Р
Е Ш Е
Н И Е № 115
гр.Шумен
30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на девети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Константин Моллов
2. Соня Стефанова
при секретаря Силвия Методиева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№91 по
описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №59/23.01.2020г. по гр.д.№2998/2019г. по описа на ШРС , съдът
е признал за установено , по отношение на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В..., че В.А.Т., ЕГН : **********,
с адрес ***, не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК : ..., със седалище и
адрес на управление – гр. В.. сумата от 2534,26 лева, по фактура №
**********/22.04.2019г. и 1475,24 лева, по фактура № **********/23.04.2019г.,
при корекция на сметки, при неточно измерване на електрическа енергия, осъдил
е “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК : ...,
със седалище и адрес на управление – гр. В.., да заплати на В.А.Т., ЕГН : **********, сумата от 162,38 лева, разноски по делото.
Решението е обжалвано от
“ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.В. като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбите съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли иска.
Въззиваемата страна В.А.Т., действаща ,чрез пълномощника си адв.Д.П.Е. *** , е депозирала отговор на жалбата, с който я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в
хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна: Беспорно е по делото ,че ищецът е потребител на енергия по смисъла на пар.1 т.41 б от ДР на Закона за енергетиката и клиент на дружеството
ответник и ползва електромер с абонатен №********** и
електромер с абонатен №**********. Видно от представените два констативни протокола за техническа проверка №1301309
и №1301308 на 2.03.2018г. е била
извършена проверка от служители на “Енерго-Про Мрежи“ АД на двата електромера
ползвани от ищеца и те били демонтирани за експертиза в БИМ и
подменени с нови. Представен е констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване №566/11.04.2019г. на БИМ за електромер с
идентификационен №1114 0215 6609 7426 -2015 от който се установява ,че липсват
механични дефекти на кутията ,на клемите , на клемния блок на електромера . При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3, показанията по която са за потребени 014552.784 kWh, която не е визуализирана на
дисплея . Представен е констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване №571/11.04.2019г. на БИМ за електромер с идентификационен
№1114 0215 6609 7428 -2015 от който се установява ,че липсват механични дефекти
на кутията ,на клемите , на клемния блок на електромера . При софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3, показанията по която са
за потребени 008471.110 kWh, която не е визуализирана на дисплея . Въз
основа на констатациите в двата протокола, били извършени корекции на сметки за
консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена сумата от 2534,26 лева, с
фактура № **********/22.04.2019г. и 1475,24 лева, с фактура №
**********/23.04.2019г. Приетото заключение на СТЕ сочи неправомерно
вмешателство върху СТИ – препараметризация, при което част от преминалата през процесните
две средства за техническо измерване ел.
енергия се натрупва/отчита/ в невидим на дисплея регистър 1.8.3., като не е
възможно да се установи от кога и каква чест от преминаващата през СТИ енергия
се натрупва по скрития регистър, невизуализираната тарифа се разчита със
специален софтуер до който достъп би следвало да има само
електроразпределителното дружество. Видно от Протокол № М 3013071/ 10.12.2015 год.
за монтаж на електромер с фабр. № 11140215 6609 7426 и Протокол № М 3013070/
10.12.2015 год. за монтаж на електромер с фабр. № 11140215 6609 7428 на
адреса на ищеца, с посочените клиентски и абонатни номера, са
отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните
правни изводи: Ищецът е предявил срещу
ответника отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ,че не му дължи сумата от
2534,26 лева, по фактура № **********/22.04.2019г. и 1475,24 лева, по фактура №
**********/23.04.2019г., представляваща
начислена от ответника, като корекция за неточно измерване на потребена електрическата енергия за периода от 3.03.2017г. до 2.03.2018г. за електромер с абонатен №**********
и електромер с абонатен №**********. ,
находящи се в гр. Ш....
В тежест на ответника по предявеният отрицателен установителен иск е да
установи ,при условията на пълно и главно доказване : 1. наличието на договорни отношения между
страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за
процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата
на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е извършена
проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално потребена
от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на грешното отчитане
(т.е. че е доставила на крайния клиент твърдяното от нея и обективирано в
корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест на ищеца е да
докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Ответното
дружество е изложило твърдения в отговора на исковата молба, че сумата по
процесната фактура е начислена посредством прилагане на корекционна процедура
за корекция на количествата потребена електроенергия от страна на ищеца и че претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ . В
условия на евентуалност, ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим,
счита, че претендираната сума е дължима на осн.чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД от ЗЗД.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати, което задължението за
плащане е регламентирано и в чл.200 ал.1
пр.1 от ЗЗД . Без съмнение, електрическата енергия като особен вид движима вещ
може да бъде предмет на договор за продажба.
Установи се, че през процесния период страните
са се намирали в облигационно правоотношение по повод продажбата на
електрическа енергия за обекта, находящ
се в гр.Шумен, ул.”Илчо войвода №9 , по силата на който ответникът е поел
задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу задължението на
последния да заплаща цената на доставената електрическа енергия.
От събраните доказателства се
установи, че след извършена проверка е констатирано, че в процесните две СТИ се
натрупва електическа енергия в „скрит“ регистър 1.8.3, който не се визуализира
на екрана на двете СТИ, не се отчита от ответното дружество, а информацията в
него се разчита само с подходящ софтуер.
Основният спорен въпрос е били ли
са налице предпоставките, даващи основание на ответното дружество да извършва
едностранно корекция на потребената електроенергия за процесния период - на
посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 50 от ПИКЕЕ.
В Закона за енергетиката
първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След
изменението практиката на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В тази връзка от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Действително за периода на действието на тези правила е съществувало законово основание за
коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия.
В
настоящия случай е коригирана начислената за периода от 3.03.2017г. до 2.03.2018г. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51.
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано
с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесните два констативни протокола от 2.03.2018 год.,
същите следва да бъдат приложени. Комисията за енергийно и водно регулиране е
приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2. От ПЗР
на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. Доколкото към датата на съставяне на
процесния констативен протокол е отменена разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изисквания към констативния протокол, който е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна
корекция, както и нормите на чл.41 - 44
от ПИКЕЕ, настоящият съдебен състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ. Неотменените, към момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да
запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ
правомощие на комисията. Те
регламентират само хипотезите, при които може да бъде извършена
едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата нормативна
уредба регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва
едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените
количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия.
Предвид това и не може да се
признае правото на ответника да начисли исковата сума на основание и за срока,
предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката.
В практиката си по казуси, касаещи
корекции на сметки, извършени след отмяна на ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че
дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да се запълни с
прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е въведено и от
страна на ответното дружество. Според Закона за енергетиката
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той
да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила
на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено
количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Според
константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г.
на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 487/29.11.2012г. по
гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен, поради липсата на насрещно пълно и главно
доказване на релевантните обстоятелства от страна на ответното дружество.
На първо място, не се установи по
безспорен начин от ответното дружество, че ищецът е осъществил твърдяното
неправомерно въздействие върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до
констатираното натрупване на показания на трети „Скрит“
регистър.
На второ място, от представените по делото два протокола за монтаж на двата електромера на адреса на ищеца, в който са отбелязани с нулеви данни
показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, не се установява какви са
били показанията на регистър Т3 при първоначалния монтаж на процесните подменени
СТИ. Твърдението на
вещото лице по СТЕ , че съгласно писмо-отговор
от фирмата вносител на електромерите в България и от писмо –отговор от
дружеството –собственик, които не са и приложени по делото, те се доставят с
нулеви показания по всички регистри, не доказва по делото с категоричност, че
конкретно монтираните на ищцата два електромера са били с нулеви показания и по
скритият регистър, който не се визуализира. По никакъв начин не се установява от коя дата е започнал
записът в процесния скрит регистър, както и конкретната причина за това и дали
изобщо се касае за реално потребление на ел. енергия. Действително, ирелевантно
е през кои часови зони е започнало натрупване на ел. енергия в скрития
регистър, тъй като количеството ел. енергия е фактурирано по цена за покриване
на технологичен разход на операторите. Липсата на конкретен момент, обаче, от
който е започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се определи
реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл
извършените от крайния снабдител корекции за минал период се явяват произволни,
като това обстоятелство води до запретен от закона резултат – доставчикът да
получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно
обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна
неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не се установява кога е
настъпил този факт. Не се установи какъв
е началният момент (както и периодът) на натрупването. Такава информация би
могла да се извлече ако процесният електромер беше „смарт устройство“, което
„помни“ данни и изпраща информация за отчетеното количество електрическа
енергия до ответното дружество, каквото обаче „смарт устройство“ процесното СТИ
не е.
На основание чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа и той следва да отговаря за
техническата му изправност.
Вещото лице е изразило
статистическо /математическо/ предположение, че е технически възможно такова
количество електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е.
да бъде реално доставено (потребено) от абоната, но наличието на трета тарифа,
„скрит“ регистър Т3, нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при софтуерно
четене на електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова количество
ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от абоната. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че не може
да бъде определено кога е преминало процесното количество енергия през
електромерите , като по делото не е доказано ,че посоченото за заплащане от
ищцата количество електроенергия в двете фактури е реално консумирано
точно в този едногодишен период от 3.03.2017г. до 2.03.2018г. В двата протокола
на БИМ, е отразено, че тези показания касаят преминала през двете СТИ ел.
енергия. Тези протоколи
са официални свидетелстващи документи и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В
настоящия случай натрупването на показанията по третата тарифа, обаче, не е станало в присъствието на
тези лица, поради което само въз основа на тези документи не може да се
обоснове извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на
електромерите показания са на реално преминала през тях ел. енергия и то за
конкретен времеви период.
Съдът е запознат с цитираните от ответното дружество Решение №
150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и
Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. № 2991/ 2018 год., но споделя
възприетото от константната съдебна практика становище в обратния смисъл,
според което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел. енергия,
ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за
който е натрупано неотчетеното количество електрическа енергия (Определение №
39 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение
№ 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК;
Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV г. о.,
ГК).
Доколкото тези обстоятелства не
бяха доказани в настоящото производство, въззивният съд счита, че
претендираната сума е недължима от абоната, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК
е основателен.
С оглед на обстоятелството, че
правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя
не му се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не претендира
такива пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №59/23.01.2020г. по гр.д.№2998/2019г.
по описа на ШРС.
Разноски не се присъждат.
На основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.