Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, ………………2025 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Ж състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и пета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМИСЛАВ
ДИМИТРОВ
МЛ.СЪДИЯ: МИЛА ДИМОВА
при секретаря Мария Тошева, като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гр. дело № 9702 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 402906
от 09.05.2018 г. по гр.д. № 65595/2016 г. по описа на СРС, 126 с-в е признато за установено по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК частични искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „Пи Ес Пи“ ЕООД, ЕИК ********* /с
правоприемник „Пи Ес Пи“ ЕАД, „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“
ЕООД, ЕИК ********* и „Хитбилдинг“ ЕООД, ЕИК ********* дължат при условията на
солидарна отговорност на ищеца „П.“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК *********
сумата 3000 лева, като частична претенция от 2 161 836,96 лева, представляваща
задължение за заплащане на възнаграждение по договор за извършване на
строително-монтажни работи от 12.11.2014 г., заедно със законна лихва от
11.4.2016 г. до погасяване на задълженията.
Срещу така
постановеното решение, в частта на уважаване на претенцията е подадена въззивна
жалба от ответниците „Пи Ес Пи“ ЕООД с правоприемник „Пи Ес Пи“
ЕАД и „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД, като са изложени доводи за недопустимост и неправилност
на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
Поддържат,
че при постановяване на решението си СРС се е произнесъл по непредявен иск.
Въпреки, че в обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
изложил обстоятелства, че претендираната от него сума представлява незаплатено
възнаграждение по договор за изработка от 12.11.2014 г. претенцията е базирана
на чл.18 от договора. С тази разпоредба е предвидена възможност на ищеца да се
снабди със заповед за изпълнение за дължимите суми, в случай че ответникът не е
изпълнил каквато и да е част от паричното си задължение на падежа /7 дневен
срок след падежа/. Поддържат, че според ищеца тази клауза /чл.18 от договора/
създава самостоятелно задължение пораждащо се при неизпълнение в срок. С оглед
това и неправилно съдът приел, че е сезиран с иск по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД
за заплащане на част от дължимото се за изработеното възнаграждение.
Претенцията, според ответниците, представлява търсена неустойка по договора,
чиято правна квалификация е чл.92 ЗЗД.
Заявяват, че
претенциите срещу тях са неоснователни, тъй като дружествата не са подписвали
договора и не са били съдружници в консорциума ХИТ-ПСТ ДЗЗД, поради което не са
легитимирани да отговорят за заплащане на сумите по предявените срещу тях
искове.
Изразяват
становище, че съобразно чл.12, ал.3 от договора, плащането се дължи изцяло след
представяне на акт обр.19 и приемане на описаните в него като извършени СМР. С
оглед това задължението за заплащане на възнаграждението по договора за
изработка не е изискуемо.
Освен това
заявят, че сумата, която се претендира не е дължима никак, тъй като част от нея
е била заплатена на заявителя, а за останалата част е възложено да бъде
заплатена в полза на ТД на НАП-Пловдив за задължения на заявителя – ищец във
връзка с наложения запор към държавата. С оглед това и ищецът не е носител на
вземането, което е преминало в полза на държавата. Поради това и вземането на
ищеца, доколкото съществува, не се дължи на заявителя.
Молят, съда
да вземе предвид, че съдружниците в гражданското дружество са избрали за водещ
съдружник „Пи Ес Пи“ ЕАД (конституиран в хода на процеса на мястото на
първоначалния ищец „Пи Ес Пи“ ЕООД. Съобразно договореното в чл.5.9 от
договора, именно водещият съдружник е бил упълномощен да задължава за и от
името на всеки член на обединението. С такива права обаче не е бил овластен
управителя на дружеството, който е подписал договора за изпълнение на СМР от
12.11.2014 г. Поради това и действията му не могат да задължат останалите
съдружници в ДЗЗД каквито са и ответниците. Доколкото от тяхна страна липсва –
потвърждение по см. на чл.42 ЗЗД, то, лично задължен по договора е само
подписалия го.
Изразяват
становище, че в постановеното решение съдът не е обсъдил, че фактурата по
договора е издадена от ищеца на ответника „Хитбилдинг“ ЕООД, а не на ДЗЗД, като
същата е била осчетоводена именно от това дружество. Поради това и не е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответниците, тъй като ангажиран за
това е ответникът „Хитбилдинг“ ЕООД.
Молят за
отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата
страна и ищец в производството „П.“ ООД- в несъстоятелнст е подал писмен
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който изразява
становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционното
решение е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при
постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и е приложен правилно
материалния закон. Заявява, че съдът е разгледал и решил предявения иск, като
не е излязъл извън исковата претенция. Постановеното решение е допустимо и
правилно при вярно посочена правна квалификация.
Прави
възражение, че доводите на въззивниците за ненадлежна представителна власт за
управителя на дружеството – водещ съдружник в ДЗЗД са недопустими и
преклудирани, като заявени за първи път пред въззивната инстанция. По същество
намира същите за неоснователни доколкото управителя Г.Х.е бил надлежно овластен
с чл.3.3 от договора. Същевременно дори същият да не е бил надлежно овластен да
представлява и извършва правни и фактически действия от името и за сметка на
съдружниците в ДЗЗД, то, след извършването им ответниците не са се
противопоставили незабавно с оглед приложимата разпоредба на чл.301 ТЗ и
уредената в нея оборима презумпция.
За
неотговарящи на истината счита оплакванията, че СМР по договора не са били
извършени и приети. Напротив от съдраните доказателства е установено
противното.
Възраженията
на ответниците, че фактура по договора е била издадена на името на единия от
съдружниците, а не на ДЗЗД намира за недопустими и преклудирани, а по същество
– за неоснователни. Обстоятелството дали и в полза на кой от съдружниците в
ДЗЗД ще бъде издадена фактура се отразява на вътрешните им отношения, а не
лишава носителя на материалното право да получи възнаграждение за извършената и
приета работа. По договора е останала дължима сумата 851598.96 лв. като е
отчетено и приспаднато извършеното плащане по договора. Ответниците „Пи Ес Пи“
ЕАД (конституиран в хода на процеса на мястото на първоначалния ищец „Пи Ес Пи“
ЕООД и „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД са били заличени от
ДЗЗД едва на 24.03.2016 г.,когато е извършено вписването. Това обстоятелство е
било извършено от ответниците в отклонение от договореното по сключения договор
след проведената обществена поръчка предвиждащо, че до изпълнение на договора
съдружниците в ДЗЗД следва да останат в него. Това поведение е било предприето
с цел да се избегне отговорността на ответниците по договора в т.ч. и отговорността
за заплащане на дължимите суми по договора за изработка. Освен това, според
ищеца тези възражения на ответниците са недопустими и преклудирани като заявени
едва пред въззивната инстанция. Освен това обектът, чието изпълнение е прието от
съдружниците в ДЗЗД след проведената обществена поръчка, е бил изпълнен на
30.06.2015 г. С оглед това и възраженията на ответниците, че не са надлежна
страна, не са легитимирани материално да отговарят за незаплатените суми се
явяват неоснователни. Същите отговарят солидарно за задълженията по договора не
само с оглед обединението ДЗЗД , а и
с оглед указанията на чл.304 ТЗ доколкото са търговци.
За
неоснователни счита оплакванията на въззивниците, че с налагането на запор в
полза на НАП вземането по договора е прехвърлено на държавата. Освен това във
връзка с наложения запор в полза на НАП и разсрочването на задълженията на
длъжника не са били извършени погашения от ответниците„Пи Ес Пи“ ЕАД, като
правоприемник на „Пи Ес Пи“ ЕООД и „Холдинг пътища и инфраструктурни
съоръжения“ ЕООД. Последните дори не са получили запорното съобщение. Такова е
било получено само от ответника „Хитбилдинг“ ЕООД. Моли за потвърждаване на
решението, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съдът приема, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, СРС е приел за установено, че ищецът е изпълнил точно и
добросъвестно задълженията си по сключения с ответниците договор за извършване
на СМР от 12.11.2014 г., действащи и като Консорциум ХИТ-ПСТ ДЗЗД, но
последните не заплатили в цялост дължимото се и договорено за извършената
работа възнаграждение. С оглед това, съдът уважил исковете по чл. 422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 3000.00 лева, предявена
като частична претенция от общия размер 2 161 836,96 лева, представляваща
задължение за заплащане на възнаграждение по договор за извършване на
строително-монтажни работи от 12.11.2014 г., заедно със законна лихва от 11.04.2016
г. до погасяване на задълженията. За обосноваване на този извод, съдът е
отхвърлил като неоснователни възраженията на ответниците, че предявените искове
са недопустими. Посочил е, че доколкото няма постановен по съществото на спора
акт, с който да е отречена дължимостта на процесните вземания, нито определение
по чл. 233 ГПК, то, исковете са допустими и не е налице процесуална пречка за
предявяването и разглеждането им. По същество на спора, съдът е приел, че
възраженията на ответниците за липса на учредена представителна власт на Г.Н.Х.да
сключва договори; за липса на изпълнена и приета работа по договора за
изработка от страна на ищеца, за липса на активна и пасивна материалноправна легитимация
по спора и за нищожност на клаузата на чл.18 от договора, поради противоречието
й със закона и добрите нрави, са отхвърлени като неоснователни.
Решението е правилно.
Предявени са
искове по чл. 422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответниците „Пи Ес Пи“ ЕООД с правоприемник „Пи
Ес Пи“ ЕАД, „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД, и „Хитбилдинг“
ЕООД, действащи и като Консорциум ХИТ-ПСТ ДЗЗД имат парично задължение към „П.“
ООД- в несъстоятелност за сумата 3000 лева, като частична претенция от 2 161836,96
лева, представляващо задължение за заплащане на възнаграждение по договор за
извършване на СМР от 12.11.2014 г., заедно със законната лихва от 11.04.2016 г.
до погасяване.
За основателността на
иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало
облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за
изработка, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно
уговореното и че работата е била приета от ответника. В тежест на ответниците е
да докажат своите възражения, че не дължат заплащане на възнаграждение по
договора за изработка.
Чрез представените пред
първата инстанция доказателства е установено, че с договор от 17.04.2013 г. и
анекс към него е бил сключен договор за консорциум /гражданско дружество/ между
тримата ответници, по силата на който последните са обединили усилията си за
участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка с възложител
Община Стамболово и предмет реконструкция на пътен участък Стамболово -
Кърджали. Със същия договор е определен за водещ съдружник ответникът „Пи Ес
Пи“ ЕАД, а за управител - Г.Н.Х., на когото била учредена представителна власт
да представлява съдружниците, включително и да поема задължения от тяхно име и
за тяхна сметка.
Установява се, че на
12.11.2014 г. бил сключен договор между Консорциум „ХИТ-ПСП“ ДЗЗД и
„Хитбилдинг“ ЕООД, в качеството на възложители, и „П.“ ООД- в несъстоятелност,
в качеството на изпълнител, за извършване на СМР, свързани с обществена поръчка
с наименование „Реконструкция на път HKV 1172 (III-5074) Стамболово - граница
общ. (Стамболово-Кърджали) - III-5072 с ид. № 26/321/01162. Страните договорили
възнаграждение за възложените строително-монтажни работи, изчислено съобразно
вид, количество и единична цена на всяка ремонтна дейност, съобразно приложение
№ 1 към договора, чиято обща стойност възлиза на 2161836,96 лв. с ДДС (чл. 12,
ал. 1 от договора). Уговорено било, че плащането на цената ще се извършва
авансово в размер на 50 %, както и на междинни плащания за пълната стойност на
приетите СМР всеки месец, от които се приспада авансово платената половина от
възнаграждението, като приемането на работата следва да се извърши от
възложителя в срок от 7 дни от изтичането на съответния месец и при липса на
възражения в този срок се приема, че работата е приета и подлежи на заплащане
(чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от договора). В чл. 17 от договора за изработка
ответниците са поели солидарна отговорност за заплащане на дължимото
възнаграждение.
С клаузата на чл.18 от
договора за изработка страните предвидили, че договорът може да бъде нотариално
заверен и в този случай в полза на изпълнителя възниква възможност за
снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за цялата цена-възнаграждение
по договора, в случай че същата не е платена след изтичане на 7 дни от крайния
срок по договора - 30.06.2015 г.
Установява се, че
работата по договора за изработка е била приета от възложителите, действащи
чрез упълномощения управител Г.Н.Х., видно от представения по делото акт
образец 19 от 30.06.2015 г., в който се съдържа изявление на посоченото лице,
че строителните работи - предмет на договора са изпълнени точно.
Установява се, че ищецът
е издал фактура № 2171/08.7.2015 г. на стойност 1 752 836,96 лева, с включен ДДС
за изпълнените СМР.
С влязло в законна сила
решение № 20205162/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 71234/2019 г. по описа
на СРС, 168 състав, са отхвърлени предявените от „Пи Ес Пи“ ЕАД (конституиран в
хода на процеса на мястото на първоначалния ищец „Пи Ес Пи“ ЕООД срещу
„Хитбилдинг“ ЕООД, „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД и „П.“
ООД-в несъстоятелност, отрицателни установителни искове за прогласяване на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 18 от
Договор от 12.11.2014 г. за извършване на строително- монтажни работи поради противоречието
й със закона и добрите нрави.
От приетото пред първата
инстанция заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящия
състав изцяло възприема съобразно указанията на чл.202 ГПК, се установява, че по
договора за изработка е извършено авансово плащане в размер на 340833,33 лева,
което е приспаднато от възнаграждението без ДДС - 1801530,80 лева. За
незаплатената част ищецът бил издал фактура № 2171/08.7.2015 г. на стойност 1
752 836,96 лева, с включен ДДС, от която сума са били погасени 901238,00 лева,
а незаплатеният остатък възлиза на сумата 851598,96 лева. От даденото
допълнително заключение на ССчЕ се установява, че вземането на ищеца по процесната
фактура е запорирано за незаплатени данъчни задължения вкл. за незаплатени
данъци и осигуровки на обща стойност 2151765.78 лв., като за тези задължения в
ТД на НАП Стара Загора било образувано изп.дело № 1906/2014 г. С декларация от
21.07.2015 г. дружеството – ответник „Хитбилдинг“ ЕООД декларирало и признало,
че има изискуемо и ликвидно задължение към длъжника – ищец „П.“ ООД- в
несъстоятелност първоначално за сумата 1000000.00 лв. възникнало по фактура №
**********/08.07.2015 г., а впоследствие на 27.07.2015 г. декларирало и
признало като ликвидно и изискуемо задължение за сумата 500000.00 лв. въз
основа на същата фактура. Както е посочено в дадената експертиза, въпреки
получаването на запорното съобщение от страна на „Хитбилдинг“ ЕООД на
29.07.2015 г. по изпълнителното дело не са постъпили суми от третото задължено
лице въпреки предложения начин за разсрочено плащане на задължението.
При така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
Сключеният между
страните договор за извършване на строително-монтажни работи представлява по
същността си договор за изработка, чиято уредба е регламентирана в разпоредбите
на чл. 258 - 269 ЗЗД. Основното задължение на изпълнителя е да изпълни
възложената му работа. Основното задължение на възложителя е да приеме работата
и да заплати уговореното възнаграждение /арг. от чл. 264, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно който поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа/. Приемането на работата, т. е. на резултата от изпълнението на договора
за изработка е право и задължение на възложителя. Възложителят е длъжен да
приеме работата, ако тя отговаря на поръчката му.
Съгласно разпоредбата на
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за
възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане на работата на
възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два
момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и
признанието, че изработената съответства на поръчаното.
Доводите на ответниците,
че предявените искове са недопустими, поради отвод за пресъдено нещо /абсолютна
процесуална пречка по чл.299 ГПК/ се явяват недоказани и неоснователни.
Противно на изложените съображения
проведеното производство по ч.гр.д.№ 486/2015 г. по описа на РС
Момчилград и по т.д.№ 3/2016 г. на ОС Кърджали не са приключили с постановяване
на решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо за спора, който е
предмет на настоящето производство. Изложените изводи от първата инстанция в
този смисъл, настоящия състав намира за правилни. Освен това отмяната на
разпореждането за незабавно изпълнение по издадената заповед по чл.417 ГПК не
рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на
издадената заповед. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 152/15.11.2012 г. по т.д. № 1058/2011 г. на ВКС, II ТО и РЕШЕНИЕ № 143 ОТ
13.12.2013 Г. ПО Т. Д. № 1132/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, които се възприемат
от настоящия състав. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор,
разрешен с влязло в сила решение означава преклудиране на всеки факт и
основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението. В случая
решение по същество на спора между страните не е било постановено по цитираните
производства. Постановените от PC - Момчилград съдебни актове /определения/,
макар и влезли в законна сила, не се ползват със сила на пресъдено нещо.
С оглед наведените
в жалбата оплаквания, следва да се посочи, че в исковата молба ищецът не е
длъжен да дава правна квалификация, както на предявения иск, така и на
посочените фактически твърдения. Правната квалификация се определя от съда въз
основа на фактическите твърдения и естеството на искането, като за първи път тя
се посочва в доклада по делото – арг. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК. За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът изхожда от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и
възраженията на ответника, без да е обвързан от дадената от самия ищец правна
квалификация на претенцията - /В този смисъл константната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г. по описа
на ВКС, І Г. О., Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. по
описа на ВКС, ІV Г. О., Решение № 50/17.02.2011 г., по гр. д. № 762/2010 г., на
III г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, които се възприемат от настоящия състав/. Следователно
основанието на иска е не правната квалификация на искането, а фактите, от които
то произтича и които ищецът е длъжен да посочи по силата на разпоредбата на
чл.127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и в съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, съдът е задължен
да разреши правния спор относно твърдените вземания съобразно твърдените от
ищеца в исковата молба факти при точна и коректна интерпретации за фактите.
В конкретния случай
и съобразно задължителните за съдилищата указания дадени в т. 2 от ТР № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че предявеният установителен иск е с правно
основание чл. 422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
тъй като паричното вземане предмет на издадената заповед за изпълнение се
основава на изложени твърдения, че се дължи като възнаграждение по договор за
изработка на изпълнителя – ищец от страна на ответниците – възложители. В тази
връзка следва да се отбележи, че както в определението, в което е обективиран
докладът по делото, така и в диспозитива на своето решение първоинстанционният
съд е посочил правилно, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съдът е разгледал и се
е произнесъл по релевантните за спора факти и в съответствие със заявения от ищеца
петитум.
Оплакванията на
ответниците, че не следва да бъде ангажирана отговорността им за заплащане на
дължимото се и непогасено възнаграждение по договора за изработка, настоящия
състав намира за неоснователни. Възложители по договора за изработка са всички
ответници, като към момента на договарянето същите са били съдружници в Консорциум
„ХИТ-ПСП“ ДЗЗД.
Възраженията на
ответниците „Пи Ес Пи“ ЕАД и „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД
за липса на учредена представителна власт наГ.Н.Х.да сключва договори са
преклудирани с оглед указанията на чл.131 ГПК, чл.133 ГПК, чл.147 ГПК и чл.266,
ал.1 ГПК. Същите са наведени за първи път в писмената защита пред първата
инстанция. Освен това настоящия състав намира същите за неоснователни, предвид
наличието на валидно учредена с договора за дружество представителна власт. При
съобразяване оборимата презумпция въведена с разпоредбата на чл. 301 ТЗ,
заплащането на част от възнаграждението по договора, приемането на извършените
в цялост СМР и осчетоводяването на издадената от ищеца фактура, съдът намира че
ответниците не са се противопоставили незабавно на извършените от това лице
действия, за които се поддържа без основание, че не е бил оправомощен.
С разпоредбата на чл.7
от договора страните са договорили задължение на възложителя да заплати в
договорените срокове и при условията на договора дължимите суми на изпълнителя
– ищец в настоящето производство. С
разпоредбата на чл. 17 от договора за изработка ответниците са поели солидарна
отговорност за заплащане на дължимото възнаграждение. Освен това, както
правилно е посочил в своето решение СРС с разпоредбата на чл.304 ТЗ, приложим в
случая, е предвидено, че лицата, които при сключване на търговската сделка
поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва
друго. При солидарната отговорност кредиторът може да търси изпълнение от всеки
от длъжниците изцяло. Неоснователно е възражението на ответниците „Пи Ес Пи“ ЕАД
и „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“ ЕООД, че не отговарят за
поетите по договора задължения, тъй като са прекратили участието си в
Консорциум ХИТ-ПСТ ДЗЗД на един по-късен етап- на 24.03.2016 г. Гражданското
дружество по ЗЗД не е юридическо лице, не е обособено като корпоративна
структура с отделно имуществено единство и органи, а носители на правата и
задълженията са самите съдружници- ответници в производството, както правилно е
посочил СРС и настоящия състав изцяло възприема. Във взаимоотношенията с
третите лица, които са насочени към реализирането на общата стопанска дейност,
участват отделните съдружници, а не самото дружество. В случая правата и
задълженията на възложител по процесния договор за изработка са поети солидарно
от тримата ответници, а не от гражданското дружество. Ето защо за поетите по
него задължения отговаря не консорциумът, а ответниците- възложители. Доколкото
задълженията са възникнали в техния патримониум, то, ирелевантно е в случая обстоятелството
дали някой от съдружниците в него е прекратил участието си след поемане на
задълженията и след приемане на работата на 30.06.2015 г. Идентичен извод се
налага и за преклудираното възражение заявено едва във въззивното производство,
че издадената фактура по договора за изработка е била осчетоводена единствено
от ответника „Хитбилдинг“ ЕООД.
Както бе посочено с
разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловена от приемане
на работата на възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
В случая е установено и
страните не спорят, че по договора за изработка е било извършено авансово
плащане в размер на 340833,33 лева, което е приспаднато от възнаграждението без
ДДС - 1801530,80 лева.
От приетия по делото акт
образец 19 се установява, че изпълнението на възложените строително-монтажни
работи е било прието от възложителите-ответници без забележки относно
качеството на изпълнение.
На следващо място,
следва да се посочи, че след подписване на акт образец 19 на 30.06.2015 г.,
ответникът „Хитбилдинг“ ЕООД /съдружник в ДЗЗД/ е осчетоводил издадената от
ищеца фактура № 2171/08.7.2015 г. и е заплатил част от сумата по нея - 901238,00
лева, а незаплатеният остатък възлиза на 851598,96 лева, каквито са
констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция ССчЕ.
По възражението на
ответниците, че оспорената клауза на чл. 18 от договора е нищожна поради
противоречието й със закона и добрите нрави – основания по чл. 26, ал. 1, пр. 1
и пр. 3 ЗЗД е налице произнасяне на съда с влязъл в законна сила съдебен акт ползващ
се със сила на пресъдено нещо, с което настоящия състав следва да се съобрази. Както
е посочено в постановеното решение оспорената клауза на чл. 18 от договора не
внася противоречие в съдържанието на съглашението по договора за изработка и не
променя предпоставките или падежа за заплащане на възнаграждението, като със
същата единствено е уговорено, че договорът може да бъде нотариално заверен и в
този случай в полза на изпълнителя възниква възможност за снабдяване със
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за цялата цена, в случай че същата не е
платена след изтичане на 7 дни от крайния срок по договора - 30.06.2015 г.
Противно на доводите на ищеца, текстът на клаузата не въвежда нов падеж за
цялото възнаграждение - при тълкуване на цялото съдържание на сделката е
несъмнено, че същото се дължи авансово (в размер на 50%), а впоследствие за
всяка изпълнена работа, която се отчита и приема ежемесечно. С оспорената
клауза е въведена предвидената и в закона възможност за едната страна по
договора да се снабди с изпълнително основание по реда на чл. 417 ГПК при липса
на изпълнение на насрещното парично задължение на възложителя. При издадена
заповед за изпълнение по този ред и след подадено от възложителя възражение ще
бъде образувано исково производство, в рамките на което изпълнителят ще носи
тежестта да докаже настъпилата изискуемост на вземането му за възнаграждение -
изпълнение и приемане на възложената работа съобразно вида, количеството и
единичните цени по приложение № 1 към договора. В този смисъл доводите на
въззивника, че с оспорената клауза се изключвала обвързаността на задължението
за цената с приемането на работата, е несъстоятелно - предпоставките за
възникване на вземането на изпълнителя са описани в чл. 12, а с чл. 18
единствено е регламентирана процесуалната възможност на последния да инициира
заповедно производство по чл. 417 ГПК при липса на плащане след изтичане на
крайния срок по договора, но при липса на доказателства, че в този срок
работата е била изпълнена и приета, исковата претенция на изпълнителя би била
неоснователна.
Неоснователни
са доводите на ответниците, че с налагането на запор в полза на държавата по
образуваното срещу ищеца изпълнително дело по провежданото индивидуално
принудително изпълнение е променен носителя на вземането. Запорът обезпечава
принудителното изпълнение на определено задължение, но запазва принадлежността
на запорираното вземане към имуществото на длъжника, като осуетява погасяването
му чрез плащане в полза на длъжника и насочва третото задължено лице да предаде
дължимата престация на съдебния/ публичния изпълнител.
С оглед това
и правилно претенциите на ищеца, заявени по реда на чл.422 ГПК, са били уважени
за предявените като частични искове за сумата 3000.00 лева, като част от непогасено
вземане в общ размер на 851598,96 лева, представляваща дължима и незаплатена
сума по договора за изпълнение на СМР от 12.11.2014 г., според констатациите на
ССчЕ приета пред първата инстанция.
При така
посоченото, изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402906 от 09.05.2018 г. по гр.д. № 65595/2016
г. по описа на СРС, 126 с-в, с което е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК частични искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „Пи Ес Пи“ ЕООД, ЕИК ********* /с
правоприемник „Пи Ес Пи“ ЕАД, „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения“
ЕООД, ЕИК ********* и „Хитбилдинг“ ЕООД, ЕИК ********* дължат при условията на
солидарна отговорност на ищеца „П.“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК *********
сумата 3000.00 лева, като частична претенция от 2 161 836,96 лева,
представляваща задължение за заплащане на възнаграждение по договор за извършване
на строително-монтажни работи от 12.11.2014 г., заедно със законна лихва от
11.4.2016 г. до погасяване на задълженията.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.