Решение по дело №89/2019 на Районен съд - Троян

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  №  

 

гр. Троян, 09.08.2019 година

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд                                     първи състав

на десети юли                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

Секретар: Ценка Банчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 89 по описа на съда за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК

 

 Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК , предявен от С.З.В., ЕГН **********, адрес: ***, ***** чрез адв. К.Д. ***,  против „***** БГ“ ЕАД, ***** гр. София 1336, район ******, представлявано от Я.Й.О.П.Я.П, Б.Р.с цена на иска 4290.36 лева.

С определение № 293 от 25.06.2019г. съдът е прекратил частично иска, в частта на сумата124.19лв., представляваща публични държавни вземания, поради оттегляне на иска в тази част.

В ИМ се твърди, че с покана за доброволно изпълнение с изх. № 19261/22.10.2018г. по изп. д. № *** на ЧСИ Р.Д. ищецът е поканен доброволно да изплати сумата от 1490.57 (хиляда четиристотин и деветдесет и петдесет и седем)лв., представляваща главница, законна лихва в размер на 520,29 (петстотин и двадесет и двадесет и девет)лв. за периода 15.05.2015г. - 22.10.2018г.; сумата 1538.48 (хиляда петстотин тридесет и осем и четиридесет и осем)лв. - неолихвяеми вземания  и 150 (сто и петдесет) лв. разноски по изпълнително дело, такси към ЧСИ в размер на 72.80 (седемдесет и два и осемдесет) лв., такса за изпълнение на парично вземане от 394.03 (триста деветдесет и четири и три)лв., както и публични вземания в размер на 124.19 (сто двадесет и четири и деветнадесет)лв., или общо 4290.36 (четири хиляди двеста и деветдесет и тридесет и шест)лв. Изпълнителният лист е издаден на 30.01.2012г. , като в него е отбелязано, че се издава въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от 20.12.2011г. по ЧГД № 1416/2011г. по описа на PC - *****. Заповедта е получена от ищеца на 22.12.2011г., срещу нея не е подадено възражение в срок, поради което тя е влязла в сила на 05.01.2012г.

В молбата се сочи, че съгласно разясненията по т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и образуването на изпълнително дело и връчването на покана за доброволно изпълнение. Давността по чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Това тълкуване дава основание на ищеца да  счита, че датата на влизане в сила на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист от 30.01.2012г., е моментът, от който започва да тече погасителна давност. Предвид което ищецът счита, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., давността за изпълнение на вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече на 05.01.2012г. и е изтекла на 05.01.2017г.

Твърди се, че първото действие по принудително изпълнение, което е предприето срещу длъжника по изпълнителния лист, е от 10.02.2017г., когато по искане на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е наложена възбрана върху недвижим имот с идентификатор ***** по КККР на гр. ****** и върху прилежащите му сгради, съответно с кадастрални номера 73198.516.72.1 и ******, както и ПИ с идентификатор *****, всичките собственост на длъжника. Посочено е, че не е ясно в рамките на кое производство са наложени тези обезпечителни мерки, тъй като първото, за което ищеца е уведомен, е изп. д. № 2***** при ЧСИ Р.Д.

Ищецът твърди, че вземането, обективирано в изпълнителен лист от 30.01.2012г., е погасено по давност, тъй като кредиторът е бездействал до 10.02.2017г., когато са наложени посочените по-горе възбрани. Твърди, че погасяването на вземането е изцяло вследствие на бездействието на кредитора, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който оспорва изцяло изпълнението.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че вземането му, обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от 20.12.2011г. по ЧГД № *****, за сумата 1 490.57 / хиляда четиристотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с № ******* от 20.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 364.00 / триста шестдесет и четири/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.03.2011г., сумата 280.92 / двеста и осемдесет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата 42.71 / четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна такса и 100.00 – сто лева юрисконсултско възнаграждение, е погасено по давност.

Подаден е отговор от ответното дружество, което се легитимира като цесионер на процесните вземания. Ответникът изцяло оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

В отговора е посочено, че на 23.03.2012г., въз основа на издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 20128720400475 по описа на ЧСИ ***. Към този момент не е било прието ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, което отменя постановките, приети и действали задължително за съдилищата с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на ВС. Ответникът излага, че до приемане на цитираното ТР, постановките на Постановление № 3 са действали и следва да се зачетат в настоящия случай, с оглед на което да се приеме, че образуването на ИД прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече.

            В отговора е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като на ответното дружество се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си-адв.К.Д. ***, който поддържа заявената претенция и прави искане същата да бъде уважена. Адв.Д. е представил писмена защита, в която е изложил подробно своите доводи в подкрепа на искането.

За ответното дружество в съдебно заседание не се явява законен представител или пълномощник. По делото е постъпила молба от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт К.Т., в която е взето становище  по същество, мотивирано е искането да бъде отхвърлен предявения иск и на ответното дружество да бъдат присъдени направените в производството разноски.

По допустимостта на предявения  иск:

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на съдебния акт по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Затова и страните по него трябва да са длъжник и взискател. Безспорно е, че ищецът е длъжник, а ответникът – взискател за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност. Налице е правен интерес от предявяне на иска. Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че по ч.гр.д. № 1416 по описа на Троянски районен съд за 2011 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ищеца за сумата 1 490.57 /хиляда четиристотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с № *** от 20.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата 364.00 /триста шестдесет и четири/ лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.03.2011г., сумата 280.92 / двеста и осемдесет лева и деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата 42.71 / четиридесет и два лева и седемдесет и една стотинки / лева- разноски по делото за платена държавна такса и 100.00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, въз основа на която заповед е издаден изпълнителен лист от 30.01.2012 г.

 Не е спорно, че въз основа на изпълнителния лист на 23.03.2012г. е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Д.Ц..

По делото се спори между страните от кога е започнала да тече погасителна давност и в тази връзка - прекъсва ли се давността от образуването на изпълнително дело, съгласно постановките, възприети в ППВС № 3/1980г.  или следва да се зачете приетото в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС. В т.10 на цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, както и неговото издаване, не прекъсват давността. Не я прекъсва и образуването на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки и набавяне на документи. Прието е, че давността по чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва само с предприемането на което и да е изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ.

Ищецът твърди, че погасителната давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист - 30.01.2012 г. Позовавайки се на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., ищецът счита, че погасителната давност е изтекла на 05.01.2017г., тъй като в процесния период не са предприемани срещу длъжника изпълнителни действия, а такова действие е предприето едва на 10.02.2017г., когато е наложена възбрана върху притежавани от ищеца недвижими имоти.

Ответникът, чрез юрисконсулт Т., оспорва това твърдение, като счита, че до датата на приемане на цитираното ТР - 26.06.2015г., е било в сила ППВС № 3/18.11.1980г., според което от образуване на изпълнително дело погасителна давност не тече независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Предвид което счита, че датата, на която евентуално би се погасило изпълнението на вземането по давност, при липса на извършени изпълнителни действия спрямо длъжника, е 26.06.2020г.

Видно е, че по изпълнително дело № 2***** по описа на ЧСИ Д.Ц., образувано на 23.03.2012г., има предприето действие по принудително изпълнение на 01.02.2017г., когато е наложена възбрана върху недвижим имот с идентификатор ****** и върху прилежащите му сгради, съответно с кадастрални номера ***** както и ПИ с идентификатор *****, всичките собственост на длъжника, като възбраната е вписана в Служба по вписвания гр**** по № 54 от 10.02.2017г. Поради подадена молба за връщане на издадения изпълнителен лист от страна на ответника-взискател по изпълнителното дело, последното е прекратено, като ЧСИ Д.Ц. е уведомила Служба по вписвания гр***** с писмо изх.№ 5266/19.09.2018г., че е вдигната наложената възбрана върху недвижимия имот.

На 17.10.2018г. е образувано изп.д. № 2****** по описа на ЧСИ Р.Д., по което е наложена възбрана върху посочените недвижими имоти.

         При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:  

В мотивите на приетото в т.10 от цитираното ТР № 2/2015г. е посочено, че приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения за прекъсване на давността с образуване на изпълнително производство са се основавали на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното върховните съдии са приели, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.

 По спорния в настоящето производство въпрос има произнасяне  с решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017г. на ІV г.о. на ВКС. Макар и решението да не представлява задължителна съдебна практика, съгласно разпоредбата на чл.290, ал.3 от ГПК, то изложеното в него се споделя от настоящия състав. В него е посочено, че тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма, която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по съответния за това. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма. Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна и постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.

С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Съдът не споделя изложеното от адв.Д., че прекратяване на първоначално образуваното ИД има за последица заличаване с обратна сила на всички последици от образуване на производството, като цитираните от него съдебни решения касаят прекратяване на производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, какъвто не е настоящия случай.

Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По разноските

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът  следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 100.00 лв. за  юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,  следва да се присъди в този размер.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

                                                      Р     Е     Ш     И    :

 

  ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, предявен от С.З.В., ЕГН **********, адрес: ***, мах. „***** чрез адв. К.Д. ***,  против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, **** гр. София 1336, район ****, Бизнес център „*****, представлявано от Я.Й.О.П.Я.П, Б.Р.с искане да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че вземането му, обективирано в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от 20.12.2011г. по ЧГД № 1416/2011г. по описа на PC – **** за сумата 1 490.57 / хиляда четиристотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с № **** от 20.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 364.00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.03.2011г., сумата 280.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата 42.71  лева - разноски по делото за платена държавна такса и 100.00  лева юрисконсултско възнаграждение, е погасено по давност, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.З.В., ЕГН **********, адрес: ***, **** чрез адв. К.Д. ***,  да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ******, представлявано от Я.Й.О.П.Я.П, Б.Р.сумата 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от датата на връчването му.

                                                                    

 

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: