Р Е Ш Е Н И Е
№ 611/14.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание
на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1107 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 121 от Закона
за държавния служител (ЗДСл).
Делото е образувано по жалба на А.С.С., ЕГН **********
***, чрез И.Н.Ц.,***, срещу Заповед № ОСОСП 16 от 03.09.2021 г. на
Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) Х.
В.
В жалбата се
твърди, че А.С.С., ЕГН ********** е бил в служебно правоотношение като
държавен служител на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“
към ОДБХ - Пазарджик при БАБХ. На 07.09.2021 г.
му е връчена оспорената заповед № ОСОСП 16/03.09.2021 г. на изпълнителния
директор на БАБХ - София, с която се прекратява служебното му правоотношение на
основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл -
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Заповедта е оспорена като незаконосъобразна, като се
твърди, че лицето не е придобило право на пенсия, тъй като нямало необходимия
осигурителен стаж. Твърди се съобразно приложена справка, че към 07.09.2021 г.
той има осигурителен стаж от 37 години, 10 месеца и 4 дни, а право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст ще бъде придобито евентуално през 2023 г.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от процесуален представител адв. Ц., който поддържа жабата.
Ответникът –
Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните изразява
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, като твърди че
съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на 63 години и 10 месеца и
осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, а съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 3
от КСО „в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 до 31.12.2016 г.
- те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца
и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст, като към датата на прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателя, изискуемата възраст е 66 години и 8
месеца, а минималният осигурителен стаж е 15 години. Ответникът твърди още, че
към датата на прекратяване на служебното правоотношение, считано от датата на
връчване на Заповед № ОСОСП 16 от 03.09.2021 г. – т.е. 07.09.2021 г. жалбоподателят
бил на възраст 68 години 8 месеца и 1 ден. В тази връзка ответникът счита, че
към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя,
неговата възраст и осигурителен стаж са достатъчни за пенсиониране при
условията на чл. 68 ал. 3 от КСО и жалбоподателят действително е придобил
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага становище, че в
разпоредбата на чл. 68 от КСО са предвидени две хипотези относно придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първата е в чл. 68 ал. 1 от КСО
за право на пълна пенсия, а втората е в чл. 68 ал. 3 от КСО за право на
намалена пенсия, като правото по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е лично право на
органа по назначаване, а в случая това е изпълнителния директор на БАБХ.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от процесуален представител юрк. К., който оспорва
жабата. Изрично посочва, че по делото е представена цялата административна
преписка по издаване на акта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Пазарджик, IV-ти състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на акта на основанията по чл. 146 от АПК и във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
А.С.С., ЕГН ********** е бил в служебно правоотношение като държавен служител на
длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ към ОДБХ - Пазарджик
при БАБХ. На 07.09.2021 г. му е връчена оспорената заповед № ОСОСП
16/03.09.2021 г. на Изпълнителния директор на БАБХ - София, с която се
прекратява служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1 т. 5 от
ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст във вр.
с чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Тези обстоятелства
не са спорни между страните.
Към жалбата е
представено извлечение от трудова книжка на жалбоподателя за периода 01.07.1978
г. – 07.09.2021 г., съобразно което лицето разполага с общ осигурителен стаж
към 07.09.2021 г. в общ размер на 37 години, 10 месеца и 4 дни.
С два отделни
съдебни акта по делото, на ответника изрично е указано да представи цялата
административна преписка по издаването на оспорения акт. С Разпореждане № 2104/05.10.2021
г., жалбата е оставена без движение, а на ответника е указано да представи
цялата административна преписка по издаването на акта. В отговор на
разпореждането по делото е представено писмо вх. № 8757/20.10.2021 г., с което
се указва, че се представят единствено оспорената заповед № ОСОСП 16/03.09.2021
г. и Декларация за осигурителния стаж на жалбоподателя. С Определение №
1756/26.10.2021 г. за насрочване на делото, на ответника отново изрично е указано
да представи административната преписка по издаване на акта. Като изпълнение на дадените указания с определението,
е представена молба вх. № 9851/29.11.2021 г. с представено Удостоверение за
осигурителен стаж на жалбоподателя – изх. № ПЗ-3859/19.11.2021 г., издадено от
БАБХ и отново са представени препис от оспорената заповед и декларация за стажа
на лицето.
С молба вх. №
4831/01.06.2022 г. на адв. Ц., пълномощник на жалбоподателя е представено и копие
от Служебна книжка № 351/18.09.2001 г., Серия А
05076 на жалбоподателя А.С.. От същата е видно, че лицето е назначено в Национална
ветеринаромедицинска служба (НВМС), на 01.05.2001 г. на длъжност „главен
инспектор“ в РВМС – Б1. На 01.03.2011 г. като работодател е записана БАБХ, като
посочено организационното звено, в което полага труд служителят е променено от
РВМС на ОДБХ – Пазарджик. Служебното правоотношение на лицето е прекратено на
07.09.2021 г., с посочен общ трудов и осигурителен стаж при същия работодател
от 20 години, 4 месеца и 6 дни. При служебна проверка, настоящият състав
установи, че с Постановление № 35 от 14 февруари 2011 г. за приемане на
Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните, обн.
Държавен вестник, брой 15 от 18.02.2011 г., с § 1. е прието, че „Функциите на
Националната ветеринарномедицинска служба преминават към Българската агенция по
безопасност на храните, осигурени с 2084 щатни бройки.“.
Със същата молба на
жалбоподателя е представено и копие от трудова книжка № 355, от която е видно,
че А.С. е започнал работа през 1978 г. като ветеринарен техник за срок от пет
месеца, като в следващите години е полагал труд като ветеринарен лекар в
различни учреждения в периода до 1992 г., когато започва работа като учител в
различни учебни заведения. Представено е и копие от военна книжка № 060064, от
която е видно, че жалбоподателят е отбил задължителна военна служба.
С молба вх. №
5113/09.06.2022 г. от страна на ответника по делото е представено копие от
служебното досие на жалбоподателя от Българска агенция по безопасност на
храните за периода от 2011 г. до постановяване на процесната заповед. От същото
е видно, че лицето е полагало труд при ответника в рамките на част от процесния период – 2011 г. – 2021 г., като през
това време е изпълнявало длъжността „главен инспектор“, а на промяна е подлежал
единствено присъденият ранг за изпълнение на длъжността.
От съдържанието на
служебното досие се установява също, че през 2019 г. е отправено запитване до
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик относно получаване на пенсия за осигурителен
стаж и възраст от лицето А.С.С. и други двама служители на БАБХ, като с писмо
изх. № 1029-12-143 от 17.01.2019 г. от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е посочено
изрично, че А.С.С. не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68
и чл. 68а от КСО.
Подобна проверка
относно обстоятелствата за наличие на упражнено право на пенсия по чл. 68,
респ. по чл. 68а от КСО от страна на жалбоподателя, предхождащи издаването на
процесната заповед към м. септември 2021 г. не се установява, въпреки че в
рамките на служебното досие е представено Експертно решение № 2375 от 130 от
12.07.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ – Пазарджик АД, в което е
посочено че А.С.С. „работи – пенсионер с придобито право на пенсия за ОСВ
Главен инспектор контрол на храните“.
Точно обратното,
едва след прекратяване на служебното правоотношение работодателят е издал
Удостоверение изх. № ПЗ – 2942 от 10.09.2021 г., от което е видно, че лицето
притежава общ трудов и осигурителен стаж при него за периода 01.05.2001 г. до
06.09.2021 г., в общ размер на 20 години, 4 месеца и 6 дни, а след иницииране
на настоящото съдебно производство е издал и Удостоверение № ПЗ – 3859 от
19.11.2021 г., от което са видни същите обстоятелства.
Съответно пък,
месец и половина след издаване на процесната заповед е отправено запитване и до
ТП на НОИ – Пазарджик дали лицето е упражнило правото си пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като с писмо изх. № 1013-12-141 #1 от 16.11.2021 г., Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик отговаря,
че А.С.С. не получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и няма
подадено заявление за отпускане на такава в ТП на НОИ – Пазарджик.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото е назначена и съдебно – икономическа
експертиза. Съгласно изслушаното заключение на вещото лице, което съдът
възприема като обективно, мотивирано и компетентно изготвено и в тази връзка го
кредитира напълно, се установява, че осигурителният стаж на А.С.С. към датата
на прекратяване на служебното му правоотношение - 07.09.2021 г. е изчислен на
37 (тридесет и седем ) години 10 (десет) месеца и 03 (три) дни.
При горната
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема следното от правна
страна:
Оспорената заповед
е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 07.09.2021 г. Жалба срещу
същата е подадена на 17.09.2021 г. с вх. № 21153/17.09.2021 г. Оспорва се
подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице и интерес от обжалването, в законоустановения срок, поради което
подадената жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл. 168,
ал.1 от АПК съдебният контрол за законосъобразност на административните актове
обхваща проверка за компетентност на органа издател, спазване на предвидената
от закона форма, административнопроизводствените правила, съответствие с
материалния закон и неговата цел.
Оспореният
индивидуален административен акт е постановен от компетентен държавен орган, който
се явява и орган по назначението за жалбоподателя по ЗДСл.
Съгласно чл. 106,
ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие в определите от закона случаи. Орган
по назначаването съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗДСл
в случая е изпълнителният директор на БАБХ, в чиито правомощия съгласно
чл. 5, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност
на храните (Изм. и доп., ДВ, бр. 90 от 20.10.2020 г., в сила от 01.11.2020 г.)
е да назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните
правоотношения с тях. Като издадена от изпълнителния директор на БАБХ,
процесната заповед е издаден от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в писмена форма, с посочване на правните основания за издаването
ѝ
и правното основание за прекратяване на служебното
правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба в
съответствие с чл. 108 от ЗДСл във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. В този смисъл,
заповедта е издадена в предписаната от закона форма.
Правното основание,
на което е издадена оспорената заповед е чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, който
предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение
с едномесечно предизвестие, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. С оглед установеното от органа по назначаване придобито право на
пенсия на държания служител, то и заповедта е издадена при спазване целта на
закона.
На следващо място,
при проверка за установяване на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4
от АПК, съдът установи следното:
По приложението на
материалния закон: Според текста на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта,
се преценява към момента на приключване на устните състезания по делото.
В случая оспорената
заповед е постановена на 03.09.2021 г. Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО, в
относимата редакция изм. и доп., бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст
60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените
се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. -
с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете
се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
Съгласно ал. 2 на чл. 68 от КСО, от 31
декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Правното основание
за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е чл. 106, ал.1,
т. 5 от ЗДСл вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО. Ответникът е приел, че жалбоподателят
има придобито право на пенсия, тъй като са налице предпоставките по чл. 68, ал.
3 от КСО, в релевантната към дата 03.09.2021 г. редакция.
Видно от текста на
ал. 3 на чл. 68 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Към датата на
издаване на оспорената заповед жалбоподателят има навършени 68 години –
съобразно посоченото ЕГН на жалбоподателя, същият е роден на шести януари 1953
г. Спорът в настоящия случай е относно действителния осигурителен стаж и
приложението на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл съобразно чл. 68, ал. 3 от КСО.
По параграф 1, т.
12 от ДР на КСО, „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 4, ал.
1, т. 2 от КСО, държавните служители по Закона за държавния служител са
осигурени лица, като според чл. 9, ал. 1, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се
зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4, за които не е
определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при
пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими
осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и
неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна
заплата за страната.
Съобразно
изслушаното и прието заключение по съдебно – икономическата експертиза, което
съдът възприема като обективно, мотивирано и компетентно изготвено и в тази
връзка го кредитира напълно, се установява, че осигурителният стаж на А.С.С.
към датата на прекратяване на служебното му правоотношение - 07.09.2021 г. е
изчислен на 37 (тридесет и седем ) години 10 (десет) месеца и 03 (три) дни.
Това обстоятелство не следва да се приема за оспореното от жалбоподателя,
доколкото именно с жалбата си същият твърди, че разполага с общ осигурителен
стаж в размер на 37 години, 10 месеца и 4 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването може да
прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С тази норма е прогласено
субективното материално право на органа по назначаването да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие, при наличието на визираните в нея
предпоставки - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят се
установи, че е роден на *** г. и към момента на прекратяване на служебното му
правоотношение с ответника има навършени 68 години, т.е. изискуемите се 66 г. и
8 месеца по чл. 68, ал. 3 от КСО към 2021 г., доколкото по делото се установява,
че жалбоподателят не отговаря на изискванията за придобиване право на пенсия по
чл. 68, ал. 1 и чл. 68, ал. 2 от КСО.
По чл. 68, ал. 3 от КСО за да придобие право на пенсия в тази хипотеза, лицето, което е от мъжки
пол, следва да има навършени 65 години и 10 месеца и поне 15 години
действителен осигурителен стаж към 31.12.2016 . От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст, като към 2021 г., ще следва лицето
да е навършило възраст от 66 г. и 8 месеца за придобиване право на пенсия по
чл. 68, ал. 3 от КСО. В настоящия случай служителят е бил навършил 68 годишна
възраст.
Видно от
заключението на вещото лице и съобразно дефиницията на "действителен
стаж" по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на КСО, жалбоподателят има
действителен осигурителен стаж по трудово и служебно правоотношение общо от 37
г. 10 мес. и 4 дни.
Поради това налице
са и двете кумулативни изисквания на чл. 68, ал.3 от КСО - възраст и
действителен осигурителен стаж, и жалбоподателят е придобил правото на пенсия в
хипотезата на чл. 68, ал.3 от КСО.
Поради това органът
по назначението издал и оспорената по делото заповед правилно е приложил чл.
106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Реализирането на придобитото право на пенсия по чл.
68, ал.3 от КСО и извън хипотезите на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО, в случая зависи
от волята на жалбоподателя, но служебното правоотношение се прекратява
едностранно от органа по назначение дори и без да е отправено искане от страна
на лицето за неговото реализиране, т.е. прекратяването на служебното
правоотношение по т. 5 на ал. 1 от чл. 106 от КСО е по волята на органа по
назначението. Това е така, защото нормата е относима към едностранно
прекратяване от органа по назначение с предизвестие, а чл. 106, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл. не прави разграничение между хипотезите на придобиване право на пенсия
уредени в чл. 68 ал. 1-3 от КСО. В този смисъл следва да се държи сметка, че
настоящото съдебно производство касае единствено преценка на
законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение,
но не и упражняване право на пенсия от страна на жалбоподателя.
На следващо място,
при преценка на спазване на административнопроизводствените правила при
издаване на акта, съдът установи следното: От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че изпълнителният директор на БАБХ не е извършил
надлежни проверки предхождащи издаване на заповедта относно фактите дали
служителят е разполагал с нужния осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия, както и дали лицето е упражнило това свое законово право. Доколкото
обаче в закона не е предвидена нарочна процедура по предварителна проверка на
посочените обстоятелства, а същата е нужна с оглед установяване на релевантните
факти за установяване материалната законосъобразност на постановения акт, и
предвид факта, на установените впоследствие обстоятелства, че лицето разполага
с трудов и осигурителен стаж при същия работодател над 20 години и общ трудов и
осигурителен стаж над 37 години, настоящият състав счита, че не са налице
съществени нарушения на административнопрозиводствените правила. Трайната
съдебна практика и доктрината приемат, че нарушението на
административнопрозиводствените правила е съществено, когато поначало е в
състояние (е могло) да повлияе върху съдържанието на акта или когато е повлияло
върху съдържанието му. В настоящия случай се установи, с представените копие от
Служебна книжка № 351/18.09.2001 г., Серия А
05076 на жалбоподателя А.С., Удостоверение изх. № ПЗ – 2942 от
10.09.2021 г. на БАБХ и Удостоверение №
ПЗ – 3859 от 19.11.2021 г. на БАБХ, че служителят е разполагал с 20 години, 4
месеца и 6 дни трудов и осигурителен стаж при ответника, а съобразно трудова
книжка на жалбоподателя № 355 се доказва наличието на допълнителен трудов и
осигурителен стаж, като съгласно изслушаното заключение на вещото лице,
осигурителният стаж на А.С.С. към датата на прекратяване на служебното му
правоотношение - 07.09.2021 г. е изчислен общо на 37 (тридесет и седем ) години
10 (десет) месеца и 03 (три) дни. В този смисъл не може да се приеме, че е
налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
доколкото се установява наличие на достатъчен трудов и осигурителен стаж по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване право на пенсия на служителя,
каквото правно основание във вр. с чл. 106,а л. 1, т. 5 от ЗДСл е посочил
ответника в оспорената заповед. Дори да беше извършил предварително проверките
относно наличие на достатъчен трудов и осигурителен стаж и упражнено право на
пенсия, ответникът щеше да достигне до същия резултат при издаване на
заповедта.
При горните правни
изводи съдът намира, че административният орган правилно е приложил материалния
закон и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила,
поради което не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК за
оспорения акт.
Предвид изложените
съображения, жалбата на А.С.С. е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на
спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на ответника се следват разноски в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно то АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената
от А.С.С., ЕГН ********** ***, чрез И.Н.Ц.,*** жалба срещу Заповед № ОСОСП 16
от 03.09.2021 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност
на храните, с която е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 106, ал.1
, т. 5 от Закона за държавния служител във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********
*** да заплати на Българска агенция по безопасност на храните разноски по
делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: /П/