Присъда по дело №643/2024 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 1
Дата: 8 януари 2025 г. (в сила от 24 януари 2025 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20245310200643
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Асеновград, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на прокурора и Д. З. А.
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Наказателно дело от общ
характер № 20245310200643 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Р. Р., роден на *** българин, български
гражданин, разведен, неосъждан-реабилитиран, с основно образование,
работещ в сферата на ресторантьорството в гр. Дуисбург, Германия, адрес: ***
ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 23.01.2024 г. в гр. Асеновград,
обл. Пловдив причинил на М. М. И. лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и тялото, които травматични увреждания са довели до
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като
телесната повреда е причинена в условията на домашно насилие, поради което
и на основание чл. 131 ал. 1 т. 5а, във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК, във вр. с чл.
58а ал. 1, във вр. с чл. 54 ал.1 от НК във вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК го
ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Р. Р., за ВИНОВЕН и в това, че: На
23.01.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив унищожил противозаконно чужди
движими вещи – мобилен телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 13 128 GB
Red“ със сериен номер 357032760751208 на стойност 1114, 40 лв. и мобилен
телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 11 64 GB“ на стойност 300 лв.,
собственост на М. М. И., на обща стойност от 1414, 40 лв., поради което и на
основание чл. 216 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а ал. 1, във вр. с чл. 54 ал.1
от НК във вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

1
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия Д. Р. Р. ОПРЕДЕЛЯ и
НАЛАГА едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание за горните две
престъпления, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното едно общо най-тежко на подсъдимия Д. Р. Р. наказание от шест
месеца лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Д. Р. Р. да
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив,
сумата от 363,87 лева, както и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, бюджетна сметка на Районен съд – Асеновград, сумата от 80,00 лв.,
представляващи направени разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на приложените по делото веществени
доказателства – мобилен телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 13 128 GB
Red“ със сериен номер 357032760751208 и мобилен телефон марка „APPLE“,
модел „iPhone 11 64 GB“, находящи се на съхранение в РУ-Асеновград, ДА
СЕ ВЪРНАТ на техния собственик М. М. И., след влизане на присъдата в
сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 643/2024 г. на АРС-ІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив, ТО-Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия Д. Р. Р., за това че:
І. На 23.01.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив причинил на М. М. И.
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и тялото, които
травматични увреждания са довели до причиняване на болка и странаание,
без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена в условията
на домашно насилие - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а, във вр. с чл. 130
ал. 2 от НК.
ІІ. На 23.01.2024 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив унищожил
противозаконно чужди движими вещи – мобилен телефон марка „APPLE“,
модел „iPhone 13 128 GB Red“ със сериен номер 357032760751208 на стойност
1114, 40 лв. и мобилен телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 11 64 GB“ на
стойност 300 лв., собственост на М. М. И., на обща стойност от 1414, 40 лв. -
престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на
съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и
предлага да му бъде наложено едно общо най-тежко наказание на основание
чл. 23 ал.1 за горните две престъпления при условията на чл. 58А ал.1 от НК, а
именно лишаване от свобода за срок от около една година, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното и прави
самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съжалява за
постъпката си, като моли за справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия, адв. К. пледира за по-нисък размер на
наказанията, като му се наложи общо най-тежко наказание, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Сочи наличие на
смекчаващи вината обстоятелства, а имено признание на вина, чисто съдебно
минало.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна.
Подсъдимият Д. Р. Р. е роден на *** българин, български гражданин,
разведен, неосъждан-реабилитиран, с основно образование, работещ в
сферата на ресторантьорството в гр. Дуисбург, Германия, адрес: *** ЕГН:
**********.
Свидетелката М. М. И. и подс. Д. Р. Р. били съпрузи. По време на брака им
се родили двете им деца – М.А. Д. /роден на 07.01.1991 г./ и Ж.А. Д.а /родена
на 30.09.1994 г./. Тъй като отношенията между св. М. И. и обв. Р. се влошили,
през 2016 г. бракът им бил прекратен. След развода между тях, св. М. И.
живеела в къща, находяща се в *** а подс. Р. живеел на друг адрес в гр.
Асеновград, а периодично пребивавал и в чужбина. Св. М. И. и подс. Р.
периодично провеждали телефонни разговори помежду си по повод двете си
1
деца. През 2023 г. подс. Р. в телефонните си разговори със св. М. И. й
предлагал двамата отново да заживеят заедно, с което тя не била съгласна. Св.
М. И. притежавала мобилен телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 13 128
GB Red“ със сериен номер 357032760751208, червен на цвят и мобилен
телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 11 64 GB“, бял на цвят. На 23.01.2024
г. св. М. И. се обадила по телефона на подс. Р. и му казала, че има проблеми
със сина им М.А.а Д., молейки го да разговаря с него като баща със син.
Подсъдимият Р. отговорил на св. И., че тя и Митко Д. не го интересуват, тъй
като той вече има друга жена и друго дете. Това ядосало св. И., която попитала
подс. Р., дали желае да покаже на жената, с която към момента той
съжителства как той плаче и желае те двамата отново да се съберат. Това
ядосало подс. Р., който казал на св. И., че ако направи това, ще дойде в дома й
и ще я набие. Малко по-късно същия ден, на 23.01.2024 г. подс. Р. дошъл пред
къщата, находяща се в *** с намерение да се саморазправи със св. М. И.. По
същото това време, св. М. И. се намирала в помещение, което се намирало на
приземния етаж от къщата, до нейния вход, обособено като фризьорски салон.
В помещението св. М. И. била легнала на диван. Подсъдимият Р. влязъл в
помещението, където се намирала св. М. И. и както тя лежала на дивА., той се
нахвърлил върху нея, хванал я с двете си ръце за врата и започнал с ръце да й
нА.ся удари в областта на лицето. С ръце св. И. се опитала да отблъсне от себе
си подс. Р., но не успяла. След това подс. Р. хванал св. И. за косата и дърпайки
я за косата, започнал да я влачи към входната врата на помещението, като
същевременно с това й нанасял и удари с крака в областта на тялото. Св. М. И.
започнала да вика за помощ и успяла да се отскубне от подс. Р.. Тогава подс. Р.
забелязал, че на маса в помещението се намират двата мобилни телефона,
собственост на М. И. - мобилен телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 13 128
GB Red“ със сериен номер 357032760751208, червен на цвят и мобилен
телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 11 64 GB“, бял на цвят. Подсъдимият
Р. взел двата мобилни телефона, собственост на св. И. и силно ги ударил в
земята, след което ги стъпкал с краката си, в резултат на което дисплеите и
задните панели на телефоните се счупили и телефоните стА.ли изцяло негодни
за употреба. След като нанесъл побоя на св. М. И. и унищожил двата й
мобилни телефона, подс. Р. си тръгнал. Св. М. И. подала сигнал на тел. 112 и
на място пристигнали служителите на РУ-Асеновград – св. Д. В. С. и Илия
Фъртунов. По случая било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването е изготвена съдебномедицинска експертиза на М.
М. И., от заключението на която е видно, че на същата е било причинено
контузия на главата и тялото. Вещото лице сочи, че установените травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет по механизма
на удар и/или притискане с или върху такъв. Вещото лице приема, че е
възможно да са получени така, както се съобщава в материалите по делото, а
именно при нА.сяне на побой при инцидент, възникнал на 23.01.2024 г.
Описаните травматични увреждания са причинили болка и странаание, без
разстройство на здравето.
В хода на разследването е изготвена стоково-оценъчна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на мобилните телефони към
инкриминирА.та дата – 23.01.2024 г. е както следва: мобилен телефон марка
„APPLE“, модел „iPhone 13 128 GB Red“ със сериен номер 357032760751208 е
2
на стойност 1114, 40 лв., а мобилен телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 11
64 GB“ е на стойност 300 лв. В експертизата вещото лице е посочило, че двата
мобилни телефона изцяло са негодни за употреба.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на
базата на самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, които бяха
приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелите М. М. И., Я. Ш. С. и Д. В. С., а също и от приложените по делото
писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни, логични, съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанието на
подсъдимия. При установяване на фактическата обстановка съдът ползва и
заключенията на изготвените СМЕ-за и СОЕ-за, които кредитира в пълна
степен като обективни, пълни и обосновани и изготвени от вещи лица
доказани специалисти в съответните области на специални познания.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянията си,
подсъдимият Д. Р. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпленията:
1. По чл. 131 ал. 1 т. 5а, във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК и
2. По чл. 216 ал. 1 от НК.
От субективна страна всяко от престъпленията е извършено от подсъдимия
умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено опасни последици.
При индивидуализиране на наказанията, Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания,
които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната истина по
делото и изразеното съжаление за извършеното, чистото съдебно минало и
наличието на предходно провокативно поведение от страна на постранаалата.
Като отегчаващи вината обстоятелства прецени лошите характеристични
данни на подсъдимия обусловени от факта на предходните му осъждания за
които е реабилитиран по право.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия и
индивидуализирането им, съобразно предвиденото в особената част на НК,
съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на
деянията с оглед негативните обществени настроения против този вид
престъпления извършени при условията на домашно насилие , поради
значителния им интензитет и степента, в която те засягат този вид правно
защитени обществени отношения, както и сравнително високата стойност на
унищожените вещи. От друга страна прецени, че подсъдимият е личност с
невисока степен на обществена опасност, с оглед доброто процесуално
поведение изразеното съжаление, както и конкретните мотиви за
извършването на престъпленията свързани с предходно провокативно
поведение на постранаалата. С оглед диференцирА.та процедура, по която
протече съдебното производство при определянето на наказанието съдът се
съобрази с препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила
3
при определяне на наказанието, според която норма при постановяване на
осъдителна присъда наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК.
Ето защо, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след
преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът определи на подсъдимия Д. Р.
Р. за престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 5а, във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК, по
общите правила на чл. 54 ал.1 от НК,при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и редуцирайки наказанието от
шест месеца лишаване от свобода с една трета, съдът наложи на подсъдимия
Д. Р. Р. наказание от четири месеца лишаване от свобода.
За престъплението по 216 ал. 1 от НК, съдът наложи по общите правила на
чл. 54 ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
наказание лишаване от свобода с насоченост към минимума, а именно в
размер на девет месеца лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл.
58А ал.1 от НК и редуцирайки наказанието от девет месеца лишаване от
свобода с една трета, съдът наложи на подсъдимия Д. Р. Р. наказание от шест
месеца лишаване от свобода.
Тъй като двете престъпления се намират в съотношение на реална
съвкупност, Съдът приложи нормата на чл. 23 ал.1 от НК, като наложи на
подсъдимия Д. Р. Р. едно общо най-тежко наказание за горните две
престъпления, а именно шест месеца лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият Д. Р. Р. е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, но към настоящия момент същият е
реабилитиран и съдът намери, че за постигане на целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия, не е необходимо същият да изтърпи ефективно
наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, съдът отложи изпълнението му на основание на чл. 66 ал.1 от
НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най–добре би изпълнило целите на наказанието, посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
По отношение на приложените по делото веществени
доказателства:мобилен телефон марка „APPLE“, модел „iPhone 13 128 GB
Red“ със сериен номер 357032760751208 и мобилен телефон марка „APPLE“,
модел „iPhone 11 64 GB“, находящи се на съхранение в РУ-Асеновград, Съдът
постанови да се върнат на техния собственик М. М. И., след влизане на
присъдата в сила.
С оглед изхода на делото, Съдът възложи на подсъдимия Д. Р. Р. и
направените по делото разноски като го осъди да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, сумата от 363,87 лева, както
и в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на
Районен съд – Асеновград, сумата от 80,00 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.


4
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни