№ 5575
гр. София, 28.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212072 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.
Инициирано е по жалба на К. Л. К., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №182/10.06.2024 г., издадено от ДГД на длъжност заместник-началник на 05
РУ-СДВР, с което на основание чл. 218б, ал. 1, вр.чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 100,00 (сто)
лева.
С депозираната жалба се изразява недоволство от допуснати съществени
процесуални нарушения в процедурата по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице и неправилно приложение на материалния закон. За
неправилна се намира изложената в санкционния акт фактическа обстановка, като се счита,
че същата не отговаря на процесуалните изисквания за описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Изразено е становище, че описаните от наказващия орган
съставомерни елементи не отговарят на обективните признаци на съответното
престъпление. В тази връзка е наведено оплакване, че не е ангажирано изпълнително
деяние, съответстващо на дадената правна квалификация, както и на специфичния
субективен елемент, характерен за престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Сочи се,
че допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени по своя характер и
накърняват правото на защита на жалбоподателя. По същество, К. отрича да е действала с
присвоително намерение, както и да е установявала фактическо владение върху процесните
вещи, в подкрепа на което акцентира върху наличните алармени елементи, поставени върху
всеки от артикулите. Позовава се на несъответствие между словесната формулировка на
вмененото й нарушение и приложената нормативна разпоредба, произтичащо от
разминаване в описанието на обективните признаци на съответното деяние. В този смисъл
твърди, че не са постигнати гарантираните от чл. 6 от Европейската конвенция за правата на
човека стандарти за справедлив процес, ограничаващи възможността й ефективно да
упражни правото си на защита. Отправена е молба за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като в допълнение на изложените аргументи е застъпена и теза за
1
маловажност на процесния случай.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. К - САК,
поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Подчертава, че събраните по делото
доказателства не били годни за установяване по категоричен начин, че подзащитната й К. К.
е извършила вмененото й административно нарушение. Пледира за отмяна на оспореното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, а наложената с него глоба
намира за неоснователна.
Въззиваемата страна – заместник-началник на 05 РУ-СДВР, редовно призована, се
представлява от юрк. ВГа, която намира за безспорно установено, че жалбоподателката е
направила опит да отнеме по неправомерен начин процесните чужди вещи, преминавайки
през касовата зона на магазина, без да заплати същите и с ясно намерение за тяхното своене.
В съответствие с тази си позиция моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и евентуално релевира
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателката К. Л К., с ЕГН ********** и постоянен адрес в ХХХ е родена на
ХХХ в гр. София. Тя е неосъждана и спрямо нея не е прилагана поощрителната разпоредба
на чл.218б от НК.
На 25.04.2024 г., около 13:00 часа, К. К., придружавана от приятелката си ММ,
посетила търговски център - МОЛ „Сердика Център“, находящ се на адрес гр. София, бул.
„Ситняково“ № 48. Двете момичета влезли в магазин за облекло „Пийк енд Клоппенбург“,
където жалбоподателката изпробвала дамско бельо на марките „Томи Хилфигер“ и „Гес“, на
обща стойност от 144,97 лева. Поради липса на парични средства за закупуване на
съответните артикули, тя взела решение противозаконно да ги отнеме, като напусне
незабелязано територията на търговския обект, без да заплати тяхната парична
равностойност на касовата зона.
При реализация на своите намерения, К. преминала покрай сензорите, поставени на
входа на магазина и се насочила към разположения в непосредствена близост в сградата на
МОЛ-а магазин „Зара“, в който също се предлагал богат асортимент от дрехи и модни
аксесоари. В него работела свидетелката Н. М. М.. Тя изпълнявала длъжността „охранител“
и била ангажирана с осъществяването на текущи проверки на клиентите на магазина в
случаи на активиране на звуковия сигнал на алармената система, монтирана на изхода.
След като обиколили търговската площ на обекта и взели различни видове стоки, К. и
приятелката й решили отново да си тръгнат, без да заплатят. В изпълнение на своите
намерения, момичетата преминали през системата за контрол. Прикрепените към наличните
в тях вещи чипове обаче предизвикали активирането на алармената сигнализация.
Жалбоподателката и нейната придружителка били забелязани от свид. М., която в
изпълнение на правомощията си предприела проверка спрямо тях. В хода на контролната
дейност охранителката установила във владение на К. К. незаплатени стоки, не само от
магазин „Зара“, но и дамското бельо, което тя отнела от разположения в непосредствена
близост търговски обект „Пийк енд Клоппенбург“.
2
Свидетел М. сигнализирала за случилото се на органите на МВР, като известила за
установените опити за кражби управителите на двата магазина. След получаването на
потвърждение, че стоките не са били надлежно заплатени, движимите вещи от магазин
„Пийк енд Клоппенбург“ били върнати на негов ръководен служител, който установил, че
същите не са повредени. По повод на подадения сигнал до спешния център за телефонни
повиквания, на място бил изпратен автопатрул в състав от полицейски служители, които
установили извършителя на кражбата в лицето на жалбоподателката К. Л. К.. Последната
предала с протокол за доброволно предаване на органите на реда и един брой метална кука,
за която заявила, че била поръчана от интернет.
По повод депозираното писмено заявление от служителя на търговския обект, на
когото били предадени процесните вещи, била образувана преписка № ЗМ 920/2024 г. по
описа на 05 РУ – СДВР. В нейния ход била изготвена справка, удостоверяваща, че спрямо К.
К. не са налице данни за налагани административни наказания на основание чл. 218б от НК.
От проверката в информационните масиви на МВР било установено, че К. не е осъждана и
спрямо нея няма водени и незавършени наказателни производства.
С постановление на СРП от 04.06.2024 г. бил постановен отказ от образуване на
досъдебно производство с аргументи за маловажност на случая. Веднага след издаването му
актът бил изпратен на началника на 05 РУ - СДВР за преценка относно наличието на
основания за налагане на административно наказание "Глоба" по реда на чл. 218б НК.
Въз основа на постановлението на СРП ДГД - заместник-началник на 05 РУ-СДВР
издал обжалваното наказателно постановление с №182/10.06.2024 г., с което на основание
чл. 218б, ал. 1, вр.чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК на К. Л. К. било наложено административно
наказание „Глоба“, в размер на 100,00 (сто) лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствени материали, сред които гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетел Н. М. М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: заверените копия на наказателно постановление №190 от 20.06.2024
г. на 05 РУ-СДВР, постановление от 11.06.2024 г. за отказ от образуване на досъдебно
производство, пълномощно за процесуално представителство, удостоверение от отдел
„Човешки ресурси“ на СДВР, заповед № 812Ц-694 от 07.06.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, постановление от 31.05.2024 г. за отказ от образуване на досъдебно
производство, опис на материали към прокурорска преписка, докладна записка от 23.05.2024
г., справка от 20.05.2024 г., писмено обяснение на Н. М. от 22.05.2024 г., постановление от
14.05.2024 г. за възлагане на проверка на СРП, докладна записка от 30.04.2024 г., докладна
записка от 25.04.2024. г., молба от СНМ от 25.04.2024 г., писмени сведения от СНМ от
25.04.2024 г., писмени сведения от Н. М. от 25.04.2024 г.,писмени обяснения от К. Л. К. от
25.04.2024 г., протокол за доброволно предаване от 25.04.2024 г., електронна справка за
съдимост на К. Л. К..
Съдът от настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на разпитания в
хода на проведеното следствие свидетел Н. М. М.. Служебното качество на лицето не
предполага пораждане на съмнения в достоверността и непредубедеността на разказа й за
събитията, които непосредствено е наблюдавала и за които е съхранила спомен, доколкото
доказателства в противната насока не бяха събрани. В съдържателен план показанията й се
отличават с логическа издържаност, вътрешна безпротиворечивост, добро структурно
изложение на възприетите факти и липса на мисловни несъответствия спрямо материалите,
събрани по административнонаказателната преписка. Ето защо съдът поставя обсъждания
доказателствен източник в основата на своите изводи относно релевантните за предмета на
делото факти от обективната действителност. Първоначално беглите спомени на разпитаната
свидетелка за конкретния случай бяха подсилени и обстоятелствено подкрепени след
предявяване на част от материалите, подредени в административната преписка, в частност
3
писмени сведения, предоставени от М.. Този подход не само подпомогна възпроизвеждането
на преките й наблюдения, но и позволи допълването на обстоятелства, за които не се
съдържат сведения в писмените източници. Именно последното се явява убедителен белег за
автентичен спомен относно реализирали се в действителността факти, свързани с
поведението на нарушителя К., откритите у нея чужди вещи, възстановяването им на
собствениците след разкриването на действията й и устното й обяснение за мотивите,
обусловили нейната проява, изпълнила в цялост обективните и субективните признаци на
кражба, останала в стадия на опита.
С доверие съдът подхожда и към писмените доказателства, изискани и приложени
към материалите по съдебното дело - писмени сведения и протоколи за доброволно
предаване. Те са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените гласни
доказателствени средства и се намират с тях в хармонично единство. Обсъжданите
документи позволяват да бъдат установени безпротиворечиво обстоятелствата по делото,
указващи на факта на извършеното деяние, времето, мястото, неговият механизъм и
авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14,
ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
наказателното постановление.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, чиито
правомощия са възникнали на основание чл. 424, ал. 5 НК, във вр. с т.2.5. от Заповед №
812Ц-694 от 07.06.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Съдът обаче намира, че се разкрива съществен порок при иницииране на
административнонаказателното производство. Последното е започнало в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, регламентираща изключение от императивното правило на чл.36, ал.1
от ЗАНН, съгласно който процедурата се образува със съставяне на АУАН. Цитираната
разпоредба допуска започване на процедурата без съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) единствено когато наказателното производство е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува досъдебно
производство и материалите по него са препратени на наказващия орган.
В случая безспорно се установява, че по повод констатираната кражба е извършена
полицейска проверка, приключила с постановление на Софийска районна прокуратура, от
дата 04.06.2024 г., за отказ от образуване на досъдебно производство. Прокурорският акт е
препратен на Началника на 05 РУ - СДВР, с оглед преценка относно наличието на
предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на конкретно лице
по реда на чл.218б от НК, с аргументи за маловажност на случая. Предвид приложението на
чл.36, ал.2 от ЗАНН и с оглед мотивите на Тълкувателно решение №112/16.12.1982г. на
ОСНК на ВС, в случая не се прилагат давностните срокове, установени в нормата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Същевременно, доколкото от датата на постановяване на акта на СРП до
датата на издаване на наказателното постановление не са изминали повече от 6 месеца, то
следва да бъде възприето, че обжалваният правораздавателен акт е издаден при
съобразяване срока на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Независимо от факта на постановен отказ да се образува досъдебно производство за
4
престъпление по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК обаче, с оглед конкретиката на случая, тази
съдебна инстанция приема, че административнонаказателното производство е следвало да се
развие съобразно регламентираните в ЗАНН общи правила, в частност чрез връчване на К.
К. на прокурорския акт, с който преписката е била препратена на наказващия орган или
посредством съставяне на АУАН и предявяването му, с последващо връчване на
жалбоподателката. Този извод се налага от сравнителното тълкуване на нормите на чл.36 и
чл.43 от ЗАНН. В хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН постановленията на прокурора, с които
се отказва образуване на досъдебно производство, могат да изпълнят функцията на акт за
установяване на административно нарушение, когато тяхното съдържание отговаря на
изискването за индивидуализация на обвинението. Не се отменя обаче задължението в
административното производство този документ да бъде предявен на нарушителя преди
издаването на санкционния акт, така че изначално да се гарантира правото му на защита,
неизменна част от което е правото да се узнаят фактическите рамки на предявената
отговорност. В допълнение се налага извод, че нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН е приложима
единствено по отношение на лицето, срещу което персонално е водено конкретно
наказателно производство или предварителна проверка, респ. е било известено за това,
доколкото само то би разполагало с процесуална възможност да се запознае с фактите и да
се защитава по тях.
В настоящия случай постановеният отказ на СРП да предприеме наказателна
процедура не е бил съобщен на К. К.. Същевременно, според правилата на НПК,
жалбоподателката дори не е била и процесуално легитимирана да получи и да обжалва
крайния прокурорски акт, поради което същият не е бил изпратен до нея за връчване.
Последното обаче не освобождава наказващия орган от задължението му да обезпечи
правото на защита на всеки нарушител, като му предостави копие от прокурорския акт. Това
изискване се налага, предвид че в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, функцията на АУАН се
изпълнява именно от прокурорските актове, в чието съдържание се разкриват фактическите
установявания, от кои материали е почерпен извод за тях и въз основа на какви
съображения. Уредената в обсъжданата разпоредба възможност касае само случаите, в които
нарушителят е участвал в предходната наказателна процедура, бил е субект на наказателно
преследване и в това си качество е разполагал с признато му от закона право да узнае
съдържанието на актовете, които засягат правната му сфера, доколкото му се дължи тяхното
връчване. В тези случаи образуването на административнонаказателното производство не се
предшества от съставянето на АУАН, защото се приема, че лицето е получило препис от
прокурорския акт, от който именно е разбрало, в какво е обвинено. Разширително тълкуване
на процесуалното изключение, регламентирано с текста на чл.36, ал.2 от ЗАНН, с отнасянето
му и към случаи, в които лицето не е бил запознато със съдържанието на покурорския акт, с
който се отказва образуването на наказателната процедура или се прекратява вече
образувана такава, обаче би обусловило противоречие с императивното правило на чл. 55,
ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), приложим на основание чл. 84 ЗАНН и в
административнонаказателното производство. То недопустимо би игнорирало и изискването
за осигуряване на достатъчно и ефективни гаранции за участие на нарушителя, включително
чрез възможността му да даде обяснения или да поиска събирането на допълнителни
доказателства, преди да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност,
което е неприемливо и придава на . С оглед изложените аргументи, отсъствието на редовно
съставен АУАН, който да бъде предявен по реда на чл.43 от ЗАНН на жалбоподателката,
респ. непредявяването на прокурорското постановление, с което е отказано образуването на
досъдебно производство, е ограничило правото й на защита (в този смисъл и решения
№2065/28.03.2022 г. ХII к.с. на АССГ, по к.а.н.д. №1257/2022 г., №2493/14.04.2022 г. VII к.с.
на АССГ, по к.а.н.д. №698/2022 г., №4440/30.06.2022 г. АССГ, XIV к.с., по к.а.н.д.
№3952/2022г., №1441/07.03.2022 г. АССГ, XXII к.с., по к.а.н.д.№12652/2021г.,
№1484/08.03.2022 г. АССГ, III к.с., по к.а.н.д. №8773/2021 г., Р№1856/22.03.2023г. АССГ, по
5
к.а.н.д.№11405/2022г., Р№ 520 от 31.01.2023 г. на АССГ, по адм. д. № 8936/2022 г., са
Решение № 1393 от 27.02.2020 г. на АдмС София по адм. д. № 13614/2019 г., Решение №
6632 от 12.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7105/2021 г., Решение № 6894 от
3.12.2020 г. на АдмС София по адм. д. № 10128/2020 г. и други, както и Илкова, Р., Панов, Л.
„Процесът по ЗАНН“, София, Сиела, 2009, §1, т.III, §2, глава втора, §1, т.IV.1).
Същевременно неспазването на изискването за гарантиране правото на санкционираното
лице да разбере в какво се обвинява, представлява и нарушение на чл. 6, т. 3, б. "а" и б. "б"
от ЕКЗПЧОС, която разпоредба намира пряко приложение във всички случаи на наказателна
процедура, какъвто характер разкрива и административнонаказателното производство (в
този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 2015 г. на ОСНК на ВКС).
Процесуални нарушения, съществено ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, се разкриват и във връзка със съдържанието на
обжалваното наказателно постановление. Изготвянето на този правораздавателен акт е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от
процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи
ефективността на юрисдикционната наказателна дейност на административнонаказващия
орган. В наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във
вина на нарушителя и за което той е санкциониран, следва да бъде описано точно, прецизно
и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Издаденият санкционен акт не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на приетото за реализирано
от жалбоподателя противоправно деяние, респ. обстоятелствата, при които то е извършено,
не са формулирани изчерпателно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.
Коментираният правораздавателен акт не съдържа част от обективните признаци на
състава на описаното в него деяние, предявено на жалбоподателя. В текстовата му част сред
елементите от обективната страна на правонарушението не е включен съставомерният
признак „маловажен случай“. С повелята на чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК законодателят е
уредил привилегирован състав на престъплението „кражба“, който се санкционира по
административен ред съгласно чл. 218б от НК именно поради наличието на допълнително
изискуемия елемент, свързан със степента на неговата обществена опасност. Вписването
единствено на паричната равностойност на отнетите вещи не може да запълни пропуска,
доколкото тя не е единствен критерий за квалифициране на случая като „маловажен“, видно
и от дефиницията на чл.93, т. 9 от НК. Същевременно, за основния състав на престъплението
по чл.194, ал.1 от НК, който по същество е описан в наказателното постановление, не е
допустимо приложението на административно наказание. Наред с това във фактическото
описание не е отразено изрично лицето (физическо или юридическо), от владението на което
са били отнети вещите, отношението на същото към извършената проява, в частност липсата
на съгласие, както и фактът на възстановяване или заместване на предмета на
престълението. Касае се за три различни по своя характер, но задължителни признаци от
обективната страна, които следва да присъстват при очертаване на фактическите рамки на
предявеното административно обвинение, доколкото обуславят неговата съставомерност. Те
са пряко обвързани и с възможността да се извърши преценка, дали и доколко са налице
предпоставките за отнасяне на фактите към хипотезата на чл.218б от НК от гледна точка на
условията за прилагане на административната санкция, заложени както в текста на ал.1, така
и ограниченията, предвидени в чл.218б, ал.2 от НК.
В обобщение се разкрива непълнота на застъпваната теза, доколкото тя не
кореспондира с изискването за обем на словесното описание на обективните параметри на
6
отговорността, които се предявяват на нарушителя. Липсата на въведени съществени
елементи от фактическия състав на едно нарушение възпрепятства винаги възможността на
привлеченото към отговорност лице да възприеме в пълнота повдигнатото срещу него
„обвинение” и да реализира адекватно правото си на защита. Обсъжданите пропуски не
биха могли да бъдат разглеждани в светлината на техническа грешка при изписването, която
да не повлиява съществено върху законосъобразността на атакувания санкционен акт,
доколкото те пряко засягат основните му реквизити и предпоставят невъзможност за
установяване действителната воля на издаващия го орган на власт. Недопустимо се явява
тяхното извеждане въз основа на анализ на доказателствата едва в процеса по съдебна
проверка на правилността на издаденото наказателно постановление, доколкото подобен
подход би бил в противоречие с категоричната забрана за влошаване положението на
обжалващия нарушител (reformatio in pejus) при реализация на въззивен контрол, след като в
обжалвания акт това съществено обстоятелство не е намерило своето отражение.
Само за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи своите кратки
аргументи относно приложението на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на К. К. е ангажирана за деяние,
квалифицирано по чл.218б, вр.чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК, за което й е било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева. Събраните по делото
доказателства и доказателствени средства позволяват извод, че елементите от фактическия
състав на правонарушението са реализирани с поведението на жалбоподателката. Те
насочват еднозначно към извършена именно от нея кражба, която с оглед особеностите на
предмета на посегателството – неговите количество и стойност, както и предвид личността
на дееца – току – що навършило пълнолетие момиче, без данни за други противообществени
прояви, разкриват характеристиките на маловажност. Доказан се явява и фактът на
възстановяване на отнетото имущество преди ангажиране на отговорността на
жалбоподателя, което позволява приложението на поощрителната разпоредба на чл.218б от
НК. Наличието обаче на допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения в
процедурата по установяване и санкциониране на проявата на К. препятства ангажирането
на нейната административнонаказателна отговорност и се явява достатъчно основание за
отмяна на издадения санкционен акт.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 182/10.06.2024 г., издадено от ДГД на
длъжност заместник-началник на 05 РУ-СДВР, с което на основание чл. 218б, ал. 1 от НК, на
К. Л. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на
100,00 (сто) лева за извършено от нея нарушение на чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7