Р Е Ш Е Н И E
№ 281
20.07.2017 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
254 по описа за 2016 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Дичо Драгиев Кунев, в качеството му
на ЕТ "Лазур-И.Д.К.- Дичо Кунев", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. "Карлово" № 9, ет. 3, против
"Камт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Промишлена зона, представлявано от
Христо Христов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 87 709,08 лв., получена от „Камт“ АД без
основание през периода от м.юли 2013 год. до м.март 2016 год. включително, а
при условията на евентуалност – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
горната сума, с която „Камт“ АД се е обогатил без основание за сметка на ЕТ
"Лазур-И.Д.К.- Дичо Кунев", ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, ответното дружество сключило през 2006 год. договор за снабдяване с
ел.енергия от „Електроразпределение Стара Загора“, преобразувано в „ЕВН
България Електроснабдяване“, а на 01.06.2009 год. страните подписали
декларация, според която ответникът се съгласил да захранва с ел.енергия обект
на ищеца, чрез електропреносната си мрежа, като отчитането на ползваната
енергия от фабрика „Маркела“ да се
осъществява чрез показанията на подотчетен електромер. Твърди се, че ежемесечно
ответникът издавал проформа фактури, в които се посочвало количеството
припадаща се ел.енергия на ищеца, както и дължимата стойност, но в данъчната
фактура тази стойност се посочвала като „поддръжка на съоръжения“. Твърди се,
че действителната уговорка между страните била на ответника да се заплаща
припадащата се част от разходите за ел.енергия и тъй като между страните не бил
сключен договор, нито ответникът има право да продава ел.енергията с цел за
извлича печалба, то ищецът дължи само припадащата се част от стойността на
потребената енергия. Ищецът твърди, че е заплащал на ответника по-висока
стойност на ел.енергията, завишена с 20% върху стойността на разходената
ел.енергия, която разлика ответникът е получил без основание, евентуално – с
разликата между платеното и действително направените от ответника разходи -
платена от него ел. енергия, той се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа, е между страните не е сключван договор и не е постигано съгласие да
се заплаща нещо друго, освен потребената енергия. Оспорва се представения от
ответника договор с доводи, че не е подписан от едноличния търговец и е нищожен
на основание чл.96 от ЗЕ. Твърди се, че чл.13 от договора е дописан. В случай,
че се приеме за действителен, се излагат твърдения за прекратяването му поради
промяна на доставчика на ел.енергия на ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалните си представители, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Поддържа, че се е съгласил да захранва с ел.енергия обекта
на ищеца и за тази цел страните са подписали нотариално заверена
декларация-съгласие. Заявява се, че
между търговците е била постигната договорка за цената на ел. енергията, както
и за стойността на всички други услуги, възникващи по повод предоставянето на
ел. енергия. Според ответника цената на тези услуги е 20% от цената на
ел.енергията за съответния период и включва: счетоводно обслужване (съставяне
на протоколи за отчитаната ел. енергия; издаване на проформа фактури и
фактури); поддръжка на съоръжения (ТП,
контролен електромер, мрежа- ниско напрежение, с дължина повече от 1км.,
преминаваща през няколко цеха и силови табла, като всичко това носи загуби по
трасето на пренасяната енергия, заплащани от „Камт“ АД); ежемесечно планиране
на количеството ел.енергия, баланс - дневна/нощна; регулиране на cos фи с монтиране на
кондензаторни батерии и изграждане на система за управлението й; разходи по
профилактика и поддръжка на трафопост, собственост на „Камт“ АД, както и на
собствената електропреносна мрежа - ниско напрежение; периодична направа на
муфи при възникнали аварии; поддръжка на ТП - смяна на масла и машини и т.н.;
заплащане на лице, което да извършва съответните замервания; наем за преминаване на съответните захранващи
кабели през имота на „Камт“ АД; такса
риск - загуби от аварии, санкции и т.н. и последващо заплащане на
неустойки поради недоставяне на ел.енергия.
Ответникът счита, че заплатената от
ищеца сума за ползваната от същия ел.енергия, както и за съоръжения, технически
персонал, имота и предоставените от „Камт“ АД гаранции на трети лица, са
напълно законосъобразни.
В отговора на допълнителната искова
молба, депозиран от „Камт“ АД, ответникът се позовава на чл.301 от ТЗ. Намира,
че след като повече
от 14 години ищецът е заплащал предоставяната от ответното дружество комплексна
услуга, включваща и ел. енергията, определяна по този начин, то той се е
съгласил с договорките, постигнати в оспорения договор. Заявява се, че
основанието на договора всеки път е било вписвано и в протоколите за отчитане
на подотчетния електромер на ищеца, което е още едно доказателство за неговото
знание за цената на комплексната услуга, предоставяна от дружеството-ответник,
включваща и ел. енергията, определяна на базата на подписания между страните
договор, дори и да е без представителна власт. Заявява се, че различието на
шрифта в договора има за цел да подчертае значимостта на конкретната клауза и
да я направи ясно видима за страните.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че се съгласили ответникът да
предостави на ищеца възможност да захранва с ел. енергия конфекционната си
фабрика в гр.Карнобат от електропреносната мрежа на „Камт“ АД като подотчетно
лице и потребената от него ел. енергия да се измерва с подотчетен електромер.
Няма спор също, че в процесния период ищецът действително е потребил отчетената
от ответника електроенергия – обстоятелство, обявено за безспорно между
страните с протоколно определение от 24.03.2017 год.
Както се установява
от изявленията на ищеца и от уточнението на претенцията му в нарочна молба от
08.07.2016 год., първоначалния размер на
исковата сума (42 422,84 лв.) е образуван чрез изчисление на 20% от
стойността на заплатените фактури на „Камт“ АД през исковия период.
Страните спорят за цената на енергията,
отчетена с подотчетен електромер и дължима от ищеца. Според ищеца, той дължи
стойността на потребената ел.енергия по фиксирани цени на доставчика, а всичко,
което е платил над стойността по фиксирани цени, е платено без основание.
Ответникът твърди, че завишението от 20% му е заплатено с основание, като се
позовава на текста на чл.13 от договор, сключен между страните на 01.07.2002
год. С договора ответникът е поел задължение да продава на ищеца ел.енергия, а
последният – да я заплаща по фиксирани цени на НЕК АД. Купувачът – ЕТ“Лазур“ е
поел задължение да заплаща ползваните количества ел.енергия в срок от 5 дни от
получаване на фактура от „Камт“ АД. В чл.13 от договора страните са постигнали
съгласие за разходвани средства за поддръжка на преносните съоръжения
подотчетното лице – купувачът – да заплаща пропорционално на ползваната
ел.енергия завишение от 20 пункта.
Ищецът е представил различни документи,
съставени от „Камт“ АД във връзка с потребената ел.енергия. Съставяни са
едновременно проформа и данъчни фактури на една и съща стойност и от една и
съща дата, като в проформа фактурата като доставена стока е вписана ел.енергия
(дневна и/или нощна), количество, единична цена и стойност, а в данъчната
фактура е вписано основание поддръжка на
съоръжения. Представени са три протокола, съставени през 2013 год. от
представители на двете страни, с които са отчитани показанията на подотчетния
електромер на ищеца и енергията е остойностена. В протоколите се съдържа записване „съгласно договор за поддръжка на
ел.съоръжения, завишение от 20% върху стойността на изразходената ел.енергия“.
От съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че в периода от м.юни 2013 год. до м.март 2016 год. „Камт“ АД е
издал на ищеца общо 34 фактури с обща данъчна основа 212 210,02 лв. и
начислен ДДС от 42 422,00 лв. и обща стойност 254 652,02 лв. Установява се, че издадените фактури са
заплатени в пълен размер от разплащателната сметка на ищеца, с основание за
плащане „електрическа енергия“. Експертизата е изчислила, че в процесния период
ответникът е заплатил за два свои обекта (ИТН) към три дружества за доставка на
ел. енергия („ЕВН България Електроснабдяване“, „ЕВН България
Електроразпределение“ и „ЕВН трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД) електрическа енергия
на обща стойност 407 893,75 лв. с ДДС. В заключението се посочва, че през
процесния период ответникът е получавал ел.енерия от регулирания и от свободния
пазар. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма застъпване на доставки
от двама доставчика, като от м.януари 2014 год. ответникът е получавал доставки
от „ЕВН трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД, но
заплаща и суми за ползване на електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“. В заключението се посочва, че цените и часовите зони при
регулирания пазар се определят от ДКЕВР, а при свободния пазар цените не се
влияят от часовите зони. Експертизата е преизчислила, въз основа на фактурите
за доставка и единичните цени на електрическата енергия, доставена на „Камт“ АД
от регулирания и от свободния пазар, че ел.енергията за процесния период,
изразходена от ищеца, е на стойност 166 942,94 лв. с ДДС. От експертизата
се установява, че процесите фактури са отразени от страните в дневниците за
покупки по чл.124 от ЗДДС (от ищеца) и в дневниците за продажби (от ответника).
От приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че в обекта на „Камт“ АД е изграден трафопост
„Компресор“, от който се захранват всички цехове на ответника и обекти на други
външни потребители, в това число на ищеца. Експертизата е достигнала до
заключение, че захранването на фабриката на ищеца се е осъществявало от този
трафопост в периода от 1996 до 2005 год., по съществуващо кабелно трасе, което
попада в имота на ответника. Видно е от схемата към заключението, че цеховете
на ответника са били свързани последователно с подземен кабел (изчертан в
червено) и този кабел продължава в имота на ищеца и захранва негови обекти. На
схемата е отразено в черен цвят ново кабелно трасе, което минава въздушно по
фасадите и през сградите на ответника, изградено като дублиращо на
първоначалното. На вещото лице не са били представени документи за изграждането
на новото въздушно кабелно трасе, като по обяснения на представители на
ответника подмяната е осъществявана от тях и с техни материали, съществуващи на
склад. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че подмяната се е наложила
най-вероятно поради нарасналата консумация на ел.енергия и стареенето на
кабелите. От експертизата се установява, че в участъка от V-ти цех на „Камт“ АД
до обекта на ищеца подземния кабел не е подменян с нов и захранването се е
осъществявало по него. Въз основа на представени документи от ищеца, вещото
лице М. е достигнал до извода, че през 2004 год. ЕТ“Лазур“ е предприел действия
по изграждане на ново трасе, чрез което да се захранва с ел.енергия от друг
трафопост – т.п.“ДМЗ“. В този трафопост се намира понастоящем измерително табло
и е монтиран подотчетния електромер на ищеца. Според експертизата, при старото
захранване от т.п.“Компресор“ контролния електромер се е намирал или в таблото
на V-ти цех на „Камт“ АД или в главното табло на ЕТ“Лазур“, но това понастоящем
не може да се установи категорично. От експертизата е видно, че за регулиране
на мощността cos фи се използват кондензаторни
батерии, като намиращите се в обекта на ищеца са с година на производство 1982
год., не работят и даже частично са демонтирани. Според обясненията на вещото
лице в съдебното заседание, никоя от страните се плаща санкции за лош cos фи и
по новото трасе няма монтирани кондензаторни батерии.
От показанията на св.Господинов се
установява, че многократно е участвал в отстраняване на повреди като ел.монтьор
в „Камт“ АД преди преместването на кабелното трасе. Заявява, че при аварии,
изразяващи се загряване на кабели и връзки, падане на фазите, ищецът оставал
без захранване. Кабела, захранващ ищеца, преминавал през мрежата на ответника,
през три табла. След като пуснали новия кабел, електромера на ищеца бил
преместен от неговата фабрика в трафопоста. Свидетелят заявява, че не е
участвал в преместването на кабела, според него наели фирма за това. Посочва,
че е участвал при отчитането на контролния електромер на ищеца и е подписвал
протоколите, съдържащи се в делото.
Според съда, представения от ответника
писмен договор от 01.07.2002 год. е валиден и обвързва страните. Както се
установява от съдебно-счетоводната експертиза и от извлечението на сч.сметка
401 на ищеца, отношенията на страните във връзка с предоставяне и заплащане на
ел.енергия са дълготрайни, ето защо следва да се приеме, че дори и договора от
01.07.2002 год. да не е бил подписан от упълномощено от търговеца лице, на
основание чл.301 от ТЗ го обвързва. Дори и отношенията на страните да са се
развили в противоречие с императивни разпоредби на ЗЕ, установяващи забрана за
търговия с ел.енергия от лица, които нямат качеството по чл.96 от с.з., ищецът
не би могъл да се позовава на нищожността, тъй като в продължителен период от
време е получавал престация по договора и от своя страна е престирал, с което
не е поставил под съмнение действителността му - арг.от чл.293 ал.3 от ТЗ.
Договорно-правната връзка между страните е била установена с писменото
съглашение от 01.07.2002 год. и не е прекратена с подписването на
декларацията-съгласие на 01.06.2009 год., а само е постигнато съгласие, че
захранването на фабриката на ищеца ще се осъществява от ответника като абонат
на „ЕНВ България – Електроразпределение Стара Загора“, чрез електропреносната
му мрежа и на основание договор за снабдяване с ел.енергия №720006/14.02.2006
год. Няма спор между страните, че след подписване на декларацията отношенията
им са продължили да се развиват по същия начин, с единствената разлика, че
ответникът е подписал договор за снабдяване с ел.енегрия с „ЕНВ България –
Електроразпределение Стара Загора“, но това е било без значение за ищеца, тъй
като по същата електропреносна мрежа (на ответника) той е продължил да получава
електрическа енергия за своята фабрика, тя се е отчитала от същия подотчетен
електромер и е била заплащана на основание съставени от „Камт“ АД фактури. С покана,
доставена по телепоща на ответника на 17.05.2016 год., ищецът е заявил на
ответника, че изразява намерение за прекратяване на договора от 01.07.2002
год., по силата на който е получавал и заплащал ел.енергия. Това категорично
показва, че до 17.05.2002 год., т.е. по време на процесния период, ищецът се е
считал за обвързан от валиден договор, който не е прекратил по надлежния ред, а
предприетите действия на 17.05.2016 год. или по-късно с друго изявление, са без
значение в отношенията на страните.
Не може да бъде възприет довода на
ищеца, че чл.13 от договора, в който е уговорена цената на престацията, е
дописан и следователно не представлява част от общата воля на страните.
Действително текста на чл.13 е изписан с друг шрифт и това е очевидно в оригинала
на договора, но същевременно с това е ясно, че номерацията следва своята
поредност и подредбата е симетрична,
което изключва допълнително вмъкване на текста след постигането на съгласие
между страните. Според чл.13, за разходваните средства за поддръжка на
преносните съоръжения подотчетното лице – купувачът, се задължава да заплаща,
пропорционално на потребената енергия, завишение от 20%. Такова завишение е
залегнало протоколите за отчитане на ел.енергия, от което следва извода, че за
текста на чл.13 от договора е постигнато съгласие и той представлява част от
договорката между страните.
Действителната обща воля на страните
следва да бъде установена от съда, доколкото те спорят по съдържанието ѝ,
а отделните клаузи, които регламентират престациите, всяка от страните тълкува
в свой интерес - чл.20 от ЗЗД. По въпроса за тълкуването на договорите е
постановена практика със задължителен характер за настоящия съд, включително
цитираната от ответника в писмените му бележки. Съществен репер при тълкуването
на договора е стопанската цел, преследвана от страните, обстоятелствата, при
които е сключена сделката, поведението на страните преди и след сключването
ѝ – решение №504/26.07.2010 год. по гр.д.№420/2009 год. ІV г.о. ВКС. В
конкретния случай ищецът се е нуждаел да бъде доставена ел.енергия до фабриката
му по съществуваща електропреносна мрежа на ответника – единствен начин за
електроснабдяване поради последователното свързване на обектите на страните. Ответникът,
освен, че се е съгласил да доставя ел.енергия, е бил в поставен в положение да
осигурява изправност на мрежата си, поне до 2004 година, когато ищецът е
предприел действия да измести кабелното трасе на свои разноски. След като и
двете страни в правоотношението са търговци, стопански нелогично е ответникът да
не обезпечи поне разходите, които прави за поддръжка на съоръженията за
материали и труд, отчитане на електромера и т.н. Както се установява от
съдебно-техническата експертиза и от показанията на св.Господинов, докато
захранването се е осъществявало по заварената електропреносна мрежа на „Камт“
АД авариите са били чести и кабелите са изведени по фасадите на сградите, като
не е подменен само участъка от V-ти цех до фабриката на ЕТ“Лазур“. С оглед на
стопанското качество на страните и преследваните от тях цели, текстовете на
чл.1 и чл.13 от договора следва да бъдат разгледани като общ текст, в който са
уговорени насрещните престации – ответникът се е задължил да доставя ел.енергия
по своята мрежа и да я поддържа в изправност, а ответникът – да заплаща ел.енергията
по фиксирани цени на НЕК АД, както и 20-процентно завишение, дължимо за
средствата, необходими за поддръжка. След 2004-2005 година, когато кабелното
трасе е било изведено от имота на „Камт“ АД, никоя от страните не е предприела
действия за изменение на съглашението.
При тълкуване на договора следва да се вземат
предвид обстоятелствата, при които е бил сключен – към 2002 год. е съществувал
единствено регулиран пазар за продажба на ел.енергия, при който сделките са се
сключвали по фиксирани цени (тогава на НЕК, по-късно на цени, определени от
ДКЕВР), ето защо първия елемент на престацията, дължима от ЕТ“Лазур“,
представлява цената, на която ел.енергията е била доставена на „Камт“ АД от
НЕК. По-късно със създаването на свободния пазар – чл.100 от ЗЕ, за ответника е
възникнала възможност да получава ел.енергия от този пазар, на свободно
договорени цени. Липсата на свобода на пазара по време на сключване на договора
– 01.07.2002 год., не е основание да се приеме, че първия елемент от
престацията винаги ще продължи да бъде фиксираната цена, посочена от НЕК АД към
момента на сключването. Такива цени към момента няма поради преобразуването на
НЕК АД и създаването на нарочен орган, който да регулира цените – ДКЕВР (чл.21 ал.1
т.8 от ЗЕ). С оглед конкретните обстоятелства по време на сключване на сделката,
следва да се приеме, че цената, на която „Камт“ АД получава ел.енергия от своя
доставчик, е първия елемент от насрещната престация на ЕТ“Лазур“. Втория
елемент е завишението от 20%, уговорено в чл.13 от договора.
Според задължителна практика на ВКС,
изразена в ППВС №
1/28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290
и сл. ГПК решение №
21/23.04.2013 г., по гр. д. № 1456/2011 г. на IV г. о.; № 556/13.07. 2010 г.,
по гр. д. № 46/2009 г. на I г. о.; № 148 от 6.02.2017 г. по т. д. №
2637/2015 г., II т. о., и други, специфичният белег на първия
фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася
както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на
връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея. В ППВС № 1/28.05.1979
г. като случай на първична липса на основание е посочено заплащане на цена,
по-висока от договорената (поради промяната на обществените отношения израза
„нормирани цени“ следва да се схваща като договорени между страните).
В конкретния случай от
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на изразходената
от ищеца ел.енергия през процесния период по единични цени на регулирания и
свободния пазар, на които е закупена от ответника, е 166 942,94 лв. с ДДС.
Начисленото върху тази стойност 20 процентно увеличение по чл.13 от договора
възлиза на 33 388,58 лв. и след като се сборува с първата сума се получава
дължимата стойност на престацията, която е 200 331,52 лв. За целия период ищецът
е заплатил по съставените от ответника общо 34 фактури сумата от 254652,02 лв.
Разликата от 54 320,50 лв. се дължи на факта, че през целия процесен
период стойността на доставената ел.енергия от ответника на ищеца е била
изчислявана от първия по цени, многократно по-високи от тези, на които е
получавал енергията от доставчиците си – напр. в проформа фактурата от
21.03.2016 год. цената на дневната ел.енергия е 0.26 лв., докато в същия период
ответникът е получавал от своя доставчик енергия на цена 0.08630, без значение
от часовия диапазон (таблица на стр.4 от съдебно-счетоводната експертиза). Като
се има предвид волята на страните по договора, а тя е цената да се образува от
цената на доставчика на „Камт“ АД + завишение от 20%, разликата от
54 320,50 лв. за целия процесен период е заплатена при изначална липса на
основание – при отсъствие на воля у страните за заплащане на престация в
размер, по-голям от договорения. В тази част претенцията е основателна и следва
да бъде уважена, а за разликата до предявения размер от 87 709,08 лв. –
отхвърлена. Поради осчетоводяването на
фактурите и включването им в дневниците за покупки не може да се приеме, че е
налице основание за получаване на престацията от ответника, щом изначално
страните не са постигнали съгласие за заплащане на такава цена.
С предявяване на исковата молба
ответникът е поставен в забава, поради което от датата на подаването ѝ дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
След като претенцията е уважена на
главното основание, съдът не дължи произнасяне по евентуалното по чл.59 от ЗЗД.
Всяка от страните е поискала да ѝ
бъдат присъдени разноски и има право на такива съобразно увежаната/отхвърлената
част от иска.
Ищецът е направил разноски по
представен списък в размер на 5 783,36 лв. От тях, съобразно уважената
част от иска следва да му се присъдят 3 581,78 лв.
Ответникът е направил разноски по
представен списък в размер на 5 425 лв. От тях съобразно отхвърлената част
от иска следва да му се присъдят 2 065,16 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"Камт" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,
Промишлена зона, представлявано от Христо Христов, да заплати на ЕТ
"Лазур-И.Д.К.- Дичо Кунев", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. "Карлово" № 9, ет. 3, сумата от 54 320,50
(петдесет и четири хиляди триста и двадесет 0.50) лв., получена от „Камт“ АД
при изначална липса на основание през периода от м.юли 2013 год. до м.март 2016
год. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
27.06.2016 год. до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част до
предявения размер от 87 709,08 лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА
"Камт" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,
Промишлена зона, представлявано от Христо Христов, да заплати на ЕТ
"Лазур-И.Д.К.- Дичо Кунев", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. "Карлово" № 9, ет. 3, разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 3 581,78 (три хиляди петстотин
осемдесет и един 0.78) лв.
ОСЪЖДА ЕТ "Лазур-И.Д.К.- Дичо
Кунев", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
"Карлово" № 9, ет. 3, да заплати на "Камт" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Промишлена
зона, представлявано от Христо Христов, разноски съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 2 065,16 (две хиляди шестдесет и пет 0.16) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: