МОТИВИ към Присъда №20/09.06.2020г.,
постановена по НОХД №183/2020г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Производството
е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура Стара Загора
срещу Г.С.Ц. ЕГН **********, родена на ***г***, българска гражданка,
с висше образование, омъжена, неосъждана, пенсионер, за
това, че на
08.08.2019г. около 16.30 часа в района на км.177 от Автомагистрала „Тракия“,
обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, нарушила правилата за движение,
предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 – Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
в резултат на което е причинила по непредпазливост смъртта на едно лице – З. С.
Н. и средна телесна повреда на едно лице - К.А.Я., изразяваща се в счупване на лакетния
израстък на дясната лакътна кост, причинило трайно затруднение на движението на
десния горен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл.343 ал.4 вр. с
ал.3, б.„б“, предл. 1-во вр. с ал.1, б.„в“ вр. с чл.342 ал.1 НК.
Производството се проведе по реда на
Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимата
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи съдът да не събира доказателства за тези факти. С протоколно
определение по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК съдът обяви, че ще ползва
направеното самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа изложената в обвинителния акт и
призната от подсъдимата фактическа обстановка. Счита, че в случая наказанието
следва да се определи при условията на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй
като са налице и двете хипотези, уредени в чл.55 НК – загубата на майка и
причинена средна телесна повреда на внук намира, че представляват едно
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна, сочи и
наличието на многобройни смекчаващи отговорността такива – чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, изразеното критично отношение към
извършеното, напредналата възраст. Ето защо, предлага на съда да наложи
наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за
изпитателен срок от три години. Наказанието лишаване от правоуправление
предлага да надхвърли размера от една година.
Повереникът на
частните обвинители К.А.Я., действащ лично и със съгласието на майка си З.К.Я.,
С.К.Ц. – Б., З.К.Я., А.К.Б., действащ лично и
със съгласието на майка си С.К.Ц. – Б., С.К.Ц.
– Б. като майка и законен представител на малолетната С.М.Б. и Е.А.Я. – адв. П. Петкова – Димитрова от АК
Варна изразява дълбоката загриженост на същите към подсъдимата и моли за
определяне на наказанието под предвидения в закона минимум.
Защитникът на подсъдимата – адв. Атанас Друмев от АК
Варна също счита, че в случая са налице законовите условия, уредени в чл.58а
ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК и моли съда да бъде наложено предложеното от прокурора наказание.
Подсъдимата Г.С.Ц. поддържа изложеното от защитника си.
В последната си дума подсъдимата Г.С.Ц. заявява, че ще че чувства виновна до края на живота
си за случилото се.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
На 08.08.2019г. подсъдимата Г.Ц. заедно с майка си З. С. Н., съпруга си
свидетеля К. Ц. и внука си свидетеля К.Я. се прибирали към родния си град Варна
от почивка в гр. Велинград с автомобила на зет им марка „***", модел „***"
с per. № ***. Първоначално автомобила управлявал
свидетелят К. Ц., но, тъй като се изморил, на около 10 км преди отбивката за
гр.Чирпан, решили да се сменят със съпругата си подсъдимата Ц. и тя да продължи
да управлява процесния автомобил.
След като се
сменили, потеглили по АМ Тракия в посока гр. Бургас. Времето в ранния следобед
било ясно. Настилката била суха и без големи неравности. Подсъдимата Ц. управлявала автомобила,
свидетелят К. Ц. седял на предната седалка, зад него бил седнал внукът им
свидетелят К.Я., а зад водачката - свидетелката З. Н.. В района на км. 177 в землището на гр.
Чирпан на прав участък, около 16.30ч. автомобилът на подсъдимата Ц., който се
движил в дясната лента със скорост около 111 км/ч, бил застигнат и изпреварен
първоначално от автомобила на свидетеля Ф. Р., а впоследствие свидетелят К. М.с
неговия автомобил ***с peг. № ***, като се пристроил в лявата лента, започнал изпреварване на
автомобила на подсъдимата. В момента на изпреварването, след като двата автомобила се изравнили,
подсъдимата Ц. загубила контрол над управлявания от нея автомобил и същият
започнал да навлиза в лявата лента, заета от автомобила на свидетеля М.с
опасност двата автомобила да се блъснат. Това принудило свидетеля М.рязко да
ускори. Уплашена от обстоятелството, че управляваният от нея автомобил е
навлязъл в чуждата за него лява лента за движение, подсъдимата Ц. рязко завила
волана надясно, за да го върне обратно в неговата лента. По този начин тя
изцяло загубила контрола върху управлението на автомобила, който управлявала.
Получило се странично приплъзване от гумите на автомобила. Той станал
неуправляем, напуснал пътното платно, преминал последователно през южната
ограничителна мантинела и опорните ѝ колчета, Последвало преминаване през
наклонен скат, преобръщане, продължаване на движението през отводнителен канал,
оградната мрежа на автомагистралата и превозното средство се установило в покой
на около 56,40м. източно и 27,20м. южно от ориентира, обърнато по таван с
предна част ориентирана на югоизток. След настъпилото ПТП около двата
катастрофирали автомобила се събрали множество лица, които започнали да оказват
помощ на пострадалите. В най-тежко състояние била пострадалата З. Н., возеща се
на задната седалка на лекия автомобил „***“. Същата починала по пътя в
линейката при откарването ѝ в болнично заведение, независимо от оказаната
й своевременна и квалифицирана медицинска помощ.
Съгласно заключението на СМЕ на труп пострадалата З.
Н. на 90 години е получила множество тежки наранявания и травми, а пряка
причина за смъртта е тежка гръдна травма, довела до остра дихателна недостатъчност.
В резултат на ПТП-то возещият се на задната седалка свидетел К.Я. на 14 години
също получил травматични увреждания, едно от които изразяващо се в счупване на
лакетния израстък на дясната лакътна кост, причинило трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за повече от 30 дни - средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Според назначената по делото АТЕ, техническата причина
за процесното ПТП е загубата от страна на водача на контрол над управлението на
лек автомобил „*** ***".
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимата, подкрепено от показанията на
разпитаните свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него, експертните заключения, обсъдени по-горе.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По
описания начин подсъдимата Г.С.Ц. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на чл.343 ал.4 вр. ал. 3,
б."б", предл. 1-во вр.
ал.1 , б."в", във вр. чл. 342 ал.1 от НК, като на 08.08.2019г., около 16.30ч. в
района на км. 177 от Автомагистрала „Тракия", обл. Стара Загора при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***", модел
„***" с per. № ***нарушила правилата за движение предвидени в Закона за движение по
пътищата, а именно чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата - Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
в резултат на което е причинила по непредпазливост
смъртта на едно лице - З. С. Н. и средна телесна повреда на едно лице - К.А.Я.,
изразяваща се в счупване на лакетния израстък на дясната лакътна кост,
причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от
30 дни.
Установи се по категоричен начин допуснатото нарушение на правилото,
уредено в чл.20 ал.1 ЗДвП, тъй като подсъдимата Ц. е допуснала първо навлизане
на управлявания от нея автомобил в лява лента в момент, в който в същата се е
движело изпреварващото я МПС. Последващото рязко завиване на волана вдясно при
скорост от 111 км/ч е довело да пълната загуба на управление, напускането на
пътното платно и последвалото преобръщане на автомобила. При последното
движение на превозното средство са причинени и тежките травми на пострадалата З.
Н., довели и до настъпване на смъртта на същата, както и заявеното в
обвинението счупване на лакетния израстък на дясната лакътна кост на
непълнолетния К.Я..
Деянието е извършено виновно под формата на престъпна небрежност, тъй като
подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е
била длъжна и е могли да ги предвиди.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода
от три до петнадесет години.
В случая съдебният състав се солидаризира с изразените от страните
становища във връзка с прилагането на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК, като
счита, че загубата на най-близкия човек, какъвто е майката, при създадените
топли и подкрепящи взаимоотношения, както и причиняването на средна телесна
повреда на внук, представляват едно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко. За тези отношения на грижа и споделен живот
свидетелства фактът, че подсъдимата и съпругът ѝ са прибирали от почивка
във Велинград с двамата пострадали. И към момента Г.Ц. не е преживяла
внезапната загуба на майка си, случила се по нейна вина. От друга страна,
налице са и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимата е с
чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Трудила се е през целия си
живот, а като пансионер е полагала грижи за майка си – в преклонна възраст,
както и за разширеното си семейство. Изразява дълбоко разкаяние за деянието в
хода на цялото наказателно производство. Заявява, че повече не възнамерява да
управлява лек автомобил и съответно да подновява свидетелството си за
правоуправление, чийто срок изтича наскоро.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.
При така изложеното съдът наложи на подсъдимата наказание шест месеца
лишаване от свобода, като отложи изпълнението на същото за минималния изпитателен
срок, уреден в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. Съдът прояви по-голямо снизхождение от поисканото от
страните, тъй като се увери в дълбокото разкаяние на подсъдимата за
извършеното, както и счита, че душевното ѝ страдание по причинената
загуба на най-близкия човек вече е изиграло ролята на наказанието, уредена в
чл.36 НК. По същите съображения съдът лиши подсъдимата Г.Ц. от правото да
управлява моторно превозно средство за срока на наказанието лишаване от свобода
– шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
В
тежест на подсъдимата Г.С.Ц. бяха присъден направените разноски по досъдебното
производство за възнаграждения на експерти – общо в размер на 984,40 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: