№ 38661
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110114025 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по следните две молби от 15.08.2023 г. за изменение в частта за
разноските на Решение от 22.07.2023 г. по гр.д. № 14025/2023 г. на СРС:
на ищеца Б. Х. - за присъждане на сумата от 50 лв. за държавна такса;
на адв. С. Д. – за присъждане на сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение.
Твърдят, че ответникът не направил признание на иска, а само признание на
факт, като страните по делото не са поискали постановяване на решение при признание
на иска. Молителката и ищец навежда, че „съдът е СТАНАЛ ПОВОД за
производството, претендирайки процесните суми от доверителката ми като дължими“.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили отговори на молбата от ответника
***
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на изменение в частта за разноските, и редовна съгласно чл. 102
ГПК.
В чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) признанието на иска е уредено като признание на
факти, затова то се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Новият ГПК разграничава и урежда по различен начин признанието на факти и
признанието на иска. В чл. 175 ГПК е уредено признанието на факт като
доказателствено средство, то се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото. Признанието на иска е уредено в чл. 237 ГПК като акт на ответника, с който
той се разпорежда със своето право на иск. Признанието на отделни факти, въведени
като спорни в процеса, не представлява признание на иска, тъй като е съвместимо с
оспорване на иска, а представлява изрично и недвусмислено изявление на ответника,
че признава предявения срещу него иск (Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр.д. №
7446/2014 г. на ВКС, IV г. о.).
Неоснователен е доводът в двете молби по чл. 248 ГПК, че ответникът направил
признание на факти, след като в отговора на исковата молба е обективирано изричното
и недвусмислено изявление на ответника: „признавам иска“ (т. 2 от същия отговор, л.
23 по делото). Неотносим е доводът на молителките, че никоя от страните не поискала
постановяване на решение при признание на иска. Видно от мотивите към решението
съдът не е постановил решение при признание на иска, като е изложил съответни
1
мотиви в насока уважаване на предявения иск. Изцяло несъстоятелен е горепосоченият
довод на молителката и ищец, че „съдът е СТАНАЛ ПОВОД за производството,
претендирайки процесните суми от доверителката ми като дължими“, който довод
дори не се нуждае от обсъждане.
По останалите доводи на двете молителки съдът е изложил подробни
съображения в мотивите към постановеното решение, които съображения съдът счита,
че не подлежат на ревизия при липса на нови обстоятелства в тази насока.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ две молби от 15.08.2023 г. за изменение в частта за
разноските на Решение от 22.07.2023 г. по гр.д. № 14025/2023 г. на СРС:
на ищеца Б. Х. - за присъждане на сумата от 50 лв. за държавна такса;
на адв. С. Д. – за присъждане на сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2