РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 1984 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 538044 от 19.11.2019 г., постановено
по гр. дело № 32391/2018 г. по описа на СРС, ІI ГО, 126 състав, частично са
уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.В.Б.-Х.и В.К.Х., пасивно субективно при условията на разделност и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, като С.В.Б. - Х., е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата 519,24
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май
2015 г. - април 2016 г. в имот с аб. № 084302, както
и задължение за доплащане по обща фактура № **********/31.7.2015 г. и сумата 18,04 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за посочения
период, заедно със законната лихва от
22.5.2018 г. до погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 35,10 лева, представляваща
разноски за държавна такса и сумата 20,41
лева, представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт, като
главният иск за стойността на потребена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 1056,56 лева и за периода май
2014 г. - април 2015 г., иска за възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 27.06 лева,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.9.2015 г. - 16.3.2018 г. и за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
посочения период са отхвърлени, а В.К.Х.,
е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД, сумата 352,19 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода май 2015 г. - април 2016 г. в имот
с аб. № 084302, както и задължение за доплащане по
обща фактура № **********/31.7.2015 г. и сумата 9,02 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение за посочения период, заедно със законната лихва от 22.5.2018 г. до погасяване на задълженията
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 35,10
лева, представляваща разноски за държавна такса и сумата 41,41 лева, представляваща
разноски за възнаграждение за юрисконсулт, като главният иск за стойността на потребена топлинна енергия за периода май 2014 г. - април
2015 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2015 г. - 116.3.2018 г. и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за посочения период са отхвърлени.
Решението в частта, с която предявените пасивно субективно при условията на разделност и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ са били частично уважени срещу ответниците
С.В.Б.-Х.и В.К.Х. не е обжалвано от тях и е влязло в законна сила.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявените искове са били частично отхвърлени, е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск.
С.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от дължими суми са
погасени по давност, сочейки че съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, раздел
IX от ОУ, дължимите суми следва да се заплащат в 45 дневен
срок, след изтичане на периода,за който се отнасят. Ето защо и вземанията по процесната фактура **********/31.7.2015 г. ставали изискуеми едва на 15.09.2015 г., поради което и никое от претендираните
вземания по процесната фактура не било погасено по давност.
По изложените съображения моли съда да
отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове като
присъди и направените по делото разноски.
Въззиваемите - С.В.Б.-Х.и В.К.Х.,
чрез полномощника им – адв.
Р.А., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения
срок са подали отговор на въззивната жалба, с който
оспорват същата по подробно изложените съображения. Претендират и разноски.
Въззиваемият - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца – не е подал
отговор на въззивната жалба, и не изразява становище по релевираните доводи във
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
По отношение на
единственото оплакване във въззивната жалба, която
очертава и предметния обхват на въззивната проверка, че
за процесните вземания през за периода м. май 2014 г.
- април 2015 г. е издадена фактура №**********/31.7.2015
г., която съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на дружеството е станала
изискуема през 15.09.2015 г. и следователно сумата по тази фактура не е
погасена по давност, следва да се отбележи следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един
от следните начини: 1. на 10 равни
месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата,
и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод,
че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост
от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази връзка
фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост
от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново
вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително”
вземане обаче винаги е самостоятелно
и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае
до корекция на тези вноски
със задна дата.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
отнасящи се за процесния период, клиентите са длъжни
да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се
уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които
се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече
от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането
на съответния месец.
Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията
на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на
изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2014 г. – м.
04. 2015 г. се явяват погасени по давност, доколкото исковата молба е подадена
на 22.05.2018 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 04.05.2015 г., като това
обстоятелство не може да бъде променено от последващо
издаване на нова обща фактура №**********/31.7.2015 г. Издаването на такава
фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните
вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано
възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат
от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би
настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети
през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата
на интернет страницата на дружеството.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел за
погасени по давност вземанията за периода м.05.2014 г. – м. 04. 2015 г., като е
уважил претенцията само за заплащане на задълженията за топлинна енергия за
периода м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г.
Тъй като СРС е
достигнал до същите фактически и правни изводи обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
В полза на ответника
по жалбата - С.В.Б.-Х.на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК следва да се
присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителството в производството пред СГС по Договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2019 г. в размер на сумата
от 300,00 лв.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 538044 от 19.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 32391/2018 г. по описа на СРС, ІI ГО, 126 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на С.В.Б.-Х.с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от по 300,00 лв.,
представляващи възнаграждение за извършено процесуалното представителството в
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: