РЕШЕНИЕ
№ 3614
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110101966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. К. П. ЕГН
**********, с която претендира да бъде осъдено „***“ ЕООД да й заплати сумата от
4687,68 лева – неплатен остатък от трудово възнаграждение за месеци *** /788,83лв./, ***
/781,36лв., *** /800лв./ ***/ 779,93лв/, *** /941,93лв/ *** / 595,63 лв. от ***-ва година по
трудов договор №***/***г. и 1300 лева - обезщетение за неспазено предизвестие при
уволнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба - ***. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено
следното: Съобразно трудов договор №***/***г ищцата е полагала труд при ответника на
длъжност „***” при 8 часов работен ден, с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение от 1030 лв. до ***г. и 1300 лв. след това, с падеж до 25-то число на месеца,
следващ отработения. Поради неспазване на договорните отношения от страна на ответника
да заплаща дължимото трудово възнаграждение, правоотношението е прекратено по молба
на работника със заповед № ***/***г. считано от ***г. на осн. чл. 327 ал. 1 т.2 КТ – поради
забава в плащане на трудови възнаграждения. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник. В проведеното по делото първо открито съдебно заседание,
чрез процесуален представител изразява становище за признание на иска.
В проведеното второ открито съдебно заседание, ищецът е направил изявление да
бъде постановено решение при признание на иска.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С писмена молба в срока за отговор, ответникът е направил
изрично изявление за признание на иска в претендирания от ищеца размер. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът
е съобщил за приетия от него ред за разглеждане на делото, като страните не са възразили.
Предвид направеното признание и събраните доказателства, съдът намира, че
предявеният иск с правна квалификация - чл. 128 т. 2 КТ и чл. 221 КТ е основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен, както и своевременно напавеното искане за
присъждане на законна лихва, като законоустановена последица.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
От правоимащия ищец няма представени доказателства за сторени по делото
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат, въпреки искането му.
На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ВРС и дължимата държавна такса в размер на 187,51 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128 т. 2 КТ и чл. 221 КТ „***“ ЕООД ЕИК *** да
заплати на Й. К. П. ЕГН ********** сумата от 4687,68 лева – неплатен остатък от трудово
възнаграждение за месеци *** /788,83лв./, *** /781,36лв., *** /800лв./ ***/ 779,93лв/, ***
/941,93лв/ ***/ 595,63 лв. от ***-ва година по трудов договор №***/***г. и 1300 лева -
обезщетение за неспазено предизвестие при уволнение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - ***г. до окончателното
изплащане на задължението
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „***“ ЕООД ЕИК *** да заплати в полза
на държавата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 187,51 лева,
представялващи дължимата за производството държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3