Определение по дело №540/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ, по своя характер е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове- Гл. Тридесет и втора от ГПК, в сила от 01.03.2008 г.

Настоящото търговско производство е образувано по повод, депозирана от ищеца „Т.” О., Г., против ответника О. М., искова молба. В нея ищецът твърди, че по силата на договор №У-060/30.04.2009г. сключен с ответника О. М., се задължил да изготви и предаде работен проект на обект „Ц.о.П.С.-Д", находящ се в О. М., със срок за изпълнение на задачата 10 календарни дни, считано от датата на сключване на договора. В уговорения срок, а именно на 09.05.2009 г. изготвените от ищеца проекти били представени на ответника О. М.. Работата била приета без забележки от представителя на ответника, за което бил съставен и подписан двустранен приемо-предавателен протокол. За договорената работа ответникът се задължил да заплати по сметка на дружеството-ищец сумата в размер от 37 000 лв., с включен ДДС, като самото разплащане следвало да се извърши след приемане на работата и подписване на двустранния приемо-предавателен протокол. Въпреки че работата била изпълнена от ищеца в срок и приета от ответника, последният не платил договорената цена. Ищецът твърди, че провел многобройни разговори с ответника, в резултат на което била подписана фактура №*/12.09. 2011г. и било извършено частично плащане по договора в размер на 9 000 лв., с вкл. ДДС. Сумата от 9 000 лв. била платена по банков път на два пъти –с превод на 22.06.2012 г. в размер на 6 950 лв. и на 26.06.2012 г. в размер на 2 050 лв. Ищецът твърди, че към настоящия момент ответникът останал задължен по процесния договор за разликата от 28 000 лв., с ДДС. Твърди също, че на основание чл.86 от ЗЗД, ответникът му дължал и обезщетение за забава, което за периода от 27.06.2012 г. до 14.04.2014 г. върху дължимата главница, възлизало на 5 142.04 лв. Въз основа на изложеното ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 28 000 лв.,с ДДС, представляваща дължима главница по Договор № У-060/30.04.2009 г., както и сумата в размер на 5 142.04 лв., съставляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 27.06.2012 г. до 14.04.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 22.04.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът О. М., в дадения му надлежен по чл.367, ал.1 от ГПК, срок, не е депозирал отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът О. М., чрез процесуален представител, оспорва предявената искова претенция. Едва в пледоарията си по същество в хода на устните състезания, за първи път прави правоизключващото възражение за нищожност. Ответникът в този аспект е изложил съображения, че нищожността на процесния договор се обуславя от факта на неполагане в него на подписа на главния счетоводител на О.та. Ответникът излага евентуални съображения и за отсъствие на доказателствена сила на процесния протокол за предаване и приемане на работен проект, тъй като не бил подписан, нито лично от възложителя, нито от упълномощено от него лице, нито от посоченото в договора лице за връзка. Твърди,че действията по приемането на извършената работа не били и потвърдени.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предявени в обективно съединение са иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От представеното по делото писмено доказателство - Договор № У-060, се установява, че на 30.04.2009 г., между ответника, представляван от К –инж.Е. Х. и гл.счетоводител М. М., в качеството му на възложител и ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изготви работен проект на обект „Ц.о.П.С.-Д”, О. М.. Изпълнителят поел да изпълни задължението в срок от 10 календарни дни, а възложителят поел задължението да заплати сумата от 37 000 лв.,с ДДС, след предаване на изготвения работен проект и подписването на двустранен приемо-предавателен протокол. В договора е установена възможност работата да се счита приета без забележки, ако в тридневен срок от предоставяне на проектната разработка, възложителят писмено не направи бележки и възражения. В договор е предвидено и задължение възложÞтелят да подпише протокол при предаване и приемане на извършената работа. Договорът е подписан за изготвил договора –инж. Огнянов, за изпълнител - от управителя Т.Михайлов, за възложител - от Кмет инж.Е.Хайрула, като договорът е останал неподписан от посочения гл.счетоводител М.Мерал.

По делото е приложен и протокол за предаване и приемане на работен проект за изпълнение на конкретния обект от 09.05.2009 г., подписан между възложителя –чрез старши експерт в ИКС, О. М., Сергей Шарков Хаджиев и изпълнителя, чрез управителя Т.Михайлов. От прочита на същия се установява, че между страните е извършено предаване и приемане на работен проект на обект „Ц.о.П.С.-Д”, О. М., съдържащ пет части: част Архитектурна ;част Конструктивна; част Електро; част Геодезия и част Сметки.

От приетата по делото фактура № */12.09.2011 г., се установява, че същата е издадена от изпълнителя-ищцовото дружество на възложителя- О. М., за частично заплащане в размер на 9 000 лв., с ДДС, по Договор № У-060/30.04.2009 г. –изработка на проект за обект : „Ц.о.П.С.-Д”, О. М.. Фактурата е подписана и за издател, и за получател. А от приетите извлечения от дневния отчет на сметката на ищцовото дружество се установява, че на 22.06.2012 г. О. М. е превела сумата 6 950 лв. по цитираната фактура, а на 26.06.2012 г. и сумата от 2050 лв.-като остатък по същата фактура.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище. Намира предявената искова претенция за частично основателна. От анализа на обсъдените в предходен абзац доказателства се налага извод за установеност на факта на сключване на процесния Договор №У-060/30.04.2009 г., по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изготви работен проект на обект „Ц.о.П.С.-Д”, О. М., срещу задължението на ответника да заплати възнаграждение в размер на 37 000 лв., с вкл. ДДС. Както беше посочено вече, в хода на устните състезания, за първи път ответникът направи правоизключващото възражение за нищожност, както и евентуалните възражения за отсъствие на доказателствена сила на процесния протокол за предаване и приемане на работният проект, и за отсъствие на потвърждаване на действията от страна на възложителя. От това му действие обаче формираният вече извод за частичната основателност на претенцията не се променя. И това е така защото, ответникът под страх от преклудиране, следва в срока по чл.131 от ГПК, да изчерпи всички възражения, с които разполага- както главните, така и евентуалните. Ако претендира права, които изключват тези на ищеца, следва именно в отговора на исковата молба да изложи всички фактите, от които ги извлича /т.5, ал.2,чл.131 ГПК/. Ответникът в настоящото производство не е подал отговор в срока и при условията на чл.131 от ГПК. А доколкото по аналогия на чл.133 от ГПК, ответникът нито сочи, нито установява особени непредвидени обстоятелства довели до неговия пропуск, то на несвоевременно направеното по делото правоизключващо възражение за нищожност, като преклудирано, съдът не дължи произнасяне. В смисъла на изложеното, и постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 358/18.06.2010 г. по гр.д. № 1183/2009 г. по описа на ІІІ ГО, ГК на ВКС.

С оглед приетото в предходния абзац, съдът намира процесният договор за валиден. Ищецът- изпълнител по същия, установи в производството и факта на изпълнение на поетото от него по договора задължение – изготвяне в десетдневен срок, считано от 30.04.2009 г. и предаване на 09.05.2009 г. на работен проект на обект „Ц.о.П.С.-Д”, О. М., състоящ се от пет части /архитектурна; конструктивна; електро; геодезия и сметки/. Съгласно чл.11, т.2 от процесния договор, задължение на възложителя - ответник е да подпише протокола при предаване и приемане на извършената работа. Доколкото в производството изобщо не е направено възражение за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, то дори и да бъде възприет изложеният в пледоарията на процесуалния представител на ответника довод, че възложителят не е приел извършената по договора работа /защото лично кметът или упълномощено от него лице не е подписал протокола от 09.05.2009 г./, то в казуса ще сме изправени по-скоро пред хипотезата на неизпълнение на договорно задължение на възложителя, а не пред факт, изключващ отговорността му по сключения договор. Дори да се приеме, че протоколът за предаване и приемане на работния проект не е подписан от надлежно за възложителя лицÕ, защото е подписан от „старши експерт в ИКС –О. М.”, то фактът на подписване на процесната фактура и особено фактът на нейното плащане от страна на ответника О. М., следва в производството да бъдат приравнени на действия, потвърждаващи извършените вече по договора действия. Доказаните частични плащания следва в производството да бъдат възприети като индиция за съществуващо у възложителя-ответник съзнание за плащане на дължимо задължение по изпълнения от страна на изпълнителя, процесен договор. Още повече, че извършените банкови преводи от името и за сметка на О. М., са действия, които не могат еднолично или от неупълномощено лице, да бъдат извършени.

Или казано в заключение след приспадане на установените в производството частични плащания, задължението на ответника към ищцовото дружество, възлиза на търсената в производството сума- главница в размер на 28 000 лв. Това е сумата, която следва да бъде присъдена на ищеца по главния, обективно съединен иск.

Що се касае до обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът съобрази, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В казуса търсеният размер на мораторната лихва за забава върху процесната главница от 28 000 лв., за периода от 27.06.2012 г. до 14.04.2014 г., възлиза според приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза, на 5 141.60 лв. Изхождайки от разпоредбите на процесния договор, в частност от разпоредбата на чл.4 от същия, плащането по договора следва да се извърши след предаване на работния проект и подписване на приемо-предавателния протокол – в казуса след 09.05.2009 г. Ищецът търси обезщетение за забава от 27.06.2012 г., деня следващ деня на извършеното второ частично плащане по договора, до 14.04.2014 г. - ден,предхождащ завеждането на исковата претенция, върху останалата, установена в производството за дължима се главница от 28 000 лв. Или казано в обобщение, това е доказаният размер и установеният период, до който и за който следва да бъде уважен предявеният акцесорен иск в производството, като до пълния му предявен размер от 5 142.04 лв., следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, доколкото изрично и своевременно с приложения по делото списък по чл.80 от ГПК, са поискани разноски, а и същите са доказани в производството като платени, се дължи на ищеца присъждането им, съразмерно с уважения размер на исковете и след извършена компенсация. Своевременно, с оглед ТР № 6 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството е направено от процесуалния представител на ответника, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Или следва да бъдат присъдени на ищцовата страна разноски /за ДТ, възнаграждение за в.л., и адвокатско възнаграждение, след преценка на прекомерността му- чл.7, ал.2, т.4 и т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г./, в размер на 3327.50 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА О. М., ЕИК ********, с адрес: Г., У.26-ти Д. № 12, да заплати на "Т.” О., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: Г., ж.к. „*. Б. вх.”*”, .8, А., сумата в размер на 28 000 лв., с ДДС, представляваща дължима главница по Договор № У-060/30.04.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 22.04.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 3 327.50 лв., съставляваща направени в производството разноски.

ОСЪЖДА О. М., ЕИК *******, с адрес: Г., У.26-ти Д. № 12, да заплати на "Т.” О., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: Г., ж.к. „*. Б. вх.”*”, .8, А., сумата в размер на 5 141.60 лв., съставляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от 27.06.2012 г. до 14.04.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :