№ 466
гр. К., 09.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
и прокурора П. П. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Наказателно дело
от общ характер № 20245320200227 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОТКРИ СЕ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - П., ТО - К., уведомени от предходно с.з.,
явява се прокурор П. Р..
ПОДСЪДИМИЯТ Х. Д. Х., редовно призован чрез баща му, не се явява.
За него се явява служебен защитник адв. Б. Б..
ПОСТРАДАЛИТЕ Д. Х. Х. и С. Х. Х. чрез родител и законен
представител П. Д. Д.- уведомени от предходно с.з., явява се П. Д. с адв. П. - К.
с пълномощно по делото.
Адв. Б. Б.- служебен защитник на подсъдимия от ДП, уведомен от
предходно с.з., явява се лично.
ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИТЕ Д. Х. Х. и С. Х. Х. представлявани от родител и
законен представител П. Д. Д. - Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. П.- К.- Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимият по данни от делото:
ПОДСЪДИМИЯТ Х. Д. Х.– *************** ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правото на подсъдимия да участват в обсъждането на
въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.
55 от НПК.
1
Адв. Б. - Аз нямам връзка с подсъдимия.
Сне се самоличността на родителя на пострадалите:
П. Д. Д. - ***************, ЕГН **********, б***************.
СЪДЪТ разясни на пострадалите чрез майка им – П. Д. Д. правата им да
участват в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното
заседание, както и правата им по чл.76 и чл.84 от НПК.
Адв.П.-К.: На пострадалите са разяснени правата и същите желаят да
бъдат конституирани чрез майка им П. Д. в качеството на ГИ и ЧО по делото
за сумата посочена в обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
ПОСТРАДАЛИТЕ Д. Х. Х. и С. Х. Х. представлявани от родител и
законен представител П. Д. Д. - Получих съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм
уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
Адв.П.-К.: Запозната съм с делото. Готова съм да взема становище по
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Адв. Б.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, преди повече от 7 дни.
Съдът констатира, че на 19.06.2024г. – лист 37 от делото,
подсъдимия е получил чрез баща си препис от обвинителния акт, съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда. Т.е уведомен е за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
Адв.П.-К.: Нямам искания за отводи.
Адв.Б. - Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
2
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ- Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, няма допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на подсъдимия или пострадалите. Не са налице
основанията за разглеждане на делото по някоя от диференцираните
процедури, тъй като подсъдимия не е заявил съгласие за това. Няма основание
за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия
или съдебен заседател, нито за назначаване на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменение на взетата мярка за процесуална принуда,
следва да бъде потвърдена, нямам искания за събиране на нови доказателства.
По отношение на предявения в днешно съдебно заседание иска за
конституиране на пострадалата като частен обвинител, моля да бъде допуснат.
По отношение на конституирането като граждански ищец на пострадалата по
делото считам, че не следва да се допуска, тъй като същата би могла да
удовлетвори правата си по изпълнителното дело.
Адв. П.-К.: Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, няма допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на подсъдимия или пострадалите. Не са налице
основанията за разглеждане на делото по особените правила. Няма основание
за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия
или съдебен заседател, нито за назначаване на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Няма основания за изменение на взетата мярка за процесуална принуда,
следва да бъде потвърдена, нямам искания за събиране на нови доказателства.
Поддържам исканията, които съм направила.
П. Д.- Съгласна съм с казаното от адв. П. – К..
Адв.Б.– Делото е подсъдно на съда, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, по отношение на
това дали е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на
подсъдимия, считам, че такова е допуснато, което се извлича от това как са
повдигнати на подзащитния ми обвиненията и така както е внесен от
прокуратурата обвинителния акт. Видно от обвинителния акт и от
повдигнатите обвинения е, че по отношение на неплащане на издръжка на
двете деца са повдигнати по две отделни обвинения, като за всяко едно от
децата пък има повдигнати и по две обвинения за неплащане на издръжка,
съответно за периода от януари 2021г. до февруари 2021г. и за периода от
септември 2021г. до декември 2023г. Доколкото е налице институт от
наказателния кодекс, а именно продължавано престъпление, е необходимо
обвинението да се прецизира съобразно него, а не би следвало обвиненията да
3
бъдат повдигнати по този начин, както е в обвинителният акт, тъй като и
практиката на съдилищата е да се конкретизира в едно обвинение периода,
през който лицето е извършило престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а не да
се разбива в различни обвинения, за различни лица. Поради това аз считам, че
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване правото на защита на моя подзащитен и съответно му се
утежнява и положението с това обвинение. Считам, че делото следва да бъде
върнато на прокуратурата за законосъобразно прецизиране на обвинението.
По отношение на това дали са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, към настоящия момент и в предвид
обстоятелството, че аз нямам връзка с моя подзащитен считам, че това е
невъзможно. По отношение на това делото да се разглежда при закрити врати,
привличане на резервен съдия и т.н. считам, че не са на лице основания за
това. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда предоставям на
съда. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови
доказателства. С оглед искането, което направих преди малко за връщане на
делото, считам, че не следва да бъде насрочвано за следващо съдебно
заседание. По отношение на предявения граждански иск считам, че не следва
да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. По
отношение искането за конституиране на пострадалата като частен обвинител,
считам че същото не противоречи на закона, но предоставям на съда.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
В хода на проверката, по реда на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, обаче съдията-
докладчик установи, че на досъдебното производство са допуснати
съществени, отстраними процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на подс.Х..
При изготвянето на обвинителния акт е нарушен чл.246, ал.2 от НПК.
Безусловното спазване на изискванията, предвидени в цитираната
разпоредбата, освен, че произтича от императивния характер на същата и от
изчерпателно изброените в нея обстоятелства, които следва да съдържа
обвинителният акт, има важно значение и поради факта, че внесеният в съда
обвинителен акт определя фактическите рамки, в които протича съдебното
производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на
посочения в обвинителния акт обвиняем, за вменените с него деяния и във
връзка с отразените в него фактически обстоятелства, така както
прокуратурата ги е приела за установени.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ***************, което
е задължително за съдилищата „главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него
и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на
изложени факти от тази категория или тяхното фрагментно маркиране,
4
съгласно цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правата на страните в съдебното производство.
Безспорно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено
престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо”
бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване,
зависещи или не от волята на дееца. Съдебната практика и правната теория е
изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е
следствие на обединяването на отделните престъпни действия/бездействия в
едно единствено престъпление от субективното отношение на дееца за
постигане на преследвания противоправен резултат, като само по изключение
продължителността в осъществяването на деянието оказва влияние върху
правната квалификация. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено
срещу обществените отношения в семейството (с което се цели защита на
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски,
без обаче законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
Престъплението не би било извършено, само ако се установи, че лицето е
изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни
вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на
низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но за
което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка
може да му я осигури; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак
на издържания бивш съпруг и др.). При коментираното престъпление, ако
деецът цели да избегне отговорност за неплащане на дължимата се месечна
издръжка чрез симулиране на несъставомерност на деянията му (чрез
ежемесечно изпълнение и последващо месечно неизпълнение на
задължението му) за определен период от време, през който се обективира
неизпълнение на две и повече месечни вноски, то той следва да отговаря за
осъществяване на престъплението през инкриминирания период.
Прекъсването на „непрекъснатостта” на осъществяване на
продълженото престъпление или осъществяването му при задължение за
плащане на издръжка на две и повече ползващи се лица, както е в случая,
поставя въпроса за другата правна фигура – продължаваното престъпление по
чл.26 от НК, като съгласно съдебната практика, неизплащането на дължима
издръжка през определен период от време на определено лице следва да се
осмисли като „еднородна проява” с оглед и на разпоредбата на чл.26, ал.1 от
НК. За приложението на тази разпоредба ВС е приел ТР на ОСНК на ВС №
3/71 г., като в р.І, т.2 и р.VІІ, т.1 е указал, че осъществяването на две или
повече деяния (разбирай, неплащане на дължима според влязло в сила
решение/споразумение издръжка), които, откъснати едно от друго, сами по
себе си дори да са малозначителни по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, но
осъществяват основен, квалифициран или превилегирован състав на едно и
също престъпление, включително и като две или повече „продължени”
престъпления, ако са налице условията на чл.26, ал.1 от НК, то е налице едно
единно, а не множество от престъпления, както е приел прокурора. В случая,
неправилното приложение на закона и съответно нарушено право на защита
5
на подсъдимия е налице заради „разкъсването“ на продълженото
престъпление за всяко едно от децата и в различни периоди, за които
подсъдимия е неизправен в задължението си за издръжка в ангажирания от
прокуратурата период посочен в обвинителният акт.
Т.е. прокурора следва да съобрази трайно установени в теорията и
практиката принципни положения, както следва: че престъплението по чл.183,
ал.1 от НК е типично продължено престъпление, осъществяващо се с едно
деяние, изразено в бездействие /неплащане на издръжка на едно или повече
лица/, като се създава едно трайно престъпно състояние, траещо през точно
определен период от време; че когато престъплението е по отношение на
повече от едно лице, за един и същ период от време, то е единно престъпление
и не следва изкуствено да бъде разкъсвано на съвкупност от престъпления -
Решение № 424/22 декември 2014 г., първо наказателно отделение,
наказателно дело № 1345/2014 година на ВКС; че в случаите на
последователно осъществени периоди на неплащане на издръжка, разделени
един от друг от период на плащане на издръжка или от друг фактор, като
деянието през всеки от периодите е съставомерно по чл. 183, ал.1 от НК е
налице продължавано престъпление по чл. 183, ал.1 НК, вр. чл.26 от НК -
Решение № 424/22 декември 2014 г., първо наказателно отделение,
наказателно дело № 1345/2014 година, Решение № 361 от 21.10.2008 г. по н. д.
№ 362/2008 г., III н. о. на ВКС; че забраната по чл.26, ал.6 НК важи само за
престъпленията ситуирани в глава 2 от особената част на НК- ТР 3/1971
ОСНК; че в наказателно правен смисъл деянието представлява конкретен
съзнателен, волеви и целенасочен външно проявен акт на поведение на
определен субект. Обективен елемент на деянието е телодвижението, но
извършването на няколко телодвижения не означава непременно, че са налице
две или повече деяния. Множество деяния ще има само когато повтарянето на
действията става в резултат на ново решение, взето с оглед изменение на
условията, при които действа деецът. Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. №
64/77 г., I н. о., решение № 202/ 04 юни 2015 г., трето наказателно отделение
наказателно дело № 290/2015 г., Решение № 64/ 31 март 2017 г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 167/2017 г. Като при деяния,
изразяващи се в бездействие, броя на деянията - едно или две следва да се
преценява на база на критериите единство на решението, наличие или липса
на съществена промяна на условията и единство на периода на извършване.
На следващо място в обстоятелствената част на обвинителният акт
липсват и каквито и да било факти за субективната страна на престъплението,
доколкото текста на чл. 183, ал. 1 от НК, предвижда съзнателно неизпълнение
на задължение за издръжка. Каквито и да било обстоятелства и факти
описващи подобно деяние от обективна и субективна страна в
обстоятелствената част липсват. Единственото което е посочено е, че
подсъдимия съзнателно не изпълнил задължението си, което е правен извод, а
не посочен факт подлежащ на доказване в процеса.
Налице е и противоречие между обстоятелствената част на
обвинителният акт и диспозитива му, тъй като на стр.3 от ОА е посочено, че
неплатените месечни вноски от обв. Х. Х. за издръжка на двете му деца – Д. Х.
Х. и С. Х. Х. са за периода от 30.07.2020г. до 31.07.2023г., включително и
възлизат общо на 7 899, 51 лева, а Х. е обвинен за четири престъпления по
чл.183, ал.1 от НК, съответно за периоди от месец януари 2021г. до месец
февруари 2021г. и от месец септември 2021г. до месец декември 2023г.
6
Вътрешното противоречие на прокурорския акт и липсата на съответика
между фактическото изложение и юридическото обвинение съществено
ограничават правото на защита на подсъдимия, което е закрепено в
разпоредбата на чл. 55 от НПК, като негово първостепенно и необходимо
право да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само
след като това изискване бъде изпълнено със съответния коректен
обвинителен акт, той е в състояние да участва ефективно в наказателния
процес и да упражнява правото си на защита.
По изложените по-горе съображения съдът констатира, че при
изготвянето на обвинителния акт са допуснати отстраними, съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимия, поради което съдебното производство следва да бъде
прекратено на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК и
делото следва да бъде върнато на РП П., ТО – А. за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения по реда на чл.242 от НПК.
Поради изложеното по – горе настоящият състав не следва да се
произнася по останалите точки на чл.248, ал. 1 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1,
т.3 и ал.5, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 227/2024 г. по описа
на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура П., ТО - А. за отстраняване
на посочените съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес по реда на Глава ХХII от НПК пред Окръжен съд – П..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да ми се изпрати протокола от днешното съдебно
заседание на електронна поща.
Адв. П.-К.: Моля и на мен да ми бъде изпратен протокола на електронна
поща.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от протокола след изготвянето му на прокурора
и адв. П.- К. на електронна поща.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 13:50 часа.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Секретар: _______________________
7