№ 14928
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110139112 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано по искова молба на Т. Ф. Д. (ищец) срещу „..“ ЕООД (ответник).
Ищецът твърди, че при справка в Централния кредитен регистър на
Българската народна банка установил вписано вземане на ответника към него за сумата
4 514 лева. Отрича да е имал договорни отношения с ответника, които да са породили
подобно задължение, а дори и да е имал, твърди, че те са се погасили по давност. Във
връзка с това изпратил възражение до ответника за погасителна давност, като заявил,
че ако той не го приеме, то ищецът ще счита, че ответникът претендира сумата.
Ответникът отговорил, като уточнил отделните задължения, които формират общата
дължима сума в размер на 4 140 лева и 51 стотинки, и отказал да приеме възражението
за изтекла погасителна давност. Иска от съда да установи недължимостта на сумата
поради погасяването й по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска като недопустим, защото твърденията в исковата молба не
обосновават наличието на правен интерес от воденето на отрицателен установителен
иск. Позовава се на чл. 10 от Наредба № 22 на Българската народна банка за
Централния кредитен регистър, според която трябва да се предоставя информация за
всички кредити до окончателното им погасяване без значение дали за тях са настъпили
последиците на погасителната давност. Ако съдът приеме иска за процесуално
допустим, то заявява, че го признава, че не е отправил нито дума, която да може да се
приеме като заплаха за принудително изпълнение, че не разполага с изпълнителен
титул и че не е дал повод за завеждането на иска. Иска от съда да прекрати
производството. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника представя
изрично пълномощно за признание на иска, като посочва, че не поддържа
възраженията си за недопустимост на иска и изцяло признава иска като допустим и
1
основателен, но счита, че ответникът не е дал повод за завеждането му, поради което
моли да не му бъдат възлагани разноски.
Процесуалният представител на ищеца моли за постановяване на решение при
признание на иска, но ответникът да бъде осъден да заплати разноски с оглед на факта,
че е дал повод за завеждането на настоящия иск.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Съдът счита, че така предявеният иск е допустим доколкото правният интерес
произтича от твърденията в исковата молба. Ищецът твърди, че процесните суми са
претендирани от ответника, с оглед на което същият има правен интерес от
оспорването на дължимостта им. Искът е предявен пред родово и местно компетентен
съд.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, като
при това положение исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са
допустими.
Предвид направеното пълно признание на иска от ответника, във връзка с
което съдът е дал съответни указания на ищеца на 12. 04. 2023 г., в първото открито по
делото съдебно заседание на основание чл. 237, ал. 1 ГПК е било прекратено
съдебното дирене. Настоящото решение се основава на признанието на иска,
доколкото ищецът е поискал да бъде постановено решение при признание на иска по
реда на чл. 237. При това признанието не противоречи нито на закона, нито на добрите
нрави. Процесуалния представител на ответника е представил изрично пълномощно от
управителя на ответното дружество за извършеното признание на иска. По изложените
съображения признатия иск следва да бъде уважен.
Разноски. Основаният спор по настоящето дело е относно разпределението на
разноските, доколкото ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сторените в
производството разноски, а ответникът оспорва да дал повод, доколкото не е
претендирал от ищеца съответните суми. При уважаването на предявения иск по
начало съдът присъжда разноски в полза на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
От самите твърдения на ищеца е видно, че ответникът не е инициирал действия
по принудително изпълнение след погасяването по давност на вземанията. Освен това
признанието на иска е направено с първото процесуално действие на ответника по
настоящото производство. В случая съгласно твърденията на ищеца ответникът е
отказал да отпише задълженията от системата си, което е именно поводът за
инициирането на настоящето дело. Видно от представеното съобщение от 04.07.2022 г.
това е така, но ответникът е посочил, че не е предприел принудителни действия, както
и че не вземанията са погасени. С оглед на това съдът счита, че действията на
ответника не представляван повод за завеждане на настоящето дело, поради което
следва да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответникът да не бъде осъждан да заплаща
разноски.
В настоящия случай ищецът претендира сторените разноски за държавна такса, а
неговият процесуален представител претендира адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. . След като ответникът не следва да бъде осъждан за
2
разноски, то по аргумент за противното от чл.38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищците няма
право на възнаграждение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс, че ищецът Т. Ф. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ..., не дължи на ответника „..“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
град .., сумата в размер на 4140,51 лв., от която главница 2097,48 лв., лихва 1880,70 лв. и
такси в размер на 162,33 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3