Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 20.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 644 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба от П.С.К.  срещу  Агенция „Пътна Инфраструктура" гр.София и Н.Н.М. , в която се твърди, че на 07.05.2020г. ищцата заедно с дъщеря си В.Х. К., посетила офис на Агенция „Пътна инфраструктура" в сградата на ОПУ, за закупуване на електронна винетка и тъй като било в края на работното време, служителката Н.Н.М. / ответник по делото /, видимо бързала и вместо да й предостави да попълни необходимата за издаването на винетката декларация и да поиска талона на автомобила, я накарала да й продиктува регистрационния номер на автомобила, за който ще бъде издавана винетката,при което ищцата й казала номера - К 2008 АТ, след което ответникът М. я поканила да заплати винетката. Ищцата поискала да направи това с кредитната си карта, но й било заявено, че няма постерминал и тъй като не разполагала със сумата в брой, се разбрали дъщеря й В. К. да заплати винетката, а по-късно да й бъде възстановена сумата, след което излязла от офиса и отишла в автомобила, а дъщеря й останала да заплати  винетката и да получи разписката. След влизането си в автомобила дъщеря й прибрала в жабката сгънатата разписка. Сочи,че на 10.05.20г. в 14,55 часа на 4-5 километра след изхода на гр. Пловдив, посока с. Поповица, на бензиностанция „Лукойл" ищцата  била спряна от ТОЛ полиция  и ѝ било заявено, че няма издадена винетка за автомобила,на което ищцата възразила, че има издадена електронна винетка и при повторната справка било установено, че за автомобила няма издадена винетка. От издадената й разписка за заплатена винетка, установила, че вместо за автомобил с ДК № К 2008 АТ служителката на Агенция „Пътна инфраструктура" Н.Н.М. издала винетката за автомобил с ДК № К 2002 АТ. Сочи, че поради така допуснатата грешка от ответника М., служителите на ТОЛ полицията приели, че за автомобила на ищцата няма издадена електронна винетка и й наложили глоба в размер на 70,00 лв., които тя на място заплатила и за да не бъде повторно глобявана за липсата на електронна винетка ищцата посетила бензиностанция „Петрол", където след попълване на декларация и представяне на малкия талон на автомобила за сверяване на данните, били въведени данните и предоставени за потвърждаване на ищцата, й била издадена електронна винетка за автомобила й. Твърди, че по вина на служителя на ответника АПИ - Н.Н.М., на ищцата били нанесени имуществени вреди, поради което със заявление вх. № 94-00-157/11.05.2020г. потърсила извънсъдебно възстановяването им от Агенция „Пътна инфраструктура", като работодател на виновното лице. Същият ден - 11.05.2020г. извършила и справка в МВР, откъдето било издадено Удостоверение peг. № 130000-3276/11.05.2020г. от ОД на МВР- Кърджали, че автомобил с ДК № К 2002 бил регистриран през периода от 21.10.2009г. до 26.03.2019г., като след 26.03.2019г. бил пререгистриран в ПП- Смолян с друг номер, но същият не бил собственост на ищцата. С писмо изх. № 94-00-4164/28.05.2020г. от Национално ТОЛ управление отговорили, че не се откривали законови аргументи за направеното искане за възстановяване на заплатените от ищцата суми. Счита, че ответницата Н.Н.М., в качеството си на длъжностно лице на Агенция „Пътна инфраструктура", чрез виновното си поведение, при осъществяване на възложената й работа , ѝ причинила  посочените вреди, като същата не изпълнила вменените й задължения при издаване на винетки да изиска лицето да попълни декларация, съдържаща необходимите данни, да изиска регистрационния талон на автомобила и да свери данните посочени в декларацията с него, да предостави възможност на лицето заявяващо услугата да се запознае с въведените в системата данни и да потвърди верността им, след което да престъпи към заплащане на винетката. Счита, че от тези действия на ответниците, първия като работодател, а втория като виновен причинител, е претърпяла имуществени вреди в размер на 167,00 лв., представляващи 97,00 лв. погрешно заплатена сума за издаване на електронна винетка и  70,00 лв. глоба за липса на електронна винетка. Счита, че тези вреди са пряка последица от виновното поведение на ответника  М.. Моли   да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени солидарно ответниците да ѝ заплатят претърпените имуществени вреди в размер на 167,00 лв., представляващи 97,00 лв. погрешно заплатена сума за издаване на електронна винетка и 70,00 лв. глоба за липса на електронна винетка, ведно с лихвата за забава върху сумата от 167,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска.Представя съображения в писмени бележки.

Ответникът Агенция „Пътна Инфраструктура" в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв, с който счита иска за недопустим, като излага съображения, оспорва го изцяло, като неоснователен и моли съда да го отхвърли.   Оспорва твърдението, че служителката Н.М. е допуснала грешка при въвеждането на данни за закупуване на електронна винетка и че вместо за автомобил с peг. № К2008АТ, погрешно е издала електронна винетка за автомобил с peг. № К2002АТ. Възразява срещу обстоятелството, че което и да е от действията, възложени от първия ответник като работодател и извършени от служителката, свързани с продажбата на процесната винетка, е противоправно или увреждащо. Оспорва механизма, описан от ищцата, по който същата твърди, че се е случила твърдяната грешка при закупуване на винетната такса за автомобил с peг. № К2002АТ. Оспорва твърдението, че на ищцата са „нанесени" вреди от служителка на първия ответник, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията на служителката и твърдяната вреда. Твърди, че дъщерята на ищцата е била сама на гишето на пункта за разпространение на винетни такса в ОПУ-Кърджали и е закупила винетна такса, като е продиктувала регистрационен номер К2002АТ, който е бил записан от служителката така, както е продиктуван. Оспорва твърдението, че служителката е имала „вменено" нормативно или трудово задължение да представи на клиента „необходимата декларация" за попълване , преди да се издаде винетка, като твърди, че няма утвърдено по надлежния ред  такова изискване, нито има нормативно или административно изискване за представяне на талон на автомобила, нито съществува приета или публикувана процедура при закупуване на винетна такса от пункт за продажба на винетни такси в ОПУ, като специализирано звено на АПИ, така както се твърди в исковата молба. Оспорва твърдението, че на ищцата е наложена глоба от 70 лв., както и че „служителите на тол полицията" са приели, че няма платена винетна такса, поради допусната от втората ответница грешка. Излага съображения, че се касае  за процедура по чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП във връзка с прилагане на хипотезата на правната норма на чл. 10, ал. 2 от ЗП и плащането на компенсаторна такса е въведено от законодателя като доброволен акт, а не като задължение и целта на тази такса е освобождаване от административнонаказателна отговорност. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПУ , при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица. които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство." Не оспорва твърдението, че ищцата е платила компенсаторна такса в размер на 70 лв. чрез картова операция (съобразно изискванията на чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП) и е получила платежен документ от ПОС-терминално устройство. Ако съдът приеме за установено, че се касае за заплатена глоба, то, счита, че претенцията за нейната незаконосъобразност и възстановяване не е от компетентността на гражданските съдилища. Възразява срещу твърдението, че ищцата е закупила втора винетка, от което била претърпяла вреди, като причината, която изтъква е „за да не бъде отново глобявана" , като счита, че ищцата не е закупила винетка, с цел да не претърпи по-големи вреди, а тъй като има общо нормативно задължение за плащане на винетна такса за ползване на платената пътна мрежа.        Възразява срещу твърдението, че тъй като ищцата не била собственик на автомобил с peг. № К2002АТ, не би могла да има задължението да заплати за този автомобил винетна такса, като излага съображения, че действащата нормативна уредба по никакъв начин не обвързва задължението за заплащане на винетна или компенсаторна такса със собствеността върху автомобила, т.е, законодателят не въвежда изискване съответната такса да бъде заплатена непременно от собственика, за да бъде валидна. Оспорва твърдението, че понеже била претърпяла вреди от поведението на служителката, ищцата била потърсила извънсъдебно уреждане на спора.  Сочи, че при първия ответник е приета и утвърдена стандартна Процедура за възстановяване на недължимо внесени такси по чл. 10 от ЗП във връзка с чл. 55 от ЗП (изм. и доп. ДВ бр. 60 от 30.07.2019 г.), като същата е оповестена на сайта на АПИ, секция „Нормативна база". Сочи, че след извършена проверка във връзка с подаденото от ищцата Заявление вх. № 94-00-157/11.05.2020 г. е прието, че  искането ѝ не попада в приложното поле на възстановяване на недължимо внесени такси по чл. 10 от Закона по пътищата, тъй като се касае за платени винетки за два различни регистрационни номера - К2002АТ и К2008АТ. Твърди, че е извършена е вътрешна административна проверка, изискани са обяснения от служителката и е изготвен доклад на директора на ОПУ, след което ищцата е получила в отговор писмо изх. № 94-00-4164/28.05.2020 г. Сочи, че в случай, че ищцата не е била удовлетворена от резултата от проведеното административно производство, същата е имала на разположение друг ред на правна защита - пред горестоящ административен орган, респективно пред административните съдилища в сроковете за оспорване на административни актове. Моли да се постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорва иска и поддържа отговора. 

В срока по чл.131 е постъпил отговор и от ответника Н.Н.М., с който оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен, по размер и обстоятелства, на които се основава. Сочи, че не е държавен служител и работи по трудово правоотношение, произтичащо от Кодекса на труда чрез осъществяване на определена трудова функция с престиране на труд. Счита, че отговорността по КТ не се препокрива с търсената от ищцата по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, като излага съображения. Счита, че предявеният иск срещу нея е недопустим. В случай, че съдът приеме да разгледа предявения иск срещу нея като допустим, моли,  да се има предвид, че за разлика от безвиновната отговорност по чл.49 ЗЗД, за възникване на такава по чл.45 ЗЗД, задължително условие е виновно поведение от нейна страна, при което оспорва твърдението, че е допуснала грешка при въвеждането на данни за закупуване на електронна винетка и че вместо за автомобил с peг. № К2008АТ, погрешно е издала електронна винетка за автомобил с peг. № К2002АТ. Възразява срещу обстоятелството, че което и да е от действията, възложени ѝ от работодателя , свързани с продажбата на процесната винетка, да е противоправно или увреждащо. Оспорва механизма, описан от ищцата, по който същата твърди, че се е случила твърдяната грешка. Твърди, че на гишето за продажба на винетни такси се е явила В.Х. К- -дъщеря на ищцата и е закупила винетна такса, като е продиктувала регистрационен номер К2002АТ, който тя е записала така, както ѝ е бил продиктуван. Твърди, че е издала Разписка за електронна винетка, която е връчила на госпожица К- в 16:45:13 часа на 07.05.2020г., като на тази разписка е записан регистрационен номер на превозното средство и е нормално, лице което е собственик или ползвател на автомобила, или просто е поело ангажимент да закупи за друго лице електронна винетка, веднага да забележи несъответствието. На следващо място, оспорва твърдението, че има задължение да представя на клиента „декларация" за попълване преди да се издаде винетка, като твърди, че няма такова изискване, нито има нормативно или административно изискване за представяне на талон на автомобила, нито съществува приета процедура при закупуване на винетна такса от пункт за продажба на винетни такси, която да не е спазила. Счита, че не е допуснала виновно поведение, от което като причинно-следствие ищцата да е претърпяла увреждане, съставомерно с чл.45 ЗЗД, още по малко със заведения иск по чл.49 ЗЗД. В съдебно заседание в писмено становище поддържа отговора и оспорва иска.  

Съдът, като обсъди доказателствата – писмени и гласни поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Установява се по делото, че собственик на МПС-л.а. с рег. №  К2008АТ е Х.К..

На 07.05.2020г. в 16.45ч. от офис на първия ответник ищецът, придружена от дъщеря си - свидетелката В. К., закупила годишна електронна винетка № 20050786914813 на стойност 97,00лв. заплатени в брой от свидетелката В. К.. Служителката на АПИ - Н.Н.М. – втория ответник вписала в издадената електронна винетка, че същата се издава за л.а. с ДК № К2002АТ. По делото не се оспорва, че не е попълнена декларация от собственика или ползвателя на автомобил № К2008АТ, в която да е деклариран номера на превозното средство, за което се заплаща винетна такса и това обстоятелство се признава от ответника М..    

На 10.05.2020г. с банкова карта ищецът П.К. заплатила  компенсаторна такса в размер на 70,00лв. за преминаване по платената пътна мрежа с л.а. № К2008АТ без винетна такса.

Установява се по делото,че лекият автомобил с № К2002АТ, за който е  заплатена такса по чл.10,а.1 от ЗП в офиса на първия ответник такса е за л.а. марка “БМВ“, след 26.03.2019г. е пререгистриран в ПП-Смолян с друг регистрационен номер и не е бил собственост на ищцата П.К..

На следващия ден – 11.05.2020г. на подаденото от ищцата заявление по образец за възстановяване на заплатена на 10.05.2020г. компенсаторна такса в размер на 70,00лв., след доклад на втория ответник Н.М. относно непредставяне от клиентката на талон на ППС,  устно деклариране и повторно потвърждаване на регистрационния талон, вида и датата на активиране, е отговорено, че продажбата на електронната винетка е извършена на база декларирани от клиента данни, поради непредоставяне на свидетелство за регистрация на моторното ППС и след потвърждаване на регистрационния номер, вида и началната дата на действие на годишната електронна винетка и при издаването ѝ и продажбата не било изразено несъгласие и/или оспорване на издадената винетка с декларираните реквизити. Посочено било, че тъй като системата не позволявала извършване на корекция при погрешно въведени данни и възможност за деактивиране на електронна винетка, както и поради обстоятелството, че за л.а. № К2008АТ към момента на извършване на проверката не е издадена валидна електронна винетка, компенсаторната такса е заплатена правомерно и с основание, при което не са открити законови аргументи за възстановяване на компенсаторната такса.         

В настоящото производство са изслушани свидетелските показания на В. К. – дъщеря на ищцата, която свидетелства, че отишла с майка си и нейна приятелка да закупят годишна винетка за техния автомобил от Пътно управление и служителката попитала за номера на автомобила. Майката на свидетелката изрично я запитала дали ще е нужен талонът, на което служителката  отговорила, че няма нужда от този талон, въпреки че свидетелката държала талона в себе си. Майка ѝ продиктувала номера - К 2008 АТ и попитала дали може да плати с карта, на което служителката отвърнала, че не може и тъй като свидетелката разполагала с пари в брой, се разбрали да даде на майка си 97 лева за закупуването на годишната винетка,а тя да ѝ ги възстанови, след което ищцата излязла, за да не се получи струпване на хора в помещението и изчакала в колата свидетелката, която останала да плати. Служителката разпечатала един лист формат А 4, който свидетелката сгънала и прибрала  в жабката на колата. Няколко дни по-късно от майка си разбрала,че при пътуване била спряна от тол система и  глобена със 70 лева, затова, че нямала платена винетна такса и на следващия ден отишла при служителката в Пътно управление, за да попита дали може да се поправи тази грешка или да ѝ бъде възстановена сумата, на което служителката ѝ  отговорила , че  трябва да се попълни молба. Според свидетелката, също притежаваща автомобил, при закупуване на винетката за който от бензиностанция „ Лукойл“,  задължително ѝ поискали талон на колата и ѝ дали за попълване  декларация на данните, вписани в талона, след което същите били проверени и въведени в компютъра и пред свидетелката имало монитор , на който виждала въвеждания номер на автомобила. В офиса на Пътно управление имало параван,  бюрото на служителката било разположено на ниско и екранът бил обърнат само към нея, без да могат клиентите да видят въвеждания от нея номер. Освен номера на автомобила, служителката в Пътно управление не ги попитала и за вида на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Безспорно по делото бе установено заплатена от св.В. К. годишна винетна такса за л.а. № К2002АТ на стойност 97,00лв., който е различен от регистрационния номер на управлявания от ищцата л.а. - № К2008АТ, както и че последната никога не е била собственик на лекия автомобил, за който е заплатена винетката. Действително, винетна такса може да бъде заплатена и за чуждо МПС, но в случая се установява,че ищцата управлява лек автомобил по платената пътна мрежа с номер - № К2008АТ  - близък до този , за който разполага с разписка  - № К2002АТ с различие от една цифра.

Не е спорно,че за да избегне административнонаказателната санкция по чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 300,00лв. за управление на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, без да е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, ищцата доброволно платила при проверката компенсаторната такса в размер на 70,00лв.

Индивидуализирането на претенцията на ищцата ще обуслови извод дали е предявен иск по ЗОДОВ, който несъмнено се разглежда по реда на АПК от административен съд, в каквато връзка прави възражение ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ или е предявен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, чието разглеждане е по реда на ГПК и се включва в компетентността на общия граждански съд. В случая, следва да се изхожда от какъв юридически факт произтича спорното право. В тази връзка с Определение
№ 38/23.09.2020 по адм. дело № 35/2020г. смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховният касационен съд на Република България е имал възможност да се произнесе относно липсата на извод за упражняване на властническа дейност, възложена на агенцията в качеството на административен орган, определен чл. 17, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, да оперира с Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, както и да установява и да събира съответните пътни такси чрез тази система. При което отношенията между този орган и ползвателите на платената пътна мрежа не могат да се третират на плоскостта на административната дейност, свързана с власт и подчинение, тъй като в тази дейност агенцията извършва типична икономическа дейност, свързана със стопанисване на системата за събиране на винетните и други пътни такси, поради което не случайно е определена като „правен субект“ и „лице“ от нормативната уредба, като плащането и събирането на такса е разгледано като своеобразна стопанска дейност, свързана с ползването на определена пътна мрежа, тъй като и целта на събираните такси е именно поддръжката (ремонтни дейности) и изграждане на пътната мрежа. Ето защо, доколкото претенцията почива на спор във връзка със събирането на винетна такса и изхождайки от даденото тълкувание за равнопоставеност на субекти в това правоотношение, следва да се приеме, че искът по отношение на първия ответник е допустим. Ищцата претендира ,че възлагайки дейност на свой служител /вторият ответник/ , поради неизпълнение на вменени задължения при издаване на винетки, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи обезщетение за погрешно заплатена винетка и заплащане на компенсаторна такса /неправилно формулирана в ИМ като глоба/. В случая, съдът намира, че твърдените от ищцата претърпени вреди за закупуване на винетка за сумата от 97,00лв. не са безспорно установени и това е така, тъй като не бе установено по категоричен начин именно ищцата да е претърпяла такива вреди, доколкото същата нито в ИМ , нито по време на процеса не твърди, а подобно нещо не се установява и от показанията на св.В. К. при разпита ѝ в съдебно заседание, че след заплащане на стойността на електронната винетка от свидетелката, ищцата ѝ е възстановила /заплатила/ тази сума. Или, следва да се приеме искът в тази му част за неоснователен. Освен това, искът спрямо този ответник по претенцията за причинени вреди в размер на 70,00лв. за заплащане на компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП, съдът също намира за неоснователен, предвид установеното по делото, че по време на проверката за управлявания от ищцата автомобил не е заплатена винетна такса.

На следващо място, досежно предявения спрямо втория ответник Н.М. иск за вреди по чл.45 от ЗЗД съдът намира, че надлежната процесуална легитимация на страните се извежда от правното твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. В случая, този иск е насочен срещу ответника М. при твърдение,че поради допусната грешка и неизпълнение на вменени ѝ задължения - да изиска лицето да попълни декларация, съдържаща необходимите данни, да изиска регистрационния талон на автомобила и да свери данните посочени в декларацията с него, да предостави възможност на лицето заявяващо услугата да се запознае с въведените в системата данни и да потвърди верността им, след което да престъпи към заплащане на винетката, за ползвателя на платената пътна мрежа – ищцата К. са настъпили вреди. Съдът намира иска за допустим, доколкото деликтната отговорност на работодателя произтича именно от възложените на служителя Н.М. служебни дейности и при установяване наличието на предпоставките за деликтна отговорност на работодателя на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените вреди е допустимо да отговаря солидарно и вторият ответник М.. Предвид, обаче, неустановеното по делото отрицателно изменение в имуществената сфера на ищцата по изложените в предходния абзац мотиви, както и при липсата на спор относно управление на МПС по платената пътна мрежа без заплатена винетна такса,  искът спрямо този ответник също следва да се отхвърли.  

При този изход на делото ищецът по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК няма право на разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ претендира юрисконсултско възнаграждение и има право съгласно чл.78,ал.8, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100,00лв. до 300,00лв., което съдът с оглед защитавания материален интерес определя на 100,00лв.

Ответникът Н.М. не е претендирала разноски, поради което такива не ѝ се следват.

Водим от изложеното, съдът

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от П.С.К., с ЕГН **********,*** против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, бул. „Македония“ № 3 и Н.Н.М., с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – Областно Пътно управление, искове с пр.осн. чл.49 и чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят претърпени имуществени вреди в размер на 167,00лв., от които 97,00лв. – погрешно заплатена сума за издаване на електронна винетка и 70,00лв. – заплатена компенсаторна такса за управление на МПС при липса на платена винетна такса, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска на 23.07.2020г. до окончателното изплащане.          

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК П.С.К., с ЕГН **********,*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, бул. „Македония“ № 3 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

           

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                       

                                                                            Съдия: