги е предоставил
при посещенията в банката. Сочи се, че очевидно не е налице “нежелание“ на
кредитополучателите да се явят в банката и да си получат погасителните
планове, тъй като всички допълнителни споразумения са подписвани всяка
година в офис на банката.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа
исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни
разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи в подкрепа на
претенциите.
Ответниците, чрез пълномощник, поддържат оспорванията и
възраженията си. Молят за частично отхвърляне на иска и присъждане на
разноски. С писмени бележки доразвиват доводи за неоснователност на
претенциите.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните са сключени Договор за потребителски
кредит HL37193/17.05.2008г. за сумата от 25000 евро, която е усвоена от
ответниците и Допълнителни споразумения от 09.06.2009г., от 30.11.2010г.,
от 11.12.2010г., от 27.06.2011г., от 31.07.2012г., от 18.09.2013г. и от
13.05.2015г. От съдържанието на процесният договор за кредит, заверен
препис, от който е приет по делото, се установява, че задължението за
връщане на сумата от 25000 евро, е обезпечено с ипотека върху собствен на
7
кредитополучателите недвижим имот, като погасяването следва да се
извърши чрез 173 равни месечни вноски, включващи главница и лихви в
размер на по 293.39 евро. Според чл.3, ал. 1 от договора, кредитополучателите
дължат променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за
жилищни кредити в евро, за съответния период, плюс надбавка от 4.6 %, като
към момента на сключване на договора изчислен при посочените условия
размерът на лихвата е 11.30 %. Съгласно ал.3 от същия текст при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 %. На основание чл.4 от договора,
кредитополучателите дължат такса за управление в размер на 1.5 % върху
размера на усвоената главница и ежемесечна комисионна за управление,
платими на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на
0.04 % върху размера на непогасената главница, считано към същата дата.
Според чл.10, т.2 от договора, кредитополучателите дължат заплащане на
такси и комисионни в размер определен по действащата към момента на
настъпване на забавата тарифа на банката, в това число отговарят за
разноските за оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпечението, разноските по организиране и провеждане на принудително
изпълнение, както и при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, дължат месечна такса за администриране на просрочен
кредит. В чл.18 от договора е предвидено, че при непогасяване, на която и да
е вноска, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което
и да е друго задължение, банката има право да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем, а при забава в плащането на три
последователни вноски, кредита става автоматично предсрочно изискуем,
считано от падежната дата на последната вноска.
Установява се от представените по делото преписи от Допълнителни
споразумения към договора за кредит, че страните са предоговаряли
условията по процесния договор, като са приемали, че кредитополучателите
са в просрочие, респективно са променяли размера на задължението и е
определян период на облекчено погасяване на дълга. По конкретно с т.IV от
допълнително споразумение от 09.06.2009г., с чл.3 и чл.5 от допълнителни
споразумения от 30.11.2010г. и от 11.12.2010г., с чл.3 от допълнително
споразумение от 27.06.2011г., с чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от допълнително
споразумение от 31.07.2012г. и с чл.3, ал.1 и чл.4, ал.2 от допълнително
8
споразумение от 18.09.2013г., страните са постигнали съгласие, просрочените
към този момент договорни лихви, да бъдат преоформени и включени в
размера на главницата. Наред с това е прието, че кредитополучателите ще
ползват определен гратисен период на облекчено погасяване на дълга, през
който се начислява по-нисък процент лихва, която се погасява в занижен
размер. След изтичане на гратисния срок остатъкът от лихвата се натрупа към
дълга, т.е. налице е втора капитализация на суми.
От прието по делото заключение на ССч.Е, което се кредитира от съдът,
като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
отпуснатият на ответниците кредит от 25000 евро е усвоен на 21.05.2008г.
Установява се, че общият размер на направените погасителни вноски по
договора е 37298.42 евро. Размерът на задълженията към датата на завеждане
на иска изчислен при условията на договора за кредит и анексите към него
възлиза на 18535.85 евро-главница, 1855.45 евро-договорна лихва за периода
от 10.08.2018г. до 25.09.2019г., 3327.51 евро мораторната лихва, от които
2593.92 евро за периода от 10.09.2018г. до 12.03.2020г. и 733.59 евро за
периода от 14.05.2020г. до 21.07.2020г. Общият размер на неплатените такси
е 124.35 евро и размерът на нотариалните разходи за уведомяване на
кредитополучателите 434лв. Вещото лице е установило просрочия в
погасяването на кредита към датата на сключване на всяко от допълнителните
споразумения като е посочило конкретните размери. Установило е още, че
към 18.09.2013г. за първи път е допусната забава в над 90 дни, а имено
просрочие от 131 дни., както и че ползвания от банката ред за погасяване на
задължението от постъпващите вноски е такси, мораторни лихви, редовни
лихви и главници. Вещото лице е дало заключение за извършените
капитализиране на лихви към главницата както и промени във
възнаградителната лихва, като е посочило конкретните им размери и датите,
на които е настъпило това. Освен това вещото лице е дало заключение за
размера на дълга за главница във вариант без капитализация на лихвите и при
вариант с капитализация. В допълнителното си заключение, вещото лице е
посочило размерите на дълга, респективно погасяването му, с фактически
извършените плащания при условията на първоначалният погасителен план,
без отчитане на настъпилите в последствие изменения, по отношение на
главница, лихви и такси. Съобразно тези параметри общо дължимата сума
възлиза на 18495.82 евро, от която: 14215.01 евро-главница; 3026.85 евро-
редовна договорна лихва за периода от 21.05.2017г. до 25.09.2019г. ; 1128.60
9
евро-наказателна лихва за периода от 21.06.2017г. до 25.09.2019г. и 125.36
евро-месечна такса за периода от 21.07.2017г. до 21.09.2019г. В
приложението към заключението, е отразено че с последното извършено
плащане от длъжниците на 02.05.2019г. е погасена вноска с падеж
21.06.2017г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че
между страните е сключен договор за кредит, с твърдените права и
задължения /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, в това число и реално
предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи
още наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
/включително и обявяването на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/
на задължението по договора за потребителски кредит. На последно място
ищецът следва да докаже размера на претенции за главница, лихви и такси.
Ответниците следва да установят, че са изправна страна по процесния
договор, т.е. че е налице погасяване на задължението, или
правоизключващите си възражения, в това число и за недействителност на
клаузи от договора.
Наред с това с оглед потребителският характер на кредита, по
отношение на ответниците е приложима общата потребителската защита
дефинирана в ЗЗП, за която съдът следи служебно. Разпоредбите на ЗПК са
неотносими, доколкото договорът е сключен, преди влизане в сила на закона
и защото задължението е обезпечено с ипотека.
В разглеждания казус сключването на процесният договор за кредит и
усвояването му, са приети за безспорни по делото. Не се оспорва и
осъществяването на фактическият състав по обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението, който наред с това се установява от
заключението на ССч.Е и представените по делото нотариални покани. В този
смисъл, се установява доказаност на претенцията по основание.
Относно размер на претенциите на първо място следва да се има
предвид, че от съдържанието на горекоментираните допълнителни
споразумения и заключение на ССч.Е, се установи многократно извършвана
10
капитализация на неплатени вноски, включващи главница и лихви, и
последващо акумулирана лихва към дължимата главница по кредита.
Съобразно актуалната съдебна практика по идентични казуси, обективирана в
Решение №66 от 29.07.2019г. по т.д.№1504/2018г. на ВКС, II т.о., Решение
№101 от 19.08.2019г. по т.д.№439/2017г. на ВКС, II т.о. и др., която изцяло се
споделя от настоящият съдебен състав, въпросната капитализация води до
забраненият от закона анатоцизъм, тъй като върху добавената лихва към
главницата, впоследствие отново се начислява възнаградителна лихва и така
начисляването на лихва върху лихва продължава при сключването на всяко
последващо допълнително споразумение. По смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД
анатоцизмът, т.е. начисляването на лихва върху лихва, е допустим само в
изрично предвидените в Наредба на БНБ случаи или между търговци на
основание чл.294, ал.2 от ТЗ, какъвто не е настоящия случай. Ето защо съдът
намира, че клаузите на процесните допълнителни споразумения, с които са
преоформени текущи задължения за лихва и такива акумулирани през
гратисния период, за нищожни като противоречащи на закона и морала,
респективно че споразуменията не са породили ефект.
На следващо място от заключението на ССч.Е, се установи, че до
19.05.2015г. банката едностранно на база свои вътрешни правила, е изменяла
договорния лихвен процент в посока увеличението му като намаление, е
извършвано единствено в гратисните периоди на облекчено погасяване, но
остатъка от дължимата през тези периоди лихва, е капитализирана като
главница. Определянето на лихвата на база обективни, независещи от волята
на банката, елементи става едва с подписване на споразумението от
13.05.2015г., когато размера на лихвата е обвързан с индекса СОФИБОР. При
упражняване на служебната проверка за неравноправност на клаузи по
потребителски договор, съдът намира, че клаузите от процесната
облигационна връзка, служещи за определяне на размера на лихвения
процент и възможността за едностранното му изменение, са недействителни.
Това в така защото въпросните клаузи водят до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца, доколкото му позволяват да извършва
промени по неясни критерии и само в своя полза. Ето защо клаузите
предвиждащи едностранно изменение на лихвения процент, са нищожни по
смисъла на чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилага в отношенията между
страните.
От друга страна предвид разпоредбата чл.26, ал.4 от ЗЗД, според която
нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор, при
определяне на размера на дълга, следва да се ползват параметрите заложени в
договора за кредит, и по-конкретно договореният размер на
възнаградителната лихва от 11.30 %
С оглед гореизложеното съдът намира, че размера на непогасеното
задължение на ответниците по процесния договор за кредит, е това изчислено
11
от вещото лице в допълнителното му заключение, на база първоначалните
условията, без отчитане на настъпилите в последствие изменения, а именно:
14215.01 евро-главница; 4155.45 евро-договорна лихва, от която 3026.85 евро-
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 25.09.2019г. и 1128.60
евро-наказателна лихва за периода от 21.06.2017г. до 25.09.2019г., както и
125.36 евро-месечна такса за периода от 21.07.2017г. до 21.09.2019г. Ето защо
претенцията на ищеца за главница, се явява основателна за сумата от
14215.01 евро и неоснователна за разликата до претендираните 18535.85 евро-
главница. Искът за договорна лихва за периода от 10.09.2018г. до 25.09.2019г.
в размер на 1855.45 евро, се явява изцяло основателен предвид установения
от ССч.Е по-висок размер. Изложеното важи и по отношение на претенцията
за такси в размер на 124.32 евро.
Относно претендираните мораторни лихви, с оглед факта, че
последното плащане по кредита е отнесено към вноска с падеж 21.06.2017г.,
то констатациите на вещото лице за размера на мораторната лихва върху
главниците, а именно установен размер 3327.51 евро мораторната лихва, от
които 2593.92 евро за периода от 10.09.2018г. до 12.03.2020г. и 733.59 евро за
периода от 14.05.2020г. до 21.07.2020г., са меродавни. В този смисъл
основателни, се явяват претенциите на ищеца и те следва да бъдат уважени в
пълния претендиран размер.
Предвид разпоредбата на чл.78 от ЗЗД и наличието на ангажирани
доказателства за размера на разходите за връчване на нот.покани за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, следва да се уважи и иска за
заплащане на сумата от 434лв. за репариране на нотариални разходи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ищецът, се следват деловодни разноски, съобразно с представените
доказателствата по делото за извършването им и съразмерно с уважената част
от иска. Изчислени по посоченият начин дължимите в полза на страната
разноски възлизат на 3540.62лв. В полза на ответника Л., се дължат разноски
при условията на чл.78, ал.3 от ГПК, чиито размер възлиза на 36.12лв.
Предвид еднородния и насрещен характер на вземанията за разноски, следва
да се извърши съдебна компенсация , като полза на ищецът се присъди
сумата от 3504.50лв.
12
Предвид направеното искане от процесуалният представител на
ответниците за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА
във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА и тъй като условията за това са налице, в
полза на адв.Д.С., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на страна по делото, чиито размер изчислен по
реда на НМРАВ и материалния интерес, и съразмерно с отхвърлената част от
иска, възлиза на 342.80лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮР. ЕВГ. Л. , с ЕГН ********** и Н.Ю. Л., с ЕГН
**********, двамата с адрес: г******* да заплатят солидарно на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от М.П. и П.Д.,
както следва: сумата от 14215.01 евро, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит HL37193/17.05.2008г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба- 28.07.2020г.
до окончателното погасяване; сумата от 1855.45 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 10.09.2018г. до 25.09.2019г.; сумата от
2593.92 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 10.09.2018г. до
12.03.2020г.; сумата от 733.59 евро, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.05.2020г. до 21.07.2020г.; сумата от 124.32 евро,
представляваща такси и сумата от 434лв., представляваща нотариални
разходи, като ОТХВЪРЛЯ искът за главница за разликата на 14215.01 евро
до претендираните 18535.85 евро., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЮР. ЕВГ. Л. , с ЕГН ********** и Н.Ю. Л., с ЕГН
**********, двамата с адрес: г******* да заплатят на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от М.П. и П.Д.,
сумата от 3504.50лв., представляваща съдебно деловодни разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260,
13
представлявано от М.П. и П.Д., да заплати на адв.Д.С., с адрес: гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ №14, ет.1, адвокатско възнаграждение в размер на
342.80лв., за осъществено безплатно представителство на ответниците по
делото на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14