Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 02.01.2020 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на втори
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
И в присъствието на Бонка Василева – прокурор
в ОП – Кърджали
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 287/
2019г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Дофи”
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез,
упълномощен от управителите, процесуален представител. Оспорва се РА №
Р-16001618006851-091-001/ 25.04.2019 г., потвърден с Решение № 411/ 05.07.2019
г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, Пловдив. Изложени са съображения за издаване на
РА в нарушение на материалния и процесуален закон, при съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че в РД и РА неправилно и незаконосъобразно е определен
характера на доставката на сградите, които не са нови – заведени по счетоводна
сметка 201 и 203, а именно – земи, терени УПИ – 4 491 кв.м. стопански двор
в ***, земя в ***, имот в ***, както и мебелна фабрика, административна сграда,
склад, хотел в ***, както и данъчната основа, върху която следва да се начисли
ДДС на доставките по чл.111, ал.1 от ЗДДС. Посочва се, че с разпоредбата на
чл.111, ал.1 от ЗДДС е създадена фикция към датата на дерегистрация
на всички налични стоки и услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит, и
ако стоките и активите са услуги по смисъла на ЗСчет.
или на ЗКПО. Навежда се довод, че правото на държавите-членки по чл.18, б.”в”
от Директивата за ДДС за третирането като възмездни доставки на стоки е за
тези, задържани от данъчнозадълженото лице или от неговите правоприемници, след
като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за
тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при
тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква „а”.
Релевантно е прекратяването на независимата икономическа дейност, независимо от
причините и обстоятелствата за това (т.26 от Решението на Съда по дело С-142/
12), включително произтичащо от дерегистрация. Цитира
се и Решение № 7159/ 30.05.2018 г. по адм.д. № 433/
2018 г. на ВАС. В жалбата се твърди, че РА е издаден в нарушение и на чл.76 от ЗДДС, защото жалбоподателят не е преустановил икономическата си дейност, като
на 24.01.2018 г. е извършена следваща регистрация оп
ДДС. Сочи се, че съгласно постоянната практика на СЕС, правото на приспадане на
данъчен кредит не може да бъде ограничено само поради неспазване на определени
формални изисквания, ако са спазени всички изискуеми материално-правни
предпоставки, като се позовава на решение на СЕС по Дело С-324/2011 г, както и
на пар.44 от решение по Дело С-552/ 2016 г. на СЕС. В
жалбата се сочи, че съгласно практиката на СЕС, във всички случаи, когато
разпоредбите на дадена директива се явяват безусловни и достатъчно точни по
съдържанието си, частноправните субекти имат основание да се позовават на тях
пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в
срок тази директива в националния правен ред или, когато я е транспонирала
неточна. Твърди се, че ако не бъде признато правото на данъчен кредит, ще бъде
нарушен принципа на данъчен неутралитет, тъй като дължимото ДДС върху ДМА ще
бъде платено два пъти. Веднъж – при дерегистрацията и
след това – при повторната регистрация на дружеството.
На следващо място се изразява становище, че в
РД и РА неправилно е приложена разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗДДС, като се
твърди, че в никой от тези два акта не е посочена цената на придобиване на
активите, която следва да бъде данъчна основа за начисляване на ДДС, въпреки,
че при административния орган е налична информация за дата на придобиване,
както и документите за придобиване на сградите и стоките. Изложено е твърдение,
че проверяващите са изключили от обсега на доказване, като безспорен, факта на дерегистрация на жалбоподателя по ЗДДС на 22.02016 г. и правоизключващите за начисляването на ДДС при дерегистрация юридически факти по чл.111, ал.2 от ЗДДС, упражненото
пълно право на приспадане на данъчен кредит при придобиване на недвижими имоти
и разходите за подобряването им, както изтичането към датата на дерегистрацията на срок, надвишаващ 60 месеца от датата на
придобиване.
Като следващо основание за незаконосъобразност
на РА се сочи обстоятелството, че настоящото ревизионно производство е трето
поред, след отмяна по административен ред на два предходни РА в нарушение на
чл.155, ал.5 от ДОПК. В жалбата са изложени твърдения и за липса на
компетентност на издателя на решението, с което е потвърден РА. Прави се искане
да се отмени оспорения ревизионен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощник и се претендират деловодни разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в молба, представена от пълномощник,
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл. 161, ал.2 от ДОПК прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От РА и решението на директора на ДОДОП –
Пловдив се установява, че извършената на жалбоподателя ревизия относно
правилното прилагане на ЗДДС обхваща данъчния период от 01.06.2016 г. до
22.06.2016г., който се явява последен данъчен период на дружеството по силата
на чл. 87, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно отразеното в констативната част на съставения
ревизионен доклад /РД/ № ***/*** г., който по силата на чл. 120, ал. 2,изр.
1-во от ДОПК е неразделна част от оспорения акт, органите по приходите в *** са
посочили, че основната дейност на „ДОФИ“ ООД е била производство и търговия на
мебели, осъществявана във фабрика, собственост на дружеството. Към момента на
извършване на ревизията дружеството не осъществява дейност поради затваряне на
производствената база от СИБАНК АД, заради необслужван от задълженото лице
банков кредит. Установено е също така, че върху притежаваните от „ДОФИ“ ООД недвижими
имоти и движими активи има наложени обезпечителни действия от частен съдебен
изпълнител. Дружеството е осъществявало и хотелиерски услуги, оказвани в
пансион „***“, намиращ се в ***, върху който е наложена възбрана от органи на НАП.
Дружеството е било регистрирано по ЗДДС лице, считано от 01.10.1995 г., но
поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от същиязакон,
регистрацията му по материалния закон е прекратена на 22.06.2016 г. Последвала
е повторна регистрация по ЗДДС на 24.01.2018 г., тъй като ДОФИ“ ООД е формирало
облагаем оборот, надхвърлящ сумата от 50 000 лв. От събраните
доказателства информацията, органите по приходите са установили, че към
22.06.2016 г. при задълженото лице са били налични следните активи:
ДМА
по балансова стойност - *** лв. в това число:
мебелна фабрика - *** лв.;
административна
сграда - *** лв.;
склад
- *** лв.;
хотел
*** - *** лв.;
машини
и съоръжения - *** лв.;
офис
обзавеждане - *** лв.;
права върху интелектуална собственост - ***
лв.;
програмни
продукти - *** лв.;
други
ДНМА - *** лв.
Материали,
отчитани по с/ка 302 - *** лв. в това число:
основни
материали по с/ка 302/1 - *** лв.;
спомагателни
материали по с/ка 302/2 - *** лв.;
горивни материали по с/ка 302/4 - *** лв.
Продукция,
отчитана по с/ка 303 - *** лв.;
Стоки,
отчитани по с/ка 304 - *** лв. в това число:
стоки на склад по с/ка
304/1 - *** лв.;
стоки в хотел *** по с/ка
304/2 - *** лв.
Установено
е, че общата стойност на всички налични активи и стоково-материални запаси по
счетоводни данни на дружеството към 22.06.2016 г. възлиза на сумата от *** лв.
Позовавайки се на писмо вх. № ***/*** г. от единия от
управителите на „ДОФИ“ ООД, П. Б., органите по приходите са приели, че
дружеството е ползвало данъчен кредит по всички фактури, с които са закупени
наличните към 22.06.2016 г. активи и материали. На основание чл. 111, ал. 1 във
връзка с чл. 27, ал. 5 от ЗДДС ревизиращият екип е начислил допълнително косвен
данък в размер на *** лв. /*** лв. х 20%/, установен за дължим от „ДОФИ“ ООД за
последния данъчен период, обхващащ времето от 01.06.2016 г. до 22.06.2016 г.
Посочено е, че за м.06.2016 г. е била подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.
№ ***/*** г., но в нея не е декларирано задължение за данък по реда на чл111 от
ЗДДС.
При така установените факти жалбата, с
твърдения за незаконосъобразност на РА в частта, с която е определено
задължение за ДДС в размер на *** лв. – главница и лихва в размер на ***,
касаещи данъчен период: 01.06.2016 г. – 22.06.2016 г., е основателна поради
следните съображения:
С
разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС е
създадена фикция за извършване на доставка към датата на дерегистрацията
на всички налични стоки и услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит (изцяло,
частично или пропорционално на степента на ползване за независима икономическа
дейност) и ако стоките и услугите са активи по смисъла на Закона за
счетоводството или на Закона за корпоративното подоходно облагане. Всъщност
правото на държавите-членки по чл. 18, б. "в" от Директивата за ДДС
за третирането като възмездни доставки на стоки е за тези, задържани от
данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови
облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е
станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или
при тяхната употреба в съответствие с буква а).
По отношение на задължителната дерегистрация, с Решение от 9 ноември 2017 година по дело
С-552/16 СЕС е постановил следното:
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, предвиждащо, че
задължителната дерегистрация по Закона за данък върху
добавената стойност на дружество, за което е постановено съдебно решение за
прекратяване, води до задължение за начисляване върху наличните към датата на
прекратяване на това дружество активи на дължимия или платен по получени
доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, при условие, че същото
дружество повече не извършва икономически операции, считано от неговото
прекратяване. Релевантно е прекратяването на
независимата икономическа дейност независимо от причините и обстоятелствата за
това (така т. 26 от решението на Съда по дело С-142/12), включително
произтичащо от дерегистрация. В т. 40 и 41 от
решението по дело С-552/16 СЕС е посочил, че както личи от самия текст на член
18, буква в) от Директивата за ДДС и от целта на тази разпоредба, този анализ
/относно задължението за начисляване на ДДС върху активите/ обаче е релевантен
само когато заинтересованото лице е преустановило облагаемата си икономическа
дейност и повече не извършва облагаеми сделки, а когато това лице продължава
икономическата си дейност, държавите членки не разполагат с предвидената в член
18, буква в) възможност. Условието ревизираното лице повече да не извършва
икономически операции, считано от неговото прекратяване, по настоящото дело не
е налице. Видно от последващия акт за регистрация по
ДДС, а това е констатирано и в ревизионния акт, след затваряне на
производствената база – мебелна фабрика от СИБАНК АД, заради необслужван банков
кредит, ревизираното лице е продължило да извършва независима икономическа
дейност, от която е формирало облагаем оборот над 50 000 лв. Предметът на
дейност на дружеството-жалбоподател не е само производство и търговия с мебели,
а и други дейности, описани в РА и потвърдителното
решение на директора на ДОДОП, Пловдив. Вписването на възбрана върху пансиона в
***, *** не води до преустановяване на дейността на този обект, а е пречка за
извършване на разпоредителни сделки със същия без съгласието на органите на
НАП. Поради изложеното, неоснователно с ревизионния акт е доначислен
ДДС в размер на *** лв. – главница и лихва в размер на *** по чл. 111, ал. 3 ЗДДС, като в тази част РА
следва да бъде отменен.
Настоящият състав на съда приема за
неоснователни доводите за нищожност на РА, обосновани с твърденията, че
оспореният РА е трети по ред, т.е. издаден е в нарушение на императивната норма
на чл.155, ал.5 от ДОПК, както и предвид липсата на компетентност на издателя
на решението, с което е потвърден РА. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 155, ал. 5 ДОПК: "Не се
допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия". Това означава, че
след като вече веднъж решаващият орган е върнал преписката за нова ревизия, при
обжалване на втория ревизионен акт, издаден при повторната ревизия, е
недопустимо, след като отмени повторно издадения РА, да върне преписката за
нова ревизия, т. е. решаващият орган няма правомощия за повторно връщане на
преписката дори и да обяви повторно издадения РА за нищожен или да го отмени
като незаконосъобразен, поради констатирани съществени нарушения на
процесуалните правила при извършване на повторната ревизия, които не могат да
се отстранят в производството по обжалването. Разпоредбата от една страна е
дисциплинираща по отношение на органите по приходите, които възлагат и
извършват ревизията, както и тези които издават ревизионния доклад и
ревизионния акт, а от друга страна е в защита интересите на данъчните субекти,
които е недопустимо да бъдат в процес на безсрочно продължавана ревизия, поради
пропуски или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на
органите по приходите, които извършват ревизията. В настоящия случай се
установи, че с Решение № ***/ *** г. на директора на ТД на НАП – Пловдив е бил
отменен АУЗ № ***/ *** г., издаден от *** в ТД на НАП, офис – Кърджали, с който
е бил установен ДДС за довнасяне в размер на *** лв,
отнасящ се за последния данъчен период, в който дружеството е било регистрирано
по ЗДДС (01.06.2016г. – 22.06.2016 ) и преписката е била изпратена на ТД на НАП
Пловдив. Мотивите в посоченото решение са, че установяването на нови
обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице може да стане
само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство.
С Решение № ***/ *** г. на директора на ДОДОП
– Пловдив е бил отменен РА № ***/ *** г. в частта на установения размер на
задължението по ЗДДС за данъчен период: 01.06.2016 г. – 22.06.2016 г. и
преписката е била върната на органа по приходите, издал ЗВР за издаване на нов
РА за посочения период.
С Решение № ***/ *** г. на изпълняващ
правомощията на директор на ДОДОП – Пловдив е потвърден РА № ***/ *** г., с
който е установена дължима сума по ЗДДС в размер на *** лв. – главница и лихва
в размер на ***, касаещи данъчен период: 01.06.2016 г. – 22.06.2016 г.
От тези доказателства е видно, че макар и да се отнася до един и същ
период, е установено задължение за ДДС в различни производства, поради което не
е налице нарушение на чл.155, ал.5 от ДОПК, който се отнася до оспорване на РА
по административен ред.
Доводът за липса на компетентност на издателя
на Решение № ***/ *** г., с което е потвърден оспорения РА, се опровергава от
събраните доказателства: Заповед № ***/ *** г. на ИД на НАП и Заповед № ***/ ***
г. на ИД на НАП, с която на директора на ДОДОП – Пловдив е разрешен платен
годишен отпуск от 27.06.2019 г. до 15.07.2019 г. вкл. От тези документи става
ясно, че титулярът е отсъствал, като неговите
правомощия са били осъществявани от друго лице, на основание Заповед № ***/ ***
г. на ИД на НАП.
Независимо от горните съображения, касаещи претендираната в жалбата нищожност на РА, същият като
незаконосъобразен следва да бъде отменен в посочената част.
Жалбата следва да се отхвърли в частта си, с
която се оспорва РА с която е определен за внасяне ДДС в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва, изчислена от 15.07.2016 г. до 25.04.2019 г. Съгласно
чл.89, ал.1 от ЗДДС когато е налице резултат за периода - данък за внасяне,
регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на
компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на
справка-декларация за този данъчен период. В чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е
предвидено, че справките-декларации и отчетните регистри (дневник за покупки и
продажби) се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. В конкретния случай „ДОФИ“ ООД е подало в НАП
справка-декларация по ЗДДС, касаеща отчетния период с
посочен данъчен резултат „ДДС за внасяне“ на стойност *** лв. На основание чл.
92, ал. 1 от ЗДДС, данъкът в размер на *** лв. е приспаднат от декларирания за
м.05.2016 г. „ДДС за възстановяване“, като остатъкът от *** лв. (*** лв. - ***
лв.) е следвало да бъде преведен от страна на дружеството в приход на бюджета в
срок до 14.07.2016 г. включително. След като това не е било сторено от
задълженото лице, то на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК ревизиращият орган е
начислил за времето от 15.07.2016 г. до 25.04.2019 г. лихва от *** лв. върху
главницата от *** лв.
При този изход на спора следва да се уважи
претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, от които
доказани са такива в размер на 50 лв., представляващи внесена държавна такса за
оспорване на РА.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът:
РЕШИ:
Отменя РА №
Р-16001618006851-091-001/ 25.04.2019 г., издаден от В. П. А. на длъжност „***“,
възложил ревизията и М. Г. Г. на длъжност „***“ – ръководител на ревизията при
ТД на НАП Пловдив, ***, потвърден с Решение № 411/ 05.07.2019 г. на изпълняващ
правомощията директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”,
Пловдив, с който на „Дофи” ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** е определено задължение за ДДС в размер на
707 964.68 лв. – главница и лихва в размер на 199 622.73, касаещи
данъчен период: 01.06.2016 г. – 22.06.2016 г.
Отхвърля жалбата на „Дофи” ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** срещу РА № Р-16001618006851-091-001/
25.04.2019 г., потвърден с Решение № 411/ 05.07.2019 г. на изпълняващ
правомощията директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”,
Пловдив в частта, с която е определен за внасяне ДДС в размер на 779.41 лв. –
главница и 219.77 лв. – лихва, изчислена от 15.07.2016 г. до 25.04.2019 г.
Осъжда Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, гр.Пловдив да заплати на „Дофи”
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** деловодни разноски в
размер на 50 лв. ( петдесет лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: