Р Е Ш Е Н И Е
№ 73/08.03.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря Веселина Сандева разгледа
докладваното от съдия С. Сандева к.а.н.х.д.№ 476/2021 год. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник касационна жалба от “Р.ХХХХ” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. “****” № 15, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя
А.Д.А., срещу решение № 82 от 21.08.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 454/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, с
което е потвърдено наказателно постановление № 19/29.03.2021 г. на директора на
ОДБХ – Добрич, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 4000
лева за извършено административно нарушение по чл. 18, § 1 и 2 от Регламент
(ЕО) № 178/2002 година за установяване
на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за
създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на
процедури относно безопасността на храните (Регламента) е наложена имуществена
санкция в размер на 4 000 лева на основание чл. 131, ал. 2, във вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗХ. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събрания по
делото доказателствен материал. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателят
не е предоставил исканата писмена информация във вид на записи относно входящ
контрол на храни и суровини, които са предназначени за влагане в
производството. Твърди се, че дружеството е предоставило нужните документи за
проследяване на хранителните продукти (стокови разписки), въз основа на които
проверяващите органи са достигнали до доставчика на храните и са го проверили.
Сочи се, че информацията за продуктите се извлича от стоковите разписки и е
безпредметно да се преписва в дневник за входящ контрол. Твърди се, че никъде в
Регламента не е посочено, че системите и процедурите за проследяване на
произхода на храните следва да бъдат под формата на дневници. Изисква се да са
налични документи, от които да се извлече тази информация. Счита се, че
деянието е маловажно по своя характер, поради което неправилно районният съд не
е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът – ОДБХ - Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ДОП дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С процесното НП касаторът е бил
санкциониран за това, че при извършена на 04.03.2021 г. проверка в
стопанисвания от него обект – кухненски блок за производство и разнос на храни,
заведение за организирано хранене, находящ се в град Добрич, бул. “Трети март”
№ 53,
е установено, че в качеството си на бизнес
оператор не разполага със системи и процедури, позволяващи да се проследят
храните и суровините, които са предназначени или се очаква да бъдат вложени в
дадена храна. В НП е посочено, че проверяващите инспектори са поискали, но не
им е била предоставена писмена информация във вид на записи относно входящ
контрол на храните и суровините, които са предназначени за влагане в
производството на готов продукт, с информация за произход, партидност, условия
и срок на съхранение, производител или доставчик. Прието е, че с поведението си
бизнес операторът не е спазил изискванията за проследимост по чл. 18, § 1 и 2
от Регламента, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5
от ЗХ е санкциониран с имуществена санкция в размер на 4000 лева.
В мотивите към решението си районният съд е приел, че вмененото на дружеството
нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, които да водят
до неговата отмяна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е
приел за установено от фактическа страна, че при извършената проверка
жалбоподателят не е представил изисканата писмена информация относно входящ
контрол на храните и суровините, установени в обекта. Намерената в обекта кайма
била отбелязана с партида, начин на съхранение, количество, но не и с вписана
информация за произход. Жалбоподателят не е представил дневник за входящ
контрол с отбелязване на данни за произход, партидност, срок и условия на
съхранение, доставчик или производител на храните. Представил е единствено
стокови разписки с посочен доставчик “****” ЕООД – Варна. При извършената
проверка на доставчика е установено, че за периода 01.01. -16.04.2021 г. в
дневника за изходящ контрол били заведени три доставки на продукта “замразена
кайма” от “****” ЕООД за “Р.ХХХХ” ООД, които били предадени за унищожаване. В
решението са изложени съображения, че представените от жалбоподателя стокови
разписки са документи, издавани от дистрибутора, и не са носители на
информация, с която бизнес операторът е задължен да разполага, за да може да се
извърши входящ контрол на храните и суровините, които са предназначени за
влагане в производството на готов продукт. Прието е, че с бездействието си
жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 18, § 1 и 2 от
Регламента, поради което правилно и законосъобразно е санкциониран на основание
чл. 131, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5 от ЗХ с имуществена санкция в минимален
размер. Счетено е, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН по
съображения, че с НП е наложена санкция за липсата на възможност за
проследяване на установената в хода на проверката храна, консумирането на която
от своя страна би представлявало риск за здравето на хората. В резултат на това
районният съд е стигнал до крайния правен извод, че наказателното постановление
е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Така постановеното решение е правилно.
Добричкият районен съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора,
въз основа на която е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон.
При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват
допуснати процесуални нарушения, които да съставляват касационно основание за
отмяна на решението. В хода на съдебното производство са събрани всички
необходими и относими доказателства за правнорелевантните факти и
обстоятелства, като районният съд правилно ги е оценил и e основал решението си на тях. Обстоятелството,
че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с
преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност на
решението.
Правната уредба на
производството и търговията с храни предполага създаването на документация, по
която е възможно да се проследи движението на стоките в съответствие с
изискванията на чл. 18, § 1 и § 2 от Регламента. В чл. 3, § 15 от Регламента е
дадена легалната дефиниция на понятието “възможност за проследяване” и това е
способността за проследяване на дадена храна или вещество, което е
предназначено за или се очаква да бъде вложено в храна, през всички етапи на
производство, преработка и разпространение. За тази цел стопанските субекти трябва да разполагат със системи и
процедури, позволяващи предоставянето на нужната информация на компетентните
органи при поискване от тяхна страна. Системата следва да се основава на водене
и поддържане на документи и записи, съизмерими с осъществяваната в обекта
дейност и капацитет. Именно липсата на такава писмена информация относно входящ
контрол на храни и суровини е констатирана при извършената проверка на място в
обекта, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган, а след това
и районният съд са приели, че бизнес операторът не е спазил изискванията за
проследимост по чл. 18, § 1 и § 2 от Регламента. Действително никъде в
Регламента не е предвидено, че информацията следва да се систематизира в
дневник за входящ контрол, но тя следва да е подредена в единна и всеобхватна
система от записи и документи, които да позволяват ефективно проследяване на
храните на всеки етап и във всеки един момент при поискване от компетентните
органи. В случая е безспорно, че такава система за самоконтрол не е била поддържана
в кухненския блок, а наличието на стокова разписка за част от намерените в
обекта продукти от животински произход (свинска кайма) не може да замести
изискуемите по закон записи и документи относно входящ контрол с информация за
произход, партидност, условия и срок на съхранение, производител или доставчик.
От материалите по делото е видно, че в представената на контролните органи стокова
разписка се съдържат данни само за доставчика, при проверката на когото също не
е открита информация за производителя на продукта. Стоковите разписки са част
от необходимата документация за проследяване на храните и суровините от
животински произход, но те следва да бъдат придружени от т.нар. “търговски документи” за произход, сертификати за качество и други
документи (напр. по чл. 245, ал. 2 от ЗВД), от които да е видно къде са
произведени храните. При проверката санкционираното
дружество не е представило друга надлежна информация за произхода на процесната
кайма (такава не е била отразена и върху етикета на стоката), което при липсата
на каквито и да е записи относно входящия контрол води до единствения възможен
извод за безспорна установеност на вмененото на търговеца нарушение. Т.е.
начинът, по който стопанският субект води отчетността си за получените доставки,
не дава възможност да се проследят всички етапи на производство, преработка и
дистрибуция на хранителните продукти. А след като дружеството в качеството си на
бизнес оператор не е осигурило възможност за това проследяване, то очевидно е
нарушило разпоредбите на чл. 18, § 1 и § 2 от Регламента, поради което законосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 131, ал.
2, във вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗХ, както правилно е преценил и районният
съд.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че
изпълнителното деяние представлява маловажен случай на административно
нарушение. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с другите нарушения от същия вид. Липсват данни по делото за
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат
на малозначителност на деянието. Без правно значение са твърденията в
касационната жалба, че намерената в обекта свинска кайма е била в малко
количество, както и че не е установено каквато и част от нея да е била
консумирана, защото вмененото на жалбоподателя нарушение е за неосигуряване на
възможност за проследяване на храните и суровините на всички етапи на
производство, преработка и разпространение, което е формално нарушение на
просто извършване и наличието на вредни последици не е обективен елемент от фактическия
му състав. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, само по
себе си не е достатъчно да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. От материалите
към административнонаказателната преписка е видно, че дружеството няма записи относно
входящия контрол на използваните от него храни и суровини в производството на
готови продукти от началото на 2021 г., а процесната кайма е останала с
неустановен произход, което изключва ниската степен на обществена опасност на
деянието. Споделят се изводите на районния съд, че липсата на възможност за
проследяване на храните представлява потенциален риск за здравето на хората. С
нарушението са накърнени важни обществени отношения, свързани с безопасността
на храната, поради което и с оглед на конкретните обстоятелства по извършване
на нарушението не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По тези
съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставеното в сила като
правилно и законосъобразно.
В съответствие с изхода от
спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на ответника по делото следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определени на основание чл. 27е от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното, както и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от 21.08.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 454/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ОСЪЖДА “Р.ХХХХ” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град
Добрич, ул. “****” № 15, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя А.Д.А.,***
сумата от 80 лева, сторени разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: