Решение по дело №1867/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от В.Н.И., с ЕГН ********** *** чрез адв. П.И. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0253-000132/14.08.2023 г., на Началник на Районно управление - Девня към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП: Прекратяване на регистрацията на пътно-превозно средство /ППС/ – л.а. „т.м.“, рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована. Излага се, че административният орган в нарушение на административнопроизводствените правила, не е установил в пълнота фактическата обстановка. Възприетата такава в оспорения акт не съответства на действителната, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че жалбоподателката е потърпевша от неправомерното поведение на сестра , която без нейно знание и съгласие, е взела ключа за автомобила. Твърди се, че с издаването на заповедта правото й на собственост върху автомобила е нарушено и я възпрепятства да се прибере на време в страната, в която пребивава в момента, както и да използва автомобила да изкарва за прехрана на семейството си, тъй като мъжът с който живее на фактически начала го използва като такси. Въз основа на изложеното се иска отмяна на заповедта и да се постанови възстановяване регистрацията на автомобила.

В съдебно заседание по съществото на спора, чрез пълномощника адв. И., поддържа жалба на изложените в нея основания.

Ответникът по жалбата – Началник на Районно управление – Девня към ОДМВР - Варна, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Й., в съдебно заседание оспорва жалбата. Твърди, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена от компетентен орган. Счита, че по категоричен и безспорен начин е установено неправомерното поведение на лицето С. Н.И., като е управлявала МПС, без да притежава свидетелството за управление. По тези съображения пледира за потвърждаване на издадената ЗППАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 14.08.2023г., а жалбата е подадена на 17.08.2023 г., видно от поставеното върху пощенския плик клеймо, т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, същата се явява допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Съобразно изложените в оспорения акт мотиви, при проверка за спазване на ЗДвП, извършена от длъжностни лица при РУ-Девня, на 13.08.2023г. около 23:25ч. в гр. Суворово по ул. „Велико Търново“ на кръстовище с ул. „Перущица“, посока Общински пазар - Суворово лицето С. Н.И. управлява ППС л.а. „т.м.“ с рег. № ***, собственост на В.Н.И., без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. В хода на проверката, след извършена справка в АИС АНД и БДС, било установено, че на лицето С. И. не е било издавано СУМПС.

При тази фактическа обстановка е прието, че В.И. е нарушила виновно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, тъй като е предоставила за управление МПС на лице, което не притежава СУМПС. Поради това с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство „т.м.“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че за описаното в заповедта нарушение е съставен и Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1036944/13.08.2023 г. от младши автоконтрольор Ж.Ж..

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са събрани свидетелските показания на Р.Х.И. – майка на жалбоподателката. Пред съда свидетелката заявява, че от 10 години дъщеря й живее в Осло, Норвегия, като на 13.08.2023г. се била прибрала в България с процесния автомобил. Пояснява, че късно вечерта на същия ден малката  дъщеря С. И. е взела ключа за автомобила, за което никой не е разбрал, тъй като МПС-то било тихо. Докато тръгнала, полицаите я спрели. Ключът за колата стоял на масата в хола.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. издалият заповедта началник на РУ-Девня при ОДМВР – Варна притежава правомощията да постановява актове за прилагане на ПАМ, сред които и процесната заповед. По силата на заеманата от ответния орган длъжност, същият разполага с необходимата материална и териториална компетентност да издаде такъв административен акт.

Предвид горното, съдът намира, че оспорения акт като издаден в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материално-правната законосъобразност на акта:

С жалбата са наведени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство: 1) без да е правоспособен водач; 2) не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС; 3) след като е лишен от правото да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; 4) свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК; 5) както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година“.

В разглеждания случай, приложение намира последната хипотеза, при която ПАМ се налага на собственика, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС. При така регламентираната хипотеза, законодателят изисква единствено установяването на управление на МПС от лице, което не притежава СУМПС, и собствеността върху управляваното МПС. Доколкото тези факти са били установени, за административния орган не е съществувало задължение да издирва причината за допуснатото нарушение. Ето защо в случая се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизяснена фактическа обстановка.

При извършената служебна проверка, съдът също не констатира такива, което по своето естество да обуславят незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. Заповедта има изискуемото съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК съдържание, в т.ч. фактически и правни основания за издаването й. Издадена е спрямо надлежен субект, при установяване на релевантните факти.

Действително, в диспозитива на същата не е посочено изрично коя конкретно от предвидените в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП хипотеза е извършена. Констатираната неприцизност в съдържанието на заповедта обаче не е съществена, тъй като не съществува неяснота относно двата главни факта – собствеността на автомобила и управлението му от водач, който не притежава СУМПС. Тоест адресатът на заповедта може да разбере за какво нарушение, в какво качество му се налага ПАМ и в какво се изразява същата.

Заповедта е постановена и при правилно приложение на материалния закон. По категоричен начин, в настоящото производство, събраните по делото доказателства установяват, че лицето С. И. на 13.08.2023г., без да притежава СУМПС, е управлявала МПС, собственост на В.И..

Жалбоподателката на практика не оспорва горната фактическа обстановка, но твърди, че ключовете за колата са взети от неправоспособното лице /нейна сестра/, без знанието и съгласието й. По какъв начин С. И. се е сдобила с ключа за лекия автомобил е обстоятелство, което в случая е без правно значение за законосъобразността на мярката, тъй като приложимата правна норма не обвързва прилагането на ПАМ с установяването вината на собственика. На същото основание, депозираните в тази връзка свидетелски показания се явяват неотносими за правилното решаване на спора, а освен това, предвид близката родствена връзка на свидетелката с жалбоподателката – нейна майка, същите се ценят при условията на чл.172 от ГПК. Освен това именно жалбоподателката, като собственик на процесното ППС нос отговорност за правилното й съхранение.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, направеното от ответника искане за присъждане на разноски се явява основателно. Същият е бил представляван от юрисконсулт в провелото се единствено съдебно заседание и предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност от другите от този вид, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Предвид горното и на ос. чл.172, ал.2, пред. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.И., ЕГН **********,***, против Заповед № 23-0253-000132/14.08.2023г. на Началник РУ Девня при ОД на МВР – Варна за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „т.м.“, рег. № ***, за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА В.Н.И., ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -Варна, разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: