Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
гр.Нови пазар, 04.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 571
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1549,56лв.-
главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на 282,46лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018
г.до 06.07.2018 г., и 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 81,68лв. мораторна лихва за периода от
06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението.
При условията на евентуално съединяване на искове са
предявени осъдителни искове: 1/ по чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за
сумата от 1549,56лв.- главница; 2/ по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
282,46лв. договорна лихва за периода от 01.02.2018 г.до 06.07.2018 г., и 3/ иск
по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 81,68лв. мораторна лихва за периода от
06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението.
Ищецът сочи, че съгласно договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с № ***, като
ответникът е дал съгласието си освен посочения усвоен кредит, да й бъде
отпускан револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 31.03.2017 г. ответницата е активирала кредитната
карта с № *** с кредитен лимит в размер на
1500,00лв.
Съгласно договора ответникът е следвало да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ищецът твърди,
че длъжникът е преустановил плащанията по договора на 01.02.2018 г., като
балансът по същата е в размер на минус 1832,02лв.
Ищецът сочи, че ответникът
дължи главница 1549,56лв.; както и договорна лихва в размер на 282,46лв. за периода от 01.02.2018 г.до 06.07.2018г. и 81,68лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.07.2018 г.до
11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо
ответницата, че вземането му спрямо нея за сумата от 1549,56лв.- главница;
282,46лв. договорна лихва за периода от
01.02.2018 г.до 06.07.2018 г., 81,68лв. мораторна лихва за периода от
06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2019 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № 204/2019 г.
съществува.
При условие на евентуално предявени претенции, в
случай, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли съда да постанови осъдително
решение, с което след като приеме, че ответницата дължи на ищеца претендираните
от него суми, да бъде осъдена да му ги плати, както и направените по делото
разноски.
От назначения от съда
особен представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
Ответникът сочи, че
исковете са допустими. Особеният представител на ответницата оспорва
подписването на Приложение към договор за потребителски кредит, за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, *** от ***г.;
получаването и връчването на ответницата на кредитна карта MasterCard № ***;
извършването на транзакции/теглене на суми от ответницата с нея; получаването
от ответницата на покани от кредитора вкл.и последната покана с отразена
11.07.2018 г. в нея дата, приложена към ИМ.
Особеният представител на ответницата прави следните
правоизключващи възражения спрямо претенциите на ищеца: съгл.чл. 240 от ЗЗД
договорът за паричен заем е реален и се счита за сключен от момента на
предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните
относно нея. Поради това, писменото обещание за връщане на паричната сума, ако
не съдържа признание, че тя е получена от него не може да се приеме за доказателство
за сключен договор. Сочи, че тежестта на доказване на сключването на договора е
на ищеца.
Особеният представител сочи, че ищецът следва да
докаже наличието на валидно сключен договор за револвиращ потребителски кредит,
който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена посочената
сума, както и наличието на договорна лихва, нейният размер и периода за който
се претендира, както и изпадането на ответника в забава и размера на
претендираната мораторна лихва.
Ответникът сочи, че представените от ищеца
доказателства не установяват наличието на сключен между страните договор за
заем – револвиращ кредит, чрез посочената карта, получаването на сумата, както
и че ответницата е извършвала транзакции с нея. Особеният представител сочи, че
приложението към договора не е подписано от ответницата, а приложената по
делото товарителница от МиБМ Експрес ООД сочи, че на 26.06.2016 г. е връчена
пратка със съдържание „документи“, но не и твърдяната кредитна карта. Посочено
е, че липсват други доказателства за връчването на кредитната карта на
ответницата, както и доказателства за извършени транзакции с нея, както и че
балансът по нея е – минус 1549,56лв.
Особеният представител на
ответницата сочи, че посочения в приложението договор за револвиращ кредит има
характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. От ЗПК, поради което като
условия за неговата действителност се прилага ЗПК. Твърди се, че в този договор
е посочено, че ГЛП е 35%, а ГПР – 44,90%, но не е посочено как се формират те,
по каква методика, което е нарушеине на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Особеният представител
сочи, че кредитното правоотношение е недействително на основание чл. 22 вр. чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място от името
на ответницата е посочено, че съгл. ТР № 4/2014 г. на ВТК т. 18, вземането на
кредитора става изискуемо, ако той е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, което следва да е било упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На ответницата не са били връчвани
книжа, изходящи от кредитора за установяване на предсрочната изискуемост на
вземането му. Поради това исковете на ищеца са неоснователни.
Относно евентуалните
осъдителни искове, особеният представител сочи, че т.к преписът от ИМ не е връчен на длъжника, а на
назначения му особен представител, който не е пълномощник на ответника в
материално правен смисъл, поради което не е налице надлежно уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на вземането и на това основание
осъдителните искове са неоснователни.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По
приложеното ч. гр. д. № 204/2019 г. по описа на РС Нови пазар, по което е издадена Заповед № 96/04.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е задължен да заплати на ищеца да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД- ищец сумите от 1549,56лв.-
главница; 282,46лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г.до
06.07.2018 г., и сумата от 81,68лв. мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г.
до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на
което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение
срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и
дължимата държавна такса.
Ответникът по
делото е сключил с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ АД договор
№ ***/*** г. за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***. Съгласно посоченото в раздел „параметри и условия“
размерът на кредита е 663,12 лв., при месечна погасителна вноска в размер на
67,13лв., като същия следва да бъде погасен за срок от 12 месеца, с годишен
лихвен процент на разходите от 41% и лихвен процент от 34,85%.
В раздел „финансирани стоки и услуги“ са
посочени вида и стойността на закупените и финансирани от кредитора стоки и
услуги от ответника – пералня с посочена марка на стойност 499лв., аксесоари за
компютърна конфигурация – 165лв., както и застраховка „сигурност на плащанията“
със застрахователна премия от 49,12лв.
В раздел „погасителен план“ са посочени
дванадесет дати за плащане на кредита, съдържащи посочване на размера на
вноската в лева, както и размерът на оставащата част от главницата. Последната
падежна дата за плащане е 20.01.2017 г.
По делото е приложено
Приложение към договор за потребителски кредит
***, л. 29-30 от делото, което не е подписано от
кредитополучателя и в което ответницата е вписана с адрес, различен от
посочения в договора за кредит, а именно настоящ адрес ***, докато в договора
за кредит тя е посочена с настоящ адрес ***. Друг адрес в този договор няма. В
приложението е посочено, че се издава кредитна карта ***, с револвиращ кредитен лимит от 1500лв., при годишна
лихва и такси за ползването му, предвидени в приложението. Съгласно приложението
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1500 лв.и издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен
лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е
уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифата. В графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000
лева минималната погасителна вноска е 60 лева. Това приложение не е подписано
от страните, а никъде в договора не се установява, страните по него да са се
съгласили да договорят посочения лимит на картата и условията за ползването на
кредита, съгласно посочените в приложението условия.
Приложена е обратна разписка до
ответницата, на адреса в с. М. от дата 27.06.2016 г. с посочване, че пратката
съдържа „документи“, която е получена от ответницата лично на 05.07.2016 г.
По делото е приложено електронно извлечение по
кредитна карта за *** за периода от 16.05.2018 –
15.06.2018 г. с кредитен лимит от 1500лв., и посочена в него разполагаема сума
към отчетната дата -332,02лв.
Приложено е копие от „последна покана“ до ответницата
за извършване на плащане по договора за кредит и конкретно за кредитна карта Master***, т.к същата била преустановила плащанията по договора
на 01.02.2018 г. и съгласно която ответницата дължи главница 1549,56лв.,
договорна лихва 282,46лв., обезщетение за забава – 2,16лв. или общо 1834,18лв.
По искът по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1549,56лв.- главница,
съдът намира, че от така посочените и събрани по делото писмени доказателства,
съдът намира, че единствено договорът за кредит № ***/*** г. за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** има обвързваща за страните доказателствена сила.
Въз основа на този договор и приложените по делото
касов бон за закупени стоки от ответницата, съдът приема, че чрез предоставения
с договора кредит в размер на 663,12лв. е финансирана покупката на стоките,
описани в самия договор и съответстващи по касовия бон издаден от Технополис
България на обща стойност 664лв. От тази сума ответницата е заплатила в брой и
на касата сумата от 50лв. това отговаря и на приложеното по делото уведомително
писмо от датата на сключване на самия договор, л. 27 от делото.
От договора се установява, че към размера на
отпуснатия на ответницата кредит е начислена и застрахователна премия в размер
на 49,12лв., която съгласно приложения по делото сертификат за застраховка е
следвало да бъде преведена на застрахователя „Кардиф Общо застраховане“. От
това съдът приема, че сумата от 49,12лв. е била неоснователно начислена в
сумата на общия размер на дължимата по договора сума като главница и същата не
е в размер на 663,12лв., а в размер на 614лв. В тежест на ответницата по делото
бе възложено доказването на извършените от нея плащания по договора за кредит,
но доказване на тези обстоятелства не бе направено, поради което съдът приема,
че същата дължи сумата от 614лв., главница по сключения от нея с ищеца договор
за кредит № ***/*** г. и искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД е
основателен и доказан до този размер.
По искът по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на 282,46лв. възнаградителна лихва за
периода от 01.02.2018 г.до 06.07.2018 г, съдът намира следното:
Съгласно чл. 3 от договора страните са договорили, че
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането. Предвидено е също, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, вземането по кредита, ведно с дължимото обезщетение за
забава и разноските, става предсрочно изискуемо от датата на падежа на втората
просрочена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Така
сключения договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит и
издаване на кредтра карта има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само
абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 44,90 %). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на
ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема (който е фиксиран), както и годишно оскъпяване по
заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо (в материалноправен смисъл). Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за
администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за
теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.
От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо не става
ясно по какъв начин е формиран посоченият в тарифата ГПР от 44,90 %. В този
порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който
се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено
в тях.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и
ответницата договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ответницата дължи само чистата стойност по кредита, но не
и за претендираните лихва, неустойка или други разходи по кредита. В случая
чистата стойност на кредита представлява главницата в размер на 614лв., но не и
претендираните акцесорни вземания, каквото е това по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на 282,46лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.02.2018 г.до 06.07.2018 г.
Съдът намира, че искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 282,46лв. възнаградителна
лихва за периода от 01.02.2018 г.до 06.07.2018 г. е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли.
По искът по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът претендира мораторна лихва в размер на за
сумата от 81,68лв. за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Съдът на основание
чл. 162 от ГПК, изчисли с помощта на електронен калкулатор на НАП, дължимата
мораторна лихва и установи, че такава се дължи само в размер на 32,41лв.
Във връзка с посоченото в исковата молба и претендирани
от кредитора – ищец суми, основани на издадена от него кредитната карта с № *** с кредитен лимит в размер на 1500,00лв. не се
подкрепят от представените по делото доказателства. По
смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява
заплащане на заемната сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 1500
лева или съответно както се сочи в исковата молба като „усвоена сума“ в размер
на 1832,02лв. е реално усвоена от ответницата. Тежестта на доказване на
съществуването на този договор е на страната, която търси изпълнение по него, в
случая на ищеца, която твърди, че
ответникът не й е върнал съответната сума. От представените по делото
доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна
карта е била получена от ответника, както и че последната е извършвала
транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Върху представените
от ищеца обратни разписки за доставени на ответника пратки липсва отбелязване
да е изпратена именно твърдяната кредитна карта, а е посочено само „документи“.
Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника
и последният да е изтеглил суми от нея. Ето защо с оглед реалния характер на
договора на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните
договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата
молба и уточнението към нея параметри. Гореизложеното представлява
самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция в размера над
установения от съда, във връзка с договора за кредит.
От гореизложеното съдът намира, че искът на ищеца за
установяване на съществуването на вземането му на основание чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1549,56лв.-
главница, е основателен само за сумата от 614лв.
и в останалата част следва да се отхвърли; искът по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 282,46лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г.до 06.07.2018 г.е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло; искът по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 81,68лв.
мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., е също частично
основателен само за сумата от 32,41лв.
и следва да се отхвърли за разликата над нея.
Поради това, че установителните искове са частично или
изцяло неоснователни, то във връзка с предявените при условия на евентуалност осъдителни
искове, основаващи се на същото материално правно основание следва да се
посочи, че и те са неоснователни, т.к ищецът не навежда други правни
материалноправни основания, освен тези посочени по установителните искове,
поради което и самата промяна в процесуалната форма на предявените искове не
води до промяна в основанието и с това задължение на съда да се произнесе и по
евентуалните искове.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани
разноски, както следва: разноски по исковото производство за заплатени държавни
такси в размер на 123,71лв., 363,96лв. за особен представител и в размер на
100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че размерът на
възнаграждението за юрисконсулт отговаря минималния
посочен от чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
Общия размер на претендираните в исковото производство
разноски е 587,67лв.
В исковото производство посочените
разноски са направени за вземания в общ размер на 1913,70лв., от които се
уважават такива в размер на 646,14лв. Пропорционално дължимите на уважената
част от исковете разноски са в размер на 198,42лв., като за разликата над този размер до 587,67лв. претенцията за
разноски следва да се отхвърли.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
По заповедното производство са заявени
претенции в общ размер на 464,08лв. и са направени разноски за ДТ в размер на 38,27лв.
и са присъдени 50лв. за юрисконсулско възнаграждение. Общо разноски в размер на
88,27лв.
Пропорционално на уважените по настоящето
производство искове спрямо заявените по заповедното производство претенции и
направените по него разноски, следва да се присъдят разноски в размер на 29,80лв.,
като за разликата над този размер до 88,27лв. претенцията за разноски следва да
се отхвърли.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, по отношение на А.А.А. с
ЕГН ********** ***, че вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 614лв. (шестстотин и четиринадесет лева) главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № 591/2019г.
на НПРС – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за
разликата над присъдения размер до сумата от 1549,56лв.
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д., против А.А.А.
с ЕГН ********** ***, за установяване
съществуването на вземане в размер на 282,46лв. (двеста осемдесет и два
лева четиридесет и шест стотинки), възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018
г.до 06.07.2018 г за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по
ч.гр.д. № 591/2019г. на НПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на по отношение на А.А.А.
с ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 32,41лв. (тридесет и два лева
четиридесет и една стотинки) мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до
11.01.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. №
591/2019г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като
отхвърля иска за разликата над присъдения размер до сумата от 81,68лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.А.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********,
направени по делото разноски в размер на 198,42лв. (сто деветдесет и осем лева
четиридесет и две стотинки), като отхвърля за разликата над този размер до 587,67лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, А.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, направени по делото
разноски в размер на 29,80лв. (двадесет и девет лева
осемдесет стотинки), като отхвърля претенцията над този размер до 88,27лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ 591/2019г. на НПРС.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова