Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260556 02.04.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд III-ти граждански състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 10149 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на В.Г.А. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника си
адвокат П.К., съдебен адрес: ***, против Гаранционен Фонд с Булстат ****,
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от
изпълнителните директори ****, и против И.Н.Г. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, с която се претендира осъждането им за заплащане на сумата
от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради ПТП от 15.12.2014 г., предизвиканото по вина на ответника, за което и последният
бил осъден с влязлата в сила присъда по НОХД № 693/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас, от което ищецът паднал и получил фрактура на лявата си ръка,
която довела до трайно затрудняване на движението й за срок от 3 месеца, като
ударил и лицето си, загубил и съзнание, като инцидентът оказал общо въздействие
върху здравословното му състояние, предвид напредналата му възраст и появилият
се страх да пресича след инцидента, ведно със законна лихва от датата на увреждането
– 15.12.2014 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Сумите се търсят от Гаранционния фонд,
тъй като виновният водач не е имал сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност към датата на настъпване на ПТП-то, като фондът отказал да заплати
обезщетение, въпреки отправената му покана в този смисъл. При условията на
евентуалност в случай на отхвърлянето на този иск сумите се търсят от виновния
водач – ответникът Г., като непозволено увреждане.
Правно основание на предявения главен
иск срещу Гаранционния фонд е чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането /отм./, а на евентуалния такъв срещу И.Г. е чл. 45 във връзка с
чл. 51 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от Гаранционния фонд, като се оспорва иска, с
твърдението, че липсва влязла в сила присъда, която да установява виновността
на ответника Г.. Твърди се също така съпричиняване в настъпването на вредите,
тъй като ищецът пресичал без да съобрази с разстоянието на приближаващото се
МПС и негова скорост на движение. Оспорва се и причинната връзка между ПТП-то и
вредите, която не била доказана. Оспорва се претенцията по размер, като се
излага, че е завишена, като излага доводите си за това. Оспорва се и
претенцията за законна лихва от датата на деликта.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответника Г., чрез назначения му особен представител по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Я.Д.. Сочи се, че искът срещу него е
недопустим, като се излага доводи в тази връзка, които не се споделят от съда,
при все че претенциите са заявени при условията на евентуалност и за ищеца е
налице правен интерес от воденето на всеки от исковете. По същество иска се
оспорва като неоснователен, като също се навеждат доводи за съпричиняване.
Оспорва се и претенцията по размер, като се сочи, че не съответства на принципа
за справедливост, като се анализира телесната повреда. По отношение на лихвата
се сочи, че се дължи от датата на поканата, каквато не се твърди да е била
отправяна към ответника Г..
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните
страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С влязла в законна сила на 09.03.2020 г.
присъда № 114/18.06.2019 г. по НОХД № 693/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас ответникът Г. е признат за виновен в това, че на 15.12.2014 година, в
град Бургас, ж.к. „С.”, на пешеходна пътека до бл. 80, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „****”, модел „****”, с peг. № ****,
нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно чл. 119, ал. 1,
съгласно който „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като при
движение по пътното платно не възприел пресичащия уличното платно по
пешеходната пътека тип М 8.1 пешеходец и не реагирал с адекватни мерки -
незабавно спиране, каквото обективно е могъл да предприеме и допуснал
пътнотранспортно произшествие с пешеходеца В.Г.А., като по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на ладиевидна
костица, довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за
срок от около 2-3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б „а“ пр. второ, вр. ал. 1, б „б“
предл. второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като лицето е освободено от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева. Всъщност с решение № 140/09.03.2020 г. постановено
по ВНОХД № 816/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас ответникът е оправдан
по повдигнатото му обвинение за нарушение на чл. 116 от ЗДвП, съгласно който
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“.
Твърди се, че към датата на настъпване
на ПТП-то виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност за автомобилисти относно управлявания от него лек автомобил марка „****”,
модел „****”, с peг. № ****, като това се установява както от представения по
делото протокол за ПТП, така и от извършената справка в сайта на Гаранционен
фонд http://guaranteefund.org/bg/.
От изпълнената по делото
съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и
безпристрастно изготвено от лице с нужните специалния познания и като
неоспорена от страните, се установява, че от наличните данни от медицинската
документация по делото, е видно че ищецът е бил блъснат от лек автомобил на
пешеходна пътека, вследствие на което е получил счупване на ладиевидната кост
на лявата длан, която може да се получи както от бутане при ПТП и падане от
собствен ръст върху дланта. Имобилизацията е 30-35 дни, като обичайният срок за
възстановяване е 2-3 месеца, като от медицинската документация липсват данни за
настъпили усложнения. След ПТП-то на ищеца е била поставена гипсова превръзка
на ляв горен крайник, ангажираща длан и предлакътница. Наред с това е имал и
червеникаво кръвонасядане на долния клепач на дясното око, нос леко уточен с
надлъжна рана по гърба на носа, обработена и зашита хирургически, както и горна
устна с рана, ангажираща лигавицата и част от кожата, също обработена и зашита.
По делото като свидетел е разпитан А. А.
– син на ищеца, който разказва за
инцидента с неговия баща. Вечерта му се обадила майка му и му съобщила, че баща
му е в болница, след претърпян инцидент – блъснали го с кола на пешеходна
пътека в ж.к. С.. Разбрал, че с линейка първо са го закарали в Спешния кабинет
в Първа поликлиника, където му била предложена хоспитализация, но той бил много
притеснен и отказал. След като са му били обработени раните и са му направили
шевове на носа и на горна устна, превръзка и му гипсирали едната ръка, той се
завърнал у дома, като си хванал такси и се прибрал. Като се прибрал, бил трудно
подвижен и веднага си легнал. От самото падане цялата му една страна била натъртена.
Също така много го боляло лицето, главата. Като е паднал, той за известно време
е загубил съзнание – така му споделил, че не си спомнял. Когато е отворил очи,
над него имало надвесени хора. Така известно време баща му бил на легло вкъщи.
Бил трудно подвижен, ставал само до тоалетна. Свидетелят лично го е водил до
болницата на превръзки, тъй като трябвало всяка седмица да му се сменят
превръзките на носа и устата, и да се види как зараствали шевовете. В началото
трудно се хранил, тъй като имал оток на горната устна. Това било за около
десетина дни, докато зарасне раната. Възстановяването на баща му продължило
един месец, като свидетелят не помни дали след това той е ходил на
рехабилитация за ръката. След инцидента обаче, баща му бил много притеснен -
трудно пресичал, чакал много време да
преминат колите, докато пресече, бил изплашен. Към настоящия момент счита, че е
добре. От време на време го наболявала ръката. Психически също бил възстановен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля,
независимо от близката родствена връзка с ищеца, тъй като именно в това си
качество лицето е могло да има непосредствени наблюдения и знание относно
живота на пострадалия, а и поради пълното им съответствие с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 300 от ГПК влязла в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
вината на дееца. В този смисъл не следва да се доказва установеното с присъдата
деяние и по-конкретно с оглед на настоящото производство, че ответникът Г. ***,
на пешеходна пътека до бл. 80, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „****”, модел „****”, с peг. № ****, нарушил правилата за
движение, визирани в ЗДвП, а именно: Чл. 119. (1): При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре”, като при движение по пътното платно не
възприел пресичащия уличното платно по пешеходната пътека тип М 8.1 пешеходец и
не реагирал с адекватни мерки - незабавно спиране, каквото обективно е могъл да
предприеме и допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца В.Г.А. – ищец
по делото, като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на ладиевидна костица, довела до трайно затруднение
на движението на ляв горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а“ от КЗ
/отм./ предвижда, че Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. В случая съдът намира, че са налице предпоставките за
изплащане на обезщетение от страна на Фонда, при все че са касае до
неимуществени вреди от телесно увреждане вследствие на ПТП настъпило на
територията на Република България, което е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В
случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде
определено по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. При
определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства. Съобразявайки гореизброените
съдът намира, че справедливото обезщетение възлиза на 5 000 лева, като
ищецът се е възстановил физически след около месец-два, а след това само от
време е продължил да изпитва болка. Няма как травмата да не е причинила болки и
страдания, като наред с гипсираната ръка
и свързаното с нея обездвижване, което няма как да не предизвика неудобства в
ежедневието, лицето е било зашито на
носа и устната, което също му е причинило болка, неудобство и дискомфорт за
определен период от време. Наред с това няма данни да има някакви усложнения, като
дори е страхът, който е изпитвал и който е съвсем нормално да е изпитвал
предвид механизма на настъпване на увреждането, вече е преминал, като лицето се
е възстановило напълно. Ето и защо съдът намира, че искът следва да бъде уважен
за сумата от 5 000 лева и отхвърлен за горницата над уважения размер до
пълния заявен такъв от 12 000 лева.
Наведените
от ответниците доводи за съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат
останаха абсолютно недоказани, при което и не се установява наличието на съпричиняване.
Съгласно
чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ Фондът
изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността
на фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по
реда на ал. 9. Ищецът е сезирал
извънсъдебно фонда на 08.04.2019 г., но е налице изричен отказ от 27.06.2019
г., при което и съгласно тълкуването на закона се налага извода, че лихвата в
този случай ще е дължима от датата на произнасянето - 27.06.2019 г. Претенцията за лихва от датата
на деликта до 27.06.2019 г. следва да се отхвърли при това положение.
При този изход на спора, частично
основателна се явява претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото
разноски, но няма данни за направата такива. Независимо от това следва на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата да бъде осъден ответникът Гаранционен фонд
да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
Следва също така на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК да бъде осъден ответникът
Гаранционен фонд да заплати държавна такса за производството в размер на 200
лева и част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в
размер на 41. 66 лева или общо сумата от 241. 66 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Гаранционен Фонд с Булстат ****,
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от
изпълнителните директори ****, да
заплати на В.Г.А. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника
си адвокат П.К., съдебен адрес: ***, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/ - главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради ПТП от 15.12.2014 г.,
предизвиканото по вина на И.Н.Г. с ЕГН **********, който на 15.12.2014 година,
в град Бургас, ж. к. „С.”, на пешеходна пътека до бл. 80, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „****”, модел „****”, с peг. № ****,
без задължителна застраховка гражданска отговорност, нарушил правилата за
движение, визирани в ЗДвП, а именно: Чл. 119. (1): При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре”, като при движение по пътното платно не
възприел пресичащия уличното платно по пешеходната пътека тип М 8.1 пешеходец и
не реагирал с адекватни мерки - незабавно спиране, каквото обективно е могъл да
предприеме и допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца В.Г.А., за което
и последният е осъден с влязлата в сила присъда по НОХД № 693/2019 г. по описа
на Районен съд – Бургас, вследствие на което В.Г.А. паднал и получил фрактура
на лявата си ръка, която довела до трайно затрудняване на движението й за срок
от 3 месеца, като ударил и лицето си и получил рани по устната и носа, като
инцидентът оказал общо въздействие върху здравословното му състояние, предвид
напредналата му възраст и появилият се страх да пресича след инцидента, ведно
със законна лихва върху главницата
от 27.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля претенцията за законна
лихва от 15.12.2014 г. до 27.06.2019 г.
Осъжда
Гаранционен Фонд с Булстат ****,
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от
изпълнителните директори ****, да
заплати на адвокат П.К., адрес: ***, сумата
от 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/.
Осъжда
Гаранционен Фонд с Булстат ****,
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван заедно от
изпълнителните директори ****, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 241. 66 лв. /двеста
четиридесет и един лева и 66ст./, от които 200 лв. държавна такса и 41. 66 лв.
разноски за експертизата.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.