Р Е Ш
Е Н И Е
№ 144
Гр. Перник, 12.08.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Мария Христова административно дело № 15 по описа за 2022 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно- осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ****ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес:
гр. Перник, ж.к. „ ***“, ул. „ ***“ № 1, представлявано от управителя Й.М.А.чрез
адвокат Д.Г.П. *** срещу Ревизионен акт № Р-22001420005546-091-001/26.07.2021
година, издаден от Ф.С.Й.в качеството ѝ на орган възложил ревизията и С.А.К.–
главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията, в
частта, в която е потвърден с Решение № 1760 от 18.11.2021 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП,
с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
26 864,47 лева и лихви за забава в размер на 4 398, 89 лева за данъчни периоди м.01.2019,
м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.09.2019, м.12.2019, м.02.2020, м.04.2020.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради противоречие с разпоредбите
на процесуалния и материалния закон. Излага подробни доводи в тази насока. Моли
съда да отмени оспорения ревизионен акт и претендира присъждане на направени по
делото съдебни разноски.
В съдебно заседание, проведено на 14 юли 2022 година,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.П. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения ревизионен акт и
присъждане на направените по делото съдебни разноски, за което представя и
списък по смисъла на чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по
делото писмени бележки.
В съдебно заседание, проведено на 14 юли 2022 година,
ответникът по жалбата – директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София,
редовно призован не се явява и не се представлява. С молба вх. № 2319/
14.07.2022 година, депозирана от процесуалния представител на Дирекция ОДОП
София - Б. С.-С., същата е заявила, че поради ангажираност не може да вземе участие
в съдебното заседание, не възразява да бъде даден ход на делото, в случая, че
се представят нови доказателства от страна на жалбоподателя, моли да ѝ
бъде дадена възможност да вземе становище по същите, като същевременно изразява
становище по представените вече писмени доказателства и по съществото на спора,
както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в
срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен
акт, поради което следва същата да бъде разгледана съобразно изложените в нея
доводи.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-22001420005546-020-001/14.09.2020
година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването
на ревизия на ****ЕООД за определяне на данъчни задължения за данък върху
добавената стойност за периода от
01.06.2018 до 30.04.2020 година, определен е ревизиращият екип, както и срока
за завършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца от
връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на 07.10.2020
година, а това означава, че срокът на ревизията е трябвало да изтече на
07.01.2021 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията № Р-22001420005546-020-002/05.01.2021 година на основание чл. 112, ал.
2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на
ревизията е удължен до 05.02.2021 година. Заповедта за изменение на ЗВР е
връчена по електронен път на 05.01.2021 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизията № Р-22001420005546-020-003/ 03.02.2021 година на основание чл.112, ал.
2,т. 1 и чл.113, ал. 3 и чл.114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на
ревизията е удължен до 05.03.2021 година. Заповедта за изменение на ЗВР е
връчена по електронен път на 03.02.2021 година.
Заповедта за възлагане на ревизията и последвалите Заповеди
за изменение на ЗВР са издадени от Ф.С.Й.на длъжност Началник на сектор при ТД
на НАП - София. Подписани са с валидни към конкретния момент електронни
подписи, като същите са в съответствие със ЗЕДЕУУ.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад (РД) № Р-22001420005546-092-001/30.03.2021 година, който е връчен по
електронен път на 11.05.2021 година. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от
ревизираното дружество е подадена Молба с вх. № Р-24-22-470 от 25.05.2021 година
за продължаване на срока за представяне на писмено възражение срещу ревизионния
доклад, но такова не е било депозирано, въпреки, че с Уведомление №
Р-22001420005546-РУС-02 от 26.05.2021 година срокът е бил удължен с 1 месец.
В ревизионният доклад е прието, че въз основа на
събраните доказателства в хода на ревизионното производство не се установява
осъществяване на доставки по фактури, издадени на жалбоподателя ****ЕООД.
Установено е, че съгласно констатациите, възприети в него и на основание чл. 68,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не се признава право на данъчен кредит 33 760,71 лева, в това число
главница в размер на 29 031,67 лева и лихви за просрочие в размер на
5 065, 96 лева по фактури, издадени от ****ЕООД с ЕИК: ***, ****ЕООД с
ЕИК: ***, „***“ ЕООД с ЕИК: ***. Основанието за това е, че не се установява
наличие на реална облагаема доставка по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и чл. 69,
ал. 1 от ЗДДС.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт №
Р-22001420005546-091-001/26.07.2021 година, издаден от Ф.С.Й.на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и С.А.К.на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното
лице на 31.08.2021 година. Срещу него е била депозирана жалба с вх. №
ИТ-00-4280 от 13.09.2021 година по регистъра на офис „Перник“ при ТД на НАП-София
и с вх. № 23-22-1505 от 20.09.2021 година по регистъра на дирекция ОДОП София.
Директорът на Дирекция „ОДОП“ София в законоустановения срок, съобразно чл. 155
от ДОПК се е произнесъл по нея с Решение № 1760 от 18.11.2021 година. С него
ревизионният акт е бил отменен в частта на установените резултати по ЗДДС за
данъчен период м.06.2018 година, ведно със съответните лихви. Потвърден е в
останалата част на установените резултати по ЗДДС, а именно за м.01.2019,
м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.09.2019, м.12.2019, м.02.2020, м.04.2020
година. Решението е било връчено на жалбоподателя по електронен път на
22.11.2021 година.
На 06.12.2021 година чрез Директора на „ОДОП“ при ЦУ на
НАП- София срещу Ревизионен акт № Р-22001420005546-091-001/ 26.07.2021 година е
постъпила жалба с вх. № 53-04-983/06.12.2021 година, като същата е била
препратена на основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК на Административен съд - Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионния доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на
органа по приходите, които са обективирани в тях са направени след анализ на
събраните и проверени в ревизионното производство писмени доказателства. С
оглед на посочените констатации в тях се установи следното:
Ревизираното дружество ****ЕООД е вписано в Агенцията по
вписванията на 11.11.2014 година. Едноличен собственик на капитала е Й.М.А., който се явява управител и
представител на дружеството. Дружеството притежава клон в град София с ЕИК: ***0017
с управител А.Л.Р.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.12.2014 година на
основание чл.100, ал. 1 от ЗДДС, като е
установена извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.02.2017 - 31.12. 2017
година, която е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-22001418000428-091-001/28.08.2018
година.
През ревизирания период основната дейност на дружеството
е свързана с осъществяване на международен автомобилен транспорт. Упражнява
дейността си в няколко обекта, както следва: гр. Перник, ж.к. „***“, ул. „***“ №
1, където се намира седалището и адреса на управление на дружеството; гр.
Перник, кв. „***“ № 32, като по данни на управителя на това място се намират
транспортните средства, но за това не е бил представен договор за наем; село
Трънково, община Несебър, където е находящ частен имот и гр. Перник, ул. „***“
№ 8-10 обект, който се явява гараж.
Дружеството разполага с издаден му Лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 12847 с валидност до
18.02.2025 година.
Дружеството прилага Национални счетоводни стандарти за
малки и средни предприятия, като се използват следните програмни продукти
Микроинвест Делта, Микроинвест ТРЗ и ЛС. Счетоводното обслужване на дружеството
се извършва от „***“ ЕООД с ЕИК: *** по договор от 01.10.2018 година.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание
чл. 37, ал. 2 и ал. 3 и чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице е
отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ № Р-22001420005546-040-001
от 28.10.2020 година, което е връчено на 18.11.2020 по електронен път. В
отговор на това искане жалбоподателят е представил необходимите документи.
Последвали са още две ИПДПОЗЛ № Р- 22001420005546-040-002/06.01.2021 година,
връчено на 06.12.2020 година по електронен път и ИПДПОЗЛ № Р-22001420005546-040-003/
25.02.2021 година, което е връчено на 02.03.2021 година, като са представени в
отговори на двете и*** необходимите
документи по електронен път, в това число представени са фактури, приемо-предавателни
протоколи, договори, талони на МПС, оборотни ведомости.
На основание чл. 45 от ДОПК са били извършени насрещни
проверки на други задължени дружества „*** “ ЕООД с ЕИК: *** , ****ЕООД с ЕИК: ***,
****ЕООД с ЕИК: ***, „*** “ ЕООД с ЕИК: *** , „***“ ЕООД с ЕИК: ***, „*** “
ЕООД с ЕИК: *** , „*** “ ЕООД с ЕИК: *** , „ *** “ ЕООД с ЕИК: *** , „*** “
ЕООД с ЕИК: *** .
С ИЗПДПОЗЛ № П-22221521017631-040-001/26.01.2021 година
са изискани от „ *** “ ЕООД представяне на документи и фактури, във връзка с
това за какво са били използвани автомобилите на ****ЕООД. С придружително
писмо № П-22221521017631-ПРД-001-И/ 28.01.2021 година са представени исканите
документи. При проверката се установява включване в дневниците за продажба на
следните фактури: № **********/01.04.2020 година. Проверката е приключила с
ПИНП № П-22221521017631-141-001/08.02.2021 година.
С ИПДПОЗЛ №
П-03001820181281-040-001/29.10.2020 година са изискани от „*** “ ЕООД
представяне на фактури и документи. Дружеството е представило поисканите
документи, а проверката е завършила със съставяне на ПИНП №
П-03001820181281-141-001/ 16.11.2020
година.
С ИПДПОЗЛ № П-22221320180724-040-001/28.10.2020
година са изискани от ****ЕООД
представяне на документи и фактури, относно доставки към ревизираното лице. При
проверката се установява включване в дневниците на продажби на ****ЕООД
следните фактури: № **********/06.02.2020, № **********/27.07.2020, № **********/11.03.2020
година. Проверката е завършила с ПИНП № П-22221320180724-141-001/12.02.2021
година.
С ИПДПОЗЛ № П-22001420180726-040-001/28.10.2020 година са
изискани от „ *** “ ЕООД представяне на документи и фактури. При проверката се
установява, че в дневниците на продажба са включени следните фактури: №
*********/29.03.2019; № *********/24.04.2019; № 10000002/12.04.2019; № 00000019/03.05.2019; № *********/ 02.09.2019; № **********/18.09.2019;
№ 00000038/01.10.2019 година. Проверката е приключила с ПИНП №
П-22001420180726-141-001/05.01.2021 година.
С ИПДПОЗЛ № П-04000421023823-040-001/11.02.2021
година са изискани от „ *** “ ЕООД
представяне на документи и фактури. От страна на проверяваното дружество не са
представени изисканите документи. Съставен е ПИНП № П-04000421023823-141-001/15.03.2021
година.
С ИПДПОЗЛ № П-22220520180727-040-001/ 28.10.2020 година
са изискани от „***“ ЕООД представяне на документи и фактури относно доставките
към ревизираното лице. След извършената
проверка се установява, че в дневниците за продажби на дружеството са включени
следните фактури: № *********/27.07.2017; № *********/17.07.2018; № 00000020/01.08.2018.
Проверката е завършила със ПИНП № П-22220520180727-141-001/09.02.2021 година.
С ИПДПОЗЛ № П-22221020180728-040-001/28.10.2020 година са
изискани от „*** “ ЕООД представяне на документи и фактури. След извършена проверка в дневниците за
продажба на дружеството се установява, че са включени следните фактури: №
*********/25.10.2018 година. Проверката е приключила с издаването на ПИНП №
П-22221020180728-141-001/11.11.2020 година.
С ИПДПОЗЛ № П-22001420180729-040-001/28.10.2020 година са
изискани от „ *** “ ЕООД предоставяне на фактури и документи . след извършена
проверка се установява включване на следните фактури в дневниците за продажби
на дружеството: № 10000007/29.06.2018; №*********/30.09.2018; № 1000009/05.11.2018;
№ *********/28.06.2019; № *********/29.02.2020.
На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени и*** за представяне на документи, данни, сведения,
книжа и т.н. до държавни органи /в това число до СДВР, ОДМВР - Перник, АПИ, ****и
др./ и общински орган, в това число до Община Перник, в резултат на което са
получени отговори с писма.
По делото с Определение от 06.04.2022 година, съдът по
молба на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснал назначаването на
Съдебно - счетоводна експертиза, като е определи за вещо лице М.П.Г.-Л..
Задачите на експертизата са били девет на брой, като вещото лице е направило
подробен анализ на поставените въпроси и в заключителната си част е дало
следните отговори в посока на това, че представените по делото фактури формално
отговарят на законовите изисквания от гл.т. на реквизитите, които се съдържат в
тях. Посочило е също, че за всяко осъществено авансово плащане е необходимо да
бъде съставена фактура от страна на получателя, т.е. от страна на продавача на
съответната стока. Вещото лице също така констатира, че фактурите, които са
представени чрез административната преписка са били включени в счетоводните
регистри на жалбоподателя. Посочва, че не са представени данни, които да сочат,
че плащането, което е извършено по фактура № 199 от 11.03.2020 година
представлява авансово плащане по фактура № 486 от 28.02.2020 година. Установило
е, че стоката по фактура № 486 представлява тежкотоварен автомобил, модел „*** “,
който е продаден от жалбоподателят и същият не е бил наличен към датата
30.04.2020 година, докато стоката по фактура № 170 е джет, който е наличен към
настоящият момент и е записан като актив по съответната счетоводна сметка. Не
се установява нито една от фактурите или договорите, които са представени да са
били анулирани. Подробно в заключението си вещото лице описва, защо е възможно
да се стигне до ситуацията, при която да бъде платен два пъти ДДС за една и
съща доставка, т.е. посочва че от една страна ДДС ще се заплати от
доставчиците, а от друга от самия жалбоподател, поради факта, че му е отказано
право на приспадане на данъчен кредит. Посочва също, че дружеството е водело
редовно счетоводство. Така даденото заключение, настоящият съдебен състав го
кредитира изцяло като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл.120, ал. 1, т.1 - 8 от ДОПК, а именно: посочено
е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и дата на
издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са
подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното
производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, съдържа се
разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице,
посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да бъде
обжалван, съдържа подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120,
ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е
неразделна част от него. Ревизионният акт е издаден в сроковете, предвидени в
чл.119, ал. 2 от ДОПК. Производството е протекло при спазване на всички
процесуални правила и не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да доведат до нарушаване на нормите, които го регламентират. Тъй като в
ДОПК не се съдържат правила относно разпределяне на доказателствената тежест,
то на основание §2 от ДР на ДОПК се прилагат разпоредите на АПК, а именно
тежестта на доказване е на страната, за която се пораждат благоприятни
последици. В този смисъл с Определение от 17.02.2022 година съдът е указал на
страните разпределяне на доказателствената тежест.
От приобщените доказателства се установява, че заповедта
за възлагане на ревизията, заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад
и ревизионният акт са подписани от издателите им с валиден към момента на
подписването електронен подпис, който съответства на изискванията на ЗЕДЕУУ.
От това следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на
изискванията на закона относно материалната компетентност на издателя му,
процесуалната законосъобразност и обоснованост. От тук следва, че съдът трябва
да се произнесе по въпроса, дали така издаденият настоящ индивидуален
административен акт съответства на административнопроизводствените правила, на
материалния закон и дали е издаден в съответствие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставката
на стоки е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху
стока, а такава по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Такова
легално определение дава и чл. 14, ал.1 от Директива 2006/112/ ЕО, според която
доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ
като собственик. Облагаема според
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги,
извършена от данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на
страната. Извършването ѝ е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е и в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС. То
възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал.
6, т. 2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и
възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли. Едновременно
с това настъпва и изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и
чл.167 от Директива 2006/112/ ЕО възниква правото на приспадане на данъка.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на
данъчен кредит, националният законодател, след като е транспонирал по
предвидения за този начин вече цитираната Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данък за
стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми
доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат
доставени от доставчика, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му,
вече породеното право на приспадане на данъчния кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1
вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията,
предвидени в чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице
да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискването на чл. 114
и 115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които
същият се явява получател.
По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално
извършване на услугата по смисъла на чл. 6 или чл. 9 от ЗДДС, данъчното събитие
по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и правото
на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено,
дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. Същото е
възприето и в практиката на СЕС. В множество свои решения СЕС приема, че за да
се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери, дали
доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по
националното право. Така например в Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело
С-285/ 11 година, изрично СЕС посочва, че за да се установи, че на основание на
процесните доставки на стоки е налице право на приспадане, е необходимо да се
провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са
били използвани от получателя за извършване на облагаеми сделки. Също така в
цитираното решение в т. 32 е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в
съответствие с правилата за доказване, които са установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства
по делото. Тогава, ако след цялостната преценка на събраните доказателства се
прецени, че доставките на стоки или услуги са били реално осъществени и
впоследствие тези услуги са били използвани за целите на неговите облагаеми
сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. От
изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС е
необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за
целите на облагаемите сделки. От друга страна СЕС казва, че националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на
приспадане на данъчен кредит, ако въз основа на обективни данни се установи, че
се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба.
Действително, в този случай няма да бъдат изпълнени критерии, на които се
основава понятието за доставка на стока, извършени от данъчнозадълженото лице в
това качество и за икономическа дейност. Това означава, че ако след преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по делото не може да се направи
извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки,
то правото на приспадане на данъчен кредит не следва да се признае.
От всичко това се установява, че за възникване на правото
на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативно наличие на
следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която
да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът по които се
използва за целите на извършени от получателя облагаеми доставки, удостоверена
по някой от начините, които са посочени в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният
документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен
период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката - декларация за
същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащия правото
на приспадане фактически състав, води до изключване на възникване на правото.
В настоящият казус са събрани безспорни доказателства във
връзка с това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от
18.12.2014 година /лист 35/. Същото е водело и редовно счетоводство, като
всички фактури, по които не е признато право на данъчен кредит отговарят на
изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са отразени в дневника за покупки. Това
твърдение на съда се подкрепя и от заключението на вещото лице, което е
установило, че така представените по административната преписка като
доказателства фактури, съдържат всички необходими реквизити на първичните
счетоводни документи, изискуеми въз основа на Закона за счетоводството, ЗДДС е
Правилника за прилагане на ЗДДС.
В случая отказът да се признае право на приспадане на
данъчен кредит е мотивирано от страна на органите по приходите с това, че
липсват доказателства, които да установят извършването на доставки по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС, от една страна, а от друга че липсва изначално право на
лицето да извърши приспадане на данъчния кредит по смисъла на чл.70 от ЗДДС. Органите
по приходите са направили тези свои изводи, въз основа на представените от
страна на ревизираното дружество доказателства и въз основа на извършени
насрещни проверки на дружествата, които се явяват доставчици на жалбоподателя и
отправени и*** за предоставяне на
информация до държавни и общински органи.
В настоящият казус, по-конкретно е налице спор относно
това, дали е налице реалност на доставките по фактури, които са издадени от ****ЕООД
и ****ЕООД и дали е налице изначално право на жалбоподателя да приспадне
данъчен кредит. В тази връзка съдът е длъжен да направи подробен анализ на
събрания и проверен по делото доказателствен материал, въз основа на който се
излагат доводи от страна на жалбоподателя, за наличие на реалност на така
извършените доставки, респективно за наличие на породено право на приспадане на
данъчен кредит.
По отношение на фактурите, издадени от ****ЕООД: предметът
на спора в случая се свежда до две фактури, в това число фактура № **********/11.03.2020
година и фактура № *********/27.02.2020 година, които са издадени от ****ЕООД,
явяващ се доставчик по същите, като посоченият в тях данък върху добавената
стойност възлиза на общо 11 606,67 лева. По отношение на фактура №
**********/11.03.2020 година, съдът счита, че не е налице реалност на
доставките по следните аргументи: в спорната фактура, като основание записано
авансово плащане по договор. Налице е фактура № 118/ 06.02.2020 година с
предмет „*** “, във връзка с която имаме и приложен Договор за покупко -
продажба от 18.02.2020 година, по който продавач се явява ****ЕООД, а купувач ****ЕООД.
В т. 2 от договора е посочено, че купувачът е изплатил цената изцяло. Приложен
е и приемо-предавателен протокол от 18.02.2020 година. По делото са налице и
данни, че процесното МПС е било предмет на повторна покупко - продажба, за
която имаме доказателства, в това число Договор за покупко - продажба от
28.02.2020 година, по който договор купувач се явява „*** “ ЕООД, а продавач ****ЕООД.
От заключението на вещото лице се установява, че към датата 30.04.2020 година
този автомобил не е наличен в регистрите на жалбоподателя, т.е. същият е бил продаден.
Както се посочи и по-горе, спорът тук е свързан с фактура № 199 от 11.03.2020
година. От обясненията на жалбоподателя, които са дадени в хода на ревизионното
производство се установява, че тази фактура е във връзка с осъществената
продажба на МПС. Във връзка с това жалбоподателят твърди, че органите по
приходите не са изследвали, дали договорът между ****ЕООД и „ ***“ ЕООД е бил
прекратен и дали дължимото по него е било осъществено, поради което счита, че
немотивирано органите са отказали да признаят правото на данъчен кредит по
въпросната фактура. Сочи също, че органите са приели, че авансовото плащане по
тази фактура е всъщност плащане във връзка с фактура № 486/28.02.2020 година.
Доводите на жалбоподателя не могат да бъдат споделени по следните причини: на
първо място в твърденията си никъде органите по приходите не свързват
авансовото плащане по фактура № 199 с договора, който е сключен във връзка с
фактура № 486, а напротив изрично органите правят връзка с фактура № 118/
06.02.2020 година. Също така, неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че
органите не са изследвали в детайли, дали договорът е бил прекратен. Това не е
и нужно, доколкото в самия договор за продажба от 18.02.2020 година е записано,
че купувачът е изплатил цялата сума, като този договор е бил подписан от
управителите на договарящите се дружества. Не е в тежест на органите да
доказват наличието на други, различни от представените факти, а напротив
жалбоподателят е имал възможност и е следвало сам да представи доказателства в
посока на своите твърдения, от които черпи благоприятни последици. Ето защо не
може да се приеме за основателно извършеното авансово плащане. Освен това видно
и от заключението на вещото лице МПС към датата на съставяне на фактурата не е
бил наличен, т.е. същият е бил продаден.
В хода на съдебното производство бе представен Договор от
11.03.2020 година, сключен между ****ЕООД и ****ЕООД, същият е бил с предмет
доставка на дву-температурно хладилно полуремарке с хладилен агрегат. По
отношение на така представения договор, съдът намира същия за частен документ,
който разполага с формална доказателствена сила, тъй като е подписан от
страните по него, т.е. те удостоверяват сключването на сделката. Съдът приема,
че същият няма достоверна дата, по
смисъл на чл. 181 от ГПК, която дата да е противопоставима на трети лица, които
не са участвали при съставянето му и които могат да бъдат засегнати при
антидатиране. В конкретния случай този договор няма нотариална заверка,
респективно не е бил приложен някой друг от уредените в чл. 181 ГПК начини,
които да докажат достоверността на датата вписана в този договор, а именно, че
същият е бил сключен на конкретната дата.
Това означава, че тезата на жалбоподателя се явява недоказана, още повече че
този договор е бил оспорен от страна на приходната администрация. За
обстоятелството, че този договор е съставен в един по-късен момент говори и фактът,
че самият жалбоподателя в обясненията си пред органите по приходите изрично е
посочил, че фактура № 199 е във връзка с Договора, който е сключен от
18.02.2020 година.
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав счита,
че не е налице реалност на доставката по фактура № 199/11.03.2020 година,
доколкото така посоченото авансово плащане се явява без основание.
По отношение на фактура № **********/ 27.02.2020 година,
съдът счита следното: във връзка с посочената фактура чрез административната
преписка са представени следните писмени доказателства, изразяващи се на първо
в място в сключен Договор за покупко-продажба от 27.02.2020 година, с предмет
продажба на джет Скай RXP- X-300 с номер VIN YDV31667L819, по който
продавач се явява „ Вохарт“ ЕООД, а купувач е ****ЕООД. По силата на този
договор жалбоподателят е бил задължен да впише процесния джет в релевантните за
това регистри. Налице е и приемо-предавателен протокол от 27.02.2020 година.
Във връзка с изясняване на въпросите по случая, както се посочи и във
фактическите обстоятелства, органите по приходите са направили искане за
предоставяне на съответната информация от страна на ****с ИПДПОЗЛ №
П-2222252102831-040-001/11.02.2021 година. В отговор на така направеното искане
е получено Писмо с вх. № 53-00-2910/19.02.2021 година, в което директорът на
Дирекция „Морска администрация“ – Бургас е заявил, че в регистрите никога не е
вписван процесният джет. Мотивите на административния орган да откаже да
признае правото на приспадане на данъчен кредит по въпросната фактура се
изразяват в обстоятелството, че същият е установил, че въпросният джет е
регистриран на името на друг собственик и никога не е фигурирал в регистрите на
името на жалбоподателя, а наравно с това е и заприходен по счетоводна сметка №
304/5 „Стоки за продажба“. В случая дали джетът е вписан в съответните регистри
или не, би имало значение, когато се изяснява въпросът за това, дали са налице
предпоставките на чл.70, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
Релевантният нормативен акт, който урежда регистрацията на джетове е Наредба №
1 от 10 януари 2003 година за вписване в регистрите на корабите на Министерство
на транспорта и съобщенията, в частност това е разпоредбата на чл. 5, ал.7 от
Наредбата, която предвижда, че плавателните съдове тип джет и приравнените към
тях се вписват в отделни томове в регистровите книги на малките кораби в една
от дирекциите на ****– Варна, Бургас, Русе и Лом. Както се посочи обаче,
наличието на такава регистрация би имало значение, когато се изследват
предпоставките на чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, съобразно която нормата чл.70, ал.
1, т.4 от ЗДДС не се прилага, когато превозните средства по чл.70, ал. 1, т. 4
(придобития или внесен мотоциклет или лек автомобил) са предназначени
единствено за препродажба. Въз основа на това може да се направи извод, че
когато дадено МПС е придобито с цел препродажба, т.е. заприходено е по сметка №
304/5 „Стока за продажба“, това данъчнозадълженото лице би имало право да
приспадне данъчен кредит. В настоящият случай обаче тази разпоредба не е
приложима, макар и от заключението на вещото лице да става ясно, че джетът е
бил заприходен по сметка № 304/5 „Стока за продажба“, а това е така, защото
разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 4 от ЗДДС
предвижда тя да се отнася само по отношение на мотоциклет или лек
автомобил, а не и до джетове. Легална дефиниция за джет се съдържа в §1, т. 6
от ДР на Наредба № 1 и тя гласи, че „джетове и приравнени към тях“ са моторни
плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен
движител с мощност над 15 кВ“. Отделно от това, изрично в разпоредбата на
чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС се посочва, че не се признава право на данъчен
кредит, когато става въпрос за стока или услуга, които са предназначени за
представителни или развлекателни цели, а предвид легалната дефиниция за джет,
дадена в ДР на Наредба № 1, той е именно такава стока, чието предназначени е за
спорт, туризъм или развлечение. По тази причина, съдът не счита, че въпреки
представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства би могло да се
обоснове право на приспадане на данъчен кредит именно защото такова право
законодателят не е предвидил.
По отношение на фактурите, издадени от ****ЕООД- относно
фактура № *********/29.03.2019 година, съдът счита следното: във връзка с
посочената фактура чрез административната преписка се установяват следните
писмени доказателства. На първо място е представена процесната фактура, като
основанието и се изразява в аванс по договор за доставка на стоки. Към нея е
приложен също така Договор за доставка от 29.03.2019, по който „*** “ ЕООД се
явява изпълнител, а ****ЕООД е възложител и съобразно този договор изпълнителят
се задължава да достави на възложителя определено количество напитки. Договорът
е сключен като срочен за срок от 2 години, т.е. до 29.03.2021 година.
Твърденията, които административният орган излага в своето решение и с които
отказва да признае право на приспадане на данъчен кредит се изразява в това, че
жалбоподателят не е доказал финализирането на доставката, а именно не са налице
фактури, които по категоричен начин да докажат, че съответната доставка на
напитки е била извършена, т.е. според приходната администрация не е налице
доставка на стоки по смисъла на закона, респективно не е налице данъчно събитие и по тази причина не
е налице и възникнало право на приспадане на данъчен кредит. В хода на
съдебното производство жалбоподателят представи Анекс от 20.04.2020 година към
процесният договор. Съдът приема, че същият не е с достоверна дата по смисъла
на чл. 181 от ГПК по гореизложените мотиви, респективно приема, че е съставен
за целите на настоящото производство, което означава че не следва да го взема
предвид при решаване на настоящия спор. Въз основа на представените писмени
доказателства, съдът достигна до извод, че констатациите на приходните органи
относно липсата на реалност по процесната фактура са правилни. Съдът трябва да
отбележи, че константно в съдебната практика се приема че за да са налице
предпоставките, изискуеми по силата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с
реализирана „доставка на стоки“, то следва да е налице предаване и получаване
на стоката, а в приложените по делото писмени доказателства не е налице
приемо-предавателен протокол или друг съпътстващ документ, който да доказва
наличието на това обстоятелство. По изложените аргументи, съдът счита, че
правилно органите са отказали приспадане на данъчен кредит по въпросната
фактура.
По отношение на фактура № 00000034/02.09.2019 и фактура №
00000036/18.09.2019 година, съдът счита следното: с фактура № 00000034/02.09.2019
година, жалбоподателят е заплатил на доставчика ****ЕООД определена сума пари,
която представлява аванс за доставка на стоки, като към тази фактура е
прикрепен Договор за доставка и продажба на стоки от 02.09.2019 година, който е
сключен между „ *** “ ЕООД в качеството му на изпълнител и ****ЕООД, в
качеството му на възложител. Предмет на договора е доставката на МПС *** . На
18.09.2020 година е сключен договор за продажба на въпросното МПС между същите
дружества, за което е издадена фактура № *********/18.09.2019 година, с предмет
лек автомобил *** и приспадане на аванс по фактура № *********/ 02.09.2019
година. Налице е приемо-предавателен протокол от 18.09.2019 година. В хода на
извършената ревизия, органите по приходите са установили, че въпросното МПС е
било заприходено по баланса на счетоводна сметка № 207 „Транспортни средства“,
т.е. същото представлява материален актив. Същият автомобил по представени в
хода на административното производство писмени доказателства е бил предмет на
Договор за наем от 13.03.2020 година с „*** “ ЕООД. Релевантна в случая е
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, като административният орган правилно е приел, че в
случая липсва право на приспадане на данъчен кредит от страна на жалбоподателя.
Аргументите за този извод са следните: в разпоредбата на чл.70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС се посочва, че „Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,
независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74, когато е придобит или
внесен мотоциклет или лек автомобил, като в чл.70, ал. 2 от ЗДДС са посочени
изключения от това правило. В §1, т. 18 от ДР на ЗДДС е дадена легална
дефиниция на понятието „лек автомобил“ по смисъла на закона, а именно лекият
автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача
не превишава 5. Не е лек автомобил, автомобил, който е предназначен за превоз
на товари или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо
оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От
приложеното по преписката ксерокопие на талона за регистрация в КАТ, въпросният
автомобил е бил категоризиран като такъв с 4+1 места, т.е. същият отговаря на
изискванията на легалната дефиниция, за да се счита като лек автомобил. Въз
основа на това, в конкретният случай е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 1,
т. 4 от ЗДДС, която категорично посочва, че когато предмет на доставката се
явява лек автомобил, то по отношение на нея не са налице условията на чл. 69 от ЗДДС, които дават възможност на данъчнозадълженото лице да приспадне данъчен кредит.
Този извод на съда не се променя и от факта, че е налице договор за наем с
предмет същото превозно средство, по който страна се явява ****ЕООД като
наемодател и „*** “ ЕООД като наемател, доколкото видно от разпечатките, които
Агенция „Пътна инфраструктура“ е представила с писмо вх.№ 53-00-2910/23.02.2021
година е отчетено многократно движение на пътното превозно средство по
републиканската пътна мрежа за периода от 25.09.2019 до 05.02.2021 година.
С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав
намира, че обжалвания Ревизионен акт № Р-22001420005546-091-001/26.07.2021
година, издаден от Ф.С.Й.на длъжност: Началник на сектор, възложил ревизията и С.А.К.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, който е
частично потвърден с Решение № 1760/18.11.2021 година на изпълнителния директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София се явява правилен
и законосъобразен, поради правилното приложение на материалния закон, с оглед
на което така подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 81 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК
съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноските.
Предвид изхода на делото и на основание чл.161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в полза
на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат. Делото е с материален интерес
31 263,36 лева, което попада в интервала предвиден в разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредбата, поради което размерът на юрисконсултското
възнаграждение, отчитайки разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК следва
да бъде определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 830 лева + 3% от
горницата над 10 000 лева или в случая 3% от 21 263,36 лева /31 263,36-
10 000/= 637,90 лева. Минималният размер на юрисконсултско възнаграждение
се изчислява на 830 + 637,90 = 1467,90 лева, за която сума трябва да бъде съден
жалбоподателят да заплати. По аргумент от противното на основание чл.161, ал. 1,
изр.1 от ДОПК на жалбоподателят не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ****ЕООД,
с ****, с адрес: гр. Перник, ж.к. „ ***“, ул. „ ***“ № 1, представлявано от
управителя Й.М.А.срещу Ревизионен акт № Р-22001420005546-091-001/ 26.07.2021
година, издаден от Ф.С.Й.в качеството ѝ на орган възложил ревизията и С.А.К.–
главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията, в
частта, в която е потвърден с Решение № 1760 от 18.11.2021 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП,
с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
26 864,47 лева и лихви за забава в размер на 4 398, 89 лева за
данъчни периоди м.01.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.09.2019,
м.12.2019, м.02.2020, м.04.2020, като неоснователна.
ОСЪЖДА ****ЕООД с
ЕИК: ***, с адрес: гр. Перник, ж.к. „***“, ул. „***“ № 1, представлявано от
управителя Й.М.А.да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителни
практики“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 467,90 лева
/хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/